Деградацията на жизнената среда в България има системен характер“. Това

„ Деградацията на виталната среда в България има систематичен темперамент “. Това съобщи Иван Марков, член на УС на АВСК по време на кръгла маса на тематика „ Деградацията на виталната среда в България и отговорността на архитектите и строителите “, проведена от Сдружение „ Алианс за висока строителна просвета ” (АВСК), която се организира в четвъртък в Bau Academy, София. На форума участваха представители на Европейската комисия, академичната общественост, неправителствения бранш, на бизнеса, архитекти и жители. и показа разбор на избрани фактори в процеса.

Иван Марков представи разбор на избрани фактори в процеса на утежняване на виталната среда у нас. Анализът се основава на критерии, произлизащи от Декларацията „ Една висока строителна просвета за Европа “ от Давос 2018 година, подписана от Република България и още десетки европейски страни.

„ Липсата на свободен пазар в бранш „ Строителство “ в страната е обвързвана с няколко основни рамкови условия на утежняването на виталната среда: компрометирано нормотворчество и порочни административни, правосъдни и бизнес практики “, уточни Иван Марков в разбора „ Фактори в процеса на деградация на виталната среда в България “.

Експертът от АВСК прегледа деформираните рамкови условия в подтекста на съотношенията сред публични и частни ползи в бранш „ Строителство “:

„ Строителната продукция в България през 2024 година възлиза на 24 386 млн. лева, като е регистриран растеж от 20,2%, само че не се прави разграничаване сред обществените и частните пари, изхарчени за тази продукция. “

Колкото по- дебалансирано е съотношението сред публични и частни ползи, толкоз по-деформирани са функциите на участниците в процесите в бранш „ Строителство “ и толкоз по-ниско е качеството на виталната среда, сподели в умозаключение Иван Марков и предложи повсеместен метод за преодоляване на процеса на деградация на виталната среда в България.

Необходимо е изчистване на законодателството от останките социалистическата правна теория, както и ясно да бъдат разграничени публичните и частните ползи в бранш „ Строителство “. На последващо място е обезпечаване на върховенството на закона в бранша, възобновяване на ролята на архитекта като доверено лице на възложителя в целия развой по реализация на строително начинание, обезпечаване на свободен пазар в бранш „ Строителство “ и освобождението му от непотребните участници. Да се ползва Директива (ЕС) 2018/958 на Европейския парламент и на Съвета от 28 юни 2018 година по отношение на инспекцията за пропорция преди приемането на ново контролиране на специалности в бранш „ Строителство “, за нарушаването на която Европейската комисия е взела решение да съди България. Важно е да има законодателно, функционално и институционално разграничение на устройственото обмисляне от администрирането на капиталови планове.

„ Визирам устройственото обмисляне като функционалност на Общината, като поле за работата на „ общинския проектант “, администрирането на капиталови планове като функционалност на страната на инцидентен принцип по образеца на практиката в Агенция по вписванията. И на последно място, само че не по важност- преодоляване на корупцията в обществената администрация посредством: работещата в някои щати на Съединени американски щати правна уредба, наречена „ pension forfeiture for public officials “ или отнемане от пенсия на обществени служители; предявяването на регресни искания при нанесени вреди на публични ползи “, добави Иван Марков.

Анализ и заключения от процеса на саниране през последните две години в страната направи в отчета „ Програмите за енергийно саниране – участници, права и отговорности “ арх., дипл. инж. Стоян Тодоров, ръководител на Управителния съвет (УС) на АВСК. Тревожната наклонност е на база десетки сигнали от Сдружения на притежателите до АВСК.

„ Ние приказваме за един учредителен модел, който е извънредно циничен. Проблемът е, че това се случва кампанийно и тук идва въпросът за какво това се прави кампанийно в България. Строителството на никое място по света не е кампанийно и колкото по-константен е този развой, толкоз по-балансиран става пазарът от позиция на търсене и предложение. Докато кампанийността основава едни пикове в търсенето, подвига цените излишно и бързането да се създадат повече планове за късото време, в което една програмата се отваря, в действителност става за сметка на качеството. Така че кампанийността е нездравословна както върху цената, по този начин и върху качеството. Всъщност това са двете неща, по които се мери триумфът на една стратегия “, сподели арх., дипл. инж. Стоян Тодоров.

Председателят на УС на АВСК даде за образец процесът в Германия, където тези стратегии текат години и документи се подават, когато е подготвен планът, без да има сложени от страната периоди. Наред с това, в Германия хората могат да аплайват непосредствено по стратегии за саниране, без да се намесва Общината като медиатор.

„ Това е мощно нездравословно за целия развой. Общината действително се явява в две функции по едно и също време, които са в спор на ползи: и като възложител, вместо същинските възложители – притежателите на жилища, и като орган, разрешаващ и контролиращ строителството. Този спор на ползи е толкоз явен, че необичайно по какъв начин по този начин до момента никой не го видя “, уточни арх., дипл. инж. Стоян Тодоров.

Друг проблем, който открои специалистът, е кой ревизира дали работният план подхожда на заданието:

„ Аз виждам всеобщо образци, в които проектантът не проектира съгласно заданието, което му е обещано, а точно енергийния отчет и техническия паспорт. “

Не е ясно кой дава отговор за тази най-важна инспекция, въпреки при разрешаването на строителството да има голям брой инспекции от консултанти и институции за сходство с нормативната уредба, само че не и със заданието за съответната постройка. Масово на притежателите на жилища не се дава опция да видят и да обсъдят с проектантите плановете за санирането на техните здания, а биват просто поставяни пред приключен факт. Ниското качество на планиране, в преобладаващите случаи бива последвано от ниско качество на строителството, а от жителите се чака да нямат искания за качество, тъй като както е казано в българската сентенция „ На подарения кон зъбите не се гледат “.

Липсва бистрота на процеса на избор на строител, който ще санира постройката. На притежателите не им се дава опция да видят, да вземем за пример, изпълнени референтни обекти на кандидатстващите строители, с цел да могат да си сформират усещане за техните действителни качества. Всичко протича официално - по документи.

„ В доста случаи на основателни разногласия по отношение на качеството на строителството сред Общината и притежателите, институцията заема позиция в отбрана на строителите и срещу своите жители, което буди подозрения за корупция у хората. И това още веднъж слага въпроса за какво е належащо всичко това да минава през Общината като възложител, какъвто тя в действителност не е, тъй като не е притежател на постройките. Защо не се оставят самите притежатели, благодарение на определени от тях специалисти да си водят процеса? Идва наред другата функционалност на Общината, че тя с изключение на възложител е и надзорен орган. По Закон за устройство на територията това е обикновено и няма нищо неприятно. Проблемът е, когато се съчетаят двете функционалности на Общината: получава се една цялостна безконтролност, тъй като няма кой да управлява това, което прави Общината. “

Във етапа на самото строителство Сдруженията на притежателите имат задължението да обезпечат достъп, с което се изчерпват техните отговорности, без да им се приписват никакви права. По отношение на Общината като възложител и надзорен орган, отдел „ Инвеститорски надзор “ тушира проблемите сред притежателите и строителя. Проектантът, който би трябвало да упражнява авторски контрол във етапа на строителство, неведнъж е от друго място, отдалечено на няколкостотин километра, което също води до липса или най-малък авторски контрол. В общия случай строителният контрол с неговите експерти, които би следвало да наблюдават за качеството, тотално липсва на обекта, а единствено се написа документи и се вземат пари за това. Изводите са резюме на база всички образци от Сдружения на притежателите, които АВСК съветва.

Във етапа на довеждане докрай на строителството единственият инструмент за въздействие на Сдружението на притежателите е подписването на Акт 15. Има случаи, когато Акт 15 се подписва без даже да бъде поканен представител на притежателите, като се употребяват „ хватки “ на Закон за устройство на територията даващи право на основния проектант да разпише вместо тях.

„ При довеждане докрай на строителството ползата на Общината е да си вземе евросубсидията. И се бърза като качеството остава на назад във времето. Общината като надзорен орган вкарва постройката в употреба, строителят е заинтригуван да си вземе парите, проектантът подписва официално Акт 15, същото прави и надзорникът. И по този начин нещата писмено наподобяват съвършено, а на процедура дефектите и качеството остават на назад във времето “, добави арх., дипл. инж. Стоян Тодоров.

По отношение на последната фаза- гаранционното обслужване, според подписаните контракти Сдруженията на притежатели нямат права. Те имат задължението, в случай че установяват недостатъци в едноседмичен период да уведомят Общината.

„ В контракта сред Общината и строителя няма обвързване Общината да придвижи тези недоволства и да накара строителят да ги ремонтира, тъй като в действителност се оказва, че те са върнали гаранцията за положително осъществяване, по контракт е 2 седмици след сключване на Акт 15, т.е. целият 5-годишен период на гаранцията остава без поръчителство. Без поръчителство доста мъчно може някой да бъде принуден да свърши нещо без пари. И това всички го знаят. Въпреки това договорите се пишат по този метод, обратно на всички открити европейски практики, където гаранцията се държи до края на гаранционните периоди, само че не и в България “, сподели още ръководителят на УС на АВСК.

Необходима е оптимизация на организационните модели посредством: неизменност вместо кампанийност на програмите; притежателите да поемат надзор върху процесите, от които зависи качеството на санирането на постройките им; отпадане на посредническата роля на Общините и отбягване на спора на ползи при тях.

Арх., дипл. инж. Стоян Тодоров показа и създадената от АВСК платформа " Как да санираме вярно ". Целта й е да подкрепи Сдруженията на притежателите при контрола на качеството на саниране на техните здания. Това е първата по рода си платформа в България, която е тематично ориентирана към решение на поредност от проблеми при санирането.

Как „ паяжината от частни институции “ си пробива път до върха на страната прегледа в тематиката „ Елените – паричната слепота на „ частните институции “ арх. Стефан Цонев, зам. ръководител на УС на АВСК и уточни нарушените законови разпореждания. В отчета си засегна и ролята на РДНСК в процеса и по какъв начин са въведени в употреба постройките във ваканционното населено място „ Елените “. Анализът е изработен след оглед на мястото на нещастието, диалози с сътрудници от строителния отрасъл и на изявления в публичните медии.

„ Цялата скица, която е направена в „ Елените “, не е нищо ново, само че тук природата се " разпалва " и реши да подсети, че човешките законни или противозаконни дейности не могат да се опълчват на физичните закони. Инвестиционното желание на Възложител, прикрит зад офшорна компания (отново нищо ново), нарушава всеки един член на Закона за устройство на територията в частта Подробен организационен проект, смяна на предназначението на земята и капиталово планиране, Закона за собствеността и използването на земеделските земи, Закона за горите, Закона за ръководство на отпадъците, Закона за застрояването на Черноморското крайбрежие. Няма нещо, което да не е нарушено. Много неприятна история, в която анализът демонстрира свързаността на министри, регионален шеф, кмет, основен проектант, надзорна/и компании и надлежно институциите, които имат директно отношение по допускане, контрол и привършване на строителството, като Регионална инспекция за опазване на околната среда, РЗИ, РДНСК, Басейновата дирекция.

Всички тези хора са в схемата за смяна предназначението на гора, на земеделска земя, върху която се строи и речно корито със сервитути, в чиито обхват е ЗАБРАНЕНО да се строи! “, безапелационен е арх. Стефан Цонев.

Строителството на парцелите в коритото на реката в „ Елените ” е завършило преди към 15 години. Част от къщите към момента не са въведени в употреба, което също е нарушаване, тъй като те от години се употребяват, което също е неразрешено по закон. Затова би трябвало да се направи следствие на целия капиталов развой, който е огледален образец за цялата страна, съобщи арх. Цонев и даде тенденция за решение на проблемите:

„ Едно от решенията е да се сътвори извънпарламентарна и отвън политическа, професионална комисия, която да се занимае със случая. Тя би трябвало да има законова база за следствие и условие на документи, само че по тази причина би трябвало предпочитание от страната. Тази комисия би трябвало да бъде професионално ангажирана с архитекти, инженери, ВиК експерти, геодезисти, геолози. До месец, би могло да се стигне до резултат. В документите има черно на бяло подписи и печати, на които стоят имена, само че те не престават да се прикриват. “

Около 5 млн. кубични метра вода се излива в „ Елените “, предизвиква вреди за милиони и взима 4 човешки жертви.

Въпреки " гръмките " изказвания от ВЛАСТТА, незабавно след нещастието, незаинтересуваността на Държавата демонстрира, че още веднъж няма да има кой да понесе отговорността.

Форумът „ Деградацията на виталната среда в България и отговорността на архитектите и строителите “ инициира спор с специалисти по настоящите тематики, показани в отчетите и очерта опциите за възстановяване на качеството на виталната среда.