От какво се страхува Бойко Борисов
Дефицит на хрумвания. Това е диагнозата на боледуващото българско общество, а от нея най-добре умеят да се възползват ръководещите на страната.
Спомняте ли си антимонополните митинги от февруари 2013 година? Първоначално те бяха подбудени от високи сметки за електричество и ориентирани против електроразпределителните сдружения (монополисти на държавно контролирания пазар за електроенергия), а след това демонстрациите се насочиха против политическата система изобщо.
След окървавяването им, държавното управление на Бойко Борисов подаде оставка. Какво последва след това е ясно за всички, наблюдавали политическата обстановка в страната от този момент насам. Неведнъж съм изразявал мнението си, че тогава министър председателят предприе доста интелигентен ход и слезе от властта, с цел да се качи още веднъж на нея. Основната причина за оправдания му боязън, бяха зараждащите се хрумвания за смяна. А те са в положение да преобърнат цялостната карта на българската политическа карта.
Като същинска хрътка Бойко Борисов усети заплахата и съумя да потуши сполучливо концепциите за смяна. На напред във времето пристигна идващото мъртвородено държавно управление и Делян Пеевски стана знак на неговия разпад от самото му възникване. Протести още веднъж имаше, само че те сполучливо бяха сменени като неодобрение от личността, вместо от системата.
Като същински експерт в политическото оцеляване Борисов успяваше някакси да маневрира сред геополитическите апетити на огромните играчи, раздутата българска администрация и изобретателно давещият се малък частен бранш. Минаваше скандал след скандал, рецесия след рецесия, само че държавното управление се крепеше, с помощта на умели пробиви в опозицията, мощните олигархични кръгове и послушният държавен уред.
Борисов сполучливо жертваше пешка след пешка, стигна се е до загубата на офицер (министър) и когато някой поставеше под подозрение стабилността на държавното управление му, отговаряше в жанр сходен на някогашен държавен водач, управлявал дълго време страната. Визирам един колоритен израз, обвързван с тестисите на коча.
Но да се върнем още веднъж на страховете на Борисов. Годините безидейно, безхаберно и без всякаква тактика ръководство просто е обречено. Сега още веднъж се зараждат митинги, алегорично февруарски, само че ще станат ли същински катализатор на смяна? Крайно време е българското общество да осмисли и разбере, че смяната не идва единствено с това " да бутнем тия и да дойдат ония ". Не става обаче и с " идеалната опция ". Припомнете си притчата за неволята. Докато чакаме оня необикновен митичен облик, който ще пристигна с харизма и талантливост и " ще ни оправи ", ще си останем единствено с чакането.
Всъщност, Бойко Борисов е изцяло прав да се опасява. Защото една същинска смяна освен би му лишила властта, а повече не би го позволила до нея. Нито него, нито сходните му. Не единствено поради водната рецесия, освен поради здравеПОГазването в страната, освен поради касовите апарати и съсипването не бизнеса, поради СЕТА, замиращото обучение, мижавите заплати и пенсии. Не даже поради цялостното пакостливо творчество. Понеже огромна част от хората в България към този момент отписаха личните си животи. Те минаха под знака на несвършващия преход, в него си и останаха. Но не желаят и техните деца да изоставен територията. И да си умрат гладни... и сами! Територията на България ще си остане тук, въпросът е къде ще бъдем българите. Имаме ли нужните хрумвания за смяна и ще извикаме ли неволята?
Автор: Тодор Беленски
Спомняте ли си антимонополните митинги от февруари 2013 година? Първоначално те бяха подбудени от високи сметки за електричество и ориентирани против електроразпределителните сдружения (монополисти на държавно контролирания пазар за електроенергия), а след това демонстрациите се насочиха против политическата система изобщо.
След окървавяването им, държавното управление на Бойко Борисов подаде оставка. Какво последва след това е ясно за всички, наблюдавали политическата обстановка в страната от този момент насам. Неведнъж съм изразявал мнението си, че тогава министър председателят предприе доста интелигентен ход и слезе от властта, с цел да се качи още веднъж на нея. Основната причина за оправдания му боязън, бяха зараждащите се хрумвания за смяна. А те са в положение да преобърнат цялостната карта на българската политическа карта.
Като същинска хрътка Бойко Борисов усети заплахата и съумя да потуши сполучливо концепциите за смяна. На напред във времето пристигна идващото мъртвородено държавно управление и Делян Пеевски стана знак на неговия разпад от самото му възникване. Протести още веднъж имаше, само че те сполучливо бяха сменени като неодобрение от личността, вместо от системата.
Като същински експерт в политическото оцеляване Борисов успяваше някакси да маневрира сред геополитическите апетити на огромните играчи, раздутата българска администрация и изобретателно давещият се малък частен бранш. Минаваше скандал след скандал, рецесия след рецесия, само че държавното управление се крепеше, с помощта на умели пробиви в опозицията, мощните олигархични кръгове и послушният държавен уред.
Борисов сполучливо жертваше пешка след пешка, стигна се е до загубата на офицер (министър) и когато някой поставеше под подозрение стабилността на държавното управление му, отговаряше в жанр сходен на някогашен държавен водач, управлявал дълго време страната. Визирам един колоритен израз, обвързван с тестисите на коча.
Но да се върнем още веднъж на страховете на Борисов. Годините безидейно, безхаберно и без всякаква тактика ръководство просто е обречено. Сега още веднъж се зараждат митинги, алегорично февруарски, само че ще станат ли същински катализатор на смяна? Крайно време е българското общество да осмисли и разбере, че смяната не идва единствено с това " да бутнем тия и да дойдат ония ". Не става обаче и с " идеалната опция ". Припомнете си притчата за неволята. Докато чакаме оня необикновен митичен облик, който ще пристигна с харизма и талантливост и " ще ни оправи ", ще си останем единствено с чакането.
Всъщност, Бойко Борисов е изцяло прав да се опасява. Защото една същинска смяна освен би му лишила властта, а повече не би го позволила до нея. Нито него, нито сходните му. Не единствено поради водната рецесия, освен поради здравеПОГазването в страната, освен поради касовите апарати и съсипването не бизнеса, поради СЕТА, замиращото обучение, мижавите заплати и пенсии. Не даже поради цялостното пакостливо творчество. Понеже огромна част от хората в България към този момент отписаха личните си животи. Те минаха под знака на несвършващия преход, в него си и останаха. Но не желаят и техните деца да изоставен територията. И да си умрат гладни... и сами! Територията на България ще си остане тук, въпросът е къде ще бъдем българите. Имаме ли нужните хрумвания за смяна и ще извикаме ли неволята?
Автор: Тодор Беленски
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ