"Весел е циганският живот", или урок по толерантност от Втората световна война
Дебютният филм на режисьорката от ромски генезис Людмила Живкова-Балашикова споделя непознатата история за спасяването на българските роми по време на Втората международна война.
Спасяването на българските евреи по времето на Втората международна война е необятно прочут факт, който постоянно е мотив за горделивост. Каква обаче е ориста на ромите?
В цяла Европа ромите всеобщо са вкарвани в концентрационни лагери и всеки втори бива погубен. На фона на тези числа на пръв взор може би е учудващо, че съгласно преброяванията след войната ромското население в България не е намаляло, а се е нараснало.
Тъкмо на тази тематика е отдаден дебютният филм на режисьорката от ромски генезис Людмила Живкова-Балашикова " Весел е циганският живот ". Заглавието е взето от едноименната немска ария, която са били принуждавани да пеят ромите по концлагерите в Европа.
Людмила е родена във Велико Търново в фамилията на здравна сестра и музикант. Занимава с музика и изобразяване, преди да приключи кино и телевизионна постановка в Югозападния университет в Благоевград. От 2000 година инициира и управлява планове, свързани с висшето обучение на младежи от ромски генезис.
В началото на работата по " Весел е циганският живот " всичко, с което разполага режисьорката, са разказите на бабите й от столичния квартал Ючбунар за тези времена. Затова когато взема решение да се захване с тематиката, тя се заема с изследване по този въпрос, което трае три години. Едно от първите й открития е, че по тази тематика липсват каквито и да било проучвания. Това не я изненадва, даже по-скоро го е очаквала. Но в това време съгласно документите, с които тя работи, в България по време на Втората международна война не е потърпевш нито един ром.
Кадър от кино лентата
Людмила по този начин и не съумява да открие публична заповед за спасяването на българските роми. Тя си изяснява случилото се с положителното консолидиране на малцинството в българското общество. Показателен е фактът, че 30% от българската войска по това време е била формирана от роми – като редови бойци, мобилизирани или трудоваци. Получава се абсурд – България е съдружник на Германия, а оркестрите, които са изпратени с българските войски в Гърция, Сърбия или Македония са ромски. Те отпътуват със фамилиите си, там им се раждат деца. През 1943 самите военни поучават ромите да избягат назад в България, тъй като ситуацията се утежнява.
Режисьорката намира в това същински образец за приемливост, който нито българите, нито ромите би трябвало да не помнят.
Кадър от кино лентата
Филмът е сниман в Германия, Хърватия и България, с цел да се направи паралел сред ориста на ромите в другите елементи на Европа. В Хърватия, да вземем за пример, е избито съвсем цялото ромско население като 600 роми съумяват да избягат в Сърбия. В Румъния биват убити към 30 000.
" Весел е циганският живот " споделя и за всеобщите покръствания на българските роми сред 1937 и 1942 година. Преди войната 90% от ромското население, което е работило главно в индустрията и в земеделието, е изповядвало исляма. Имало е и всеобщо преименуване.
Това, което тормози Людмила, е, че в наши дни национализмът от ден на ден и повече се завръща в Европа. След работата си по кино лентата тя открива плашещи паралели сред Европа през днешния ден и Европа от 1934 година. И се надява, че историята за българските роми от Втората международна война, ще ни служи като образец. Спасяването на най-уязвимата част от едно общество по време на един от най-жестоките исторически интервали е нещо, с което България може единствено да се гордее, споделя тя. Колкото до това кой тъкмо е избавил българските роми, тя избира да остави въпроса отворен и всеки да си отговори самичък. А Людмила съществено има намерение да продължи да се занимава с тази тематика и в този момент е кандидат-докторант в Българска академия на науките.
Филмът " Весел е циганския живот " е показан за първи път в България през 2017. Селектиран е на фестивалитеRoma Cinema DOC, Italy/2017, Ouchy Film Awards, Switzerland, 2017, Vasteras Filmfestival, Sweden. На 7 юни 2018г. е показан на Рома Фест като първият документален филм на жена-режисьор от ромски генезис.Филмът е основан с поддръжката на Националния кино център.
Спасяването на българските евреи по времето на Втората международна война е необятно прочут факт, който постоянно е мотив за горделивост. Каква обаче е ориста на ромите?
В цяла Европа ромите всеобщо са вкарвани в концентрационни лагери и всеки втори бива погубен. На фона на тези числа на пръв взор може би е учудващо, че съгласно преброяванията след войната ромското население в България не е намаляло, а се е нараснало.
Тъкмо на тази тематика е отдаден дебютният филм на режисьорката от ромски генезис Людмила Живкова-Балашикова " Весел е циганският живот ". Заглавието е взето от едноименната немска ария, която са били принуждавани да пеят ромите по концлагерите в Европа.
Людмила е родена във Велико Търново в фамилията на здравна сестра и музикант. Занимава с музика и изобразяване, преди да приключи кино и телевизионна постановка в Югозападния университет в Благоевград. От 2000 година инициира и управлява планове, свързани с висшето обучение на младежи от ромски генезис.
В началото на работата по " Весел е циганският живот " всичко, с което разполага режисьорката, са разказите на бабите й от столичния квартал Ючбунар за тези времена. Затова когато взема решение да се захване с тематиката, тя се заема с изследване по този въпрос, което трае три години. Едно от първите й открития е, че по тази тематика липсват каквито и да било проучвания. Това не я изненадва, даже по-скоро го е очаквала. Но в това време съгласно документите, с които тя работи, в България по време на Втората международна война не е потърпевш нито един ром.
Кадър от кино лентата
Людмила по този начин и не съумява да открие публична заповед за спасяването на българските роми. Тя си изяснява случилото се с положителното консолидиране на малцинството в българското общество. Показателен е фактът, че 30% от българската войска по това време е била формирана от роми – като редови бойци, мобилизирани или трудоваци. Получава се абсурд – България е съдружник на Германия, а оркестрите, които са изпратени с българските войски в Гърция, Сърбия или Македония са ромски. Те отпътуват със фамилиите си, там им се раждат деца. През 1943 самите военни поучават ромите да избягат назад в България, тъй като ситуацията се утежнява.
Режисьорката намира в това същински образец за приемливост, който нито българите, нито ромите би трябвало да не помнят.
Кадър от кино лентата
Филмът е сниман в Германия, Хърватия и България, с цел да се направи паралел сред ориста на ромите в другите елементи на Европа. В Хърватия, да вземем за пример, е избито съвсем цялото ромско население като 600 роми съумяват да избягат в Сърбия. В Румъния биват убити към 30 000.
" Весел е циганският живот " споделя и за всеобщите покръствания на българските роми сред 1937 и 1942 година. Преди войната 90% от ромското население, което е работило главно в индустрията и в земеделието, е изповядвало исляма. Имало е и всеобщо преименуване.
Това, което тормози Людмила, е, че в наши дни национализмът от ден на ден и повече се завръща в Европа. След работата си по кино лентата тя открива плашещи паралели сред Европа през днешния ден и Европа от 1934 година. И се надява, че историята за българските роми от Втората международна война, ще ни служи като образец. Спасяването на най-уязвимата част от едно общество по време на един от най-жестоките исторически интервали е нещо, с което България може единствено да се гордее, споделя тя. Колкото до това кой тъкмо е избавил българските роми, тя избира да остави въпроса отворен и всеки да си отговори самичък. А Людмила съществено има намерение да продължи да се занимава с тази тематика и в този момент е кандидат-докторант в Българска академия на науките.
Филмът " Весел е циганския живот " е показан за първи път в България през 2017. Селектиран е на фестивалитеRoma Cinema DOC, Italy/2017, Ouchy Film Awards, Switzerland, 2017, Vasteras Filmfestival, Sweden. На 7 юни 2018г. е показан на Рома Фест като първият документален филм на жена-режисьор от ромски генезис.Филмът е основан с поддръжката на Националния кино център.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ