Състезавам се със синовете на бившите ми съперници
Давиде Ребелин стана най-възрастният колоездач, взел участие в професионално съревнование - обиколката на Румъния, в която приключи 7-и от 86 състезатели. Той остана единствено на 26 сек. от победителя Якуб Качмарек (Пол), който е с 23 г. по-млад.
Шосейното колоездене се промени доста в последните десетилетия. Общият стандарт се повиши и надпреварите станаха извънредно тежки. Спортистите съблюдават стоманени подготвителни и хранителни режими. Диетолози, психолози и ментални треньори са част от играта. Данните от надпревари се събират в действително време и спортните шефове диктуват тактики в слушалките на колоездачите, което оставя доста малко място за интуицията им.
Ребелин, който навърши 50 на 9 август, знае чудесно всичко това. Той стартира своя 30-и професионален сезон и е усетил тези промени с кожата си. В момента е член на тима Work Service-Marchiol-Vega.
" Състезанията станаха доста нервни, не можеш да си починеш даже за секунда. Технологиите са създали скок - от велосипедите до аеродинамиката и екипите. Храненето е друга тематика. Преди години някои щяха да стартират сезона с 2-3 кг отгоре, в този момент всички са в съвършена форма. Колоезденето стана още по-изцеждащо. Темпото е извънредно, тренировките са по-специфични от психическа позиция, храненето се трансформира в фикс идея. На 25 към този момент би трябвало да си на върха на кариерата си. Аз дадох най-хубавото от себе си, откакто навърших 30 ", споделя италианецът.
Защо тогава продължава? Ребелин бе първият, спечелил трите Арденски класики - " Амстел Голд ", " Лиеж-Бастон-Лиеж " и " Флеш Валон " - в рамките на седмица. И с общо над 60 професионални победи зад тила си към момента се вълнува като дете.
" Всичко е до пристрастеността. Да упражнявам крепко и да последвам характерна стратегия, е обикновено за мен. Желанието е налице и ще продължа, до момента в който съм конкурентен и се развличам. Когато ми пристигна времето, ще се откажа - споделя Ребелин. - Хората ме ценят даже повече, в сравнение с в мощните ми години, тъй като знаят какъв брой е мъчно против младите. Състезавах се даже със синове на бивши съперници. Получавам доста поддръжка от дилетанти в обществените медии. Зная, че съм техен модел за подражателство, и това ме стимулира. Щастливец съм, тъй като върша това, което най-вече обичам. Ставам заран и излизам с велосипеда, нямам работно време и към момента пребивавам фантазията си. Спечелих надпревари, за които мечтаех като дете и още съм тук. Това е велико ".
Ребелин признава, че тялото към този момент му изисква разнообразни натоварвания. Но той го познава чудесно и няма потребност от диетолог или треньор, знае тъкмо какъв брой би трябвало да тренира на ден (6-7 часа), и то за мощ, тъй като издръжливостта му към момента е налице.
" Преди просто се тренираше и намираш най-хубавата си форма по време на надпреварата. Сега би трябвало да си изцяло квалифициран преди старта - споделя той. - Преди бях един от челото и противниците ме държаха под око. Това се промени, само че не беше мъчителен развой за мен. Моят спортен дух е недокоснат ".
И въпреки всичко - каква е тайната на това спортно дългоденствие?
" Любовта и пристрастеността са ключови в тренировките, надпреварите, храненето и сънят. Аз и брачната половинка ми живеем елементарен живот. Ставаме в 6:30, вършим извършения, закусваме щедро и аз излизам с велосипеда към 9:30. Като се върна, обядвам лека храна. Вечеряме към 18 ч. и в 21 си лягаме. Усещаме изгодите от този постоянен живот. Аз съм съвсем вегетарианец, не хапвам алено месо от години и глутен от 1997-а. "
Ребелин е имал и разочарования, изключително отнетия сребърен олимпийски орден от Пекин`08 за положителен допинг тест.
" Бях оневинен от италианския съд и усещам този орден като собствен. Това бе повратна точка. Бях осъден за 2 година, само че като че ли бяха 7 или 8. Нито един огромен тим към този момент не ме искаше, уредниците ме отбягваха. Беше като проклинание, само че аз упражнявах, като че ли ще се върна на следващия ден. Върнах се през 2011-а. Всички знаеха, че съм добър, само че никой не искаше да ми даде късмет. Това ме подтикна да потвърдя, че бъркат. Спечелих Обиколката на област Емилия-Романя на 44, само че това действително не промени нищо. Сега обичам да оказвам помощ на младите си съотборници и съм нещо като състезателен шеф в колоната. Мисля по-малко за своите резултати и им оказвам помощ със препоръки, задавам темпото, разцепвам им вятъра... "
-----------
Малко по-късно изявление Давиде Ребелин бе замесен в всеобщо рухване по време на мемориала " Марко Пантани " и счупи тибията и фибулата на десния си крайник. На 21 септемри той претърпя интервенция и ще се възвръща над месец. Но към момента не мисли за отричане...
Шосейното колоездене се промени доста в последните десетилетия. Общият стандарт се повиши и надпреварите станаха извънредно тежки. Спортистите съблюдават стоманени подготвителни и хранителни режими. Диетолози, психолози и ментални треньори са част от играта. Данните от надпревари се събират в действително време и спортните шефове диктуват тактики в слушалките на колоездачите, което оставя доста малко място за интуицията им.
Ребелин, който навърши 50 на 9 август, знае чудесно всичко това. Той стартира своя 30-и професионален сезон и е усетил тези промени с кожата си. В момента е член на тима Work Service-Marchiol-Vega.
" Състезанията станаха доста нервни, не можеш да си починеш даже за секунда. Технологиите са създали скок - от велосипедите до аеродинамиката и екипите. Храненето е друга тематика. Преди години някои щяха да стартират сезона с 2-3 кг отгоре, в този момент всички са в съвършена форма. Колоезденето стана още по-изцеждащо. Темпото е извънредно, тренировките са по-специфични от психическа позиция, храненето се трансформира в фикс идея. На 25 към този момент би трябвало да си на върха на кариерата си. Аз дадох най-хубавото от себе си, откакто навърших 30 ", споделя италианецът.
Защо тогава продължава? Ребелин бе първият, спечелил трите Арденски класики - " Амстел Голд ", " Лиеж-Бастон-Лиеж " и " Флеш Валон " - в рамките на седмица. И с общо над 60 професионални победи зад тила си към момента се вълнува като дете.
" Всичко е до пристрастеността. Да упражнявам крепко и да последвам характерна стратегия, е обикновено за мен. Желанието е налице и ще продължа, до момента в който съм конкурентен и се развличам. Когато ми пристигна времето, ще се откажа - споделя Ребелин. - Хората ме ценят даже повече, в сравнение с в мощните ми години, тъй като знаят какъв брой е мъчно против младите. Състезавах се даже със синове на бивши съперници. Получавам доста поддръжка от дилетанти в обществените медии. Зная, че съм техен модел за подражателство, и това ме стимулира. Щастливец съм, тъй като върша това, което най-вече обичам. Ставам заран и излизам с велосипеда, нямам работно време и към момента пребивавам фантазията си. Спечелих надпревари, за които мечтаех като дете и още съм тук. Това е велико ".
Ребелин признава, че тялото към този момент му изисква разнообразни натоварвания. Но той го познава чудесно и няма потребност от диетолог или треньор, знае тъкмо какъв брой би трябвало да тренира на ден (6-7 часа), и то за мощ, тъй като издръжливостта му към момента е налице.
" Преди просто се тренираше и намираш най-хубавата си форма по време на надпреварата. Сега би трябвало да си изцяло квалифициран преди старта - споделя той. - Преди бях един от челото и противниците ме държаха под око. Това се промени, само че не беше мъчителен развой за мен. Моят спортен дух е недокоснат ".
И въпреки всичко - каква е тайната на това спортно дългоденствие?
" Любовта и пристрастеността са ключови в тренировките, надпреварите, храненето и сънят. Аз и брачната половинка ми живеем елементарен живот. Ставаме в 6:30, вършим извършения, закусваме щедро и аз излизам с велосипеда към 9:30. Като се върна, обядвам лека храна. Вечеряме към 18 ч. и в 21 си лягаме. Усещаме изгодите от този постоянен живот. Аз съм съвсем вегетарианец, не хапвам алено месо от години и глутен от 1997-а. "
Ребелин е имал и разочарования, изключително отнетия сребърен олимпийски орден от Пекин`08 за положителен допинг тест.
" Бях оневинен от италианския съд и усещам този орден като собствен. Това бе повратна точка. Бях осъден за 2 година, само че като че ли бяха 7 или 8. Нито един огромен тим към този момент не ме искаше, уредниците ме отбягваха. Беше като проклинание, само че аз упражнявах, като че ли ще се върна на следващия ден. Върнах се през 2011-а. Всички знаеха, че съм добър, само че никой не искаше да ми даде късмет. Това ме подтикна да потвърдя, че бъркат. Спечелих Обиколката на област Емилия-Романя на 44, само че това действително не промени нищо. Сега обичам да оказвам помощ на младите си съотборници и съм нещо като състезателен шеф в колоната. Мисля по-малко за своите резултати и им оказвам помощ със препоръки, задавам темпото, разцепвам им вятъра... "
-----------
Малко по-късно изявление Давиде Ребелин бе замесен в всеобщо рухване по време на мемориала " Марко Пантани " и счупи тибията и фибулата на десния си крайник. На 21 септемри той претърпя интервенция и ще се възвръща над месец. Но към момента не мисли за отричане...
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ