Топ 20 на транспортните компании: Нови бариери от ЕС при камионите, бум при летища и пристанища
Държавните жп сдружения не престават да натрупат загуби
© Юлия Лазарова Статията е част от класацията " Капитал 100 ". Поръчайте списанието на хартия или в pdf формат на www.capital.bg/k100/buy/.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Благодарение на нискотарифните самолетни компании миналата 2017 година беше рекордна за летище София, през което минаха съвсем 6.5 млн. пасажери, или 30% растеж. Още по тематиката
БДЖ в търсене на смисъл
Държавата най-вероятно ще избави фалиращото БДЖ като покрие отговорностите му от 103 млн. лева Компанията обаче би трябвало да покаже предпочитание да се модернизира
29 юни 2018
Ефектът WOW-cost
Нискотарифните компании могат да изведат една дестинация на картата и да я изтрият
8 юни 2018
ПИМК пуска първия си интермодален трен от Пловдив за Турция
Компанията възнамерява и трен за Австрия през Сърбия
2 мар 2018 С максимален растеж на приходите - 71%, за предходната година е концесионерът на пристанище Бургас - " БМФ - Порт Бургас ", който е от групата компании на Кирил Домусчиев. Проблемите за автомобилните компании идват от протекционистичната политика на страните от Западна Европа отпред с Франция, която има за цел да понижи конкуренцията от страните от периферията на съюза. Догодина ще стане ясно дали рестриктивните мерки ще бъдат признати.
Пристигащи чужденци на крилете на лоукоста. Все повече бизнес за концесионерите на летища и пристанища в страната. И нови и нови трудности за камионите с българска регистрация по пътищата на Европа. Такава в резюме беше миналата година за транспортния бранш, като първите 20 компании (вижте таблицата тук) имат с над 200 млн. лева повече доходи за 2017 година спрямо година по-рано, или растеж от съвсем 6%. Това е секторът с най-вече представители, отчели загуба - цели 9 от 20-те водача. Очаквано, шест от фирмите с минуси са държавни и общински.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Лидер по доходи, както и през 2016 година, е Национална компания " Железопътна инфраструктура ". Но, както и миналата година, загубата й продължава да се усилва и към този момент доближава 50 млн. лева Влошаването на финансовите резултати се следи и в другите държавни жп сдружения. При " БДЖ – Товарни транспорти " това е комбинирано със загуба на пазарен дял в интерес на останалите участници на пазара, а " БДЖ – Пътнически транспорти ", което няма конкуренция на пазара, осъмна със запорирани сметки в интерес на кредиторите и все още разчита на финансова помощ от страната.
Така позитивните вести в превоза, както всяка година, идват по линия на частния бранш. Разместване в първата тройка има. Втори към този момент е спедиторът " Гопет транс ", който през последните години пораства стабилно и за пръв път влиза в челната тройка. С максимален растеж на приходите пък е концесионерът на пристанище Бургас - " БМФ – Порт Бургас " цели 71%, като по този начин то към този момент има двойно повече оборот от държавния си съперник - " Пристанище Варна ", което е на 19-а позиция в класацията.
Големите по пътищата
Първата частна компании в бранша - " Гопет транс ", усилва приходите си през 2017 година с 6%. Компанията е основана през 1995 година от Петър Петров и брачната половинка му. Към днешна дата разполага с база в Казичене, а задачите, които си е сложила през последните няколко години, е да стане междинна европейска компания и да предлага добър групажен сервиз в балканския район. Компанията има мрежа от офиси в Гърция, Румъния, Австрия, Полша, Испания. От 2014 година стартира да развива и интермодални (т.е. комбинирани) транспорти. Началото бе положено с интермодалния трен, свързващ Стара Загора с Русе и румънския град Куртичи, а от частния терминал Rail Port Arad влаковете заминаваха за Генк, Белгия, и Англия. Постепенно броят на крайните точки, до които може да се доближи с трен, се разшириха и към Северна Франция, Австрия, Полша. А през 2017 година компанията добави в портфолиото си и морски контейнерни транспорти. Основните посоки от пристанищата в Солун и Пирея са Близкият изток и Африка, като съгласно последния доклад на компания цел е да се предлага спедиция от още по-комбиниран превоз – по суша, релси и вода.
Новият вицешампион " Гопет транс " е основан през 1995 година от Петър Петров и брачната половинка му и фокусът в последно време е комбинираните транспорти
Фотограф: Юлия Лазарова
Автомобилната компания с максимален растеж за миналата година е " Дискордиа ". Приходите на сдружението се усилват с 46.5%, като триумфът й през 2017 година идва от разрастването на бизнеса й на всички пазари, където работи, споделя притежателят й Христо Христов. Компанията, почнала преди 25 години от нулата с два камиона на заем, купени от шуменския цех " Мадара ", към този момент разполага с 450 камиона и работи главно в Европа и Турция. Освен в разрастваща се флотилия компанията от години влага във високи технологии в областта на превоза, като е вложила над 2 млн. евро в нововъведения. Христов вижда " Дискордиа " след 10 години като фактор в Европа, който да постанова стандарти в транспортния бизнес.
С две места надолу в класацията слиза пловдивската ПИМК. Изминалата година беше значима за нея, като посредством дъщерната си компания " Терминали " тя завоюва концесията на интермодалния терминал край Пловдив за период от 27 години. Най-голямата автомобилна компания в страната - с най-вече камиони на сметката си, прави все по-голям завой към интермодалните транспорти. В терминала, построен с пари по оперативна стратегия " Транспорт ", новият оператор ще би трябвало да влага 15 млн. лева От тях 2.23 млн. лева би трябвало да бъдат вложени през първите две години. През 2016 година ПИМК влага и в жп превоз, като сътвори своя товарна железопътна компания - " ПИМК рейл ", като закупи локомотиви и специфични джоб-вагони за ремаркета. Със спечелването на концесията ПИМК пусна и интермодален трен за Черкезкьой, Турция, на който се товарят по 34 ремаркета. Следващата дестинация - с един трен два пъти седмично, е от Пловдив за Велс, Австрия. Влакът е с по 30 ремаркета, защото ще минава през Сърбия, където има ограничавания за дължината на композицията.
Проблемите на периферията
Все по-голямото фокусиране върху интермодалния превоз не е инцидентно. Европейското бъдеще на българските автомобилни компании не наподобява безоблачно. Проблемите идват от протекционистичната политика на страните от Западна Европа отпред с Франция, която цели да понижи конкуренцията от страните от периферията. От бизнеса пресметнаха, че в случай че плануваните ограничения в така наречен " Мобилен пакет 1 " бъдат признати, което ще стане ясно в средата на идната година, това ще извади от пазара по 3 хиляди български камиона дневно и ще понижи фрапантно конкурентоспособността на транспортния бранш.
Въпросът изкристализира в месеците на българското европредседателство и най-малко към този момент наподобява, че има късмет противоречивите въпроси да се решат в интерес на нашите превозвачи. В първичния вид " Мобилен пакет 1 " засягаше мощно страните в периферията на съюза, след това текстове бяха редактирани в транспортната комисия, само че не бяха подкрепени от депутатите. Така развръзката е неразбираема. Основните ограничаващи детайли в са четири. Първото е условието водачите да се връщат до дома или до базата, където са подписани трудовите им контракти. Предложението предвиждаше това да се случва на всеки три седмици за по една отмора. После се появи различен вид камионът да се връща в страната. Вторият главен проблем е каботажът, т.е. вътрешните транспорти в границите на друга страна от Европейски Съюз. Към момента такива транспорти от точка А до точка Б в Германия да вземем за пример може да се вършат 7 дни в месеца с ограничаване на броя на транспортите. Сега западните страни желаят да понижат тази численост от 7 на 5 дни в месеца, като отпадне ограничаването на броя на транспортите. Това се прави, макар че изначалната европейска концепция е либерализацията на превоза на континента, като мярката е в тъкмо противоположната посока. Третото условие е минималното възнаграждение на водачите на час въз основата на това в коя тъкмо страна се намират. Това е мярка, която към този момент беше въведена в Германия и Франция. От сектора изясняват, че това ще сътвори огромни проблеми при администрирането на условието. От бранша упорстват то да влиза в действие, в случай че водачът се намира на дадена територия 7 поредни дни. Последното ново условие визира възбрана на нощуването на водача в кабината на камиона.
Проблемите на българските водачи сплотиха политиците от другите ръководещи партии, като секторът има поддръжката и на отрасловия министър, и на премиера и през юни в транспортната комисия на европарламента бяха гласувани редакции. Частично и поради коалиция от страна на страните от Източна Европа. Други огромни пострадали при приемане на първия вид ще са полските компании. Варшава обаче има съществени проблеми с Европейски Съюз във връзка с правосъдната система и редица други по-приоритетни въпроси за решение. Третият главен пострадал би бил Румъния.
Пристанище под пара
С максимален растеж на приходите за миналата година е " БМФ - Порт Бургас ". За 2017 година те са се нараснали със 71%, като към този момент са 148 млн. лева при облага от 37.3 млн. лева Компанията е концесионер на пристанище Бургас и е благосъстоятелност на " Адванс пропъртис " на братята Георги и Кирил Домусчиеви. Концесионерът на пристанището се развива по-успешно от другия морски бизнес на Домусчиеви – Параходство " Български морски флот ". Компанията, приватизирала морския транспортьор " Кей Джи маритайм шипинг ", излезе с искане до Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата приватизационният контракт да бъде изменен поради сложните времена за шипинга и да се понижи задължението за тонаж, както и броя чиновници. Първоначалното позитивно решение на арбитража спестяваше на притежателя заплащането на към 55 млн. лева неустойки. В последна сметка обаче Върховният касационен съд анулира противоречивото арбитражно решение. Благодарение на приватизацията на флота обаче " БМФ Порт Бургас " стана концесионер на пристанище Бургас и от 2012 и 2013 година оперира надлежно терминалите за насипни товари " Бургас-изток - 2 " и за контейнери - " Бургас-запад ". Наскоро от сдружението оповестиха, че до момента в терминалите са вложени 99 млн. евро. Част от сумата е отишла за данъчен склад за горива, уреди за разтоварване на полутечен газ пропан-бутан, място за разтоварване на дизел, силозен комплекс за култивиране на зърнени товари и други От предходната година на пристанището огромен товародател към този момент е " Аурубис България ". За потребностите на медодобивния комбинат са били построени нов склад за обработка и предпазване на меден концентрат на стойност 15 млн. евро и терминал за обработка и предпазване на сярна киселина на стойност 14 млн. евро. Инвеститор е концесионерът, а медодобивният цех се ангажира да употребява оборудването най-малко 20 години напред и да подсигурява избрани количества товари.
В момента текат две поръчки за актуализация на генералните проекти за развиване на терминалите " Бургас-изток – 2 " и " Бургас-запад ".
Държавата също планираше някои вложения там, като Държавно дружество " Пристанищна инфраструктура " беше оповестило поръчка за 13.5 млн. лева за удълбочаване на пристанището както в зоната, където оператор е " БМФ – Порт Бургас ", по този начин и на терминали на други концесионери. Тя обаче беше прекъсната през лятото на предходната година, като след това имаше поръчки за проучване на морското дъно в региона.
Полетът на пасажерите
Силна 2017 година регистрират и трите съществени летища в страната. Техните доходи пораснаха на крилата на нискотарифните компании, които раздвижиха туристическия пазар както в столицата, по този начин и по морето. Концесионерът на летищата във Варна и Бургас " Фрапорт туин остарял еърпорт мениджмънт " има растеж на приходите за миналата година от 6%. Първоначалните упования на сдружението след сполучливата 2016 година са били за задържане на трафика на въпросните равнища и даже за дребен отлив след отварянето на турския пазар за съветските туристи. Спадът при съветските туристи се сбъдва – 11% по-малко за предходната година. Той обаче е бил обезщетен от туристи от други страни като Англия, Германия, Израел, Норвегия и Полша и в последна сметка и на двете черноморски летища трафикът нараства. Този на Бургас се е нараснал с 3.59%, а този във Варна - със 16.64%. За растежа на летище Варна спомага откриването въз основата на Wizz Air, както и почналите полети на Ryanair. Броят на обслужените пасажери на двете черноморски летища за миналата година е 4.953 млн., като 2.9 млн. от тях са през летище Бургас и 1.9 млн. - през Варна. Очакванията за тази година са пасажерите през летище Бургас да надвишават 3.3 млн. души, а тези през Варна - 2.1 млн. души. С растежа на пасажерите идва ред и на разширенията на инфраструктурата за повишение на потенциала и успеваемостта, които би трябвало да се случат през 2019 и 2020 година На летище Бургас проектите са да се разшири зоната за регистрация в терминал 2, като ще има 12 спомагателни гишета за чекиране. Зоната за сигурност ще бъде актуализирана с спомагателни рентгенови машини. Ще бъде прибавена още комерсиална повърхност. Паркингът към терминала също ще бъде уголемен. Отделно се рехабилитира и перонът за обслужване на самолети и на двете летища. Във Варна завършва и ремонтът на главната пътека за рулиране " Алфа ", с цел да може да поема по-големи самолети.
С съвсем 13% растеж на приходите може да се похвали и държавното " Летище София ". Резултатът не е неочакван, като миналата година беше рекордна за столичната аерогара. През 2017 година броят на пасажерите скочи с 30.3% и те доближиха близо 6.5 млн. души, а изхвърчалите и кацнали самолети набъбнаха с 11.3%. През актуалната година пасажерите не престават да се усилват посредством главно на Wizz Air и Ryanair.
За разлика от сполучливите летища при въздушните превозвачи няма позитивна причинност. " България ер " да вземем за пример резервира равнищата си от миналата година както във връзка с приходите, по този начин и във връзка с размера на загубата, която компанията регистрира за трета поредна година.
Чартърната компания " Българиан еър чартър " пък усилва приходите си с цели 29%. Мажоритарен неин акционер е Евгений Исаевич Музика. Основна активност на компанията са чартърните пътнически транспорти от и до двете български черноморски летища Варна и Бургас. Основна дестинация на компанията е Германия, като самолетите й летят също по този начин и по дестинации в Израел, Полша, Дания, Словакия, Австрия, Чехия, Швейцария, Италия и други Изпълнява при поискване и полети по други дестинации в Европа, Азия, Африка и Близкия изток. Компанията разполага с 10 бр. самолети Boeing McDonell Douglas 82 и 7 бр. Airbus А320. К100 - ранглиста на най-големите компании в България
- Класацията топ 300 компании по доходи
- Класация по браншове
- Най-рентабилните компании
- Анализ на данни
- Интервютa
Изданието е подарък за всички клиенти Капитал PRO.
Всички останали читатели могат да го намерят от 6 юли онлайн или в комерсиалната мрежа - централните търговски обекти за вестници, магазините Inmedio, Relay, One Minute, както и във веригите OMV, Фантастико, Кауфланд.Вижте още »Поръчайте изданието »
© Юлия Лазарова Статията е част от класацията " Капитал 100 ". Поръчайте списанието на хартия или в pdf формат на www.capital.bg/k100/buy/.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Благодарение на нискотарифните самолетни компании миналата 2017 година беше рекордна за летище София, през което минаха съвсем 6.5 млн. пасажери, или 30% растеж. Още по тематиката
БДЖ в търсене на смисъл
Държавата най-вероятно ще избави фалиращото БДЖ като покрие отговорностите му от 103 млн. лева Компанията обаче би трябвало да покаже предпочитание да се модернизира
29 юни 2018
Ефектът WOW-cost
Нискотарифните компании могат да изведат една дестинация на картата и да я изтрият
8 юни 2018
ПИМК пуска първия си интермодален трен от Пловдив за Турция
Компанията възнамерява и трен за Австрия през Сърбия
2 мар 2018 С максимален растеж на приходите - 71%, за предходната година е концесионерът на пристанище Бургас - " БМФ - Порт Бургас ", който е от групата компании на Кирил Домусчиев. Проблемите за автомобилните компании идват от протекционистичната политика на страните от Западна Европа отпред с Франция, която има за цел да понижи конкуренцията от страните от периферията на съюза. Догодина ще стане ясно дали рестриктивните мерки ще бъдат признати.
Пристигащи чужденци на крилете на лоукоста. Все повече бизнес за концесионерите на летища и пристанища в страната. И нови и нови трудности за камионите с българска регистрация по пътищата на Европа. Такава в резюме беше миналата година за транспортния бранш, като първите 20 компании (вижте таблицата тук) имат с над 200 млн. лева повече доходи за 2017 година спрямо година по-рано, или растеж от съвсем 6%. Това е секторът с най-вече представители, отчели загуба - цели 9 от 20-те водача. Очаквано, шест от фирмите с минуси са държавни и общински.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Лидер по доходи, както и през 2016 година, е Национална компания " Железопътна инфраструктура ". Но, както и миналата година, загубата й продължава да се усилва и към този момент доближава 50 млн. лева Влошаването на финансовите резултати се следи и в другите държавни жп сдружения. При " БДЖ – Товарни транспорти " това е комбинирано със загуба на пазарен дял в интерес на останалите участници на пазара, а " БДЖ – Пътнически транспорти ", което няма конкуренция на пазара, осъмна със запорирани сметки в интерес на кредиторите и все още разчита на финансова помощ от страната.
Така позитивните вести в превоза, както всяка година, идват по линия на частния бранш. Разместване в първата тройка има. Втори към този момент е спедиторът " Гопет транс ", който през последните години пораства стабилно и за пръв път влиза в челната тройка. С максимален растеж на приходите пък е концесионерът на пристанище Бургас - " БМФ – Порт Бургас " цели 71%, като по този начин то към този момент има двойно повече оборот от държавния си съперник - " Пристанище Варна ", което е на 19-а позиция в класацията.
Големите по пътищата
Първата частна компании в бранша - " Гопет транс ", усилва приходите си през 2017 година с 6%. Компанията е основана през 1995 година от Петър Петров и брачната половинка му. Към днешна дата разполага с база в Казичене, а задачите, които си е сложила през последните няколко години, е да стане междинна европейска компания и да предлага добър групажен сервиз в балканския район. Компанията има мрежа от офиси в Гърция, Румъния, Австрия, Полша, Испания. От 2014 година стартира да развива и интермодални (т.е. комбинирани) транспорти. Началото бе положено с интермодалния трен, свързващ Стара Загора с Русе и румънския град Куртичи, а от частния терминал Rail Port Arad влаковете заминаваха за Генк, Белгия, и Англия. Постепенно броят на крайните точки, до които може да се доближи с трен, се разшириха и към Северна Франция, Австрия, Полша. А през 2017 година компанията добави в портфолиото си и морски контейнерни транспорти. Основните посоки от пристанищата в Солун и Пирея са Близкият изток и Африка, като съгласно последния доклад на компания цел е да се предлага спедиция от още по-комбиниран превоз – по суша, релси и вода.
Новият вицешампион " Гопет транс " е основан през 1995 година от Петър Петров и брачната половинка му и фокусът в последно време е комбинираните транспорти
Фотограф: Юлия Лазарова
Автомобилната компания с максимален растеж за миналата година е " Дискордиа ". Приходите на сдружението се усилват с 46.5%, като триумфът й през 2017 година идва от разрастването на бизнеса й на всички пазари, където работи, споделя притежателят й Христо Христов. Компанията, почнала преди 25 години от нулата с два камиона на заем, купени от шуменския цех " Мадара ", към този момент разполага с 450 камиона и работи главно в Европа и Турция. Освен в разрастваща се флотилия компанията от години влага във високи технологии в областта на превоза, като е вложила над 2 млн. евро в нововъведения. Христов вижда " Дискордиа " след 10 години като фактор в Европа, който да постанова стандарти в транспортния бизнес.
С две места надолу в класацията слиза пловдивската ПИМК. Изминалата година беше значима за нея, като посредством дъщерната си компания " Терминали " тя завоюва концесията на интермодалния терминал край Пловдив за период от 27 години. Най-голямата автомобилна компания в страната - с най-вече камиони на сметката си, прави все по-голям завой към интермодалните транспорти. В терминала, построен с пари по оперативна стратегия " Транспорт ", новият оператор ще би трябвало да влага 15 млн. лева От тях 2.23 млн. лева би трябвало да бъдат вложени през първите две години. През 2016 година ПИМК влага и в жп превоз, като сътвори своя товарна железопътна компания - " ПИМК рейл ", като закупи локомотиви и специфични джоб-вагони за ремаркета. Със спечелването на концесията ПИМК пусна и интермодален трен за Черкезкьой, Турция, на който се товарят по 34 ремаркета. Следващата дестинация - с един трен два пъти седмично, е от Пловдив за Велс, Австрия. Влакът е с по 30 ремаркета, защото ще минава през Сърбия, където има ограничавания за дължината на композицията.
Проблемите на периферията
Все по-голямото фокусиране върху интермодалния превоз не е инцидентно. Европейското бъдеще на българските автомобилни компании не наподобява безоблачно. Проблемите идват от протекционистичната политика на страните от Западна Европа отпред с Франция, която цели да понижи конкуренцията от страните от периферията. От бизнеса пресметнаха, че в случай че плануваните ограничения в така наречен " Мобилен пакет 1 " бъдат признати, което ще стане ясно в средата на идната година, това ще извади от пазара по 3 хиляди български камиона дневно и ще понижи фрапантно конкурентоспособността на транспортния бранш.
Въпросът изкристализира в месеците на българското европредседателство и най-малко към този момент наподобява, че има късмет противоречивите въпроси да се решат в интерес на нашите превозвачи. В първичния вид " Мобилен пакет 1 " засягаше мощно страните в периферията на съюза, след това текстове бяха редактирани в транспортната комисия, само че не бяха подкрепени от депутатите. Така развръзката е неразбираема. Основните ограничаващи детайли в са четири. Първото е условието водачите да се връщат до дома или до базата, където са подписани трудовите им контракти. Предложението предвиждаше това да се случва на всеки три седмици за по една отмора. После се появи различен вид камионът да се връща в страната. Вторият главен проблем е каботажът, т.е. вътрешните транспорти в границите на друга страна от Европейски Съюз. Към момента такива транспорти от точка А до точка Б в Германия да вземем за пример може да се вършат 7 дни в месеца с ограничаване на броя на транспортите. Сега западните страни желаят да понижат тази численост от 7 на 5 дни в месеца, като отпадне ограничаването на броя на транспортите. Това се прави, макар че изначалната европейска концепция е либерализацията на превоза на континента, като мярката е в тъкмо противоположната посока. Третото условие е минималното възнаграждение на водачите на час въз основата на това в коя тъкмо страна се намират. Това е мярка, която към този момент беше въведена в Германия и Франция. От сектора изясняват, че това ще сътвори огромни проблеми при администрирането на условието. От бранша упорстват то да влиза в действие, в случай че водачът се намира на дадена територия 7 поредни дни. Последното ново условие визира възбрана на нощуването на водача в кабината на камиона.
Проблемите на българските водачи сплотиха политиците от другите ръководещи партии, като секторът има поддръжката и на отрасловия министър, и на премиера и през юни в транспортната комисия на европарламента бяха гласувани редакции. Частично и поради коалиция от страна на страните от Източна Европа. Други огромни пострадали при приемане на първия вид ще са полските компании. Варшава обаче има съществени проблеми с Европейски Съюз във връзка с правосъдната система и редица други по-приоритетни въпроси за решение. Третият главен пострадал би бил Румъния.
Пристанище под пара
С максимален растеж на приходите за миналата година е " БМФ - Порт Бургас ". За 2017 година те са се нараснали със 71%, като към този момент са 148 млн. лева при облага от 37.3 млн. лева Компанията е концесионер на пристанище Бургас и е благосъстоятелност на " Адванс пропъртис " на братята Георги и Кирил Домусчиеви. Концесионерът на пристанището се развива по-успешно от другия морски бизнес на Домусчиеви – Параходство " Български морски флот ". Компанията, приватизирала морския транспортьор " Кей Джи маритайм шипинг ", излезе с искане до Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата приватизационният контракт да бъде изменен поради сложните времена за шипинга и да се понижи задължението за тонаж, както и броя чиновници. Първоначалното позитивно решение на арбитража спестяваше на притежателя заплащането на към 55 млн. лева неустойки. В последна сметка обаче Върховният касационен съд анулира противоречивото арбитражно решение. Благодарение на приватизацията на флота обаче " БМФ Порт Бургас " стана концесионер на пристанище Бургас и от 2012 и 2013 година оперира надлежно терминалите за насипни товари " Бургас-изток - 2 " и за контейнери - " Бургас-запад ". Наскоро от сдружението оповестиха, че до момента в терминалите са вложени 99 млн. евро. Част от сумата е отишла за данъчен склад за горива, уреди за разтоварване на полутечен газ пропан-бутан, място за разтоварване на дизел, силозен комплекс за култивиране на зърнени товари и други От предходната година на пристанището огромен товародател към този момент е " Аурубис България ". За потребностите на медодобивния комбинат са били построени нов склад за обработка и предпазване на меден концентрат на стойност 15 млн. евро и терминал за обработка и предпазване на сярна киселина на стойност 14 млн. евро. Инвеститор е концесионерът, а медодобивният цех се ангажира да употребява оборудването най-малко 20 години напред и да подсигурява избрани количества товари.
В момента текат две поръчки за актуализация на генералните проекти за развиване на терминалите " Бургас-изток – 2 " и " Бургас-запад ".
Държавата също планираше някои вложения там, като Държавно дружество " Пристанищна инфраструктура " беше оповестило поръчка за 13.5 млн. лева за удълбочаване на пристанището както в зоната, където оператор е " БМФ – Порт Бургас ", по този начин и на терминали на други концесионери. Тя обаче беше прекъсната през лятото на предходната година, като след това имаше поръчки за проучване на морското дъно в региона.
Полетът на пасажерите
Силна 2017 година регистрират и трите съществени летища в страната. Техните доходи пораснаха на крилата на нискотарифните компании, които раздвижиха туристическия пазар както в столицата, по този начин и по морето. Концесионерът на летищата във Варна и Бургас " Фрапорт туин остарял еърпорт мениджмънт " има растеж на приходите за миналата година от 6%. Първоначалните упования на сдружението след сполучливата 2016 година са били за задържане на трафика на въпросните равнища и даже за дребен отлив след отварянето на турския пазар за съветските туристи. Спадът при съветските туристи се сбъдва – 11% по-малко за предходната година. Той обаче е бил обезщетен от туристи от други страни като Англия, Германия, Израел, Норвегия и Полша и в последна сметка и на двете черноморски летища трафикът нараства. Този на Бургас се е нараснал с 3.59%, а този във Варна - със 16.64%. За растежа на летище Варна спомага откриването въз основата на Wizz Air, както и почналите полети на Ryanair. Броят на обслужените пасажери на двете черноморски летища за миналата година е 4.953 млн., като 2.9 млн. от тях са през летище Бургас и 1.9 млн. - през Варна. Очакванията за тази година са пасажерите през летище Бургас да надвишават 3.3 млн. души, а тези през Варна - 2.1 млн. души. С растежа на пасажерите идва ред и на разширенията на инфраструктурата за повишение на потенциала и успеваемостта, които би трябвало да се случат през 2019 и 2020 година На летище Бургас проектите са да се разшири зоната за регистрация в терминал 2, като ще има 12 спомагателни гишета за чекиране. Зоната за сигурност ще бъде актуализирана с спомагателни рентгенови машини. Ще бъде прибавена още комерсиална повърхност. Паркингът към терминала също ще бъде уголемен. Отделно се рехабилитира и перонът за обслужване на самолети и на двете летища. Във Варна завършва и ремонтът на главната пътека за рулиране " Алфа ", с цел да може да поема по-големи самолети.
С съвсем 13% растеж на приходите може да се похвали и държавното " Летище София ". Резултатът не е неочакван, като миналата година беше рекордна за столичната аерогара. През 2017 година броят на пасажерите скочи с 30.3% и те доближиха близо 6.5 млн. души, а изхвърчалите и кацнали самолети набъбнаха с 11.3%. През актуалната година пасажерите не престават да се усилват посредством главно на Wizz Air и Ryanair.
За разлика от сполучливите летища при въздушните превозвачи няма позитивна причинност. " България ер " да вземем за пример резервира равнищата си от миналата година както във връзка с приходите, по този начин и във връзка с размера на загубата, която компанията регистрира за трета поредна година.
Чартърната компания " Българиан еър чартър " пък усилва приходите си с цели 29%. Мажоритарен неин акционер е Евгений Исаевич Музика. Основна активност на компанията са чартърните пътнически транспорти от и до двете български черноморски летища Варна и Бургас. Основна дестинация на компанията е Германия, като самолетите й летят също по този начин и по дестинации в Израел, Полша, Дания, Словакия, Австрия, Чехия, Швейцария, Италия и други Изпълнява при поискване и полети по други дестинации в Европа, Азия, Африка и Близкия изток. Компанията разполага с 10 бр. самолети Boeing McDonell Douglas 82 и 7 бр. Airbus А320. К100 - ранглиста на най-големите компании в България
- Класацията топ 300 компании по доходи
- Класация по браншове
- Най-рентабилните компании
- Анализ на данни
- Интервютa
Изданието е подарък за всички клиенти Капитал PRO.
Всички останали читатели могат да го намерят от 6 юли онлайн или в комерсиалната мрежа - централните търговски обекти за вестници, магазините Inmedio, Relay, One Minute, както и във веригите OMV, Фантастико, Кауфланд.Вижте още »Поръчайте изданието »
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ