Георги Ангелов: Държавата ще спечели от вдигането на заплатите
Държавата ще завоюва от по-високите заплати, тъй като всяка заплата се полза с налог и осигуровки, а всяка покупка – с Данък добавена стойност или данък. Всяко нарастване на възнагражденията е добре за бюджета. Повечето хора работят в частния бранш и когато заплатите в него порастват, има повече доходи в бюджета.Това съобщи в ефира на бТВ Георги Ангелов, старши икономист в Институт „ Отворено общество ” във връзка гласуваното през вчерашния ден на първо четене в пленарна зала нарастване на минималния застрахователен приход на 850 лева през идната година.
Доходите в София изпреварват тези в останалата част на страната и повдигането на долния предел няма да се усети от столичани, безапелационен е икономистът. Той акцентира, че с цел да има резултат, би трябвало да е двойно по-висока. Той добави, че повишението ще се усети за жителите на Видин и Смолян, да вземем за пример, където междинната заплата е към 1200 лева и възнагражденията на множеството гравитират към 800 лева
Ангелов смята, че отхвърли на Служебния кабинет да предложи на Народното събрание проектобюджет за 2023 г.е неточност, която отвори вратата за редица популистки оферти – за заплати, за пенсии, за обществено подкрепяне и помощи за бизнеса. „ Предлагат се разноски, без да се знае от кое място ще дойдат приходите, с цел да ги покрият ”, бе коментарът на икономиста.
„ Намираме за неприемливо тематиката (за нарастване на оптималния застрахователен приход – бел.р.) да се слага в общественото пространство, изключително на фона на отсъстващ повсеместен план за народен бюджет - без никаква ясна политическа визия за справяне със комплицираната икономическа обстановка и без ограничения за стимулиране на високотехнологичната промишленост като мотор на изваждането от икономическата рецесия на страната ”, реагираха от IT промишлеността.
Организациите от бранша - БРАИТ, БАСКОМ, AIBEST, БАИТ, БЕСКО и ИКТ Клъстер, смятат, че нарастването на минималния застрахователен приход е удар върху междинната класа и че тежестта на решението в Народното събрание ще бъде понесена от заетите в IT промишлеността. От сектора припомнят, че всеки ангажиран основава висока добавена стойност и способства за държавния бюджет три пъти повече от междинното за страната под формата на налози и осигуровки. Секторът движи потреблението в търговията, туризма, недвижимите парцели, развлеченията, културата и други
Остра бе и реакцията на най-големите работодатели в страната. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) Васил Велев смята, че Европейската инструкция за съответните минимални работни заплати се ползва неправилно у нас. Според него документът показва редица знаци, които следва да бъдат регистрирани, само че популизмът и идните избори замъгляват преценките. „ Това не е пътят към храма – усилва се сивия бранш, усилва се инфлацията, изравняват се възнагражденията на висококвалифицирания и нискоквалифицирания труд в редица географски области и стопански браншове, където междинната работна заплата е малко над 1000 лева “, посочи водачът на АИКБ.
В три области междинната работна заплата е под 1200 лева, в други шест – е под 1300, а в 9 – под 1400 лева, по означи Добри Митрев, ръководител на Българска стопанска камара и на Асоциацията на организациите на българските работодатели. Затова гласуваната минимална работна заплата би била търпима в столицата, само че не и в страната, акцентира той.
Доходите в София изпреварват тези в останалата част на страната и повдигането на долния предел няма да се усети от столичани, безапелационен е икономистът. Той акцентира, че с цел да има резултат, би трябвало да е двойно по-висока. Той добави, че повишението ще се усети за жителите на Видин и Смолян, да вземем за пример, където междинната заплата е към 1200 лева и възнагражденията на множеството гравитират към 800 лева
Ангелов смята, че отхвърли на Служебния кабинет да предложи на Народното събрание проектобюджет за 2023 г.е неточност, която отвори вратата за редица популистки оферти – за заплати, за пенсии, за обществено подкрепяне и помощи за бизнеса. „ Предлагат се разноски, без да се знае от кое място ще дойдат приходите, с цел да ги покрият ”, бе коментарът на икономиста.
„ Намираме за неприемливо тематиката (за нарастване на оптималния застрахователен приход – бел.р.) да се слага в общественото пространство, изключително на фона на отсъстващ повсеместен план за народен бюджет - без никаква ясна политическа визия за справяне със комплицираната икономическа обстановка и без ограничения за стимулиране на високотехнологичната промишленост като мотор на изваждането от икономическата рецесия на страната ”, реагираха от IT промишлеността.
Организациите от бранша - БРАИТ, БАСКОМ, AIBEST, БАИТ, БЕСКО и ИКТ Клъстер, смятат, че нарастването на минималния застрахователен приход е удар върху междинната класа и че тежестта на решението в Народното събрание ще бъде понесена от заетите в IT промишлеността. От сектора припомнят, че всеки ангажиран основава висока добавена стойност и способства за държавния бюджет три пъти повече от междинното за страната под формата на налози и осигуровки. Секторът движи потреблението в търговията, туризма, недвижимите парцели, развлеченията, културата и други
Остра бе и реакцията на най-големите работодатели в страната. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) Васил Велев смята, че Европейската инструкция за съответните минимални работни заплати се ползва неправилно у нас. Според него документът показва редица знаци, които следва да бъдат регистрирани, само че популизмът и идните избори замъгляват преценките. „ Това не е пътят към храма – усилва се сивия бранш, усилва се инфлацията, изравняват се възнагражденията на висококвалифицирания и нискоквалифицирания труд в редица географски области и стопански браншове, където междинната работна заплата е малко над 1000 лева “, посочи водачът на АИКБ.
В три области междинната работна заплата е под 1200 лева, в други шест – е под 1300, а в 9 – под 1400 лева, по означи Добри Митрев, ръководител на Българска стопанска камара и на Асоциацията на организациите на българските работодатели. Затова гласуваната минимална работна заплата би била търпима в столицата, само че не и в страната, акцентира той.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ