Дън Сяо Путин и забавянето на стагнацията
Дали съветският президент Владимир Путин ще напусне властта през 2024 година или ще остане? Това е въпросът, който съветските наблюдаващи задават от 2012 година, когато Путин се върна в Кремъл.
Мнозина настояват, че той без подозрение ще остане, до момента в който малцинството твърди, че ще си тръгне. Парадоксално е, че откакто Путин най-сетне обрисува своята визия за Русия след 2024 година, и двата лагера се усещат прави – и вярно. Путин даде на света визия за проектите си, само че типично, той държи доста варианти отворени.
Но въпреки всичко, ето няколко неща, които научихме: 1. Моделът на преход
Още от президентските избори през 2018 година огромният, въпреки и безшумно обсъждан, политически въпрос в Русия е обвързван с проекта на Путин за 2024 година Дали той ще отгледа правоприемник, който да поеме отговорностите му? Ще се опита ли да остане в Кремъл и съгласно това да промени конституцията? Или ще прекрои политическата система, тъй че тя да му разреши да напусне?
В последна сметка, това съставлява композиция от трите - както евентуално трябваше да бъде. Ако някой позволява, че Путин не има намерение да удължи президентството си след 2024 година, да направи още веднъж краткотрайна промяна на длъжностите или да стартира нова реплика на прекачване на власт, тогава този някой би трябвало да се запита дали Русия може да откри " нов Путин ".
Такъв водач би трябвало да действа като съдия измежду елитите и, което е значимо, да има задоволително същинска поддръжка измежду по-широкото население - нещо, което постоянно е било в основата на президентството на Путин, не на последно място в усилването на въздействие над елитите. Ако президентът и елитите не съумеят да намерят или реализиран единодушие за нов Путин, тогава повторното въвеждане на система на надзор и баланс става очевидната опция.
Точно това разгласи Путин на 15 януари: диверсификация на властта, която прави президентството не толкоз мощно, колкото напоследък, която прави Държавната дума по-важна, и която обрисува нова авторитетна роля на Съвета на федерацията. Путин въпреки всичко ще приготвя правоприемник – този, който ще стъпи в отслабеното президентство, ще се нуждае от утвърждението му. Самият Путин няма да се потъне в неопределеност - без подозрение ще чуем още от него след 2024 година Тогава той ще работи в ново качество в един изменен пейзаж. 2. Бъдещата роля на Путин
И по този начин, по какъв начин ще наподобява новата роля на Путин? Трудно е да си представим той да стане още веднъж министър-председател (беше очевидно отегчен от работата последния път) или ръководител на Думата. Най-вероятно Путин си резервира ролята на началник на Държавния Съвет - институция, която той може да моделира в каквото си изиска. Всъщност, в случай че е належащо, Държавния съвет може просто да бъде продължение на президентството, такова каквото го познаваме.
По-вероятно е, обаче, властта на Путин да се промени. Той ще стане по-избирателен: ще се занимава с тематики, които го интересуват, оставяйки ежедневните въпроси на другите. Ще поеме ролята на неофициален водач, толкоз колкото и на фиктивен: сравненията, които от време на време вършат съветските специалисти, включват Дън Сяопин след неговото пенсиониране и аятолах Рухолах Хомейни.
Това би било оригиналност за съветската политическа система. Ролята на " висш водач " или авторитетен някогашен водач в никакъв случай не е съществувала в Русия. Точно противоположното: властимащите са успявали да изоставен длъжността си живи едвам с пенсионирането на Никита Хрушчов в средата на 60-те - и те в никакъв случай не са задържали въздействието си по-късно. С Путин можем да се представим това. Не толкоз тъй като желае да задържи на власт, а тъй като системата към момента има потребност от него. Политически пейзаж, напомнящ пустиня - лишен от доверие или функционални договорености за шерване на властта - изисква такава фигура, най-малко за начало. За Путин този метод би могъл да му обезпечи опция да приключи стъпката си във властта толкоз последователно, колкото пожелае. 3. Процесът на стагнацията ще се забави
Може да наподобява, че 2024 година е към момента надалеч и че Путин е почнал озадачаващо рано прехода си. В реалност това не е по този начин. Ако не друго, анонсът му от 15 януари беше съвсем две години занимателен. От избирането му през 2018г. съветската политическа система чака изясненост за бъдещето. Липсата на изясненост деморализира бюрокрацията, породи разрушителна битка сред елитите, породи неодобрение в обществото и сътвори всеобхватно чувство на застой. Путин трябваше да постави завършек на това и то допустимо най-скоро.
Ако Путин в действителност желае да организира референдум, с цел да утвърди препоръчаните от него промени за конституция, това би трябвало да се случи най-малко една година преди идващите избори за Думата, които са планувани за септември 2021г. Наистина съгласно последните вести гласуването на промените се възнамерява за малко преди май 2020г. Вероятно Путин желае идната Дума да бъде определена съгласно новите правила.
По-важното е, че политическата полемика просто трябваше да се засилва още веднъж - трябваше да се даде нещо, върху което да се концентрира. Стагнация, продължаваща до края на 2021г. би могла рисково да ерозира основите на една изтощена политическа система, която не е в положение да се реформира и която към този момент не се възползва от въздуха, даден й от анексията на Крим. Руската политическа система е доста по-устойчива, в сравнение с нейните съперници биха желали да признаят, само че все пак, да не се прави нищо до 2021г. би било най-малкото неразумно. 4. Все още е прекомерно рано, с цел да обсъждаме имена
Повечето наблюдаващи наподобява са съгласни, че новият министър председател Михаил Мишустин е технократ без вяра да се издигне - или може би даже без желае да се издигне - в Кремъл. Дмитрий Тренин, шеф на Московския център Карнеги, допусна, че Кремъл е непокътнат за Дмитрий Медведев. Това е мъчно да се повярва: издигането на Медведев би направило наследяването да наподобява като комично повторение на президентството му от 2008 до 2012г., а не като действителна, въпреки и постепенна смяна. И въпреки всичко, Путин е изцяло кадърен да взима изненадващи решения, които провокират противоположна реакция заради чистата им липса на въображение - помислете единствено за 2012 година.
Истината наподобява е, че към този момент просто не знаем имената на бъдещите носители на властта - и Путин също не ги знае. Процесът на кастинг за ролята на Кремъл към момента не е почнал както би трябвало, само че ще се случи. В това отношение би трябвало да се наблюдават, да вземем за пример, бъдещите вицепремиери на Мишустин. 5. Не оставяйте нищо неоценено
Руско-естонският семиотик Юрий Лотман един път разказа връзките на Русия с либерализма, употребявайки приказка за котка, превърната в принцеса. Тази принцеса беше извънредно приятна, добра и доброжелателна, само че имаше един минус: всякога, когато видеше мишка, тя не можеше да не скочи и да я гони. По същия метод, съгласно Лотман, съветските държатели на власт не могат да не преследват демократични хрумвания.
Нуждата от надзор е характерност на политиката на Русия и персонално на Путин. Тази наклонност към момента може да скапе плануваната му диверсификация на управляващите, като я сведе до елементарна декорация. Някои от специалистите по съветска политика настояват, че намесата на НАТО в Либия през март 2011г. (която Медведев като президент отхвърли да блокира) накара Путин да промени решението си да остане отвън Кремъл. Ако това е правилно - или в случай че някоя непозната рецесия по принцип би могла да окаже толкоз тежко влияние върху вътрешните договорености на Русия - тогава всяка бъдеща диверсификация на властта също е в заплаха да се срине при изключителна обстановка и да въодушеви Путин да поеме още веднъж контрола над съветската политика. Може да знае, че не би било добре - само че може ли да се сдържи? Ако не, някой желае ли да му каже, че е време да си тръгне? Ще забележим.
Кадри Лийк е анализатор на Европейския съвет за външна политика. Оригиналнот озаглавие на текста е " Ще остане ли или ще си тръгне? Ролята на Путин ще се промени "
Мнозина настояват, че той без подозрение ще остане, до момента в който малцинството твърди, че ще си тръгне. Парадоксално е, че откакто Путин най-сетне обрисува своята визия за Русия след 2024 година, и двата лагера се усещат прави – и вярно. Путин даде на света визия за проектите си, само че типично, той държи доста варианти отворени.
Но въпреки всичко, ето няколко неща, които научихме: 1. Моделът на преход
Още от президентските избори през 2018 година огромният, въпреки и безшумно обсъждан, политически въпрос в Русия е обвързван с проекта на Путин за 2024 година Дали той ще отгледа правоприемник, който да поеме отговорностите му? Ще се опита ли да остане в Кремъл и съгласно това да промени конституцията? Или ще прекрои политическата система, тъй че тя да му разреши да напусне?
В последна сметка, това съставлява композиция от трите - както евентуално трябваше да бъде. Ако някой позволява, че Путин не има намерение да удължи президентството си след 2024 година, да направи още веднъж краткотрайна промяна на длъжностите или да стартира нова реплика на прекачване на власт, тогава този някой би трябвало да се запита дали Русия може да откри " нов Путин ".
Такъв водач би трябвало да действа като съдия измежду елитите и, което е значимо, да има задоволително същинска поддръжка измежду по-широкото население - нещо, което постоянно е било в основата на президентството на Путин, не на последно място в усилването на въздействие над елитите. Ако президентът и елитите не съумеят да намерят или реализиран единодушие за нов Путин, тогава повторното въвеждане на система на надзор и баланс става очевидната опция.
Точно това разгласи Путин на 15 януари: диверсификация на властта, която прави президентството не толкоз мощно, колкото напоследък, която прави Държавната дума по-важна, и която обрисува нова авторитетна роля на Съвета на федерацията. Путин въпреки всичко ще приготвя правоприемник – този, който ще стъпи в отслабеното президентство, ще се нуждае от утвърждението му. Самият Путин няма да се потъне в неопределеност - без подозрение ще чуем още от него след 2024 година Тогава той ще работи в ново качество в един изменен пейзаж. 2. Бъдещата роля на Путин
И по този начин, по какъв начин ще наподобява новата роля на Путин? Трудно е да си представим той да стане още веднъж министър-председател (беше очевидно отегчен от работата последния път) или ръководител на Думата. Най-вероятно Путин си резервира ролята на началник на Държавния Съвет - институция, която той може да моделира в каквото си изиска. Всъщност, в случай че е належащо, Държавния съвет може просто да бъде продължение на президентството, такова каквото го познаваме.
По-вероятно е, обаче, властта на Путин да се промени. Той ще стане по-избирателен: ще се занимава с тематики, които го интересуват, оставяйки ежедневните въпроси на другите. Ще поеме ролята на неофициален водач, толкоз колкото и на фиктивен: сравненията, които от време на време вършат съветските специалисти, включват Дън Сяопин след неговото пенсиониране и аятолах Рухолах Хомейни.
Това би било оригиналност за съветската политическа система. Ролята на " висш водач " или авторитетен някогашен водач в никакъв случай не е съществувала в Русия. Точно противоположното: властимащите са успявали да изоставен длъжността си живи едвам с пенсионирането на Никита Хрушчов в средата на 60-те - и те в никакъв случай не са задържали въздействието си по-късно. С Путин можем да се представим това. Не толкоз тъй като желае да задържи на власт, а тъй като системата към момента има потребност от него. Политически пейзаж, напомнящ пустиня - лишен от доверие или функционални договорености за шерване на властта - изисква такава фигура, най-малко за начало. За Путин този метод би могъл да му обезпечи опция да приключи стъпката си във властта толкоз последователно, колкото пожелае. 3. Процесът на стагнацията ще се забави
Може да наподобява, че 2024 година е към момента надалеч и че Путин е почнал озадачаващо рано прехода си. В реалност това не е по този начин. Ако не друго, анонсът му от 15 януари беше съвсем две години занимателен. От избирането му през 2018г. съветската политическа система чака изясненост за бъдещето. Липсата на изясненост деморализира бюрокрацията, породи разрушителна битка сред елитите, породи неодобрение в обществото и сътвори всеобхватно чувство на застой. Путин трябваше да постави завършек на това и то допустимо най-скоро.
Ако Путин в действителност желае да организира референдум, с цел да утвърди препоръчаните от него промени за конституция, това би трябвало да се случи най-малко една година преди идващите избори за Думата, които са планувани за септември 2021г. Наистина съгласно последните вести гласуването на промените се възнамерява за малко преди май 2020г. Вероятно Путин желае идната Дума да бъде определена съгласно новите правила.
По-важното е, че политическата полемика просто трябваше да се засилва още веднъж - трябваше да се даде нещо, върху което да се концентрира. Стагнация, продължаваща до края на 2021г. би могла рисково да ерозира основите на една изтощена политическа система, която не е в положение да се реформира и която към този момент не се възползва от въздуха, даден й от анексията на Крим. Руската политическа система е доста по-устойчива, в сравнение с нейните съперници биха желали да признаят, само че все пак, да не се прави нищо до 2021г. би било най-малкото неразумно. 4. Все още е прекомерно рано, с цел да обсъждаме имена
Повечето наблюдаващи наподобява са съгласни, че новият министър председател Михаил Мишустин е технократ без вяра да се издигне - или може би даже без желае да се издигне - в Кремъл. Дмитрий Тренин, шеф на Московския център Карнеги, допусна, че Кремъл е непокътнат за Дмитрий Медведев. Това е мъчно да се повярва: издигането на Медведев би направило наследяването да наподобява като комично повторение на президентството му от 2008 до 2012г., а не като действителна, въпреки и постепенна смяна. И въпреки всичко, Путин е изцяло кадърен да взима изненадващи решения, които провокират противоположна реакция заради чистата им липса на въображение - помислете единствено за 2012 година.
Истината наподобява е, че към този момент просто не знаем имената на бъдещите носители на властта - и Путин също не ги знае. Процесът на кастинг за ролята на Кремъл към момента не е почнал както би трябвало, само че ще се случи. В това отношение би трябвало да се наблюдават, да вземем за пример, бъдещите вицепремиери на Мишустин. 5. Не оставяйте нищо неоценено
Руско-естонският семиотик Юрий Лотман един път разказа връзките на Русия с либерализма, употребявайки приказка за котка, превърната в принцеса. Тази принцеса беше извънредно приятна, добра и доброжелателна, само че имаше един минус: всякога, когато видеше мишка, тя не можеше да не скочи и да я гони. По същия метод, съгласно Лотман, съветските държатели на власт не могат да не преследват демократични хрумвания.
Нуждата от надзор е характерност на политиката на Русия и персонално на Путин. Тази наклонност към момента може да скапе плануваната му диверсификация на управляващите, като я сведе до елементарна декорация. Някои от специалистите по съветска политика настояват, че намесата на НАТО в Либия през март 2011г. (която Медведев като президент отхвърли да блокира) накара Путин да промени решението си да остане отвън Кремъл. Ако това е правилно - или в случай че някоя непозната рецесия по принцип би могла да окаже толкоз тежко влияние върху вътрешните договорености на Русия - тогава всяка бъдеща диверсификация на властта също е в заплаха да се срине при изключителна обстановка и да въодушеви Путин да поеме още веднъж контрола над съветската политика. Може да знае, че не би било добре - само че може ли да се сдържи? Ако не, някой желае ли да му каже, че е време да си тръгне? Ще забележим.
Кадри Лийк е анализатор на Европейския съвет за външна политика. Оригиналнот озаглавие на текста е " Ще остане ли или ще си тръгне? Ролята на Путин ще се промени "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ