Приватизацията в Източна Германия: убийство, скандали и 260 млрд. марки щети
Дали приватизацията в Източна Германия, както тази в България, е измежду аргументите за несправедливостта, чувствана от някои източногерманци и до през днешния ден? Какви са грешките в немския преход от планова към пазарна стопанска система? " Дойче веле " споделя.
" Тройханд " - това е институцията, която през близо петте години на съществуването си е натоварена с реализирането на приватизацията в Източна Германия. И която е изключително ослепителен знак на разочарованието от интервала след Обединението на Германия, отбелязва " Ди Цайт ".
Решението за основаването на новата институция е взето на 1 март 1990-а година от Министерския съвет на Германската демократична република. Задачата на " Тройханд ", както става известна организацията, е да обезпечи прехода на немската промишленост към новия буржоазен пазар, в това число да укрепи и приватизира предприятията. На 1 юли същата година е признат Законът за приватизацията и реорганизацията на националното благосъстояние, който регламентира активността на приватизационната организация.
През идващите четири години " Тройханд " реализира 13 хиляди приватизационни покупко-продажби. Някои я назовават " най-голямата компания на света ". За други тя е " скандална институция ", " бюрократично страшилище ", " касапница ". Както напомня " Ди Цайт ", активността на " Тройханд " води до закриването на три милиона работни места и 260 милиарда немски марки загуба.
Убийството на Детлев Карстен Роведер
За хората, чиято работа е била обвързвана с активността на организацията, един от шокиращите моменти в историята на " Тройханд " е убийството на нейния шеф Детлев Карстен Роведер през 1991 година. Той е убит на 1 април в дома си от снайперист - член на Фракция " Червена войска ". Около убийството и до през днешния ден има доста неясноти - несъмнено е единствено, че това е последният, 33-ти атентат, осъществен от Фракция " Червена войска ", възприемала Роведер като въплъщение на алчния капитализъм.
Мария Брейтфелд-Марковски си спомня за първия си работен ден - 2 април 1991 година: " Влязох в постройката на " Вилхемщрасе ", където " Тройханд " таман се беше преместила. След преместване се чака постройката да е оживена, всеки да е ангажиран с нещо. В този ден беше доста друго - цялата постройка бе налегната от горест. Беше безшумно, хората бяха изумени от това, че са простреляли шефа им ".
Според Екхард Нецман, който е управлявал строителството на електроцентралите в Германска демократична република, ориста на " Тройханд " е щяла да бъде друга, в случай че Родевер не е бил погубен. " Той беше работил в промишлеността и познаваше мириса на машинно масло. Вярвам, че желанието му е било да избави доста повече източни предприятия ", споделя Нецман.
Невъзможното излекуване
Една година след обединяването на Източна и Западна Германия чиновниците на " Тройханд " към този момент са 3 хиляди Те не са работили дружно до тогава, а работният развой се трансформира всекидневно.
Бригита Кауерс вижда публикация във вестника, че " Тройханд " набира чиновници. Тя има опит в плановата комисия на Германска демократична република и получава работата. В първия ден на новата позиция й е сложена и първата задача - да отиде в държавната библиотека и да изследва по какъв начин Федералната република е оперирала със собствеността си преди обединяването. " През април 1990 година още не знаехме това ", спомня си тя. Мария Брайтфелд-Марковски пък споделя, че с постъпването си на работа поискала инструкции и наставления. Шефът ѝ споделил: " Нали имате глава, с която да мислите! Напишете си тогава инструкция, щом Ви липсва ".
Адаптирането към изискванията на свободния пазар несъмнено основава безпорядък, както споделя Хелмут Коки, началник на филиала на " Тройханд " в Берлин. " Имаше няколко хиляди предприятия, които ни бяха подчинени. И те на практика нямаха клиенти ". По това време хората желаят да купуват единствено западни артикули, а източните компании нямат опция да противодействат. " Никой в предприятията нямаше визия по какъв начин се притеглят клиенти, по какъв начин се подхожда към тях. Това до момента не беше играло никаква роля ", добавя Коки.
Подобно на голям брой предприятия в страните от Източния блок, огромна част от стопанската система на Източна Германия се оказва неконкурентоспособна. Затова споделя и Йоханес Лудевиг – консултант на канцлера Хелмут Кол. " Когато се срещнахме с сътрудниците от Германска демократична република, те ни споделиха: една трета от предприятията са конкурентоспособни, за една трета можете да забравите - те би трябвало да бъдат отписани и закрити, и има една трета, която може да бъде непокътната, само че с цената на огромни вложения ". Крахът на Съветския съюз през 1991 година обаче поставя и завършек на взаимните стопански връзки с другите страни от Изтока. Изведнъж за фирмите от Германска демократична република не остава пазар.
Надпревара с времето
Още със основаването си " Тройханд " има за приоритет връщането на собствеността, която е била иззета от държавното управление на Източна Германия. Осигуряването на вложения и развиването на бизнеса остават на втори проект. До 1993 година три милиона души са изгубили работата си поради банкрут на компании. " Само през първите три години към половината от местата в индустрията бяха закрити ", споделя Лудевиг.
Приоритетът на директорката на организацията Биргит Бройел е приватизацията да се реализира допустимо най-бързо. До края на 1992 година съвсем 80 % от предприятията са към този момент приватизирани. " Госпожа Бройел държеше настойчиво на тези четири години (в които да се реализира приватизацията – б.р.). Това беше нереалистично и значително непочтено ", счита Лудевиг.
Ускорената приватизацията води и до неточности. Хелмут Коки показва една от тях: " До лятото на 1991 година се видя доста ясно какъв брой неверна беше концепцията предприятията първо да бъдат преобразувани в сдружения с лимитирана отговорност или в акционерни сдружения и едвам по-късно да бъдат продавани на вложителите като цяло ". Според Коки за въпросните вложители съществена цел е била да получат терените. Повечето предприятия са имали големи площи, защото в Германска демократична република земите не са се продавали. " Повечето въобще не се интересуваха от запазването на работните места ", споделя още той.
Краят на " Тройханд "
През 1993 година избухва серия от кавги: група вложители са изкупили компании на безценица. Цялата година е белязана от митинги - гладни стачки, демонстрации, блокиране на централата на " Тройханд " в Берлин. Един ден към нея политат яйца и домати. Бригита Кауерс по това време е на работа: " Сърцето ми се късаше, само че си давах сметка, че няма различен метод. Съчувствах на протестиращите хора от селата, аз също смятах, че те би трябвало да се пазят ".
В края на 1994 година " Тройханд " затваря порти. От идната година активността по приватизацията и следприватизационен надзор се поема от Федералната институция по въпросите на обединяването.
Бройел афишира, че по време на активността си " Тройханд " е осъществила приватизацията на 13 хиляди компании, осигурила е 1.5 милиона работни места и 184 милиарда марки гаранции за вложения. Стотици от приватизационните покупко-продажби обаче към момента не са довършени - част от тях чакат дефинитивно утвърждение, други се проточват поради подозрения за злоупотреби. Същевременно от самата организация пресмятат, че в резултат на незаконни действия, свързани със подписаните покупко-продажби, са били нанесени вреди в размер на 300 милиона марки.
" Към края на " Тройханд " през 1994 година бяхме раздали към 200 милиарда немски марки за излекуване на компании ", споделя Бригита Кауерс. Макар на пръв взор сумата да наподобява голяма, средствата, които Федералната република е отпускала за субсидирането на каменни въглища да вземем за пример, са повече. " Ставаше въпрос за това Източна Германия да тръгне по пътя на пазарната стопанска система, всичко трябваше да се случи бързо, тъй като другояче щеше да е прекомерно скъпо ", добавя Кауерс.
Храна за популистите
Днес, 30 години след рухването на Берлинската стена и 25 години след края на активността на " Тройханд ", организацията продължава да разбунва духовете в Германия. Популистките политически сили в страната - " Алтернатива за Германия " и Лявата партия, упорстват за нови следствия в Народното събрание. Те срещат утвърждението на доста германци, съгласно които методът, по който е осъществена приватизацията, е причина за продължаващото разделяне сред Източна и Западна Германия - икономическо, политическо и публично.
" В последна сметка 88 % от източногерманската благосъстоятелност попадна в ръцете на западни компании, респективно на западногерманци ", показва Екхард Нецман.
" Това, което ме смущава, е, че чиновниците на " Тройханд " биват представяни по този начин, като че ли са кандидатствали да работят там само, с цел да получат някакъв персонален дял. За множеството от нас, които идвахме от Запада, това не беше естествена работа ", изяснява Хелмут Коки и споделя, че работата в " Тройханд " е " белязала " всеки един от чиновниците.
" Тройханд " - това е институцията, която през близо петте години на съществуването си е натоварена с реализирането на приватизацията в Източна Германия. И която е изключително ослепителен знак на разочарованието от интервала след Обединението на Германия, отбелязва " Ди Цайт ".
Решението за основаването на новата институция е взето на 1 март 1990-а година от Министерския съвет на Германската демократична република. Задачата на " Тройханд ", както става известна организацията, е да обезпечи прехода на немската промишленост към новия буржоазен пазар, в това число да укрепи и приватизира предприятията. На 1 юли същата година е признат Законът за приватизацията и реорганизацията на националното благосъстояние, който регламентира активността на приватизационната организация.
През идващите четири години " Тройханд " реализира 13 хиляди приватизационни покупко-продажби. Някои я назовават " най-голямата компания на света ". За други тя е " скандална институция ", " бюрократично страшилище ", " касапница ". Както напомня " Ди Цайт ", активността на " Тройханд " води до закриването на три милиона работни места и 260 милиарда немски марки загуба.
Убийството на Детлев Карстен Роведер
За хората, чиято работа е била обвързвана с активността на организацията, един от шокиращите моменти в историята на " Тройханд " е убийството на нейния шеф Детлев Карстен Роведер през 1991 година. Той е убит на 1 април в дома си от снайперист - член на Фракция " Червена войска ". Около убийството и до през днешния ден има доста неясноти - несъмнено е единствено, че това е последният, 33-ти атентат, осъществен от Фракция " Червена войска ", възприемала Роведер като въплъщение на алчния капитализъм.
Мария Брейтфелд-Марковски си спомня за първия си работен ден - 2 април 1991 година: " Влязох в постройката на " Вилхемщрасе ", където " Тройханд " таман се беше преместила. След преместване се чака постройката да е оживена, всеки да е ангажиран с нещо. В този ден беше доста друго - цялата постройка бе налегната от горест. Беше безшумно, хората бяха изумени от това, че са простреляли шефа им ".
Според Екхард Нецман, който е управлявал строителството на електроцентралите в Германска демократична република, ориста на " Тройханд " е щяла да бъде друга, в случай че Родевер не е бил погубен. " Той беше работил в промишлеността и познаваше мириса на машинно масло. Вярвам, че желанието му е било да избави доста повече източни предприятия ", споделя Нецман.
Невъзможното излекуване
Една година след обединяването на Източна и Западна Германия чиновниците на " Тройханд " към този момент са 3 хиляди Те не са работили дружно до тогава, а работният развой се трансформира всекидневно.
Бригита Кауерс вижда публикация във вестника, че " Тройханд " набира чиновници. Тя има опит в плановата комисия на Германска демократична република и получава работата. В първия ден на новата позиция й е сложена и първата задача - да отиде в държавната библиотека и да изследва по какъв начин Федералната република е оперирала със собствеността си преди обединяването. " През април 1990 година още не знаехме това ", спомня си тя. Мария Брайтфелд-Марковски пък споделя, че с постъпването си на работа поискала инструкции и наставления. Шефът ѝ споделил: " Нали имате глава, с която да мислите! Напишете си тогава инструкция, щом Ви липсва ".
Адаптирането към изискванията на свободния пазар несъмнено основава безпорядък, както споделя Хелмут Коки, началник на филиала на " Тройханд " в Берлин. " Имаше няколко хиляди предприятия, които ни бяха подчинени. И те на практика нямаха клиенти ". По това време хората желаят да купуват единствено западни артикули, а източните компании нямат опция да противодействат. " Никой в предприятията нямаше визия по какъв начин се притеглят клиенти, по какъв начин се подхожда към тях. Това до момента не беше играло никаква роля ", добавя Коки.
Подобно на голям брой предприятия в страните от Източния блок, огромна част от стопанската система на Източна Германия се оказва неконкурентоспособна. Затова споделя и Йоханес Лудевиг – консултант на канцлера Хелмут Кол. " Когато се срещнахме с сътрудниците от Германска демократична република, те ни споделиха: една трета от предприятията са конкурентоспособни, за една трета можете да забравите - те би трябвало да бъдат отписани и закрити, и има една трета, която може да бъде непокътната, само че с цената на огромни вложения ". Крахът на Съветския съюз през 1991 година обаче поставя и завършек на взаимните стопански връзки с другите страни от Изтока. Изведнъж за фирмите от Германска демократична република не остава пазар.
Надпревара с времето
Още със основаването си " Тройханд " има за приоритет връщането на собствеността, която е била иззета от държавното управление на Източна Германия. Осигуряването на вложения и развиването на бизнеса остават на втори проект. До 1993 година три милиона души са изгубили работата си поради банкрут на компании. " Само през първите три години към половината от местата в индустрията бяха закрити ", споделя Лудевиг.
Приоритетът на директорката на организацията Биргит Бройел е приватизацията да се реализира допустимо най-бързо. До края на 1992 година съвсем 80 % от предприятията са към този момент приватизирани. " Госпожа Бройел държеше настойчиво на тези четири години (в които да се реализира приватизацията – б.р.). Това беше нереалистично и значително непочтено ", счита Лудевиг.
Ускорената приватизацията води и до неточности. Хелмут Коки показва една от тях: " До лятото на 1991 година се видя доста ясно какъв брой неверна беше концепцията предприятията първо да бъдат преобразувани в сдружения с лимитирана отговорност или в акционерни сдружения и едвам по-късно да бъдат продавани на вложителите като цяло ". Според Коки за въпросните вложители съществена цел е била да получат терените. Повечето предприятия са имали големи площи, защото в Германска демократична република земите не са се продавали. " Повечето въобще не се интересуваха от запазването на работните места ", споделя още той.
Краят на " Тройханд "
През 1993 година избухва серия от кавги: група вложители са изкупили компании на безценица. Цялата година е белязана от митинги - гладни стачки, демонстрации, блокиране на централата на " Тройханд " в Берлин. Един ден към нея политат яйца и домати. Бригита Кауерс по това време е на работа: " Сърцето ми се късаше, само че си давах сметка, че няма различен метод. Съчувствах на протестиращите хора от селата, аз също смятах, че те би трябвало да се пазят ".
В края на 1994 година " Тройханд " затваря порти. От идната година активността по приватизацията и следприватизационен надзор се поема от Федералната институция по въпросите на обединяването.
Бройел афишира, че по време на активността си " Тройханд " е осъществила приватизацията на 13 хиляди компании, осигурила е 1.5 милиона работни места и 184 милиарда марки гаранции за вложения. Стотици от приватизационните покупко-продажби обаче към момента не са довършени - част от тях чакат дефинитивно утвърждение, други се проточват поради подозрения за злоупотреби. Същевременно от самата организация пресмятат, че в резултат на незаконни действия, свързани със подписаните покупко-продажби, са били нанесени вреди в размер на 300 милиона марки.
" Към края на " Тройханд " през 1994 година бяхме раздали към 200 милиарда немски марки за излекуване на компании ", споделя Бригита Кауерс. Макар на пръв взор сумата да наподобява голяма, средствата, които Федералната република е отпускала за субсидирането на каменни въглища да вземем за пример, са повече. " Ставаше въпрос за това Източна Германия да тръгне по пътя на пазарната стопанска система, всичко трябваше да се случи бързо, тъй като другояче щеше да е прекомерно скъпо ", добавя Кауерс.
Храна за популистите
Днес, 30 години след рухването на Берлинската стена и 25 години след края на активността на " Тройханд ", организацията продължава да разбунва духовете в Германия. Популистките политически сили в страната - " Алтернатива за Германия " и Лявата партия, упорстват за нови следствия в Народното събрание. Те срещат утвърждението на доста германци, съгласно които методът, по който е осъществена приватизацията, е причина за продължаващото разделяне сред Източна и Западна Германия - икономическо, политическо и публично.
" В последна сметка 88 % от източногерманската благосъстоятелност попадна в ръцете на западни компании, респективно на западногерманци ", показва Екхард Нецман.
" Това, което ме смущава, е, че чиновниците на " Тройханд " биват представяни по този начин, като че ли са кандидатствали да работят там само, с цел да получат някакъв персонален дял. За множеството от нас, които идвахме от Запада, това не беше естествена работа ", изяснява Хелмут Коки и споделя, че работата в " Тройханд " е " белязала " всеки един от чиновниците.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ