Да закриваме баскетбола! За нищо не ставаме! Толкова си можем!

Неочакваните герои или новите големи мъже на България

" Да закриваме баскетбола! За нищо не ставаме! Толкова си можем! "

Толкова пъти сме чували тези думи в последното десетилетие (или по-скоро - в последния четвърт век), че внезапно една безусловно непредвидена победа над европейска, международна мощ като Франция може да сътвори истински когнитивен дисонанс.

" Ама по какъв начин по този начин? Сигурно има някаква неточност "

Не, няма. България победи Франция. На баскетбол. Да, не е като да я победи на футбол, където " петлите " са международни първенци. Но е доста покрай това. Давид съкруши Голиат. Не с прашка, а с оранжева топка.

Източник:

" Те, французите, положителни ли са? "

Ами по какъв начин да ви кажа... Само през това десетилетие баскетболните Les Bleus са спечелили 4 медала от огромни шампионати, като станаха европейски първенци преди има-няма 5 години. Действително, в Ботевград не пристигнаха всички звезди на тима, само че звезди не липсваха. А след дуела се признаха за справедливо победени. Като Никола Батум да вземем за пример, който към този момент десетина години играе в НБА и носи екипа на Шарлът Хорнетс. Или пък Нандо де Коло - страхотният гард на ЦСКА (Москва), също с опит в " лигата на извънземните ", на който нашите баскетболисти съумяха да " спрат тока " в огромна част от този мач.

" Тази победа значима ли е? "

Може би не чак толкоз, колкото мега-трансфера на Валери Божинов в Ню Йорк Метро... ъъъ, Ботев (Враца). Но въпреки всичко има някакво значение. В седмицата, в която страната ни е хазаин по едно и също време на 3 (три!) международни шампионати в разнообразни спортове, огромната наслада пристигна оттова, откъдето съвсем никой не я очакваше. От баскетбола.

Източник:

" Този спорт съществува ли още в България? "

Да, става известно, че още го има. Години наред изглеждаше по този начин, като че ли великата игра с оранжевата топка безусловно вегетира на родна почва. И може би в действителност беше по този начин. Но тези два часа в Ботевград накараха всички да не помнят най-малко за малко за негативите и да почувстват още веднъж насладата. Победа над противник от подобен сан националният ни тим не е реализирал повече от 10 години - за последно сътворихме сходна изненада с успеха над Италия под управлението на Пини Гершон. Много негативи и кавги съпътстваха този спорт у нас през второто десетилетие на 21-ви век, а позитивните моменти не бяха в обилие. Но става известно, даже и в тези неподходящи условия условия баскетболът в България е оживял.

Източник:

" Сигурно Везенков е отбелязал 40 точки "

Не. Ако има едно име, което е от малко малко познато на по-широката аудитория от състава на националния тим по баскетбол, това е Александър Везенков. Но той нямаше добър ден в стрелбата против Франция - вкара 9 точки, като осъществя едвам 4 от 14 изстрела от игра. Това обаче не значи, че Везенков-младши е играл едва - въпреки всичко хвана 8 битки под коша, където гостите имаха по-мощни и ръстови играчи, а и през второто полувреме ограничи съществено вредите от стрелбата на Никола Батум.

Източник:

" Е, тогава по какъв начин бихме подобен тим? "

С отборна игра. С огромно сърце. Със страховит биткаджийски дух. Този исторически - дублирам, исторически мач - сътвори и нови герои. Като Димитър Димитров да вземем за пример, който напълно скоро се причисли към локалния Балкан и незабавно откри убийствения си мерник в Ботевград. Или пък Божидар Аврамов, който с две тройки измъкна националния тим от рецесията, почнала да се заформя в третата четвърт след 3 минути и половина без маркиран панер. Защо не и Станимир Маринов, който направи няколко NBA Showtime асистенции. Или пък Дий Бост, който се раздаде по този начин, като че ли е роден тук. Всъщност, всеки, който взе присъединяване в този исторически - дублирам, исторически мач - заслужава добра дума. Защото остави сърцето си на паркета. За публиката и за тима. И тимът завоюва.

Източник:

" Е, шанс "

Със сигурност. Този път и ориста ни целуна. Така, както отвърна взор от нашите баскетболисти в доста други случаи, в това число и в предходния стадий на актуалните международни квалификации, в който България позволи 4 загуби, при които нито един път разликата в крайния резултат не беше повече от 6 точки в наш ущърб. Без подозрение и шансът ни се усмихна благосклонно, откакто французите пропуснаха три отворени стрелби в края на мача в Ботевград. Но този пък шанса си го заслужихме.

" И какво в този момент - класирахме ли се на Европейското "

Не. Този мач беше част от програмата на международните квалификации.

Източник:

" А на Световното? "

Не. Предстоят ни още 5 мача, един от които още веднъж срешу Франция. И още два против доста мощния тим на Русия. И още два против коравия състав на Босна и Херцеговина. А в резултат на 4-те загуби с минимална разлика в предходния стадий на квалификациите шансове ни за класиране на Световното състезание в Китай си остават дребни даже и след триумфа против Франция. Малки, само че живи.

Източник:

" Е, какво толкоз? Да закриваме баскетбола! Повече от това не можем да реализираме "

Може и по този начин да е. Може би ще мине още едно десетилетие (или повече) до идната толкоз значима победа. Но това, което претърпяха над 3 хиляди души в залата в Ботевград, си заслужаваше чакането. И сподели на тези, които бяха подготвени да закриват, че въпреки всичко малко са избързали. България към момента участва на баскетболната карта. И през днешния ден на всички места по света ще пишат за България.