Костадинов обясни защо не отива да живее в Москва и посочи: Еничарите трябва да се унищожават
Да се носочи ненавист към избрана група от обществото или прилежащ народ, обикновен по-слаб, е остарял трик за трупане на рейтинг и подсилване на властта от антични времена, който в действителност работи.
Костадин Костадинов написа пост, в който употребява определението " еничари " за група от обществото, чиито представители по думите му би трябвало да се " унищожават ".
" Еничарите не би трябвало да се разискват, а да се унищожават. " , показва Костадинов.
Интересно е, че под " еничари " очевидно той влага напълно различен смисъл, който няма безусловно нищо общо с действителната фактология на термина.
Еничарите (на османски турски: يڭيچرى, yeni çeri – „ нов боец “), наричани също йеничери, йеничари, яничери, яничари, са османски поданици на държавна работа.
От 1380 до 1648, еничарите са набирани от покорените християнски нации, основно балкански християни и арменци, посредством т.нар. кръвен данък (девширме). Практиката се прекратява публично през 1648 година, а последното документирано нейно използване е от 1705 година.
Еничарин не се е ставало непринудено.
Костадинов преобръща термина.
Ето какво написа Костадинов:
" Когато бях в Москва и споделях видяното там, в безсилието си еничарите имаха единствено един аргумент - като е толкоз хубаво, за какво не останеш там. Тъй като мисленето в никакъв случай не е било мощната страна на еничарите, те не осъзнават, че по този метод в действителност издават цялата си продажна антибългарска същина. Така мислят те - подготвени са да изоставят България във всеки един миг, в който видят нещо, което е по-хубаво от нея. Това е техният метод на мислене, подобен е техният нрав - изменнически, отцеругателски, майкопродавски.
Когато ние, българите, забележим място отвън нашата Родина, което е по-хубаво от България, ние не емигрираме там, а вършим по този начин, че тук да стане по-хубаво от там. Това е българският метод на мислене и нрав.
Що се отнася до еничарите, за тях няма смисъл да се приказва ненужно. Еничарите не би трябвало да се разискват, а да се унищожават.
Костадин Костадинов написа пост, в който употребява определението " еничари " за група от обществото, чиито представители по думите му би трябвало да се " унищожават ".
" Еничарите не би трябвало да се разискват, а да се унищожават. " , показва Костадинов.
Интересно е, че под " еничари " очевидно той влага напълно различен смисъл, който няма безусловно нищо общо с действителната фактология на термина.
Еничарите (на османски турски: يڭيچرى, yeni çeri – „ нов боец “), наричани също йеничери, йеничари, яничери, яничари, са османски поданици на държавна работа.
От 1380 до 1648, еничарите са набирани от покорените християнски нации, основно балкански християни и арменци, посредством т.нар. кръвен данък (девширме). Практиката се прекратява публично през 1648 година, а последното документирано нейно използване е от 1705 година.
Еничарин не се е ставало непринудено.
Костадинов преобръща термина.
Ето какво написа Костадинов:
" Когато бях в Москва и споделях видяното там, в безсилието си еничарите имаха единствено един аргумент - като е толкоз хубаво, за какво не останеш там. Тъй като мисленето в никакъв случай не е било мощната страна на еничарите, те не осъзнават, че по този метод в действителност издават цялата си продажна антибългарска същина. Така мислят те - подготвени са да изоставят България във всеки един миг, в който видят нещо, което е по-хубаво от нея. Това е техният метод на мислене, подобен е техният нрав - изменнически, отцеругателски, майкопродавски.
Когато ние, българите, забележим място отвън нашата Родина, което е по-хубаво от България, ние не емигрираме там, а вършим по този начин, че тук да стане по-хубаво от там. Това е българският метод на мислене и нрав.
Що се отнася до еничарите, за тях няма смисъл да се приказва ненужно. Еничарите не би трябвало да се разискват, а да се унищожават.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ