Да се направи ясна структура на Националния фонд за декарбонизация

Да се направи ясна конструкция на Националния фонд за декарбонизация е една от първите задания на новата власт, сподели специалистът Петков Ковачев по време на събитие по план за разширение на публичната ангажираност по въпроса за зеленото възобновяване и резистентност на България. Проектът се реализира от Зелената европейска фондация в съдействие с фондация „ Блулинк “ и с финансовата поддръжка на Европейския парламент. Участие на цялото гражданско общество в енергийния преход Независимо, че България може да се надява на средства идната година към момента фондът има неразбираема конструкция, а приказваме за привличане на милиарди. Фондът за Справедлив енергиен преход е част от трети дирек на Програмата „ Региони в напредък “, а Министерството на районното развиване и благоустройството няма потенциал. Нито е ясно кой ще ги ръководи, нито по какъв начин ще си взаимодействат. Утре в случай че миньорите не получат правдивост при затваряне на въглищната промишленост, а проектите са това да се случи 2038 година, ще бъдат прави, тъй като някой няма да си е приключил работата, разяснява Петков. Грешка ще бъде единствено финансисти и консултанти да бъдат оставени да формулират структурата и ръководството на тези два извънредно значими за енергийния преход у нас фонда. Затова би трябвало в ръководството им да се включат представители на страната, общините, бизнес, синдикати и неправителствени организации. Ако плановете са положителни, ще привлекат и частен капитал, само че всички наранени би трябвало да бъдат включени в този развой, акцентира енергийният специалист. В новия План за възобновяване и резистентност има повече промени, той е по-добър, само че още веднъж не задоволително упорит, считат природозащитниците. При работещ парламент има доста законодателни промени, които би трябвало да бъдат признати, а не да се чака до 2023-2026 година. Успяхме да прокараме цяла серия промени, при работещ парламент всички могат да бъдат признати, а не да се чака 2023-2026 година. Една от тях може да е стимулирането на кооперирането, което и в новия проект, по този начин и небе възприето като опция. За разлика от нас да вземем за пример Португалия има ясни цели за понижаване на излъчванията с 40-45% до 2026 година, 45% дял на ВЕИ в крайното ползване, а нашите цели даже не приближат 30% в тази посока. Знаем, една от главните рецензии и на новия проект и на всички нормативни документи е, че няма тактика по какъв начин и по какъв метод, с каква сила ще излезем от зависимостта си от въглищата и отново ще останем сюрпризирани след 20 години. А в този момент половината от енергетиката ни е подвластна от въглищата. В България няма разбор дали ресурсът ще е задоволителен в случай че се насочи единствено за стимулиране на семействата да имат лични съоръжения или да се предизвикват енергийните кооперативи сред съседи и бизнеси. Инициативата за създаване на 30 kW за лични потребности се трансформира в страхотна скица за монополизиране на цели села за частни цели, разясняват специалистите. Планът не е обособен документ, нужни са още съществени промени, с цел да успеем да се откажем от въглищата до 2038 година или да реализираме нулева индиферентност до 2050 година. Все още липсва дълготрайна рамка за декарбонизация до 2050 година, който е по-основен документ даже от интегрирания проект Енергетика-климат, последният е доста неприятен и си опонира с енергийната тактика до 2030 година, която беше призната преди две години. Като част от неналичието на амбициозни цели Ковачев уточни, че има понижаване на разноските за газопроводи, само че не са отстранени. Идеята е същата инфраструктура да се употребява за транспорт на водород, само че това са средства, които няма да се възстановят. Това не кореспондира с проектите на Европейски Съюз до 2035 година потреблението на природен газ да бъде прекратено. Наскоро даже излезе изследване, че самият транспорт води до изпускане на метан, който е един от най-силните парникови газове. Освен излъчванията, какъв брой време ще вършим тези вложения в газопроводи, какъв брой време Топлоелектрическа централа ще вършат газификация и до 2035 какво ще бъде възобновено като направени вложения и какво не, такива проекти няма, разяснява още Ковачев. Обхватът на плановете за енергийна успеваемост беше уголемен и беше включена опцията от 2023 година семействата да доплащат за саниране, тъй като сме на мнение, че безвъзмездната помощ беше процедура, която развращаваше притежатели, които не се интересуваха и общини и бизнес, които се възползваха непозволено. Според Ковачев обаче не са се осъществили две огромни хрумвания, точно за насърчване на кооперативи в индустриалните зони сред предприятията и всеобхватно прекосяване на ВЕИ на всички обекти на НКЖИ в жп превоза, а освен на някои, което няма да докара до резистентност, а можеше да бъде допустимо изцяло застраховане на енергийната ползване с ВЕИ. Не задоволително амбициозни се оказват и политиките в бранш земеделие. От плануваните в първия вид на проекта 850 млн. лв. за напоителна инфраструктура в нереформираните конструкция на „ Напоителни системи “ остават единствено малко над 200 млн. лв. за напояване, които няма да стигнат за всички аграрни производители, разяснява Албена Симеонова, ръководител на Българска асоциация „ Биопродукти “. Фондът за рационализация на селско стопанство включва средства за напояване, за стимулиране на късите вериги на доставка, рационализация на производството. Но и в проекта липсва приоритизиране на бранш биологично произвеждане. В тактиката от фермата до трапезата е записано да обърнем внимание на екологична продукция, няма по-екологична от създадена по биологичен метод, сподели Симеонова. Биологичните производители са намалели от 7500 на 6000 тази година единствено за времето от рецесията насам, 8% трябваше да е делът на биопроизводството, а е единствено 2%, а е належащо да станат 20-25%. В Гърция дават единствено 450 млн. евро за биологична, обичайната българска продукция, във Франция отпускат бюджет на локалните управляващи за изкупуване на биологични артикули. В детските заведения на доста европейски страни има условие да се оферират 15% биологични артикули, при нас са пет на 100, а и множеството са вноснни. Липсва политиката на протекционизъм, която се надявам младите девойки и момчета от новия кабинет да случат, изясни Симеонова. Затруднение за българските производители ще бъде и условието 50% от вложенията да са за тяхна сметка. Животновъдството, плодовете, зеленчуците и пчеларство са предпочитани браншове, само че би трябвало да бъдат също розите и лозарството, счита биопрозиводителят Албена Симеонова. Все още е допустимо да бъдат направени промени в Плана за възобновяване и резистентност, с цел да бъде по-амбициозен, даже и с риск да се забавим, само че имаме опция за последни корекции до началото на идната година, споделят еколозите.