Нов поглед към традицията в текстила отправят студенти от Националната художествена академия
Да придвижи предишното в съвременността, с цел да го резервира за бъдещите генерации – това е съществена задача на музей „ Етър “ и изложбата „ Нов взор към традицията в текстила “ е в цялостен синхрон с нея. Посетителите на Музейния център, на чиито финален етаж са ситуирани творбите, ще видят изкуство, основано от студенти на Национална художествена академия, компетентност „ Текстил – изкуство и дизайн “. Куратор на изложбата е доктор Ирина Димитрова, организатор в музей „ Етър “. Изложбата се реализира в границите на открития конкурс за Научна и художественотворческа активност в НХА за 2023 и 2024 година.
За проф. доктор Светла Димитрова концепцията да се съчетава традиция и актуалност не е нова. Още през първия си управителен мандат в музей „ Етър “ тя стартира да подтиква реализацията на взаимни планове сред занаятчии и дизайнери.
„ Много се веселя, че тъкмо през днешния ден сте при нас, тъй като без вас няма да можем да създадем и крачка напред. Музеите са мощно консервативни институции, само че това е било скъпо в миналото. Днес светът е толкоз динамичен, че в случай че сутринта е направено едно откритие, до вечерта има негова трансформация. Ако музеите останат закопчани в своя консерватизъм, ще изчезнем, тъй като всички ще ги подминават. И за текстила би трябвало да се употребява всичко скъпо от предишното, само че да е приспособен за модерна приложимост. Ние няма да се откажем от традициите – от естествените материали, от инструментариума, обаче би трябвало да дадем нов живот на тези обичаи. И доста ви апелирам, бъдете част от нашия екип. Обръщам се с предложение към вас – да изработите планове, с взор към текстила. Може да се работи взаимно с музейния дизайнер за реализиране на тази цел. Предметите, основани по такива планове, ще намерят реализация в нашия сувенирен магазин. “
Проф. Димитрова описа за основаните от Марин Върбанов текстилни произведения за старозагорската опера. В началото на 70-те години на предишния век в Стара Загора е основана първата провинциална опера у нас. Хвърлят се огромни старания тя да бъде за образец и на високо равнище. Закупени са кристални огледала от Чехословакия, Дечко Узунов прави керамични пана, а на Марин Върбанов е предоставено да изтъче текстилни пана, които разполагат във фоайето на операта. През 1991 година постройката изгаря при пожар. Когато огнеборците влизат във вътрешността, виждат, че паната на Марин Върбанов са непокътнати. В целия безпорядък, обаче, изчезват и до ден сегашен не се знае къде са тези прелестни произведения.
„ Ако този създател е запалил във вас искрата да създавате хубост, аз ще бъда щастлива да пренесем дружно основаното в музей „ Етър “ през последните 60 години в идващите 60. “
Ръководителят на катедрата проф. доктор Виржиния Маркарова показа при откриването, че изложбата цели да покаже връзката сред традицията в региона на текстила и нейното претворяване в съвременността.
„ Подборът на произведения за изложбата е напълно зависещ на изучаваните в специалността обичайни български техники: тъкане, плъстене, бродерия и други и устрема на преподавателите да запазят наследството на българската изобразителна просвета. За задачата са подбрани експонати, в които е видно общуването сред традицията и съвременността в региона на текстилното изкуство и текстилния дизайн.
Намерението на експозицията е посредством творбите на студентите да се показват новаторските процеси на образование в компетентност „ Текстил–изкуство и дизайн “. С тази мисъл умишлено са подбрани осъществени задания, поставяни през целия курс на образование в специалността. “
За проф. доктор Светла Димитрова концепцията да се съчетава традиция и актуалност не е нова. Още през първия си управителен мандат в музей „ Етър “ тя стартира да подтиква реализацията на взаимни планове сред занаятчии и дизайнери.
„ Много се веселя, че тъкмо през днешния ден сте при нас, тъй като без вас няма да можем да създадем и крачка напред. Музеите са мощно консервативни институции, само че това е било скъпо в миналото. Днес светът е толкоз динамичен, че в случай че сутринта е направено едно откритие, до вечерта има негова трансформация. Ако музеите останат закопчани в своя консерватизъм, ще изчезнем, тъй като всички ще ги подминават. И за текстила би трябвало да се употребява всичко скъпо от предишното, само че да е приспособен за модерна приложимост. Ние няма да се откажем от традициите – от естествените материали, от инструментариума, обаче би трябвало да дадем нов живот на тези обичаи. И доста ви апелирам, бъдете част от нашия екип. Обръщам се с предложение към вас – да изработите планове, с взор към текстила. Може да се работи взаимно с музейния дизайнер за реализиране на тази цел. Предметите, основани по такива планове, ще намерят реализация в нашия сувенирен магазин. “
Проф. Димитрова описа за основаните от Марин Върбанов текстилни произведения за старозагорската опера. В началото на 70-те години на предишния век в Стара Загора е основана първата провинциална опера у нас. Хвърлят се огромни старания тя да бъде за образец и на високо равнище. Закупени са кристални огледала от Чехословакия, Дечко Узунов прави керамични пана, а на Марин Върбанов е предоставено да изтъче текстилни пана, които разполагат във фоайето на операта. През 1991 година постройката изгаря при пожар. Когато огнеборците влизат във вътрешността, виждат, че паната на Марин Върбанов са непокътнати. В целия безпорядък, обаче, изчезват и до ден сегашен не се знае къде са тези прелестни произведения.
„ Ако този създател е запалил във вас искрата да създавате хубост, аз ще бъда щастлива да пренесем дружно основаното в музей „ Етър “ през последните 60 години в идващите 60. “
Ръководителят на катедрата проф. доктор Виржиния Маркарова показа при откриването, че изложбата цели да покаже връзката сред традицията в региона на текстила и нейното претворяване в съвременността.
„ Подборът на произведения за изложбата е напълно зависещ на изучаваните в специалността обичайни български техники: тъкане, плъстене, бродерия и други и устрема на преподавателите да запазят наследството на българската изобразителна просвета. За задачата са подбрани експонати, в които е видно общуването сред традицията и съвременността в региона на текстилното изкуство и текстилния дизайн.
Намерението на експозицията е посредством творбите на студентите да се показват новаторските процеси на образование в компетентност „ Текстил–изкуство и дизайн “. С тази мисъл умишлено са подбрани осъществени задания, поставяни през целия курс на образование в специалността. “
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ