Бъди и ти "Добрият шофьор"
Да изпитваме емпатия към другите – това е единственият ни късмет да бъдем по-добри хора. За това и приказва " Добрият водач ". След като Съюзът на филмовите дейци у нас го отличи като най-хубавия дебют в игралното кино за 2023 година, същото направи и 41-вото издание на " Златна роза ". Филмът, основан от потребността на Тонислав Христов да опише една история, за която този път инструментите на документалното кино не доближават, взе и премията на Младежкото жури на фестивала на българския игрален филм във Варна, а Герасим Георгиев - Геро получи диплом за специфични достижения поради поддържащата си роля – в тази категория " Добрият водач " си дели оценката с " Уроците на Блага ", където Геро също има доста мощно наличие.
В търсене и шофиране на един по-добър живот се впуска " Добрият водач ", а филмовата история ще тръгне по кината от 3 ноември със обществена акция, която ни подканва да сме на първо място по-добри хора, а по-късно и по-добри водачи .
Според режисьора на кино лентата все по-често се затваряме в огромните си коли и забравяме за тази отговорност, която носим към другите.
" Трябва да схванеш, че твоят балон, в който живееш, не е единственият балон, който съществува. Те са много-много хиляди балони към теб. По някакъв метод би трябвало да имаш почитание и схващане към прилежащите балони - емпатия ", споделя Тонислав Христов .
Основният воин във кино лентата – Иван, кара такси и е на пътя на живота, с цел да си върне фамилията. Да се върне при дамата си, да преоткрие любовта на сина си, който отдавана е спрял да комуникира с него, да се завърне към себе си изобщо.
" Добрият водач " обаче е какъв брой художествена небивалица, толкоз е и действителна, житейска история. Сюжет, който преплита персоналните прекарвания на Тонислав Христов, орисите на жителите на село Дервент, където се развива по-голямата част от действието във кино лентата, и прочувствените моменти от живота на актьорите, които играят в него.
В началото на процеса по снимане на " Добрият водач " режисьорът стартира да ненавижда игралното кино, по-късно стартира да ненавижда и себе си, че се е захванал с това, до момента в който най-после не му става и прелестно от всичко.
Все отново, без значение дали филмът е игрален или документален, историята е тази, която води режисьора напред. Историята и методът, по който тя може да бъде разказана. Сценарият и сюжетът в главата му не са факторите, с които Тонислав се преценява. Отношението, хората и силата сред тях и най-много вярното чувство за историята – това е, което кара кино лентата му да работи.
Всъщност, до момента в който текат фотосите на " Добрият водач ", редом с него, и то във време на пандемия, Тонислав Христов снима и документалния си филм " Последният гларус ". Два снимачни екипа се наемат да свършат работата. В игралния отпред е операторът Орлин Руевски, а в документалния – Александър Станишев.
В основата на трилогията, която Христов режисира за положителните Ивановци, където място има и документалната история за " Пощальонът ", е концепцията да усещаме болката на другите, изключително тази, която ние предизвикваме. Защото в случай че знаехме и съзнавахме какви рани нанасяме на другите, това щеше да наклони света в друга посока, счита режисьорът.
Болката от спора съгласно него е доста по-голяма от това човек да бъде прав, а салдото е в това да оставим живота да ни се случи и да поемем отговорността за преживяването му наедно с другите.
По пътя на тази логичност, а и заради обстоятелството, че прекомерно доста режисираме себе си, съидейниците на " Добрият водач " оставят кино лентата просто да им се случи.
С техническия екип Тонислав работи елементарно, всеки знае какво харесва и желае той във филмите си. Предизвикателство за него е било в работата с актьорите – професионални и натуршчици, а и със средата. Въпреки това всичко е било доста персонално и точно това е значимото за него.
Как от един изсъхнал сюжет става светоусещане – това е магията в киното за Тонислав Христов, която го кара да се усеща благополучен, че е част от процеса по основаването ѝ.
Повече чуйте от него в звуковия файл.
Най-голямото предизвикателство в " Добрият водач " се явява границата сред игралното и биографичното, най-малко за Малин Кръстев. На артиста, който влиза в ролята на Иван, му се постанова да вгради себе си в кино лентата, а и да се приспособява към самата история. Точно поради това обаче той усеща и че има свободата да играе и интерпретира. По негови думи този филм е някакъв тип персонално признание за всеки един от актьорите в него.
" Трудно е в действителност да разголиш себе си, доста е елементарно да се скриеш зад даден облик, доста е елементарно да приемеш някаква роля, която е предизвикателство за теб като човек. Защото даже като артист постоянно съм си казвал, че тази специалност е неповторима от позиция на това, че мога да си разреша през киното и театъра да ми се случат неща, които в живота бих си ги икономисал. Докато тук за първи път съм в роля, в която би трябвало искрено ти – със своите болки, натрупвания, житейски опит – да влезеш в тази история и да – Леон Даниел споделяше: " да оплодиш ролята ", изясни в " Кино с думи " Малин Кръстев.
В киното е доста значимо по какъв начин присъстваш, доста си проличава даже какво мислиш на екрана, а с тази си роля артистът завладява феновете.
Живеем в тъжно време и в случай че човек би трябвало да се довери на своята сетивност, той търси таман истории като тази на " Добрият водач ". Те не те облекчават, замислят те и те тикат в пътя на истинността. Затова и филмът въздейства на прочувствено равнище у феновете.
Една от хубавите болки в него, счита Малин Кръстев, е по кое време ние, като родители, губим престижа пред децата си. Кога сме отговорни за сълзите им. Защото когато изпуснеш този трен - колкото и пари да носиш в сак, към този момент няма никакво значение.
Актьорът е на мнение, че в световен проект индивидът става все по-тъжно създание, а единственият метод да спасим децата си е през просвета, обучение и правилни критерии за живеене. Защо всички сме надарени същества, просто някой би трябвало да отключи и да даде късмет на това, което сме.
За душевно обезобразените младежи, които търсят метод да се изразят, виновност има по-възрастното потомство:
" На някакво равнище българинът се трансформира в човек, който е потребител без право на мнение. По-скоро има мнение във Facebook, във всички обществени медии, където се усеща неизвестен. Все повече идва и потомство, което го е боязън намерено да приказва и да гледа хората в очите. "
Малин Кръстев има вяра, че изкуство се прави от персони и характерности. Затова и е значимо да отстояваш критериите, полезностите и актьорската си хигиена.
Сега той приготвя себе си за функциите, които занапред му предстоят и с които няма да спре да поддържа същата тази актьорка хигиена. Той приготвя даже тялото си за възраства, в която навлиза, с цел да слезе един ден почтено от сцената. И в никакъв случай не не помни, че във всяка подготовка болките най-вече оказват помощ.
Чуйте и от него повече в звуковия файл.
След като беше оценен с 4 от 5 звезди от кинокритиката във Финландия, освен това в седмицата, в която излиза новият филм на Спилбърг, оценен с 3 от 5, и след топлите думи на артиста на Фелини Джузепе Босио, Тонислав Христов стартира работа по втория си игрален филм. Той е още на база сюжет, само че концепцията е действието в него да се развива в Лапландия – място, на което режисьорът отдава мечтае да снима документален филм. Затова и границите сред игралното и документалното още веднъж ще се преплитат, а основен воин в историята ще бъде жена. Христов работи и върху два документални кино лентата – за подправените вести и метода, по който те се популяризират и въздействат на хората у нас и в Европа (Истината.ком), и за децата в обществените домове и пътя им откакто към този момент институцията не се грижи за тях, а те имат най-голяма потребност от поддръжка в живота.
Снимки: Елица Матеева, Кристина Ингилизова, фрагменти от кино лентата
По обявата работи: Росица Михова
В търсене и шофиране на един по-добър живот се впуска " Добрият водач ", а филмовата история ще тръгне по кината от 3 ноември със обществена акция, която ни подканва да сме на първо място по-добри хора, а по-късно и по-добри водачи .
Според режисьора на кино лентата все по-често се затваряме в огромните си коли и забравяме за тази отговорност, която носим към другите.
" Трябва да схванеш, че твоят балон, в който живееш, не е единственият балон, който съществува. Те са много-много хиляди балони към теб. По някакъв метод би трябвало да имаш почитание и схващане към прилежащите балони - емпатия ", споделя Тонислав Христов . Основният воин във кино лентата – Иван, кара такси и е на пътя на живота, с цел да си върне фамилията. Да се върне при дамата си, да преоткрие любовта на сина си, който отдавана е спрял да комуникира с него, да се завърне към себе си изобщо.
" Добрият водач " обаче е какъв брой художествена небивалица, толкоз е и действителна, житейска история. Сюжет, който преплита персоналните прекарвания на Тонислав Христов, орисите на жителите на село Дервент, където се развива по-голямата част от действието във кино лентата, и прочувствените моменти от живота на актьорите, които играят в него.
В началото на процеса по снимане на " Добрият водач " режисьорът стартира да ненавижда игралното кино, по-късно стартира да ненавижда и себе си, че се е захванал с това, до момента в който най-после не му става и прелестно от всичко.
Все отново, без значение дали филмът е игрален или документален, историята е тази, която води режисьора напред. Историята и методът, по който тя може да бъде разказана. Сценарият и сюжетът в главата му не са факторите, с които Тонислав се преценява. Отношението, хората и силата сред тях и най-много вярното чувство за историята – това е, което кара кино лентата му да работи.
Всъщност, до момента в който текат фотосите на " Добрият водач ", редом с него, и то във време на пандемия, Тонислав Христов снима и документалния си филм " Последният гларус ". Два снимачни екипа се наемат да свършат работата. В игралния отпред е операторът Орлин Руевски, а в документалния – Александър Станишев.
В основата на трилогията, която Христов режисира за положителните Ивановци, където място има и документалната история за " Пощальонът ", е концепцията да усещаме болката на другите, изключително тази, която ние предизвикваме. Защото в случай че знаехме и съзнавахме какви рани нанасяме на другите, това щеше да наклони света в друга посока, счита режисьорът.
Болката от спора съгласно него е доста по-голяма от това човек да бъде прав, а салдото е в това да оставим живота да ни се случи и да поемем отговорността за преживяването му наедно с другите.
По пътя на тази логичност, а и заради обстоятелството, че прекомерно доста режисираме себе си, съидейниците на " Добрият водач " оставят кино лентата просто да им се случи.
С техническия екип Тонислав работи елементарно, всеки знае какво харесва и желае той във филмите си. Предизвикателство за него е било в работата с актьорите – професионални и натуршчици, а и със средата. Въпреки това всичко е било доста персонално и точно това е значимото за него.
Как от един изсъхнал сюжет става светоусещане – това е магията в киното за Тонислав Христов, която го кара да се усеща благополучен, че е част от процеса по основаването ѝ.
Повече чуйте от него в звуковия файл.
Най-голямото предизвикателство в " Добрият водач " се явява границата сред игралното и биографичното, най-малко за Малин Кръстев. На артиста, който влиза в ролята на Иван, му се постанова да вгради себе си в кино лентата, а и да се приспособява към самата история. Точно поради това обаче той усеща и че има свободата да играе и интерпретира. По негови думи този филм е някакъв тип персонално признание за всеки един от актьорите в него.
" Трудно е в действителност да разголиш себе си, доста е елементарно да се скриеш зад даден облик, доста е елементарно да приемеш някаква роля, която е предизвикателство за теб като човек. Защото даже като артист постоянно съм си казвал, че тази специалност е неповторима от позиция на това, че мога да си разреша през киното и театъра да ми се случат неща, които в живота бих си ги икономисал. Докато тук за първи път съм в роля, в която би трябвало искрено ти – със своите болки, натрупвания, житейски опит – да влезеш в тази история и да – Леон Даниел споделяше: " да оплодиш ролята ", изясни в " Кино с думи " Малин Кръстев.
В киното е доста значимо по какъв начин присъстваш, доста си проличава даже какво мислиш на екрана, а с тази си роля артистът завладява феновете.
Живеем в тъжно време и в случай че човек би трябвало да се довери на своята сетивност, той търси таман истории като тази на " Добрият водач ". Те не те облекчават, замислят те и те тикат в пътя на истинността. Затова и филмът въздейства на прочувствено равнище у феновете.
Една от хубавите болки в него, счита Малин Кръстев, е по кое време ние, като родители, губим престижа пред децата си. Кога сме отговорни за сълзите им. Защото когато изпуснеш този трен - колкото и пари да носиш в сак, към този момент няма никакво значение.
Актьорът е на мнение, че в световен проект индивидът става все по-тъжно създание, а единственият метод да спасим децата си е през просвета, обучение и правилни критерии за живеене. Защо всички сме надарени същества, просто някой би трябвало да отключи и да даде късмет на това, което сме.
За душевно обезобразените младежи, които търсят метод да се изразят, виновност има по-възрастното потомство:
" На някакво равнище българинът се трансформира в човек, който е потребител без право на мнение. По-скоро има мнение във Facebook, във всички обществени медии, където се усеща неизвестен. Все повече идва и потомство, което го е боязън намерено да приказва и да гледа хората в очите. "
Малин Кръстев има вяра, че изкуство се прави от персони и характерности. Затова и е значимо да отстояваш критериите, полезностите и актьорската си хигиена.
Сега той приготвя себе си за функциите, които занапред му предстоят и с които няма да спре да поддържа същата тази актьорка хигиена. Той приготвя даже тялото си за възраства, в която навлиза, с цел да слезе един ден почтено от сцената. И в никакъв случай не не помни, че във всяка подготовка болките най-вече оказват помощ.
Чуйте и от него повече в звуковия файл.
След като беше оценен с 4 от 5 звезди от кинокритиката във Финландия, освен това в седмицата, в която излиза новият филм на Спилбърг, оценен с 3 от 5, и след топлите думи на артиста на Фелини Джузепе Босио, Тонислав Христов стартира работа по втория си игрален филм. Той е още на база сюжет, само че концепцията е действието в него да се развива в Лапландия – място, на което режисьорът отдава мечтае да снима документален филм. Затова и границите сред игралното и документалното още веднъж ще се преплитат, а основен воин в историята ще бъде жена. Христов работи и върху два документални кино лентата – за подправените вести и метода, по който те се популяризират и въздействат на хората у нас и в Европа (Истината.ком), и за децата в обществените домове и пътя им откакто към този момент институцията не се грижи за тях, а те имат най-голяма потребност от поддръжка в живота.
Снимки: Елица Матеева, Кристина Ингилизова, фрагменти от кино лентата
По обявата работи: Росица Михова
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ
