Д-р Теодор Ангелов е специализант в Клиниката по нервни болести

...
Д-р Теодор Ангелов е специализант в Клиниката по нервни болести
Коментари Харесай

Д-р Теодор Ангелов: В България също е възможно младите лекари да работят с клиницисти и учени на световно ниво

Д-р Теодор Ангелов е специализант в Клиниката по нервни заболявания на УМБАЛ „ Александровска “ и докторант от Медицински университет-София. Завършил е Медицина през 2020 година със Златен Хипократ и владее 4 езика. Носител е на редица награди за триумфа си – Грамота за отличен триумф и високи достижения в преодоляване на здравната просвета и процедура, Випуск 2020, Медицински Факултет– София; Национален приз Студент на годината за 2019 и 2020 в категория Здравеопазване; Студент на годината на Медицински факултет – София  за 2019 г.; Лауреат на именните стипендии на Фондация „ Еврика ” за 2019/2020 година, Стипендиант на Български лекарски съюз за 2020 година и притежател на Докторантската стипендия на Фондация „ Карол Знание ” (2021 г.).

Темата на неговият дисертационен труд е Клинико-генетично изследване на мотоневронните заболявания. Научни ръководители са проф. доктор Ивайло Търнев и доцент доктор Теодора Чамова.

От мотоневронните заболявания най-известно е болестта амиотрофична латерална склероза (АЛС) – тежко нелечимо заболяване на централната нерва система, засягащо централния и периферния двигателен неврон. Води до парализа на крайниците и недоразвитост на мускулите. Смята се за най-фаталното заболяване в неврологията и в медицината като цяло, с извънредно ниска преживяемост – сред 20 и 48 месеца. До момента са известни единични случаи на забавено развиване на болестта – да вземем за пример при международно известния астрофизик Стивън Хокинг, английския китарист Джейсън Бекър и американския бейзболен състезател Лу Гериг.

Целта на дисертационния му труд е да открие необятен набор молекулни недостатъци в таргетните гени за АЛС, които ще бъдат секвенирани.

Пред Zdrave.net доктор Ангелов описа за интереса си към неврологията, за какво е избрал да остане в България и елементарно ли е да живееш с цялостна отдаденост на медицината и науката.

Д-р Ангелов, по какъв начин се устоя на толкоз доста учене, с цел да се реализира Златен Хипократ?

Образованието в България е доста обемен и комплициран развой, което може да се опише като едно дълго премеждие. Истината е, че няма загадка рецепта. По време на следването ми имах опцията да изучавам с доста сътрудници, които също имаха огромен набор от знания, богата обща здравна просвета и също – отличен триумф. Смятам обаче, че за това достижение би трябвало малко шанс и несъмнено, неизменност, защото образованието е относително дълго, има голям брой дисциплини и човек би трябвало да прояви интерес към всяка една от тях.

Това не е ли доста изтощително?

Разбира се, че човек би трябвало да демонстрира предпочитание и мотивация за всяка една от дисциплините. В професионалното си развиване като доктор виждам по какъв начин всяка една дисциплинираност има своето приложение и своето значение. Макар и сега да съм съсредоточен в неврологията, познанията за останалите медицински специалности ми оказват помощ да съм по-пълноценен за своите пациенти.

Как се спряхте на Неврологията?

По време на образованието ми по медицина имахме летни стажове, които прекарах в отделения по Неврология, което ми оказа помощ да опозная специалността. Разбира се роля за този избор изигра и образованието по Неврология в 4-ти курс, което беше в Александровска болница, както и екипа й, който е извънредно изчерпателен и стимулиран.

Вие сте притежател на редица награди, в това число и нагодишната докторантска стипендия на фондация „ Карол Знание “ за 2022 година за най-хубав научно-изследователски план. Какво съставлява този план?

Това е тематиката на дисертационния ми труд в Клиниката по Неврология – Клинико-генетично изследване на мотоневронните заболявания, и по особено на болестта амиотрофична латерална склероза (АЛС). Едно невродегенеративно заболяване, засягащо двигателните неврони, което макар че е разказано клинично преди към два века, към момента съставлява мистерия за огромна част от клиницистите. През последните две-три десетилетия има доста научно развиване в тази сфера, тази тема е новаторска за България, което значително също ми оказа помощ за спечелването на стипендията. Самата стипендия ми даде опция да се доразвия като клиницист и млад академик, защото с помощта на нея имах опция да вземам участие на няколко европейски конгреса и летни учебни заведения по невро-мускулни болести, предоставящи опция за спомагателна специализация, както и да се срещна с доста сътрудници от западноевропейски страни, да обменим хрумвания и да стартираме бъдеща взаимна научна активност.

АЛС болестта стана необятно известно най-много посредством Стивън Хокинг…

Да, болестта нашумя през последните години, като роля изигра фактът, че към момента доста незнайни в него. Има значение и фактът, че клиничната симптоматика прогресира доста бързо, а все още липсва дейно лекуване. От тази позиция, ние, лекарите, имаме честен дълг към тези пациенти, защото би трябвало да подкрепяме както изследванията, по този начин и развиването на терапиите за него, с цел да може пациентите да бъдат повлияни и в случай че не излекувани, то най-малко стационирани в хода на болестта им.

На какъв стадий са изследванията на лечението със стволови кафези?

Използването на стволови кафези мога да разясня от две гледни точки. Първата е за пациентите, които са били приети в болница в Клиниката по Нервни заболявания на „ Александровска “ болница и са пробвали сходен вид лекуване в чужбина. За страдание те не споделят даже субективно усъвършенстване. Втората позиция е от научните конгреси, на които сходен вид на лекуване не е било обсъждано до степен потреблението им при хора. За страдание опциите за терапия на стадий клинично изследване са много малко и се организират най-вече при доста стеснен брой пациенти – тези, които имат към този момент сложена генетична диагноза.

Колко са българските пациенти с това заболяване?

Около 200 са пациентите, които попадат в нашия указател, като относително една четвърт от тях са диагностицирани генетично. Разбира се имаме и пациенти, които дълги години не са имали клинична диагноза, а за слагането й е нужен необятен набор от клинични проучвания, както и следене в динамичност.

Какво е преимуществото да се развивате в България, вместо да изберете някоя от тези западноевропейски страни?

От диалозите с сътрудниците ми от Западна Европа мога да кажа, че всяка една страна има своята специфичност както на системата за придобиване на компетентност, по този начин и на научното развиване. Голям плюс на специализацията в България е, че когато един новозавършил млад доктор е стимулиран, има опция да работи с клиницисти и учени на международно равнище, които да бъдат и негови научни ръководители на процедура. Това, несъмнено е допустимо и в Западна Европа, само че там процесът доста постоянно в това отношение е много по-затруднен. Освен това младите лекари в днешно време сме мобилни и мултидисциплинарни. През месец септември имах опция по стратегия на френското държавно управление да осъществя теоретичен стаж на високо равнище в Centre Hospitalier Universitaire (CHU) на Лил, бранш Невронауки и когниция, Франция. Това ми оказа помощ както за дисертационния труд, защото там, дружно с научния екип от Франция, съумях да проучвам проби на български пациенти, по този начин и да модернизирам своите знания и своето другарство по френски език в действителна конюнктура. 
Източник: zdrave.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР