Дъвката "Македония"
© Юлия Лазарова Наближат ли избори, дъвката " Македония " незабавно влиза в приложимост. Ако пък има и информативен мотив, като примерно покана за договаряния на западната ни съседка с Европейски Съюз, националистите на часа се възбуждат и стартират да громят брак`ята македонци, щото нали - крадат историята ни. Този спор се води от десетилетия и може би има смисъл на сцената на историческата просвета, само че що се отнася до актуалната политика, е изцяло неправилен.
В него политиците и от двете страни се държат, да го кажем меко - първосигнално. В случая водачът на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов незабавно се качи на коня и извади калъчката - че ще напусне ръководещата коалиция, в случай че България поддържа Северна Македония за започване на договаряния с Европейския съюз, в случай че съседите не престанат да си приписват българското минало и персони. Експлоатацията на българския шовинизъм е непокътната рецепта на така наречен патриоти, само че демонстрира много плитка политическа рационалност.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Приемането на Северна Македония в Европейски Съюз е от основно значение за интеграцията в района, българския бизнес и инфраструктурата на Балканите. Та даже и за запазването на водачеството на България по тематиката вътре в Европейски Съюз. Защото това е един от рисковете за България, в случай че позиция на ръководещите е обвързана с един другояче обоснован исторически спор. Просто нашата страна ще остане отвън общите настроения в съюза.
Президентът Радев също се плъзна по тази повърхност и свика съвещателен съвет, който роди някакъв ултиматум - " Комисията (по контракта за добросъседство, която би трябвало да позволи дискусионните моменти) да реши всички противоречиви въпроси, в това число събития, персони, корекции на учебници, на надписи в музеи и на паметни плочи, на позиции на публичните медии ", само че той беше, меко казано, неосъществим.
В интернационалната политика има един неофициален термин за целеустремено накъсване на територии на етнически принцип, назовава се балканизъм. С него се разказва желанието да се търси в другия не това, което прави допустимо да си приказваме и вървим напред, а единствено това, което ни разделя и връща обратно. Тази седмица дъвката " Македония " замалко да се трансформира в проява на този феномен. За благополучие този път заплахата беше избегната. Тонът на политиците обаче демонстрира, че въглените на балканизацията още тлеят и от тях елементарно може да избухне изцяло неправилен пожар.
В него политиците и от двете страни се държат, да го кажем меко - първосигнално. В случая водачът на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов незабавно се качи на коня и извади калъчката - че ще напусне ръководещата коалиция, в случай че България поддържа Северна Македония за започване на договаряния с Европейския съюз, в случай че съседите не престанат да си приписват българското минало и персони. Експлоатацията на българския шовинизъм е непокътната рецепта на така наречен патриоти, само че демонстрира много плитка политическа рационалност.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Приемането на Северна Македония в Европейски Съюз е от основно значение за интеграцията в района, българския бизнес и инфраструктурата на Балканите. Та даже и за запазването на водачеството на България по тематиката вътре в Европейски Съюз. Защото това е един от рисковете за България, в случай че позиция на ръководещите е обвързана с един другояче обоснован исторически спор. Просто нашата страна ще остане отвън общите настроения в съюза.
Президентът Радев също се плъзна по тази повърхност и свика съвещателен съвет, който роди някакъв ултиматум - " Комисията (по контракта за добросъседство, която би трябвало да позволи дискусионните моменти) да реши всички противоречиви въпроси, в това число събития, персони, корекции на учебници, на надписи в музеи и на паметни плочи, на позиции на публичните медии ", само че той беше, меко казано, неосъществим.
В интернационалната политика има един неофициален термин за целеустремено накъсване на територии на етнически принцип, назовава се балканизъм. С него се разказва желанието да се търси в другия не това, което прави допустимо да си приказваме и вървим напред, а единствено това, което ни разделя и връща обратно. Тази седмица дъвката " Македония " замалко да се трансформира в проява на този феномен. За благополучие този път заплахата беше избегната. Тонът на политиците обаче демонстрира, че въглените на балканизацията още тлеят и от тях елементарно може да избухне изцяло неправилен пожар.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ