Мнения Daily - Шоу звезди правят политика в незрезрели демокрации
© Юлия Лазарова Трудно ми е да допускам, че Слави Трифонов е човек със лични политически хрумвания. Vox Populi
Шоу звезди вършат политика в незрезрели демокрации
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики От коментар на Веселин Желев за " Клуб Z "
Независимо от персоналните усети, би трябвало да признаваме обстоятелствата. Слави Трифонов е водещият на телевизионно шоу, което се задържа измежду най-гледаните цели 19 години. Той съумя да провежда референдум за това по какъв начин да " оправим " България и предложенията му завоюваха поддръжка, с която не може да се похвали нито една партия в България - 2,5 милиона гласа.
Концертите на Трифонов пълнят игрища.
Следователно Трифонов има политически капацитет. Фактът, че той стопира досегашното си шоу и се насочва към политиката, без да се отхвърля от медийно наличие, демонстрира, че той или някой различен е решил да тества този капацитет в избори, които са друго упражнение спрямо референдума.
Трудно ми е да допускам, че Трифонов е човек със лични политически хрумвания и лична политическа воля.
Някои от изказванията му пораждат подозрения в политическата му просвета и логичност. Като да вземем за пример това: " България е свободна страна, само че българските жители не са свободни " (из учредителната декларация на партията му " Няма такава страна " ).
Шоу звезди нормално вършат политическа кариера в страни с незряла и неукрепнала народна власт. Примери са артистът Мишел Мартели, който стана президент на Хаити през 2011 година, и комедиантът Володимир Зеленски, който неотдавна е президент на Украйна.
Това са страни, минали през тирания и принуждение, проядени от корупция, със слаби и компрометирани институции и партии и мощна олигархия. Тя подмолно управлява стопанската система и дърпа конците на забележимото шоу, което минава за политика.
За него олигархията се нуждае от известни лица, а шоу бизнесът ги създава. Те са добре пристигнали, когато старите политически муцуни се износят и опротивеят на тълпата.
Дали известността на Трифонов приказва добре за него или зле за България, е въпрос на позиция.
Според мене тя е политически запас предвид на онази част от българското общество, което остава по-близо до хаитянското и украинското, в сравнение с до множеството европейски.
--------
На ръководещите към този момент не им пука какво ще кажат хората.
Демаскиране
Като че ли и фасадна народна власт става непотребна
От коментар на Ясен Бояджиев за " Дойче веле "
Всяко знамение за три дни. Новината, че някогашният началник на антикорупционната комисия, преди малко освободен от този пост и възобновен като спецпрокурор, към този момент е създаден за общоприет консул във Валенсия, провокира краткотрайна вълна от отвращение и насмешки, след което отшумя и се не помни. А не трябваше. Защото колкото и да сме привикнали с сходни безобразия, от ден на ден се набива на очи една нова наклонност, която не трябва да бъде проспивана.
Фотограф: Георги Кожухаров
Миналата седмица едно интернет издание разгласява анкета с въпроса: " Защо някогашният началник на КПКОНПИ става консул? ". Почти 90 на 100 от участниците се бяха обединили към два припокриващи се отговора: " Като компенсация за вярна работа в полза на властимащите " и " За да си мълчи ".
Единодушието е естествено - не е нужно човек да има избрани политически благосклонности или антипатии, да е ненужно недоверчив или да има вяра в тайни теории, с цел да стигне до същия извод. Защото новоизпеченият консул не дава отговор на нито едно от законовите условия за поста, няма никакъв опит на това занятие и даже, както наподобява, не знае езика на страната, в която го пращат (какъвто беше единственият обществено разгласен претекст за назначението).
Разбира се, сходни политически назначения на дипломатически постове е имало постоянно. Забележителното в тази ситуация (освен неговата мистериозност и светкавичност) е, че взелите решението не направиха даже минимален опит да прикрият същинските си претекстове.
С две думи, става все по-очевидно, че към този момент не им пука какво ще кажат хората. Изглежда си отива времето, в което се опитваха да прикриват безобразията си под булото на най-малко видимо възпитание. Като че ли самата фасадна народна власт става непотребна. Фасадата е олющена, липсват цели части, тъй че се вижда какво става откъм гърба, само че към този момент никой не си дава напън да я кърпи и възвръща.
-----------
Ще аргументи ли " призракът " на низвергнатия Цветанов пакости в ГЕРБ?
Коалиционни безредици
НФСБ и " Атака " предизборно покачват звук
От коментар на Петър Чолаков за " Дойче веле "
Местните избори ще бъдат следващият " стрес тест " за ръководещата коалиция. През последните дни още веднъж пламнаха искри в разединения лагер на съдружния сътрудник на ГЕРБ - " Обединени патриоти " (ОП). Съвсем предстоящо, звук покачват НФСБ и " Атака ". За разлика от Вътрешна македонска революционна организация, които се показаха относително добре на евроизборите през май, двете обединения получиха ниски резултати. Явно господин Симеонов и господин Сидеров възприемат слабите оценки, които им сложиха гласоподавателите, като категоричен знак, че са нужни незабавни промени в тяхната изразителност, тактичност и тактика.
Фотограф: Георги Кожухаров
Според водача на НФСБ Валери Симеонов, през септември щяло да има " възобновление " на обединението Оперативна програма. От подтекста личи, че ще се търси подсилване на връзките с Вътрешна македонска революционна организация, а третото колело " Атака " ще изпадне дефинитивно от политическата формула. Същевременно Симеонов даде да се разбере, че дружно с Вътрешна македонска революционна организация ще слагат на съдружния съвет " тежки въпроси " на ГЕРБ.
Според него политическа рецесия има, а сигнал за това бил фактът, че Движение за права и свободи си възвръщало позициите, които били мощно отслабени по времето на Цветанов. Въпреки че НФСБ е съдружен сътрудник на ГЕРБ, Симеонов не счита, че партията му носи отговорност за проблемите - те се диагностицират като резултат от недостатъци в ГЕРБ, в това число неоценената от Борисов " незаменимост " на Цветанов.
От своя страна Волен Сидеров, който освен бе освободен от поста ръководител на парламентарната група на Оперативна програма, само че и изключен от нея, отхвърли опцията за общи кандидатури на " Атака " с останалите две партии от дребния съдружен сътрудник. Лидерът на " Атака " се пробва да брандира " сътрудниците " си от Оперативна програма като отцепници, които ще се пробват да натрупат актив, употребявайки слабостите в ГЕРБ. Също като Симеонов, Сидеров сочи към Цветанов - тук обаче някогашният закрепостен началник на предизборния щаб на ГЕРБ е упоменат в отрицателен подтекст.
Трудно е да се каже изрично дали " призракът " на низвергнатия Цветанов би предизвикал някакви пакости в ГЕРБ на идните избори. Поне към този момент това наподобява малко евентуално. Макар да бе сведен до " елементарен редови войник ", Цветанов не е клиент на прокуратурата. Но при положение, че реши да работи на гърба на Борисов, той може да бъде притиснат - " способените органи " биха могли да хвърлят нов взор върху " Апартаментгейт " и другите кавги, в които е забъркан.
В партологията е основополагаща тезата, че представителите на популистката радикална десница и левица залиняват и губят, когато се озоват в коридорите на властта; когато се прилепят прекомерно мощно до статуквото. Същевременно през последните години бяха регистрирани значими изключения от тази аксиома. " Лигата " на Салвини да вземем за пример мощно укрепна в изпълнителната власт. В България Вътрешна македонска революционна организация са образец за друго изключение от правилото. Докато НФСБ и " Атака " го удостоверяват.
Предстои да забележим дали тактиката за " разграничаване " на Симеонов и Сидеров ще даде резултат. Да, управническата формула може да бъде изменена след локалния избор, само че все пак над главите на Борисов и ГЕРБ не се задават буреносни облаци. А даже и да има такива, те бързо ще бъдат разпръснати. С помощта на Движение за права и свободи и " Воля ".
Шоу звезди вършат политика в незрезрели демокрации
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики От коментар на Веселин Желев за " Клуб Z "
Независимо от персоналните усети, би трябвало да признаваме обстоятелствата. Слави Трифонов е водещият на телевизионно шоу, което се задържа измежду най-гледаните цели 19 години. Той съумя да провежда референдум за това по какъв начин да " оправим " България и предложенията му завоюваха поддръжка, с която не може да се похвали нито една партия в България - 2,5 милиона гласа.
Концертите на Трифонов пълнят игрища.
Следователно Трифонов има политически капацитет. Фактът, че той стопира досегашното си шоу и се насочва към политиката, без да се отхвърля от медийно наличие, демонстрира, че той или някой различен е решил да тества този капацитет в избори, които са друго упражнение спрямо референдума.
Трудно ми е да допускам, че Трифонов е човек със лични политически хрумвания и лична политическа воля.
Някои от изказванията му пораждат подозрения в политическата му просвета и логичност. Като да вземем за пример това: " България е свободна страна, само че българските жители не са свободни " (из учредителната декларация на партията му " Няма такава страна " ).
Шоу звезди нормално вършат политическа кариера в страни с незряла и неукрепнала народна власт. Примери са артистът Мишел Мартели, който стана президент на Хаити през 2011 година, и комедиантът Володимир Зеленски, който неотдавна е президент на Украйна.
Това са страни, минали през тирания и принуждение, проядени от корупция, със слаби и компрометирани институции и партии и мощна олигархия. Тя подмолно управлява стопанската система и дърпа конците на забележимото шоу, което минава за политика.
За него олигархията се нуждае от известни лица, а шоу бизнесът ги създава. Те са добре пристигнали, когато старите политически муцуни се износят и опротивеят на тълпата.
Дали известността на Трифонов приказва добре за него или зле за България, е въпрос на позиция.
Според мене тя е политически запас предвид на онази част от българското общество, което остава по-близо до хаитянското и украинското, в сравнение с до множеството европейски.
--------
На ръководещите към този момент не им пука какво ще кажат хората.
Демаскиране
Като че ли и фасадна народна власт става непотребна
От коментар на Ясен Бояджиев за " Дойче веле "
Всяко знамение за три дни. Новината, че някогашният началник на антикорупционната комисия, преди малко освободен от този пост и възобновен като спецпрокурор, към този момент е създаден за общоприет консул във Валенсия, провокира краткотрайна вълна от отвращение и насмешки, след което отшумя и се не помни. А не трябваше. Защото колкото и да сме привикнали с сходни безобразия, от ден на ден се набива на очи една нова наклонност, която не трябва да бъде проспивана.
Фотограф: Георги Кожухаров
Миналата седмица едно интернет издание разгласява анкета с въпроса: " Защо някогашният началник на КПКОНПИ става консул? ". Почти 90 на 100 от участниците се бяха обединили към два припокриващи се отговора: " Като компенсация за вярна работа в полза на властимащите " и " За да си мълчи ".
Единодушието е естествено - не е нужно човек да има избрани политически благосклонности или антипатии, да е ненужно недоверчив или да има вяра в тайни теории, с цел да стигне до същия извод. Защото новоизпеченият консул не дава отговор на нито едно от законовите условия за поста, няма никакъв опит на това занятие и даже, както наподобява, не знае езика на страната, в която го пращат (какъвто беше единственият обществено разгласен претекст за назначението).
Разбира се, сходни политически назначения на дипломатически постове е имало постоянно. Забележителното в тази ситуация (освен неговата мистериозност и светкавичност) е, че взелите решението не направиха даже минимален опит да прикрият същинските си претекстове.
С две думи, става все по-очевидно, че към този момент не им пука какво ще кажат хората. Изглежда си отива времето, в което се опитваха да прикриват безобразията си под булото на най-малко видимо възпитание. Като че ли самата фасадна народна власт става непотребна. Фасадата е олющена, липсват цели части, тъй че се вижда какво става откъм гърба, само че към този момент никой не си дава напън да я кърпи и възвръща.
-----------
Ще аргументи ли " призракът " на низвергнатия Цветанов пакости в ГЕРБ?
Коалиционни безредици
НФСБ и " Атака " предизборно покачват звук
От коментар на Петър Чолаков за " Дойче веле "
Местните избори ще бъдат следващият " стрес тест " за ръководещата коалиция. През последните дни още веднъж пламнаха искри в разединения лагер на съдружния сътрудник на ГЕРБ - " Обединени патриоти " (ОП). Съвсем предстоящо, звук покачват НФСБ и " Атака ". За разлика от Вътрешна македонска революционна организация, които се показаха относително добре на евроизборите през май, двете обединения получиха ниски резултати. Явно господин Симеонов и господин Сидеров възприемат слабите оценки, които им сложиха гласоподавателите, като категоричен знак, че са нужни незабавни промени в тяхната изразителност, тактичност и тактика.
Фотограф: Георги Кожухаров
Според водача на НФСБ Валери Симеонов, през септември щяло да има " възобновление " на обединението Оперативна програма. От подтекста личи, че ще се търси подсилване на връзките с Вътрешна македонска революционна организация, а третото колело " Атака " ще изпадне дефинитивно от политическата формула. Същевременно Симеонов даде да се разбере, че дружно с Вътрешна македонска революционна организация ще слагат на съдружния съвет " тежки въпроси " на ГЕРБ.
Според него политическа рецесия има, а сигнал за това бил фактът, че Движение за права и свободи си възвръщало позициите, които били мощно отслабени по времето на Цветанов. Въпреки че НФСБ е съдружен сътрудник на ГЕРБ, Симеонов не счита, че партията му носи отговорност за проблемите - те се диагностицират като резултат от недостатъци в ГЕРБ, в това число неоценената от Борисов " незаменимост " на Цветанов.
От своя страна Волен Сидеров, който освен бе освободен от поста ръководител на парламентарната група на Оперативна програма, само че и изключен от нея, отхвърли опцията за общи кандидатури на " Атака " с останалите две партии от дребния съдружен сътрудник. Лидерът на " Атака " се пробва да брандира " сътрудниците " си от Оперативна програма като отцепници, които ще се пробват да натрупат актив, употребявайки слабостите в ГЕРБ. Също като Симеонов, Сидеров сочи към Цветанов - тук обаче някогашният закрепостен началник на предизборния щаб на ГЕРБ е упоменат в отрицателен подтекст.
Трудно е да се каже изрично дали " призракът " на низвергнатия Цветанов би предизвикал някакви пакости в ГЕРБ на идните избори. Поне към този момент това наподобява малко евентуално. Макар да бе сведен до " елементарен редови войник ", Цветанов не е клиент на прокуратурата. Но при положение, че реши да работи на гърба на Борисов, той може да бъде притиснат - " способените органи " биха могли да хвърлят нов взор върху " Апартаментгейт " и другите кавги, в които е забъркан.
В партологията е основополагаща тезата, че представителите на популистката радикална десница и левица залиняват и губят, когато се озоват в коридорите на властта; когато се прилепят прекомерно мощно до статуквото. Същевременно през последните години бяха регистрирани значими изключения от тази аксиома. " Лигата " на Салвини да вземем за пример мощно укрепна в изпълнителната власт. В България Вътрешна македонска революционна организация са образец за друго изключение от правилото. Докато НФСБ и " Атака " го удостоверяват.
Предстои да забележим дали тактиката за " разграничаване " на Симеонов и Сидеров ще даде резултат. Да, управническата формула може да бъде изменена след локалния избор, само че все пак над главите на Борисов и ГЕРБ не се задават буреносни облаци. А даже и да има такива, те бързо ще бъдат разпръснати. С помощта на Движение за права и свободи и " Воля ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ