Стефан Стоянов: По-добре да организираш град, когато расте, отколкото когато се празни
© Велко Ангелов Стефан Стоянов е една от " скритите " движещи сили на община Пловдив, която оказва помощ за връзката сред локална власт и бизнес. Стоянов е контактна точка за доста от бизнесите тук, в случай че нещо не върви добре или има потребност от корекции. Също по този начин е фен на иновативността във всяка сфера, като е един от създателите на концепцията за прекосяването на общинските детски градини към модела на " Монтесори ".
Какво се случва с икономическото развиване на района през последната година?
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики - Тенденцията може да се очертае, като се погледнат последните няколко години. Първо се вижда, че последните две години Пловдив пораства най-бързо измежду градовете в България като брой население, което е директна оценка за икономическото развиване на района. За предходната година в община Пловдив публично са регистрирани 2400 души повече, а в София – 3600, а разликата в популацията е четири пъти.
Причините за повишаването са няколко. От една страна - бързо разрастващата се индустрия; от друга - бързо развиващият се бранш на бизнес услуги. Любопитното е, че вървят ръка за ръка. Бизнес услугите започнаха да порастват преди три години и ги засякохме като най-бързо растящия бранш. Това беше изненада за нас. Мислехме, че това ще се случи в по-късен стадий от развиването на района. Това е съчетано с положителната локация на града, с положителни обичаи и с добра екосистема.
Виждаме, че хората, които идват да работят и живеят тук, са най-вече в дейна възраст - 25-54 години. Качеството на живот е релативно високо. За предходната година 70% от Брутният вътрешен продукт се образуват от промишленост и бизнес услуги. Около 42% е производството, като то се разделя на няколко сегмента и най-интересни са машиностроене и автомобилостроене. Имаме към този момент над 100 интернационалните компании, които създават в района, а и стотици български, които вършат сериозен бизнес на интернационално равнище.
През всеки от последните 24 месеца все става нещо - или се отваря нов цех, или се афишира нова инвестиция, или се прави уголемение на съществуващи такива. Тоест екосистемата работи в много добра синергия.
Въпреки че има огромна динамичност на вложения, към момента не се вижда отлив на по-нископрофилни производства. Което ще се случи, несъмнено, рано или късно, само че пък това работи за прилежащите области. Виждаме една ясна наклонност, че тук идва трета вълна на вложения - и задгранични, и български, които са не толкоз интензивни от позиция на работна ръка, само че пък създават артикули с по-висока добавена стойност. Съответно могат да си разрешават по-високи заплати, по-квалифицирани хора, да влагат повече в обучение. Очаквам тази наклонност да продължи.
Ако погледнем локалния Брутният вътрешен продукт, строителството, туризмът и земеделието заемат дребна част от образуването му, което приказва за относителна резистентност. Икономиката не се въздейства толкоз от по-уязвимите браншове, макар че през последните две години Пловдив е измежду водачите по брой издадени разрешителни за градеж. Има огромна динамичност на строителството - идват повече хора, строят се повече жилищни здания, само че и офиси. ИТ и аусорсинг промишлеността генерираха и взрив на скъпи офис здания.
Бизнес услугите са огромната горделивост. Отделът за бизнес развиване в последните седем години е оказал помощ за отварянето на над 4 хиляди работни места в IT и BPO (Business Process Outsourcing – бел.ред.) Вече имаме над 100 компании в тези два бранша.
В какво се състои вашата помощ?
- От една страна – добра предварителна подготовка - разбори и изследвания на годишна база, отчети, които се издават даже на хартия, които служат на евентуалните вложители. Ние се опитваме да скъсим процеса на изследване, изключително когато е непознат вложител, той идва и гледа целия район (Югоизточна Европа). За това е значимо да сме оптимално готови и да предоставим прецизна информация на фирмите за пазара на труда, за стопанската система, за екосистемата, за просветителната среда.
Когато стартира да се случва инвестицията, се стремим в целия развой да бъдем от помощ за компанията - от първичните изследвания, през намиране на местоположения, свързване с локалната екосистема, с просветителни институции, даже и набирането на хора. Поддържаме база данни, която предоставяме на всеки евентуален вложител, който може по този начин да си спести време и средства и навлиза по-лесно на пазара на труда. Включително вършим и постоянни изследвания на равнищата на заплатите, благоприятни условия на пазара на труда и така нататък Реално всеки вложител има личен акаунт, т.е. човек, който дава отговор за него [при нас].
" Тракия икономическа зона " е най-голямото публично-частно обединяване, фокусирано върху развиването на един район. Зад него стоят девет общини и шест индустриални зони, които главно са частни. Още преди седем години, когато се направи това съдружие, взехме решение, че не сме конкуренция между тях, а би трябвало да работим дружно. Това дава много положителни резултати.
Това, което чакаме за аутсорсинг бранша, е в идващите няколко години да се разшири секторът в изнесените финансови услуги, нещо, което е огромен тренд в София. По-големите компании започнаха да гледат към Пловдив и чакам най-малко 1000 нови работни места в идващите две години в изнесените финансови услуги - счетоводство, надзор, финанси и така нататък
Това на база на съответни поръчки от компании ли е?
- И това, само че и следене на трендовете. Едно от значимите неща, които виждаме последните няколко години, е, че двата пазара - София и Пловдив, работят в тясна синергия - и като стопанска система, и като пазар на труда. Близката отдалеченост основава опция, от една страна, фирмите да диверсифицират, било в единия или другия град да създадат втори офис, въпреки това, елементарно се трансферират хора в двете направления. Доскоро най-вече хора от Пловдив отиваха в София да работят и живеят, в този момент придвижването е и назад. Много фамилии се местят да живеят и работят от София в Пловдив.
A и в никакъв случай не е имало толкоз ниска безработица. Това важи и на национално равнище. Реалната безработица в Пловдив е към 2%, което в никакъв случай не се е случвало.
Има ли целенасочени политики на града за привличането на хора?
- Да. Привличането на хора е издирван резултат. Когато стопанската система пораства трябват и повече хора. Нарастването на града основава и проблеми, само че по-добре да се бориш по какъв начин да организираш един град, когато пораства, в сравнение с когато се изпразва. Ръстът на стопанската система, положителното диверсифициране на локалната стопанска система довежда до това районът да е все по-активен в битката за привличане на гении. Това е международно съревнование по този начин или другояче.
Ще се популяризира ли Пловдив в чужбина, с цел да притегля хора?
- Това е нещо, което обмисляме от известно време. Имаме работен план за обезпечаване на базови услуги - повдигане на уебсайт, събиране на информация, предоставяне на потребни връзки и може би към този момент му идва времето да се популяризираме в тази посока. Някои градове в Румъния го вършат към този момент. Особено в границите на Европейски Съюз има огромно придвижване на хора, авантюристи, които вземат решение, че им се живее по на юг или по на север.
Когато можеш да осигуриш базови услуги, става по-лесно. Expat общността пораства обаче по този начин или другояче. Имаме над 3600 регистрирани чужденци, а още над 2000 са задгранични студенти. Тенденцията е позитивна и е в действителност поради интернационалните компании и поради опциите за работа. Ауторсинг фирмите, както и в София, притеглят чужденци и има доста момчета и девойки от Западна Европа. Голямото преимущество на България и надлежно на Пловдив е, че осигуряваме относително високо качество на живот. Добър климат, на ниска цена е, наемите, храната и всичко останало. Същевременно заплатите порастват. Няма и великански тълпи от туристи тук, за което в огромните туристически центрове има към този момент негативизъм из Европа.
Разбира се, желае се работа в посока по какъв начин се ръководят градът, строителството, превозът. Обратната връзка от expat общността е добра. Трябва да поработим обаче над повече услуги на британски, администрацията да е по-активна - да се се свикне, че градът е по-международен.
Къде са задграничните студенти?
- Като на всички места в България - в медицинските университети. Единственото интернационално добре позиционирано обучение, което предлага българската просветителна система, е здравното. Медицинският университет в Пловдив има близо 5 хиляди студенти и съвсем половината са чужденци от Западна Европа.
Кога смятате, че ще пристигна западен университет в Пловдив?
- Световната наклонност малко се промени и може да не пристигна в никакъв случай в България втори западен университет с изключение на Американския, тъй като и образованието се трансформира. Преди години сме правили изследвания, само че виждаме все по-малко образци в света с тежката инвестиция в инфраструктура на академични кампус. А въпреки това имаме от ден на ден положителни образци за университети, които натъртват на наличието, а не толкоз на постройките. Да, най-големите университети имат големи научни центрове, само че казусът тук не е подобен.
Пловдив има проблем с чистотата на въздуха. Откога се ангажира общината същински с него и по какъв начин го адресира сега?
- Общината още при започване на предходния мандат стартира дейни ограничения - ускориха се миенето, чистенето, отделиха се повече средства за разширение на графика на миене на улиците. Освен това [се мисли] по какъв начин се вършат ремонтите, по какъв начин се поддържат зелените площи. Енергийна успеваемост - над 40 учебни заведения и детски градини бяха главно санирани и беше отстранено твърдото гориво от тях. Няма общинска постройка сега, до която наоколо да има газ или Топлоелектрическа централа и да не е присъединена. В момента потегли процедура за още две учебни заведения и една детска градина, тъй като в този момент до тях пристигна мрежата.
Администрацията доста оказва помощ на двете сдружения да си уголемяват мрежата. EVN изключително интензивно влагат в разширение на топлопреносната мрежа.
Каквото зависи от общината, тя се пробва. Може и повече.
Една от концепциите е да се изкарат елементи от общинската и държавната администрация във втори административен център, отвън историческия. Това е по-дългосрочен план, само че има доста смисъл. Доста се разшириха парковете, съществени вложения се вършат в поливни системи в централната градска част.
Вече имаме и 60 км добре свързани велоалеи. Те излизат и отвън центъра, от " Тракия " до Гребната база, в двата края на града, може да се стигне по велоалеи. Общината държи постоянно да има велоалея при ремонтите на булеварди. Има и ясна политика на сътрудниците, които се занимават с превоз, да се лимитира придвижването в центъра, по тази причина се уголемява и синята зона и е релативно скъпа - 2 лева на час.
По оперативна стратегия " Околна среда " скоро стартира кандидатстването на семейства за замяна на отоплителни системи. Това в действителност е много значима стъпка. Основният тласък за смяна на метода на отопление е стопанската система. Основната причина за замърсяването с фини прахови частици от твърдо гориво е поради беднотия.
Какво се случва с икономическото развиване на района през последната година?
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики - Тенденцията може да се очертае, като се погледнат последните няколко години. Първо се вижда, че последните две години Пловдив пораства най-бързо измежду градовете в България като брой население, което е директна оценка за икономическото развиване на района. За предходната година в община Пловдив публично са регистрирани 2400 души повече, а в София – 3600, а разликата в популацията е четири пъти.
Причините за повишаването са няколко. От една страна - бързо разрастващата се индустрия; от друга - бързо развиващият се бранш на бизнес услуги. Любопитното е, че вървят ръка за ръка. Бизнес услугите започнаха да порастват преди три години и ги засякохме като най-бързо растящия бранш. Това беше изненада за нас. Мислехме, че това ще се случи в по-късен стадий от развиването на района. Това е съчетано с положителната локация на града, с положителни обичаи и с добра екосистема.
Виждаме, че хората, които идват да работят и живеят тук, са най-вече в дейна възраст - 25-54 години. Качеството на живот е релативно високо. За предходната година 70% от Брутният вътрешен продукт се образуват от промишленост и бизнес услуги. Около 42% е производството, като то се разделя на няколко сегмента и най-интересни са машиностроене и автомобилостроене. Имаме към този момент над 100 интернационалните компании, които създават в района, а и стотици български, които вършат сериозен бизнес на интернационално равнище.
През всеки от последните 24 месеца все става нещо - или се отваря нов цех, или се афишира нова инвестиция, или се прави уголемение на съществуващи такива. Тоест екосистемата работи в много добра синергия.
Въпреки че има огромна динамичност на вложения, към момента не се вижда отлив на по-нископрофилни производства. Което ще се случи, несъмнено, рано или късно, само че пък това работи за прилежащите области. Виждаме една ясна наклонност, че тук идва трета вълна на вложения - и задгранични, и български, които са не толкоз интензивни от позиция на работна ръка, само че пък създават артикули с по-висока добавена стойност. Съответно могат да си разрешават по-високи заплати, по-квалифицирани хора, да влагат повече в обучение. Очаквам тази наклонност да продължи.
Ако погледнем локалния Брутният вътрешен продукт, строителството, туризмът и земеделието заемат дребна част от образуването му, което приказва за относителна резистентност. Икономиката не се въздейства толкоз от по-уязвимите браншове, макар че през последните две години Пловдив е измежду водачите по брой издадени разрешителни за градеж. Има огромна динамичност на строителството - идват повече хора, строят се повече жилищни здания, само че и офиси. ИТ и аусорсинг промишлеността генерираха и взрив на скъпи офис здания.
Бизнес услугите са огромната горделивост. Отделът за бизнес развиване в последните седем години е оказал помощ за отварянето на над 4 хиляди работни места в IT и BPO (Business Process Outsourcing – бел.ред.) Вече имаме над 100 компании в тези два бранша.
В какво се състои вашата помощ?
- От една страна – добра предварителна подготовка - разбори и изследвания на годишна база, отчети, които се издават даже на хартия, които служат на евентуалните вложители. Ние се опитваме да скъсим процеса на изследване, изключително когато е непознат вложител, той идва и гледа целия район (Югоизточна Европа). За това е значимо да сме оптимално готови и да предоставим прецизна информация на фирмите за пазара на труда, за стопанската система, за екосистемата, за просветителната среда.
Когато стартира да се случва инвестицията, се стремим в целия развой да бъдем от помощ за компанията - от първичните изследвания, през намиране на местоположения, свързване с локалната екосистема, с просветителни институции, даже и набирането на хора. Поддържаме база данни, която предоставяме на всеки евентуален вложител, който може по този начин да си спести време и средства и навлиза по-лесно на пазара на труда. Включително вършим и постоянни изследвания на равнищата на заплатите, благоприятни условия на пазара на труда и така нататък Реално всеки вложител има личен акаунт, т.е. човек, който дава отговор за него [при нас].
" Тракия икономическа зона " е най-голямото публично-частно обединяване, фокусирано върху развиването на един район. Зад него стоят девет общини и шест индустриални зони, които главно са частни. Още преди седем години, когато се направи това съдружие, взехме решение, че не сме конкуренция между тях, а би трябвало да работим дружно. Това дава много положителни резултати.
Това, което чакаме за аутсорсинг бранша, е в идващите няколко години да се разшири секторът в изнесените финансови услуги, нещо, което е огромен тренд в София. По-големите компании започнаха да гледат към Пловдив и чакам най-малко 1000 нови работни места в идващите две години в изнесените финансови услуги - счетоводство, надзор, финанси и така нататък
Това на база на съответни поръчки от компании ли е?
- И това, само че и следене на трендовете. Едно от значимите неща, които виждаме последните няколко години, е, че двата пазара - София и Пловдив, работят в тясна синергия - и като стопанска система, и като пазар на труда. Близката отдалеченост основава опция, от една страна, фирмите да диверсифицират, било в единия или другия град да създадат втори офис, въпреки това, елементарно се трансферират хора в двете направления. Доскоро най-вече хора от Пловдив отиваха в София да работят и живеят, в този момент придвижването е и назад. Много фамилии се местят да живеят и работят от София в Пловдив.
A и в никакъв случай не е имало толкоз ниска безработица. Това важи и на национално равнище. Реалната безработица в Пловдив е към 2%, което в никакъв случай не се е случвало.
Има ли целенасочени политики на града за привличането на хора?
- Да. Привличането на хора е издирван резултат. Когато стопанската система пораства трябват и повече хора. Нарастването на града основава и проблеми, само че по-добре да се бориш по какъв начин да организираш един град, когато пораства, в сравнение с когато се изпразва. Ръстът на стопанската система, положителното диверсифициране на локалната стопанска система довежда до това районът да е все по-активен в битката за привличане на гении. Това е международно съревнование по този начин или другояче.
Ще се популяризира ли Пловдив в чужбина, с цел да притегля хора?
- Това е нещо, което обмисляме от известно време. Имаме работен план за обезпечаване на базови услуги - повдигане на уебсайт, събиране на информация, предоставяне на потребни връзки и може би към този момент му идва времето да се популяризираме в тази посока. Някои градове в Румъния го вършат към този момент. Особено в границите на Европейски Съюз има огромно придвижване на хора, авантюристи, които вземат решение, че им се живее по на юг или по на север.
Когато можеш да осигуриш базови услуги, става по-лесно. Expat общността пораства обаче по този начин или другояче. Имаме над 3600 регистрирани чужденци, а още над 2000 са задгранични студенти. Тенденцията е позитивна и е в действителност поради интернационалните компании и поради опциите за работа. Ауторсинг фирмите, както и в София, притеглят чужденци и има доста момчета и девойки от Западна Европа. Голямото преимущество на България и надлежно на Пловдив е, че осигуряваме относително високо качество на живот. Добър климат, на ниска цена е, наемите, храната и всичко останало. Същевременно заплатите порастват. Няма и великански тълпи от туристи тук, за което в огромните туристически центрове има към този момент негативизъм из Европа.
Разбира се, желае се работа в посока по какъв начин се ръководят градът, строителството, превозът. Обратната връзка от expat общността е добра. Трябва да поработим обаче над повече услуги на британски, администрацията да е по-активна - да се се свикне, че градът е по-международен.
Къде са задграничните студенти?
- Като на всички места в България - в медицинските университети. Единственото интернационално добре позиционирано обучение, което предлага българската просветителна система, е здравното. Медицинският университет в Пловдив има близо 5 хиляди студенти и съвсем половината са чужденци от Западна Европа.
Кога смятате, че ще пристигна западен университет в Пловдив?
- Световната наклонност малко се промени и може да не пристигна в никакъв случай в България втори западен университет с изключение на Американския, тъй като и образованието се трансформира. Преди години сме правили изследвания, само че виждаме все по-малко образци в света с тежката инвестиция в инфраструктура на академични кампус. А въпреки това имаме от ден на ден положителни образци за университети, които натъртват на наличието, а не толкоз на постройките. Да, най-големите университети имат големи научни центрове, само че казусът тук не е подобен.
Пловдив има проблем с чистотата на въздуха. Откога се ангажира общината същински с него и по какъв начин го адресира сега?
- Общината още при започване на предходния мандат стартира дейни ограничения - ускориха се миенето, чистенето, отделиха се повече средства за разширение на графика на миене на улиците. Освен това [се мисли] по какъв начин се вършат ремонтите, по какъв начин се поддържат зелените площи. Енергийна успеваемост - над 40 учебни заведения и детски градини бяха главно санирани и беше отстранено твърдото гориво от тях. Няма общинска постройка сега, до която наоколо да има газ или Топлоелектрическа централа и да не е присъединена. В момента потегли процедура за още две учебни заведения и една детска градина, тъй като в този момент до тях пристигна мрежата.
Администрацията доста оказва помощ на двете сдружения да си уголемяват мрежата. EVN изключително интензивно влагат в разширение на топлопреносната мрежа.
Каквото зависи от общината, тя се пробва. Може и повече.
Една от концепциите е да се изкарат елементи от общинската и държавната администрация във втори административен център, отвън историческия. Това е по-дългосрочен план, само че има доста смисъл. Доста се разшириха парковете, съществени вложения се вършат в поливни системи в централната градска част.
Вече имаме и 60 км добре свързани велоалеи. Те излизат и отвън центъра, от " Тракия " до Гребната база, в двата края на града, може да се стигне по велоалеи. Общината държи постоянно да има велоалея при ремонтите на булеварди. Има и ясна политика на сътрудниците, които се занимават с превоз, да се лимитира придвижването в центъра, по тази причина се уголемява и синята зона и е релативно скъпа - 2 лева на час.
По оперативна стратегия " Околна среда " скоро стартира кандидатстването на семейства за замяна на отоплителни системи. Това в действителност е много значима стъпка. Основният тласък за смяна на метода на отопление е стопанската система. Основната причина за замърсяването с фини прахови частици от твърдо гориво е поради беднотия.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ