Мнения Daily - Университетът не е място за маршируване
© Велко Ангелов Сопаджиите са на висша респект не в Европа, а в Евразия. Още по тематиката
Мнения Daily - Данъците отново вървят нагоре, въпреки че хазната е цялостна
И още: Хигиената в София очевидно е новина; Градската междинна класа се отдалечава от консерватизма
15 окт 2018
Мнения Daily - Без доверие диктатурата неизбежно ще пристигна
И още: Те желаят Той да им даде свободата; Защо непрекъснато надяваме партийни очила?
11 окт 2018 Бий, с цел да те почитат
Университетът не е място за маршируване
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил
Някои хора явно напълно неправилно разчетоха рецесията на левия демократизъм в актуалния световен подтекст и си помислиха, че след хегемонията на отиващия си " демократичен консенсус " идва времето на тяхната надмощие - хегемонията на ретроградността, примитивизма и " сопата ". Тези хора не помнят, че ние сопата - без кавички - към този момент сме я живяли повече от половин век и меко казано не жадуваме за нея, без значение от това, кой има копнеж да я извади.
Тези хора, зная, ще ми опонират, че никой не ме пита дали желая сопата - щом те са решили, следва отново да ядем дървото - този път, от верни " консервативни " позиции. Ще забележим - може и да съумеят, само че не и без съпротивата на всички нас, които желаеме да живеем свободно и без идеологически цензори и разпасали се господари.
Левият демократизъм - всъщност, културният марксизъм, се проваля, тъй като си фантазира, че под своятата надмощие през последните 30-40 години може да управлява цялостно послушание на всички на неговите " прогресивни " канони и житейски правила. Политическата уместност, етиката на малцинствените привилегии, дискриминирането на " безмълвните болшинства ", мултикултурализмът като идеология на изкуствено насажданото разграничение, фантазиите на тематика пол, жанр, еднаквост - това са единствено някои от идеологическите фантазми на постмодерното левичарство, които трябваше да бъдат наложени като универсални правила на публично държание.
Именно прехвърлянето на мярката - на другояче нужните промени в региона на идентичността през 60-те и 70-те години - докара до рецесията на това, което назоваваме " постмодерен демократизъм ". Днес хора от дясната външна страна на обществото и политиката си фантазират, че тази рецесия отваря за тях вратата за злоупотреби с различни канони и утопии. Вместо глобализъм - гневен шовинизъм, вместо осветлен мултикултурализъм - послушание на управлявана от тях идейна, ценностна и политическа еднаквост - така наречен " национално единение ". Айде, сиктир!
Университетът не е място за маршируване. Нещо повече - обществото не е място за произвол - като спре единият, левият произвол, да идва на негово място другият, десният произвол. Тук е Европа - мястото където се реализира християнската цивилизация, Просвещението и многообразните превъплащения на свободата от доста епохи насам. Вярно - някои от превъплащенията на свободата избиха в разпасаност. Това обаче не е съображение някой да размахва сопата. Ако доста му се ще - айде, друм в Евразия! Там сопаджиите са на висша респект.
--------
Само непрестанният напън върху институциите лимитира неприятните практики.
Граждански надзор
Известно е, че добра власт не съществува
От коментар на някогашния ръководител на Съвет за електронни медии доцент Георги Лозанов в неговото авторско предаване по Bulgaria ON AIR.
Фотограф: Юлия Лазарова
Прави са почитателите на Ницше – всичко е битка за власт, което е причина да не може да се организира спор за нищо друго. Например, който не харесва ГЕРБ, не може да си разреши да хареса плочите в градинката пред " Свети Седмочисленици ". И противоположното – който е от ГЕРБ, е задължен да ги пази. Така че въпросът какви са плочите, губи смисъл.
Дори събитие като жестокото ликвидиране на 30-годишната журналистка Виктория Маринова бе употребявано за залог в политическата конкуренция. Ако убийството се окажеше битово, печелят ръководещите, в случай че се окажеше поради професионалната активност на убитата, печелят съперниците им. Този път завоюваха ръководещите.
И в деформираната вероятност на дебата започнаха да теглят от събитието дивиденти, които то не носи: щом убийството не е поради журналистически следствия за корупция, значи не сме корумпирана страна и който го твърди, ни клюки. И щом публицистите лансираха неверната хипотезата в този случай, значи не са прави да подлагат на критика властта във всеки различен.
Но по какъв начин едно ликвидиране, осъществено от психопатия, може да бъде доказателство, че една страна не е корумпирана. То би било доказателство, единствено в случай че в действителност беше поради следствията за корупция и то в противоположен смисъл.
Властта, несъмнено, видя късмет да се съобщи като добра и да порицае публицистите, че са безпричинно подозрителни към нея, да ги накара да бъдат по-предпазливи. Известно е обаче, че добра власт не съществува, а единствено непрестанният журналистически и цивилен напън върху институциите ѝ лимитират техните неприятни практики. А убийството на публицист, където и да е и поради каквото и да е, е съображение за мощен напън.
-------
Преместването на часовника упражнява върху нас невидима власт.
Здрач
Времето е наше!
От разбор на проф. Ивайло Дичев за " Дойче Веле "
Фотограф: Георги Кожухаров
В едно всеобщо онлайн-допитване голямото болшинство се произнесе да се приключи местенето на стрелките. И Еврокомисията радостно откликна на този безопасен израз на евро-демокрация.
Неописуемият безпорядък, който може да настъпи напълно скоро, е предвидим: пресичаш Дунава и връщаш часовника, напускаш Люксембург - хайде един час напред. Лично аз не разбирам за какво бизнесът не стачкува. Явно задачата е да се изпусне пара и да се организира " либерален спор ". Но тъй като националното въстание против регулациите и бюрокрациите внезапно се оказа без съперник, дебатът се измести към тематиката за здравето. Започнаха да валят съображения за това какъв брой нездравословна е в действителност промяната на времето.
Лично аз не си представям какви проучвания могат да отрекат очевидния житейски факт, че през лятото, когато се съмва рано, ставаме по-рано, а когато е мрачно, спим до по-късно. Ако не вярвате на личния си организъм, погледнете кучетата си - през лятото стартират да ви дърпат за разходка от седем часа, през зимата би трябвало да ги изровиш принудително от завивките.
Но популисткото зло към този момент е сторено. Тъй както стана с Брекзита - национален изблик на правилото " по този начин го усещам ". Сега сме пред алтернативата децата да стават за учебно заведение в 5:30 наместо в 6:30 (според малко по-популярния вид за опазване на лятното време) или кучето ми да се напишква през лятото (зимно време). Това, което може да се направи, е обособени институции или предприятия да вземат решение за по-ранно/късно започване на работа. Призовавам учебните заведения да го създадат - родителите на възпитаници ще ме схванат. И още нещо: изпращането на възпитаник повлича час за потегляне на работа, оттова пък - тайминга на утринните блокове, в случай че родителят ги следи. И по този начин нататък.
Защото преместването на часовника има свойството да упражнява върху нас една невидима власт - време е за едно или друго, толкоз е часът. Същият незабележим механизъм е заложен в парите - те се обезценяват или ревалоризират, само че нещата като че ли не престават да костват същото число.
Няма да е неприятно също така да координираме решението си с другите страни от часовата зона - в колкото по-голям блок попаднем, толкоз по-добре. А най-добре ще е, в случай че целият Съюз одобри едно време. Но по какъв начин да схванеш демократично какъв брой % ще се окажат ранобудни и какъв брой - поспаливци?
Накрая обръщам внимание и на това: тези офанзиви против сякаш наложени от горната страна регулации имат подозрителен резултат, само че по тази причина пък дават на обществеността чувството за огромна демократична победа. Утре ще възобновят битката за пушене в заведенията, вдругиден - против имунизациите, след това пък против някакви екологични правила. И народът ще се гордее, че е ликвидирал едни наложени му правила.
Мнения Daily - Данъците отново вървят нагоре, въпреки че хазната е цялостна
И още: Хигиената в София очевидно е новина; Градската междинна класа се отдалечава от консерватизма
15 окт 2018
Мнения Daily - Без доверие диктатурата неизбежно ще пристигна
И още: Те желаят Той да им даде свободата; Защо непрекъснато надяваме партийни очила?
11 окт 2018 Бий, с цел да те почитат
Университетът не е място за маршируване
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил
Някои хора явно напълно неправилно разчетоха рецесията на левия демократизъм в актуалния световен подтекст и си помислиха, че след хегемонията на отиващия си " демократичен консенсус " идва времето на тяхната надмощие - хегемонията на ретроградността, примитивизма и " сопата ". Тези хора не помнят, че ние сопата - без кавички - към този момент сме я живяли повече от половин век и меко казано не жадуваме за нея, без значение от това, кой има копнеж да я извади.
Тези хора, зная, ще ми опонират, че никой не ме пита дали желая сопата - щом те са решили, следва отново да ядем дървото - този път, от верни " консервативни " позиции. Ще забележим - може и да съумеят, само че не и без съпротивата на всички нас, които желаеме да живеем свободно и без идеологически цензори и разпасали се господари.
Левият демократизъм - всъщност, културният марксизъм, се проваля, тъй като си фантазира, че под своятата надмощие през последните 30-40 години може да управлява цялостно послушание на всички на неговите " прогресивни " канони и житейски правила. Политическата уместност, етиката на малцинствените привилегии, дискриминирането на " безмълвните болшинства ", мултикултурализмът като идеология на изкуствено насажданото разграничение, фантазиите на тематика пол, жанр, еднаквост - това са единствено някои от идеологическите фантазми на постмодерното левичарство, които трябваше да бъдат наложени като универсални правила на публично държание.
Именно прехвърлянето на мярката - на другояче нужните промени в региона на идентичността през 60-те и 70-те години - докара до рецесията на това, което назоваваме " постмодерен демократизъм ". Днес хора от дясната външна страна на обществото и политиката си фантазират, че тази рецесия отваря за тях вратата за злоупотреби с различни канони и утопии. Вместо глобализъм - гневен шовинизъм, вместо осветлен мултикултурализъм - послушание на управлявана от тях идейна, ценностна и политическа еднаквост - така наречен " национално единение ". Айде, сиктир!
Университетът не е място за маршируване. Нещо повече - обществото не е място за произвол - като спре единият, левият произвол, да идва на негово място другият, десният произвол. Тук е Европа - мястото където се реализира християнската цивилизация, Просвещението и многообразните превъплащения на свободата от доста епохи насам. Вярно - някои от превъплащенията на свободата избиха в разпасаност. Това обаче не е съображение някой да размахва сопата. Ако доста му се ще - айде, друм в Евразия! Там сопаджиите са на висша респект.
--------
Само непрестанният напън върху институциите лимитира неприятните практики.
Граждански надзор
Известно е, че добра власт не съществува
От коментар на някогашния ръководител на Съвет за електронни медии доцент Георги Лозанов в неговото авторско предаване по Bulgaria ON AIR.
Фотограф: Юлия Лазарова
Прави са почитателите на Ницше – всичко е битка за власт, което е причина да не може да се организира спор за нищо друго. Например, който не харесва ГЕРБ, не може да си разреши да хареса плочите в градинката пред " Свети Седмочисленици ". И противоположното – който е от ГЕРБ, е задължен да ги пази. Така че въпросът какви са плочите, губи смисъл.
Дори събитие като жестокото ликвидиране на 30-годишната журналистка Виктория Маринова бе употребявано за залог в политическата конкуренция. Ако убийството се окажеше битово, печелят ръководещите, в случай че се окажеше поради професионалната активност на убитата, печелят съперниците им. Този път завоюваха ръководещите.
И в деформираната вероятност на дебата започнаха да теглят от събитието дивиденти, които то не носи: щом убийството не е поради журналистически следствия за корупция, значи не сме корумпирана страна и който го твърди, ни клюки. И щом публицистите лансираха неверната хипотезата в този случай, значи не са прави да подлагат на критика властта във всеки различен.
Но по какъв начин едно ликвидиране, осъществено от психопатия, може да бъде доказателство, че една страна не е корумпирана. То би било доказателство, единствено в случай че в действителност беше поради следствията за корупция и то в противоположен смисъл.
Властта, несъмнено, видя късмет да се съобщи като добра и да порицае публицистите, че са безпричинно подозрителни към нея, да ги накара да бъдат по-предпазливи. Известно е обаче, че добра власт не съществува, а единствено непрестанният журналистически и цивилен напън върху институциите ѝ лимитират техните неприятни практики. А убийството на публицист, където и да е и поради каквото и да е, е съображение за мощен напън.
-------
Преместването на часовника упражнява върху нас невидима власт.
Здрач
Времето е наше!
От разбор на проф. Ивайло Дичев за " Дойче Веле "
Фотограф: Георги Кожухаров
В едно всеобщо онлайн-допитване голямото болшинство се произнесе да се приключи местенето на стрелките. И Еврокомисията радостно откликна на този безопасен израз на евро-демокрация.
Неописуемият безпорядък, който може да настъпи напълно скоро, е предвидим: пресичаш Дунава и връщаш часовника, напускаш Люксембург - хайде един час напред. Лично аз не разбирам за какво бизнесът не стачкува. Явно задачата е да се изпусне пара и да се организира " либерален спор ". Но тъй като националното въстание против регулациите и бюрокрациите внезапно се оказа без съперник, дебатът се измести към тематиката за здравето. Започнаха да валят съображения за това какъв брой нездравословна е в действителност промяната на времето.
Лично аз не си представям какви проучвания могат да отрекат очевидния житейски факт, че през лятото, когато се съмва рано, ставаме по-рано, а когато е мрачно, спим до по-късно. Ако не вярвате на личния си организъм, погледнете кучетата си - през лятото стартират да ви дърпат за разходка от седем часа, през зимата би трябвало да ги изровиш принудително от завивките.
Но популисткото зло към този момент е сторено. Тъй както стана с Брекзита - национален изблик на правилото " по този начин го усещам ". Сега сме пред алтернативата децата да стават за учебно заведение в 5:30 наместо в 6:30 (според малко по-популярния вид за опазване на лятното време) или кучето ми да се напишква през лятото (зимно време). Това, което може да се направи, е обособени институции или предприятия да вземат решение за по-ранно/късно започване на работа. Призовавам учебните заведения да го създадат - родителите на възпитаници ще ме схванат. И още нещо: изпращането на възпитаник повлича час за потегляне на работа, оттова пък - тайминга на утринните блокове, в случай че родителят ги следи. И по този начин нататък.
Защото преместването на часовника има свойството да упражнява върху нас една невидима власт - време е за едно или друго, толкоз е часът. Същият незабележим механизъм е заложен в парите - те се обезценяват или ревалоризират, само че нещата като че ли не престават да костват същото число.
Няма да е неприятно също така да координираме решението си с другите страни от часовата зона - в колкото по-голям блок попаднем, толкоз по-добре. А най-добре ще е, в случай че целият Съюз одобри едно време. Но по какъв начин да схванеш демократично какъв брой % ще се окажат ранобудни и какъв брой - поспаливци?
Накрая обръщам внимание и на това: тези офанзиви против сякаш наложени от горната страна регулации имат подозрителен резултат, само че по тази причина пък дават на обществеността чувството за огромна демократична победа. Утре ще възобновят битката за пушене в заведенията, вдругиден - против имунизациите, след това пък против някакви екологични правила. И народът ще се гордее, че е ликвидирал едни наложени му правила.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ