Пробуждането на програмата за саниране
© Цветелина Белутова " Виждате разликата сред санираните и несанираните блокове. Явно би трябвало да се спре нещо, с цел да видите какъв брой е било добре. От следващата година се възвръща програмата за саниране ". Тези думи на премиера Бойко Борисов от май 2019г. при разкриване на цех в Пазарджик са напът да се сбъдант.
По време на един от мнобройните брифинги предходната седмциа управлението на Камарата на строителите в България (КСБ) и зам.-регионалният министър Николай Нанков желаеха пробуждането на Националната стратегия за енергийна успеваемост на жилищните здания, като мярка против икономическата рецесия, подбудена от пандемията на Covid-19..
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Досега по нея са подписани 2022 контракта за здания за към 1.8 милиарда лева Новата концепция е да се провиснал още 1.6 милиарда лева за други 3200 здания. Разликата в разноските за един обект се изяснява с смяна в методиката на ценообразуването. Източникът на финансиране за новото саниране обаче към този момент не е явен.
Каква е концепцията
Позицията на КСБ е, че санирането ще помогне на стопанската система и съответно като намали безработицата в страната под претекст, че в " строителството може да работи всеки ". Валентин Николов, изпълнителен шеф на камарата, даде образец с Италия, която сега разбработвала стратегия за саниране за 1.2 млн. жилища. " Ние се намираме в една извънредно удобна обстановка, тъй като имаме подготвени признати одобрени планове за 3250 здания за 1.605 милиарда лева с Данък добавена стойност ", добави той. Николай Нанков посочи, че става въпрос за здания, с които жители са кандидатствали още 2016 година, само че за тях не са останали пари.
Предложението на браншовата организцията е да се дават до два обекта на компания по едно и също време, както и да не се дефинира обща цена на квадратен метър, а да се остойностяват дейностите, " с цел да бъдат нещата по точни и транспарантни ".
Няма пари, а резултат?
В четвъртък Николай Нанков изясни, че няма разполагаем финансов запас за програмата за саниране (по която той беше отраслов зам.-министър още през 2016г. ), само че се обмислят разновидности - заемни или бюджетни принадлежности. Досега парите се предоставяха от страната през Минситерство на районното развиване и благоуйстройството (МРРБ) на сдружения на притежателите на здания посредством Българската банка за развиване, а общините бяха възложители на поръчките.
" Това е една от ограниченията които биха могли да се осъществят за основаване на резистентност в строителния отрасъл в сегмента дребни и междинни предприятия ", сподели Нанков. Още в края на 2014г. някогашният районен министър Лиляна Павлова изясни, че задачата е посредством програмата да се оказват помощ дребните и междинни строителни компании. Странното е, че когато се приказва за програмата за саниране, не се разяснява какъв брой е значима тя за енергийната успеваемост на постройките и пониженото ползване на семействата, а се натъртва на една-единствена изгода - повече пари за строителния отрасъл. Реално против цялата инвестиция се чака да бъдат спестени малко под 1 млн. мВтч електрическа енергия годишно, което е към 2% от годишното ползване в страната. Ако се направи съпоставяне с цената на АЕЦ " Белене " от 20 милиарда лева, то може да се допусна, че в случай че тези средства бъдат дадени за санирането ще се постине резултат съвсем едвам замести бъдещото произвеждане от нуклеарната централа.
В петък в изявление пред bTV Нанков изясни, че концепцията за продължение на програмата ще бъде подложена на публичен спор, тъй като е значимо да има политически и публичен консенсус.
Според източник на " Капитал " от строителния бранш обаче е малко евентуално програмата да тръгне толкоз бързо и в подобен размер. Първо би трябвало да се създадат поръчки за обследвания на постройките, а по-късно на база на тях да се разгласят и търгове за инженеринг. Това ще отнеме най-малко една година.
Какво демонстрират данните
До момента са актуализирани общо 2022 здания. По принцип министърът на районното развиване и благоустройството годишно до 31 март показва отчет пред Министерския съвет за напредъка по осъществяването на Националната стратегия за миналата календарна година. Докладът за 2019г. обаче още не е оповестен.
По данни на " Капитал ", получени по Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ), Бъгларската банка за развиване е разплатила 1.857 милиарда лева към общините доникъде на декември 2019г.
Очаква се, че в границите на обезпечения програмен финансов запас в размер на 2 млрд.лв., най-късно до началото на 2020 година да бъдат приключени всичките 2 022 здания, написа районното министерство в отчета си за 2018г.
Големите дефекти на програмата
Всъщност проблеми в механизмите на програмата за саниране имаше на всички равнища. На първо място с пари на всички данъкоплатци се облагодетелства дребна част от популацията. Освен това в заданието задачата бе да се покачва енергийния клас на панелките до С, което е краткосрочно решение, защото в дълготраен проект това е невисок клас на успеваемост и по-добра би бил по-висок клас.
Третият проблем беше със мощно повишените цени, с които програмата стартира.Разследване на журналистката Мариета Иванова за санирането в Благоевград сподели, че цените на саниране на сходни като РЗП и тип блокове се разграничават доста и са сред 111 и 277 лв/кв.м. Служебният районен зам.-министър Виолета Комитова уточни, че референтните цени за някои дейнсоти са били извънредно високи и са били на база на междинни пазарни цени на КСБ. Впоследствие цените бяха намалени.
Следващият проблем беше некачествената работа и непрекъснатите потребности от поправки. " Програмата беше незаслужено обругана и оплюта. Само 1% бяха тези блокове,които демонстрираха по какъв начин текат със сталактити и сталагмити. Ние направихме наше изследване ", сподели инж. Николай Николов, член на управителния съвет на КСБ.
Редица журналистически следствия обаче демонстрираха нередности в осъществяването й. Разследване на " За истината " да вземем за пример сподели по какъв начин постройка в Бургас е ремонтирана няколко пъти откакто е санирана.
През 2017г. пък стана ясно, че контролът по поставяните материали е единствено по документи и това слага в риск живущите в постройките, защото при част от тях може да се употребяват запалими материали.
По време на един от мнобройните брифинги предходната седмциа управлението на Камарата на строителите в България (КСБ) и зам.-регионалният министър Николай Нанков желаеха пробуждането на Националната стратегия за енергийна успеваемост на жилищните здания, като мярка против икономическата рецесия, подбудена от пандемията на Covid-19..
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Досега по нея са подписани 2022 контракта за здания за към 1.8 милиарда лева Новата концепция е да се провиснал още 1.6 милиарда лева за други 3200 здания. Разликата в разноските за един обект се изяснява с смяна в методиката на ценообразуването. Източникът на финансиране за новото саниране обаче към този момент не е явен.
Каква е концепцията
Позицията на КСБ е, че санирането ще помогне на стопанската система и съответно като намали безработицата в страната под претекст, че в " строителството може да работи всеки ". Валентин Николов, изпълнителен шеф на камарата, даде образец с Италия, която сега разбработвала стратегия за саниране за 1.2 млн. жилища. " Ние се намираме в една извънредно удобна обстановка, тъй като имаме подготвени признати одобрени планове за 3250 здания за 1.605 милиарда лева с Данък добавена стойност ", добави той. Николай Нанков посочи, че става въпрос за здания, с които жители са кандидатствали още 2016 година, само че за тях не са останали пари.
Предложението на браншовата организцията е да се дават до два обекта на компания по едно и също време, както и да не се дефинира обща цена на квадратен метър, а да се остойностяват дейностите, " с цел да бъдат нещата по точни и транспарантни ".
Няма пари, а резултат?
В четвъртък Николай Нанков изясни, че няма разполагаем финансов запас за програмата за саниране (по която той беше отраслов зам.-министър още през 2016г. ), само че се обмислят разновидности - заемни или бюджетни принадлежности. Досега парите се предоставяха от страната през Минситерство на районното развиване и благоуйстройството (МРРБ) на сдружения на притежателите на здания посредством Българската банка за развиване, а общините бяха възложители на поръчките.
" Това е една от ограниченията които биха могли да се осъществят за основаване на резистентност в строителния отрасъл в сегмента дребни и междинни предприятия ", сподели Нанков. Още в края на 2014г. някогашният районен министър Лиляна Павлова изясни, че задачата е посредством програмата да се оказват помощ дребните и междинни строителни компании. Странното е, че когато се приказва за програмата за саниране, не се разяснява какъв брой е значима тя за енергийната успеваемост на постройките и пониженото ползване на семействата, а се натъртва на една-единствена изгода - повече пари за строителния отрасъл. Реално против цялата инвестиция се чака да бъдат спестени малко под 1 млн. мВтч електрическа енергия годишно, което е към 2% от годишното ползване в страната. Ако се направи съпоставяне с цената на АЕЦ " Белене " от 20 милиарда лева, то може да се допусна, че в случай че тези средства бъдат дадени за санирането ще се постине резултат съвсем едвам замести бъдещото произвеждане от нуклеарната централа.
В петък в изявление пред bTV Нанков изясни, че концепцията за продължение на програмата ще бъде подложена на публичен спор, тъй като е значимо да има политически и публичен консенсус.
Според източник на " Капитал " от строителния бранш обаче е малко евентуално програмата да тръгне толкоз бързо и в подобен размер. Първо би трябвало да се създадат поръчки за обследвания на постройките, а по-късно на база на тях да се разгласят и търгове за инженеринг. Това ще отнеме най-малко една година.
Какво демонстрират данните
До момента са актуализирани общо 2022 здания. По принцип министърът на районното развиване и благоустройството годишно до 31 март показва отчет пред Министерския съвет за напредъка по осъществяването на Националната стратегия за миналата календарна година. Докладът за 2019г. обаче още не е оповестен.
По данни на " Капитал ", получени по Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ), Бъгларската банка за развиване е разплатила 1.857 милиарда лева към общините доникъде на декември 2019г.
Очаква се, че в границите на обезпечения програмен финансов запас в размер на 2 млрд.лв., най-късно до началото на 2020 година да бъдат приключени всичките 2 022 здания, написа районното министерство в отчета си за 2018г.
Големите дефекти на програмата
Всъщност проблеми в механизмите на програмата за саниране имаше на всички равнища. На първо място с пари на всички данъкоплатци се облагодетелства дребна част от популацията. Освен това в заданието задачата бе да се покачва енергийния клас на панелките до С, което е краткосрочно решение, защото в дълготраен проект това е невисок клас на успеваемост и по-добра би бил по-висок клас.
Третият проблем беше със мощно повишените цени, с които програмата стартира.Разследване на журналистката Мариета Иванова за санирането в Благоевград сподели, че цените на саниране на сходни като РЗП и тип блокове се разграничават доста и са сред 111 и 277 лв/кв.м. Служебният районен зам.-министър Виолета Комитова уточни, че референтните цени за някои дейнсоти са били извънредно високи и са били на база на междинни пазарни цени на КСБ. Впоследствие цените бяха намалени.
Следващият проблем беше некачествената работа и непрекъснатите потребности от поправки. " Програмата беше незаслужено обругана и оплюта. Само 1% бяха тези блокове,които демонстрираха по какъв начин текат със сталактити и сталагмити. Ние направихме наше изследване ", сподели инж. Николай Николов, член на управителния съвет на КСБ.
Редица журналистически следствия обаче демонстрираха нередности в осъществяването й. Разследване на " За истината " да вземем за пример сподели по какъв начин постройка в Бургас е ремонтирана няколко пъти откакто е санирана.
През 2017г. пък стана ясно, че контролът по поставяните материали е единствено по документи и това слага в риск живущите в постройките, защото при част от тях може да се употребяват запалими материали.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ