© Цветелина Белутова ПМС №55 от 30 март 2020 г.

...
© Цветелина Белутова ПМС №55 от 30 март 2020 г.
Коментари Харесай

Q&A:Какви въпроси повдига постановлението за компенсации за работодателите

© Цветелина Белутова Постановление на Министерски съвет №55 от 30 март 2020 година за установяване на изискванията и реда за погашение на обезщетения на работодатели за опазване на заетостта на служащите и чиновниците при изключителното състояние (накратко " Постановление на Министерски съвет 55 " ) повдига редица въпроси поради неразбираеми или спорно тълкувани разпореждания. Финансовите аспекти на обезщетенията бяха доста коментирани досега, само че с изключение на тях постановлението повдига и някои чисто правни въпроси, които имат отношение към решението на работодателите дали да аплайват.

Базирайки се на въпроси на свои клиенти, адвокатска адвокатска фирма ИНТЕЛЕГИС разяснява някои от пунктовете в постановлението, за които е допустимо да има недоумение и неправилно пояснение. Тези въпроси остават годни, без значение от плануваните промени в закона за изключителното състояние, съгласно които държавната помощ за работодателите ще включва и 60 % от осигуровките, а освен 60 на 100 от осигурителния приход на служащите. Авторът адв. Антония Спасова е ръководещ съучастник в адвокатска адвокатска фирма ИНТЕЛЕГИС За какъв интервал се подава заявката?
След издание на Постановление на Министерски съвет 55 се наложи мнението, че подаването става месец за месец. От оповестените на уеб страницата на Агенция по заетостта заявки по-скоро проличава, че желанието е да се подава заявление за целия интервал, за който се желае погашение на отплата (но за не повече от три месеца), а не за всеки календарен месец.

За кои служащи и чиновници се изплащат обезщетения?
В дните след издание на Постановление на Министерски съвет 55 се сблъскваме с разбирането на някои работодатели, че в случай че дават отговор на условията за обезщетения, то те имат право да получават отплата за всички свои служащи и чиновници, а освен тези, които са прекратили работа или за тях е въведено понижено работно време. Моето схващане е, че обезщетенията се дължат единствено за служащи и чиновници, във връзка с които е прибавен режимът на прекратяване на работа или понижено работно време - както категорично е посочено в член 1, алинея 5, изр. 1 от Постановление на Министерски съвет 55.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Задължително ли е при прекратяване на работа работодателят да даде заплатен годишен отпуск на чиновниците си, с цел да употребява компeнсацията?
Отговорът е не. Някои работодатели се подвеждат от новия член 173а от Кодекса на труда (приет със закона за изключителното положение), който дава на работодателя правото, само че НЕ е вменено обвързване, да даде платения годишен отпуск на чиновниците и служащите си и без тяхно единодушие. Няма спънки при прекратяване на работа работодателят да се възползва от правото си да даде платения годишен отпуск и по едно и също време да употребява обезщетения , само че това не е наложително изискване за приемането им.

Разминавания в тълкуването на условията за приемане на обезщетения, свързани със опазване на заетостта:
Постановление на Министерски съвет 55 вкарва две кумулативни условия към работодателите във връзка със опазване на заетостта на чиновниците:
=Да не приключват трудови контракти на служащи и чиновници на съображение член 328, ал.1, т. 2,3, и 4 от КТ (закриване на част предприятието, редуциране на щата, понижаване размера на работа, прекъсване на работата за повече от 15 работни дни) през интервала, за който им се изплащат обезщетения. Въпросът е дали това се отнася за всички служащи и чиновници в предприятието, или единствено за тези, за които се употребяват обезщетения (ако не се употребяват за всички, заради отчасти прекратяване на активността или понижено работни време на част от персонала). Според нас текстът се отнася до всички служащи и чиновници, а освен за тези, за които се изплащат коменсации. За интервала на изплащането на обезщетения работодателят няма право да приключи трудовите контракти на който и да е от работниците/служителите си на тези учредения.

=Да запазят заетостта на служащите и чиновниците, за които са получили отплата за (допълнителен) интервал, не по-малък от интервала, за който са изплатени коменсациите. Текстът ясно засяга по-тесен кръг служащи и чиновници - единствено тези, за които са получени обезщетения. Но пораждат други въпроси: Първо , по какъв начин следва да се пояснява условието за " опазване на заетостта "? Терминът не е дефиниран и евентуално ще се пояснява в смисъл, че работодателят няма право да приключва едностранно трудовите контракти на служащи и чиновници, за които е получил обезщетения, без значение от основанието за това. Но остават въпросите допустимо ли е, да вземем за пример, да се приключи трудов контракт по взаимно единодушие или по самодейност на служащия с погашение на обезщетение? Практическото значение на тези въпроси е огромно, защото нарушаването на условието води до обвързване за възобновяване на получените компенсации; Какъв е интервалът, през който следва да се резервира заетостта на " обезщетените " служащи и чиновници? Дали става въпрос за същия интервал, през който се изплащат обезщетенията или за спомагателен период ( " спомагателен интервал ", както е посочено в член 1, алинея 5 от Постановление на Министерски съвет 55), който стартира да тече СЛЕД приключване на интервала, през който са получавани обезщетенията? Постановление на Министерски съвет 55 си служи с разнообразни и спорни формулировки: член 2, алинея 1 т. 5 - " да резервира заетостта за интервал, не по-малък от интервала, за който са изплатени обезщетенията ", до момента в който в член 1, алинея 5 е посочено, че обезщетенията са за всеки служащ и чиновник, за който е прибавен режимът и " на който ще бъде непокътната заетостта за спомагателен интервал, еднакъв на интервала, за който се изплащат обезщетения " ; Според преобладаващото схващане, в Постановление на Министерски съвет се има поради опазване на заетостта на служащите и чиновниците, за които са получени обезщетения в интервала на изплащането им, а не в следващ интервал минимум със същата дълготрайност. Според нас в подтекста на член 1, алинея 5 може да се поддържа и евентуално администрацията ще схване другото пояснение на периода. Добре би било да се инициира промяна на текста или даването на експлицитни уточнения от способените органи, с цел да се избегне риска от следващо възобновяване на обезщетения, в случай че тълкуването на Агенция по заетостта не съответствува с горното схващане на преобладаващата част от работодателите. Каква част от получените обезщетения подлежат на връщане при неспазване на условията за опазване на заетостта?
В член 9 от Постановление на Министерски съвет 55 е посочено, че при неспазване на условията да не бъдат прератявани трудови контракти, респ. да се резервира заетостта, работодателят " възвръща изплатените обезщетения ". Възниква въпросът, в случай че работодателят не е спазил това условие за част от служащите и чиновниците, то следва ли да връща цялата сума на получените обезщетения, т.е. и за останалите служащи и чиновници? Подобно пояснение би довело до несправедлива глоба, само че Постановление на Министерски съвет 55 не планува съразмерно възобновяване на суми и работодателите следва да го имат поради.

Подлежат ли на обжалване протоколите на Комисията по член 5 от Постановление на Министерски съвет 55 и надлежно уведомленията на Дирекция " Бюро по труда " до работодателите за отвод да се изплатят коменсации?
Съответствието или несъответствието на работодателя с критериите за погашение на обезщетения се отразяват в протокол на Комисията по член 5 от Постановление на Министерски съвет (която преглежда документите и прави инспекция за сходство с критериите). Дирекция " Бюро по труда " уведомява работодателите за съответствието/несъответствието с критериите, като явно самият протокол не се връчва. В тази част Постановление на Министерски съвет съдържа най-вече неясноти, които имат огромно практическо значение за работодателите: Подлежат ли на обжалване решенията по отношение на " сходството или несъответстието на работодателя " с критериите за погашение на обезщетения? Въпреки че в Постановление на Министерски съвет липсва експлицитен текст, би следвало тези решения да подлежат на обжалване, доколкото с тях се засягат законни права и ползи на работодателите (чл. 120, алинея 2 от Конституцията). Ако обжалването е възможно, кой акт предстои на обжалване - протоколът на Комисията, или уведомлението на Бюрото по труда? Този въпрос също има огромно практическо значение, доколкото тези актове ще се разминават във времето (уведомлението се изпраща до два работни дни след сформиране на протокола) и надлежно периодите за обжалването им ще стартират да текат от разнообразни моменти; Ще зародят разногласия дали протоколът на Комисията не е от категорията на така наречен " вътрешни актове " на администрацията, които съгласно правосъдната процедура не подлежат на обжалване. От друга страна, уведомлението на Бюрото по труда единствено по себе си не съставлява самостоятелен административен акт, с който се основават права или отговорности или директно се засягат права, свободи или законни ползи на работодателите и мъчно може да се обоснове неговата обжалваемост; Какви са правата на работодателите, в случай че Комисията не се произнесе в планувания 7-дневен период и/или Бюро по труда не уведоми работодателя за решението в 2-дневния период? Може ли работодателят да апелира безмълвен отвод? И може би най-важния от всички въпроси - даже и да приемем, че работодателят има цялостното право да апелира констатациите, то кой орган ще прегледа и ще се произнесе по тях и в какъв период? Съдилищата не преглеждат каузи по време на изключителното състояние. Дори и да се постанови решение след месеци, то би било неефикасно за работодателите. В този случай ще могат ли те да претендират обезщетение от страната за вредите, които са претърпели от невъзможността да защитят правата си и да получат в точния момент обезщетенията по Постановление на Министерски съвет 55? Въпроси за обжалването ще зародят и във връзка с решенията на Главна ревизия по труда за възобновяване на получени обезщетения, като при липса на експлицитен текст би следвало да се ползват общите правила на Административнопроцесуален кодекс.
Някои на практика проблеми, които работодателите е добре да п роиграят, преди да вземат решение за подаване на заявление

Напълно допустима е хипотезата някои работодатели да открият, че не са в положение да понесат немалката финансова тежест, която схемата им разпорежда. Ако работодателите са сложени в тотална неспособност да продължат да изплащат съответната част от трудовите хонорари на всички или част от служащите и чиновниците си и желаят да " излязат " от схемата на обезщетенията и да пристъпят към съкращения, те нямат доста разновидности за деяние (без да се стига до връщане на компенсации): Ако са прекратили работа изцяло или отчасти, или са понижили работното време, работодателите могат да възобновят работа за всички служащи и чиновници и да уведомят за това Агенцията по заетостта в тридневен период, след което да стартират съкращения на определени от тях учредения. Ако се одобри, че във връзка с служащи и чиновници, за които са изплащани коменсации, срокът за " опазване на заетостта " е " спомагателен " и се ползва от датата на преустановяване на изплащането на обезщетенията (вижте т. 4, втори абзац по- горе), то тази категория лица се употребява от спомагателна отбрана за период, еднакъв на периода на приемане на обезщетенията, в противоположен случай работодателят ще връща изплатените суми. Според нас сходно позволение е неоправадно и дискриминационно. Не е ясно за какво служащите и чиновниците, които са работили по време на изключителното състояние и за тях не е получавана отплата, на практика ще се употребяват с по-малка отбрана при уволнение; Работодателите на процедура нямат избора да продължат да употребяват обезщетения за част от служащите и чиновниците, като подадат съобщение за обновяване на работа единствено на част от тях и да пристъпят към тяхното уволняване - при отчасти прилагане на обезщетения служащите и чиновниците, които се " връщат " на работа не могат да бъдат уволнени на съображение член 328, алинея 1, т. 2, 3 и 4 от КТ. В този случай работодателите могат да потърсят други разновидности за преустановяване на трудовите контракти, да пуснат служащите и чиновниците в неплатен отпуск до приключване на периода на погашение на обезщетенията и други Още по-тежки са последствията от невъзможността да продължат да изплащат полагащата им се немалка част от възнагражденията за работодателите по член 1, алинея 1 от Постановление на Министерски съвет 55 - това са директно засегнатите от изключителните ограничения бизнеси. Те са прекратили активност не по свое предпочитание и не могат да приложат горната тактика за " излизане " от схемата 60:40, а точно възобновяване на работата и съкращения. За тях Постановление на Министерски съвет 55 не съдържа вид за " излаз " - било посредством съобщение или по различен метод. Остават въпросите, в случай че работодателят не е в положение да изплаща своята част от трудовите хонорари и прекрати заплащане и служащите се възползват от правото си да прекратят трудовите си контракти на това съображение, това ще се смята ли за несъблюдение на работодателя на задължението му за опазване на заетостта, което ще докара до връщане на обезщетения? Ако отговорът е позитивен, допустимо е присъединяване в схемата 60:40 да аргументи повече щета, в сравнение с да донесе финансови изгоди за работодателите от най-засегнатите браншове на икономиката; Препоръчително е работодателите, преди да подадат заявление за приемане на обезщетения да обмислят и обмислен деликатно какви са опциите им да поемат немалка част от възнагражденията на служащите и чиновниците, за които желаят да получават коменсациии и какъв съответно е срокът, за който би трябвало да обезпечат опазване на заетостта. Освен финансовата тежест, неразбираемите и очевидно небрежно формирани текстове на Постановление на Министерски съвет 55 са причина за дребния % на работодателите, които заявяват предпочитание да се възползват от обезщетенията. Все още има време да се поправят някои неразбираеми и спорни текстове и празноти.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР