България трябва да прояви активност по въпроса със затварянето на ТЕЦ-овете
© Цветелина Белутова Още по тематиката
Започва изследването на газовия хъб " Балкан "
Договорът с българо-швейцарския консорциум е за 2.3 млн. лв., цялото оборудване се чака да коства до 2.4 милиарда евро
18 мар 2018
Шефчович: България може да удвои ВЕИ мощностите и да намерения дали й би трябвало АЕЦ
До 2030 година енергийният микс ще би трябвало да съдържа 30% възобновими източници, уверен е еврокомисарят по енергетиката
15 мар 2018
България мълчи дали Европейска комисия да води договарянията за " Северен поток 2 "
Причината за българската бездейност може да се изясни с вярата " Газпром " въпреки всичко да се съгласи с построяването на някаква форма на " Южен поток "
27 юни 2017
EИБ ще отпусне до 30 млн. евро на Сърбия за газовата връзка с България (Обновена)
Липсата на обезпечено финансиране от западната ни съседка беше една от главните прични за забавянето на плана
26 май 2017
Новият краен период за българско-сръбската газова връзка е 2020 година
Двете страни възобновиха меморандума, с който се ангажират да работят по плана
22 яну 2017
Великата енергийна гражданска война
Новите технологии в енергийния бранш ще го раздрусат по този начин, както интернет промени телекомуникациите и ежедневния ни живот
14 яну 2017 Една от основните тематики за Европейски Съюз сега е така наречен Енергиен съюз и пакетът от наставления " Чиста сила за всички европейци ". Става дума за новите правила за пазара на електрическа енергия, за повишение на енергийната успеваемост с 30% до 2030 година, за увеличение каузи на възобновимите енергийни източници до 27%, както и за понижаване на нездравословните излъчвания, в това число посредством ограничение активността на въглищните централи. За да промотира и придвижи напред всичко това, преди седмица в България беше вицепрезидентът на Европейската комисия и комисар по Енергийния съюз Марош Шефчович.
Освен че се срещна с премиера Бойко Борисов, с който разискаха реализацията на плана за газов хъб " Балкан ", визитата на Шефчович бе значима заради обстоятелството, че в този момент точно от българските управляващи зависи напредването на законодателните начинания на Европейски Съюз до финала. Очакванията са в границите на нашето председателство да бъде призната най-малко директивата за ВЕИ.
Какъв е напредъкът по енергийните наставления и какво следва? Възможно ли е евродирективите да бъдат признати по време на българското председателство?
Енергийният съюз е един от главните цели на Европейската комисия и ръководителя й Жан-Клод Юнкер. Убеден съм, че ще успеем да осъществим проектите. Напредваме добре и се надявам българското председателство да ни помогне да приключим работата по директивата за възобновими енергийни източници и целия пакет " Чиста сила за всички европейци ", който включва нов модел на пазара на електрическа енергия, декарбонизация на превоза и други. Засега всичко върви добре и мога да кажа, че сме на финалната права. Предстоят така наречен триалози сред Съвета на Европейски Съюз, комисията и европарламента. Макар и с малко забавяне се надявам българските дипломати да придвижат нещата напред, тъй че до края на председателството да имаме едни положителни резултати.
Известно е, че Европейският парламент и Европейската комисия желаят да дефинират по-високи цели, само че ще можете ли да убедите националните държавни управления?
Това е обичайната тактичност при договарянията сред Европейска комисия, Екологичен потенциал и страните членки. Що се отнася до въглеродните излъчвания, мисля, че въпросът към този момент е решен, откакто през февруари успяхме да приемем нова скица за търговия с квотите за нездравословни излъчвания. Тя ще важи за десетилетието от 2020 година и ще спомогне за постигането на задачата на Европейски Съюз за понижаване на излъчванията на парникови газове с 40% до 2030 година, както плануват политиките в региона на климата и енергетиката, както и уговорките на съюза по Парижкото съглашение. Ние сме първата огромна стопанска система, която ползва в законодателството си такива ограничения.
По отношение на възобновимите енергийни източници имаме разминаване - европейските водачи желаят 27% дял до 2030 година, а Екологичен потенциал предложи 35%. Предложението на съвета обаче е от 2014 година и се основава на остарели разбори, от този момент имаме фрапантно поевтиняване на инсталациите - слънчеви и вятърни, което ни кара да мислим, че с едни и същи по размер вложения може да реализираме доста по-голям дял на ВЕИ в енергийния микс. Затова е и настояването на Екологичен потенциал да се увеличи таргетът. Сега се опитваме да убедим в това и страните членки, с цел да ни поддържат. Смятам, че ще реализираме компромис на към 30% дял на ВЕИ към 2030 година
Що се отнася до енергийната успеваемост, предлагането на комисията е за правно обвързваща цел от 30% енергийни спестявания през 2030 година по отношение на 1990. Редица страни членки в началото желаеха цел от 27%. Така че, нагледно казано, предложенията са на масата и предстоят договаряния сред съвета, Европейска комисия и Екологичен потенциал. Надявам се, че ще приемем решение, което е най-хубаво за всички европейци.
Каквито и да цели да се заложат, някои от въглищните топлоелектрически централи ще би трябвало да бъдат затворени. Как смятате, че страни като България и Полша ще могат да създадат това за толкоз малко време? В комплекса " Марица-изток " у нас работят хиляди хора, какво ще се случи с тях?
Напълно наясно сме с тези проблеми, които прочее съществуват освен в България - в общо 12 страни членки има избрани 41 такива района, които следва да се трансформират. Разбираме загрижеността на работещите в бранша, че могат да изгубят препитанието си, а затварянето на ТЕЦ-ове да се отрази отрицателно върху развиването на цели градове и райони. Точно по тази причина създадохме специфична платформа, която да предложи благоприятни условия за бизнес и новаторски решения на засегнатите компании и хора. Вече имаме положителни образци по какъв начин една такава смяна може да се случи и да докара до ново икономическо бъдеще. Първите пилотни планове са в Полша, Словакия, Чехия, Германия. Също по този начин знам, че Гърция е напът да стане част от тази група. От Испания демонстрират интерес. Така че се надявам България също да прояви интензивност и да се причисли към платформата.
Няма унифицирано решение - в другите райони са положителни разнообразни практики. Трябва да се създадат съответните разбори и да се реши каква е главната цел за бъдещето. Конкретно за България и Румъния създадохме фонд, който може да подкрепи посредством финансиране модернизацията на въглищни централи, тъй че да се реализира нисковъглеродна активност. Разбира се, допустимо е също да се изиска смяна в оперативните стратегии, релокация на средства, могат да се употребяват опциите на схемата за търговия с нездравословни излъчвания.
Всичко зависи от това какво ще решат да вършат българските управляващи - да модернизират старите централи или да ги заменят с нови, за какво не и зелени енергийни източници.
Дали обаче бързото въвеждане на ВЕИ е стопански обосновано. Германия да вземем за пример заплаща 25 милиарда евро годишно на преференциални цени? В България вятърните и слънчеви паркове също усилват крайната цена на електрическата енергия.
Аз считам, че най-хубавото решение за хората е да имат повече възобновими енергийни източници, които да им обезпечават по-евтин ток. Точно това желаеме да реализираме с Енергийния съюз и предложенията ни за ВЕИ. Това, което следим през последните години, е фрапантен спад на цените на инсталациите, от което следва и внушителното поевтиняване на самото електричество, което създават. Сега е изцяло постижимо да получите цена за един киловат от слънчев парк в границите на 2-3 цента. Дори доста по-сложни планове като офшорните вятърни паркове към този момент реализират цени от 5-6 цента за киловатчас електрическа енергия.
Освен това новият пазар на електричество, който желаеме да реализираме, не планува преференциално отнасяне на ВЕИ плановете. Така че те ще би трябвало да се състезават с останалите производители на пазарен принцип.
Също по този начин желаеме да позволим на всеки жител на Европейски Съюз да си сложи слънчеви панели на покрива.
Това обаче към момента е сериозен проблем тук, в България.
Точно за това се надяваме, че новото европейско законодателство ще подтикне управляващите да подхващат съответните ограничения и да създадат инсталацията на слънчеви панели лесна и преференциална за хората. Потребителите би трябвало да станат и производители или както ги назоваваме още - консуматори (Prosumer - от Producer/Производител и Consumer/Потребител). Те би трябвало да могат да създават сами нужната им електрическа енергия без никакви спънки, по този начин както се случва в този момент в Германия. Там голяма част от възобновимата сила се създава от обществото на локално равнище.
Започва изследването на газовия хъб " Балкан "
Договорът с българо-швейцарския консорциум е за 2.3 млн. лв., цялото оборудване се чака да коства до 2.4 милиарда евро
18 мар 2018
Шефчович: България може да удвои ВЕИ мощностите и да намерения дали й би трябвало АЕЦ
До 2030 година енергийният микс ще би трябвало да съдържа 30% възобновими източници, уверен е еврокомисарят по енергетиката
15 мар 2018
България мълчи дали Европейска комисия да води договарянията за " Северен поток 2 "
Причината за българската бездейност може да се изясни с вярата " Газпром " въпреки всичко да се съгласи с построяването на някаква форма на " Южен поток "
27 юни 2017
EИБ ще отпусне до 30 млн. евро на Сърбия за газовата връзка с България (Обновена)
Липсата на обезпечено финансиране от западната ни съседка беше една от главните прични за забавянето на плана
26 май 2017
Новият краен период за българско-сръбската газова връзка е 2020 година
Двете страни възобновиха меморандума, с който се ангажират да работят по плана
22 яну 2017
Великата енергийна гражданска война
Новите технологии в енергийния бранш ще го раздрусат по този начин, както интернет промени телекомуникациите и ежедневния ни живот
14 яну 2017 Една от основните тематики за Европейски Съюз сега е така наречен Енергиен съюз и пакетът от наставления " Чиста сила за всички европейци ". Става дума за новите правила за пазара на електрическа енергия, за повишение на енергийната успеваемост с 30% до 2030 година, за увеличение каузи на възобновимите енергийни източници до 27%, както и за понижаване на нездравословните излъчвания, в това число посредством ограничение активността на въглищните централи. За да промотира и придвижи напред всичко това, преди седмица в България беше вицепрезидентът на Европейската комисия и комисар по Енергийния съюз Марош Шефчович.
Освен че се срещна с премиера Бойко Борисов, с който разискаха реализацията на плана за газов хъб " Балкан ", визитата на Шефчович бе значима заради обстоятелството, че в този момент точно от българските управляващи зависи напредването на законодателните начинания на Европейски Съюз до финала. Очакванията са в границите на нашето председателство да бъде призната най-малко директивата за ВЕИ.
Какъв е напредъкът по енергийните наставления и какво следва? Възможно ли е евродирективите да бъдат признати по време на българското председателство?
Енергийният съюз е един от главните цели на Европейската комисия и ръководителя й Жан-Клод Юнкер. Убеден съм, че ще успеем да осъществим проектите. Напредваме добре и се надявам българското председателство да ни помогне да приключим работата по директивата за възобновими енергийни източници и целия пакет " Чиста сила за всички европейци ", който включва нов модел на пазара на електрическа енергия, декарбонизация на превоза и други. Засега всичко върви добре и мога да кажа, че сме на финалната права. Предстоят така наречен триалози сред Съвета на Европейски Съюз, комисията и европарламента. Макар и с малко забавяне се надявам българските дипломати да придвижат нещата напред, тъй че до края на председателството да имаме едни положителни резултати.
Известно е, че Европейският парламент и Европейската комисия желаят да дефинират по-високи цели, само че ще можете ли да убедите националните държавни управления?
Това е обичайната тактичност при договарянията сред Европейска комисия, Екологичен потенциал и страните членки. Що се отнася до въглеродните излъчвания, мисля, че въпросът към този момент е решен, откакто през февруари успяхме да приемем нова скица за търговия с квотите за нездравословни излъчвания. Тя ще важи за десетилетието от 2020 година и ще спомогне за постигането на задачата на Европейски Съюз за понижаване на излъчванията на парникови газове с 40% до 2030 година, както плануват политиките в региона на климата и енергетиката, както и уговорките на съюза по Парижкото съглашение. Ние сме първата огромна стопанска система, която ползва в законодателството си такива ограничения.
По отношение на възобновимите енергийни източници имаме разминаване - европейските водачи желаят 27% дял до 2030 година, а Екологичен потенциал предложи 35%. Предложението на съвета обаче е от 2014 година и се основава на остарели разбори, от този момент имаме фрапантно поевтиняване на инсталациите - слънчеви и вятърни, което ни кара да мислим, че с едни и същи по размер вложения може да реализираме доста по-голям дял на ВЕИ в енергийния микс. Затова е и настояването на Екологичен потенциал да се увеличи таргетът. Сега се опитваме да убедим в това и страните членки, с цел да ни поддържат. Смятам, че ще реализираме компромис на към 30% дял на ВЕИ към 2030 година
Що се отнася до енергийната успеваемост, предлагането на комисията е за правно обвързваща цел от 30% енергийни спестявания през 2030 година по отношение на 1990. Редица страни членки в началото желаеха цел от 27%. Така че, нагледно казано, предложенията са на масата и предстоят договаряния сред съвета, Европейска комисия и Екологичен потенциал. Надявам се, че ще приемем решение, което е най-хубаво за всички европейци.
Каквито и да цели да се заложат, някои от въглищните топлоелектрически централи ще би трябвало да бъдат затворени. Как смятате, че страни като България и Полша ще могат да създадат това за толкоз малко време? В комплекса " Марица-изток " у нас работят хиляди хора, какво ще се случи с тях?
Напълно наясно сме с тези проблеми, които прочее съществуват освен в България - в общо 12 страни членки има избрани 41 такива района, които следва да се трансформират. Разбираме загрижеността на работещите в бранша, че могат да изгубят препитанието си, а затварянето на ТЕЦ-ове да се отрази отрицателно върху развиването на цели градове и райони. Точно по тази причина създадохме специфична платформа, която да предложи благоприятни условия за бизнес и новаторски решения на засегнатите компании и хора. Вече имаме положителни образци по какъв начин една такава смяна може да се случи и да докара до ново икономическо бъдеще. Първите пилотни планове са в Полша, Словакия, Чехия, Германия. Също по този начин знам, че Гърция е напът да стане част от тази група. От Испания демонстрират интерес. Така че се надявам България също да прояви интензивност и да се причисли към платформата.
Няма унифицирано решение - в другите райони са положителни разнообразни практики. Трябва да се създадат съответните разбори и да се реши каква е главната цел за бъдещето. Конкретно за България и Румъния създадохме фонд, който може да подкрепи посредством финансиране модернизацията на въглищни централи, тъй че да се реализира нисковъглеродна активност. Разбира се, допустимо е също да се изиска смяна в оперативните стратегии, релокация на средства, могат да се употребяват опциите на схемата за търговия с нездравословни излъчвания.
Всичко зависи от това какво ще решат да вършат българските управляващи - да модернизират старите централи или да ги заменят с нови, за какво не и зелени енергийни източници.
Дали обаче бързото въвеждане на ВЕИ е стопански обосновано. Германия да вземем за пример заплаща 25 милиарда евро годишно на преференциални цени? В България вятърните и слънчеви паркове също усилват крайната цена на електрическата енергия.
Аз считам, че най-хубавото решение за хората е да имат повече възобновими енергийни източници, които да им обезпечават по-евтин ток. Точно това желаеме да реализираме с Енергийния съюз и предложенията ни за ВЕИ. Това, което следим през последните години, е фрапантен спад на цените на инсталациите, от което следва и внушителното поевтиняване на самото електричество, което създават. Сега е изцяло постижимо да получите цена за един киловат от слънчев парк в границите на 2-3 цента. Дори доста по-сложни планове като офшорните вятърни паркове към този момент реализират цени от 5-6 цента за киловатчас електрическа енергия.
Освен това новият пазар на електричество, който желаеме да реализираме, не планува преференциално отнасяне на ВЕИ плановете. Така че те ще би трябвало да се състезават с останалите производители на пазарен принцип.
Също по този начин желаеме да позволим на всеки жител на Европейски Съюз да си сложи слънчеви панели на покрива.
Това обаче към момента е сериозен проблем тук, в България.
Точно за това се надяваме, че новото европейско законодателство ще подтикне управляващите да подхващат съответните ограничения и да създадат инсталацията на слънчеви панели лесна и преференциална за хората. Потребителите би трябвало да станат и производители или както ги назоваваме още - консуматори (Prosumer - от Producer/Производител и Consumer/Потребител). Те би трябвало да могат да създават сами нужната им електрическа енергия без никакви спънки, по този начин както се случва в този момент в Германия. Там голяма част от възобновимата сила се създава от обществото на локално равнище.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ