КС прие, че в някои случаи решенията му могат да имат и обратно действие
© Цветелина Белутова Конституционният съд (КС) одобри във вторник доста значимо решение, което на процедура напълно прекатурва практиката на съда и ще има основни последствия и за законодателния развой, и за правосъдната процедура. Към момента на уеб страницата на съда е разгласен единствено диспозитивът на съда в три точки, само че те са задоволително ясни във връзка с последствията. (Диспозитива вижте в карето най-долу.)
Отмяната на един закон като противоконституционен не възвръща предходния
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Досега според предходно решение на съда от 1995 година, когато един закон, който анулира или променя различен закон, бъде разгласен за противоконституционен, се приема, че се възвръща действието на анулирания или променен закон (правни норми). С днешното си решение Конституционен съд приема тъкмо противоположното - че оповестяването на противоконституционност на закон, който анулира или променя различен закон, не възвръща действието на предходния закон.
На процедура това значи, че когато една законова норма бъде оповестена за противоконституционна, в закона остава " бяло леке ", неуредена материя, която Народното събрание би трябвало да уреди, като одобри нова наредба (нов закон).
По висящи каузи не се ползва закон, разгласен за противоконституционен
Друг въпрос, на който Конституционен съд през днешния ден дава отговор, е какво се случва с висящите каузи и заварени правни отношения, когато Конституционен съд разгласи за противоконституционен закон, който се отнася до тези съответни разногласия и връзки? Отговорът е, че във връзка с заварените от решението на Конституционния съд неприключени правни отношения и по висящите правосъдни каузи, противоконституционният закон не се ползва.
В диспозитива Конституционен съд категорично е записал, че " Народното събрание урежда правните последствия от използването на оповестения за противоконституционен закон ".
Това значи да вземем за пример, че по едно висящо дело против административен акт, публикуван въз основа на закон, разгласен след това за противоконституцонен, съдът следва да анулира този акт, макар че все още на издаването му той е бил съгласуван с настоящия закон.
Противоречащи на конституцията ненормативни актове са невалидни от момента на издаването им
На последващо място, Конституционен съд приема, че когато става въпрос за ненормативни актове, които са оповестени за противоконституционни - " закони във фиктивен смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента " - те са невалидни от момента на приемането или издаването им, а не от момента на влизане в действие на решението на Конституционен съд.
Това отваря врата за ново пояснение на проблема с " царските парцели ", доколкото един от въпросите, подложен от Конституционен съд, е за действието на решението на Конституционен съд от 1998 година, с което законът за национализация на царските парцели бе разгласен за противоконституционен, само че досега съдилищата одобряваха, че решението на Конституционен съд работи отсега нататък и няма реституционен резултат.
Един от въпросите, подложен пред Конституционен съд по това дело, е от тричленен състав на Върховния касационен съд във връзка на висящо пред него дело по за " Царска Бистрица " с искане за пояснение на въпроса: " Какви са правните последствия от решенията на Конституционния съд в догадка, когато се афишира за противоконституционен закон с еднократно деяние? ". Конституционен съд позволи това искане макар ясната му процедура до момента, че обособени правосъдни сформира не могат да вършат искане за пояснение, а това може да прави единствено пленумът на Върховния касационен съд (ВКС), надлежно - на Върховния административен съд (ВАС). В диспозитива обаче няма пряк отговор на този въпрос, а той е инкорпориран в друга точка.
Тепърва следва да се види какво е записано в претекстовете на днешното решение на Конституционен съд по тази тематика, само че първичните мнения са, че терминът " закони във фиктивен смисъл " явно се отнася до закони с еднократно деяние, които не основават общи правила за всички. Остава обаче въпросът какво ще решат съдилищата по въпроса за собствеността по към момента висящите каузи за царските парцели, тъй като досега по всички такива каузи еднопосочно се приема, че титуляр на собствеността е Интендантството на Н.В. Царя, а не царят като физическо лице и участник в гражданския оборот.
Решението, оповестено през днешния ден, е по тълкувателно дело, формирано по две претенции - на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, по серия въпроси, които се отнасят до резултата от актовете на Конституцонния съд в разнообразни хипотези. В основата на тези въпроси е конституционното предписание, че решенията на Конституционен съд влизат в действие три дни след обнародването си и едвам от този миг нататък оповестеният за противоконституционен закон не се ползва. До момента по въпроса за резултата на решенията на Конституционен съд има единствено едно основно решение от 1995 година, което обаче пояснява единствено резултата на оповестените за противоконституционни правила на закон, който променя или анулира различен закон. Решение на Конституционния съд по конституционно дело № 5 от 2019 година (диспозитив)
1. Обявените за противоконституционни ненормативни актове - закони във фиктивен смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента - са невалидни от момента на приемането или издаването им.
2. По отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правни отношения и правните отношения, предмет на висящи правосъдни производства, противоконституционният закон не се ползва. Народното събрание урежда правните последствия от използването на оповестения за противоконституционен закон.
3. Решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ настоящ закон, се афишира за противоконституционен, няма възстановително деяние. "
Отмяната на един закон като противоконституционен не възвръща предходния
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Досега според предходно решение на съда от 1995 година, когато един закон, който анулира или променя различен закон, бъде разгласен за противоконституционен, се приема, че се възвръща действието на анулирания или променен закон (правни норми). С днешното си решение Конституционен съд приема тъкмо противоположното - че оповестяването на противоконституционност на закон, който анулира или променя различен закон, не възвръща действието на предходния закон.
На процедура това значи, че когато една законова норма бъде оповестена за противоконституционна, в закона остава " бяло леке ", неуредена материя, която Народното събрание би трябвало да уреди, като одобри нова наредба (нов закон).
По висящи каузи не се ползва закон, разгласен за противоконституционен
Друг въпрос, на който Конституционен съд през днешния ден дава отговор, е какво се случва с висящите каузи и заварени правни отношения, когато Конституционен съд разгласи за противоконституционен закон, който се отнася до тези съответни разногласия и връзки? Отговорът е, че във връзка с заварените от решението на Конституционния съд неприключени правни отношения и по висящите правосъдни каузи, противоконституционният закон не се ползва.
В диспозитива Конституционен съд категорично е записал, че " Народното събрание урежда правните последствия от използването на оповестения за противоконституционен закон ".
Това значи да вземем за пример, че по едно висящо дело против административен акт, публикуван въз основа на закон, разгласен след това за противоконституцонен, съдът следва да анулира този акт, макар че все още на издаването му той е бил съгласуван с настоящия закон.
Противоречащи на конституцията ненормативни актове са невалидни от момента на издаването им
На последващо място, Конституционен съд приема, че когато става въпрос за ненормативни актове, които са оповестени за противоконституционни - " закони във фиктивен смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента " - те са невалидни от момента на приемането или издаването им, а не от момента на влизане в действие на решението на Конституционен съд.
Това отваря врата за ново пояснение на проблема с " царските парцели ", доколкото един от въпросите, подложен от Конституционен съд, е за действието на решението на Конституционен съд от 1998 година, с което законът за национализация на царските парцели бе разгласен за противоконституционен, само че досега съдилищата одобряваха, че решението на Конституционен съд работи отсега нататък и няма реституционен резултат.
Един от въпросите, подложен пред Конституционен съд по това дело, е от тричленен състав на Върховния касационен съд във връзка на висящо пред него дело по за " Царска Бистрица " с искане за пояснение на въпроса: " Какви са правните последствия от решенията на Конституционния съд в догадка, когато се афишира за противоконституционен закон с еднократно деяние? ". Конституционен съд позволи това искане макар ясната му процедура до момента, че обособени правосъдни сформира не могат да вършат искане за пояснение, а това може да прави единствено пленумът на Върховния касационен съд (ВКС), надлежно - на Върховния административен съд (ВАС). В диспозитива обаче няма пряк отговор на този въпрос, а той е инкорпориран в друга точка.
Тепърва следва да се види какво е записано в претекстовете на днешното решение на Конституционен съд по тази тематика, само че първичните мнения са, че терминът " закони във фиктивен смисъл " явно се отнася до закони с еднократно деяние, които не основават общи правила за всички. Остава обаче въпросът какво ще решат съдилищата по въпроса за собствеността по към момента висящите каузи за царските парцели, тъй като досега по всички такива каузи еднопосочно се приема, че титуляр на собствеността е Интендантството на Н.В. Царя, а не царят като физическо лице и участник в гражданския оборот.
Решението, оповестено през днешния ден, е по тълкувателно дело, формирано по две претенции - на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, по серия въпроси, които се отнасят до резултата от актовете на Конституцонния съд в разнообразни хипотези. В основата на тези въпроси е конституционното предписание, че решенията на Конституционен съд влизат в действие три дни след обнародването си и едвам от този миг нататък оповестеният за противоконституционен закон не се ползва. До момента по въпроса за резултата на решенията на Конституционен съд има единствено едно основно решение от 1995 година, което обаче пояснява единствено резултата на оповестените за противоконституционни правила на закон, който променя или анулира различен закон. Решение на Конституционния съд по конституционно дело № 5 от 2019 година (диспозитив)
1. Обявените за противоконституционни ненормативни актове - закони във фиктивен смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента - са невалидни от момента на приемането или издаването им.
2. По отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правни отношения и правните отношения, предмет на висящи правосъдни производства, противоконституционният закон не се ползва. Народното събрание урежда правните последствия от използването на оповестения за противоконституционен закон.
3. Решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ настоящ закон, се афишира за противоконституционен, няма възстановително деяние. "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ