© Цветелина Белутова [Капитал] ПрофилКристофър Линч е американски сериен предприемач,

© Цветелина Белутова [Капитал] Профил
Кристофър Линч е американски сериен бизнесмен, който стои зад четири компании с обща пазарна оценка от над 7 милиарда $. Негови компании са били придобивани от колоси като HP, Cisco и Amazon. Освен бизнесмен Линч е и човеколюбец, като стои зад три фондации – Hack/Reduce, Hack/Secure и Tech Tackles Cancer. През самодейността си Hack/Reduce Charity Cup е набрал над 1 млн. $ за битка с детски онкозаболявания. От 2017 година насам е изпълнителен шеф на софтуерната компания AtScale.
Компанията
AtScale е софтуерна компания на пазара на виртуализация на data storage, учредена през 2013 година От основаването си до момента е получила финансиране от общо 95 млн. $. Последният рунд на финансиране в компанията, воден от банката Morgan Stanley, е на стойност 50 млн. $, половината от които са ориентирани към разгръщане и развиване на българския офис на компанията в София, където проектът е да бъдат разработвани 60% от продукта на компанията. Сред клиентите на компанията личат имената на JPMorgan Chase, Toyota, Bloomberg, Wells Fargo и други. Общо за компанията по света работят 120 души, с офиси в Бостън, Сан Матео и София, както и отдалечени чиновници в разнообразни точки на света. До края на 2020 година компанията възнамерява да има 100 чиновници в София.
Как се разграничава AtScale от останалите ви планове до момента?

- Това е първата компания, която още от началото знаех, че би трябвало да бъде световна като мащаб. Познавам Момчил (Момчил Михайлов, вицепрезидент на компанията – бел. ред.) от доста години. Той беше прочел във Forbes, че диря нещо ново, и взехме решение да работим дружно в AtScale. Като международна компания обаче трябваше да имаме централна база отвън Сан Франциско. Затова открихме офиси в Бостън и България. Нямаше по какъв начин да стигна до София без него. Не познавах хората и езика, а най-после вложих половината от 50-милионна инвестиция в страната.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Защо инвестирате толкоз доста в България?

- Причините са няколко. Първата е, че хората, които излизат от просветителната система тук, са международна класа, а аз нуждая се от най-хубавите гении в света, без да върша взаимни отстъпки или да се лимитирам от района си. Искам най-хубавите от целия свят. Втората причина е, че от позиция на културата на работа хората тук доста наподобяват на Източния бряг в Съединени американски щати – друго е по отношение на Западния бряг. На Западния става дума по-скоро за лежерен метод на живот, слънце и чак тогава работа. На изток го има мисленето, че би трябвало да приключиш това, което си почнал. Знаех от Момчил по какъв начин стоят нещата тук и знаех, че хората се вписват в моя жанр, който е доста пряк и даже недодялан на моменти. В Калифорния хората са по-меки.

Имали сте доста компании, които по-късно сте продали сполучливо на висока цена. Какво докара до основаването на AtScale?

- Преди всичко виждам какви са опциите на пазара. Това е най-големият ми план досега – пазарът за ръководство на бизнес данни се прави оценка на към 50 милиарда $. Така че това беше първата причина да съм притеглен към концепцията. Втората беше, че софтуерните създатели на компанията са основали нещо, което е изцяло неповторимо. Няма друга AtScale. Когато ме питат с кого се съпоставяме, отговорът е с никого.

Все още ли виждате същия капацитет в пазара, който виждахте и първоначално?

- Абсолютно. Всъщност капацитетът е още по-голям. През последните три тримесечия сме пораснали с общо 162%, което е страховит резултат. Скоро ще имаме 30 души тук, а до края на годината се надявам да сме към 100 души.

Има огромен интерес към вас от страна на вложителите. Как решавате кой да влага в AtScale?

- Разглеждам партньорствата ми с вложители по същия метод, по който виждам и на връзките си. Ако вземеш инвестиция от сътрудник и нещата не се получат, това значи, че ви чака тежък бракоразвод. Всъщност е по-лошо, тъй като не можеш просто да се разведеш с тях. Много съм деликатен и желая да бъда сигурен, че имаме връзка. Искам те да ме схващат, какво върша и какво ме стимулира. Искам самите те да са стимулирани да влагат в мен и бизнеса ми, с цел да осъществяваме моята визия. Ако не можем да покрием тези условия, значи те не са за мен и аз не съм за тях.

Казвате, че AtScale е компания, която по начало е замислена като световна. Това ли е огромният план на вашата кариера?

- Когато започнах да се занимавам с AtScale, желаех да направя нещо огромно, само че да е огромно освен във връзка с финанси. Говорихме си с екипа, че София може да бъде еквивалента на това, което хората си показват, че е Силициевата котловина във връзка с нововъведенията, само че с по-силна работна дисциплинираност. Моята цел е компанията да бъде сполучлива, само че няма да я считам за сполучлива единствено поради числата. Искам да видя 20 нови компании в София, родени от хора, които работят сега за мен. Да видя, че сме ги въодушевили да основат своя компания, своя лична AtScale. Ако имаме 20 нови новаторски компании тук, това е основата София да се трансформира в идващия Сан Франциско или Бостън. Затова сме тук и по тази причина избираме тези хора – тъй като знам, че са специфични и ние ще бъдем сполучливи. Но аз не желая хора, които просто желаят да бъдат сполучливи – желая хора, които да са подготвени да споделят този триумф. Аз съм на 56, само че към момента пътувам доста, непрекъснато съм по летища, тъй като знам, че тази работа би трябвало да се свърши. Хората би трябвало да схванат моите упования към тях – да основат не просто необикновен артикул, само че и невероятна компания и необикновено софтуерно общество.

Искате да създадете освен компания, а цяла екосистема. Трябва ли тя да бъде обвързвана по някакъв метод с AtScale?

- Не. Освен AtScale имам и три фондации. Една от тях е Hack/Reduce, която скоро ще отвори порти и тук и е за развиването на осведомителни науки. Миналата година в Бостън имахме 157 срещи, т.е. съвсем през ден. Хората там не са единствено от софтуерната промишленост, само че и актьори, музиканти и други. Правим хакатони и други събития, с цел да съберем пари за друга моя фондация, Tech Tackles Cancer (фондация за финансиране на софтуерни решения за справяне с рака – бел. ред.). Хората се интересуват, приказват с други хора и се въодушевяват да вършат нови и нови неща. Hack/Reduce ще бъде тук, както и Hack/Secure, която се занимава с киберсигурността. Tech Tackles Cancer също ще има посланичество тук. Там вършим събития, които са общо казано рок концерти, на които събираме средства за битката с рака. Но също така хората се срещат едни с други, основават връзки, одобряват се едни други и стартират да мислят за освен това от самите себе си.

Проблем ли е за вас, че сте надалеч физически от екипа в София?

- Предвид технологиите, с които разполагаме, към този момент е по-малък проблем, в сравнение с беше в миналото. Имаме видеовръзка, конферентни диалози и така нататък Проблемите, които не можем да решим, са тези с часовите зони, само че те се вземат решение с воля. Ако си се влюбил в жена в Бостън, ще намериш метод да се синхронизирате. Когато спреш да се интересуваш от нея, тогава ще спреш. Аз ще бъда тук един път на всяко тримесечие, ще участвам на събитията на фондациите, с цел да подвигна малко звук. Първоначално няма да има хора, някои ще се питат " кой е този американски гъз ", само че на втория път ще има опашка зад ъгъла. Навсякъде се случва едно и също – първият път е сложен, само че на втория няма място.

Лесно мога да видя какъв е стилът ви на говорене, само че какъв е методът ви на ръководство?

- Директен. Ясен. Казвам на хората това, което мисля – и положително, и неприятно. Правя го, тъй като ми пука. Всеки може да ти приказва нелепости и да чуваш това, което искаш. Аз влагам в хората, с които се срещам, и в случай че виждам, че можеш да се справяш по-добре с това, което правиш, го споделям. Защото ми пука, а не тъй като съм недодялан. Когато спреш да растеш и да учиш, започваш да умираш.
Този метод явно ви е направил сполучлив, само че не води ли със себе си и проблеми?

- Проблеми? О, да. Разведен съм, сега съм с втората си жена. Някои хора, изключително в Съединени американски щати, не харесват стила ми. Просто не ме интересува.

Повечето огромни IT компании идват от Силициевата котловина, само че вие се изказвате сериозно за бизнеса в целия район на Западния бряг. Защо?

- Мисля, че хората там са претенциозни. Израснах простичко и имах шанс да съумея в това, което върша, само че не считам, че съм по-добър или по-лош от всеки различен. Много от хората на Западния бряг имат вяра точно в личните си нелепости. Не одобрявам това. Всички имаме съответна работа и в случай че си добър в работата си, имаш моето почитание. Не ме интересува какъв брой пари правиш, къде си учил. Интересува ме дали на теб ти пука за себе си, за другите към теб. Какво написа в банковата ти сметка или на визитната ти картичка – това са нелепости, които нямат значение за мен.

Как станахте част от софтуерния свят?

- Бях басист в пънк група. Тогавашната ми жена забременя и ми беше нужна постоянна работа. Трябва да си ме визиите с перхидролено руса коса и голям брой пиърсинги, тъй като по този начин изглеждах тогава. Никой не ме искаше на работа и най-после станах телефонен търговец. Така влязох в частния бранш. След това ми писна да чувам други хора и си споделих, че мога да се оправя по-добре от тях. Това беше главната причина – не бяха парите. Исках да върша нещата по своя личен метод.

Превърнали сте към този момент четири компании в бизнес за общо над 7 милиарда $. Как един басист стига до това равнище?

- Честно казано, не знам отговора на този въпрос. В моя случай - следвах пристрастеността си, която е хората и разбиването на статуквото – нещо, което научих от музиката.

Да, само че по какъв начин минава един човек с такова мислене към корпоративния свят, освен това сполучливо?

- Вероятно тъй като не одобрявах ничии други нелепости с изключение на своите лични. Не можех да съм никой различен с изключение на самия себе си. Така че за какво да не съм себе си? Исках собствен личен път и по тази причина започнах собствен личен бизнес. Защото мога да бъда единствено себе си – не мога да бъда теб или господин Бизнесмен. Нямам MBA от " Харвард ", не съм 190-сантиметров красавец, нямам коса или мустак. Правя нещата по метода, по който желая.

В този ред на мисли, каква е връзката ви с вложителите?

- Връзката ми с вложителите е добра, тъй като им нося доста пари. Не се заблуждавам, че в случай че не им носех пари, щяха да ме харесват и нямаше да си кажат " този човек е вманиачен и се облича като скитник ". Биха били обезпокоени да ми се доверят, само че тъй като имам цялостен лист с сполучливи компании зад себе си, ме одобряват. Наясно съм с това.

Очаквате ли скоро да ви се наложи да откриете нов рунд за финансиране на AtScale?

- Събрахме рунд от 50 млн. $, воден от Morgan Stanley, през предходната есен. Бих споделил, че е допустимо да създадем още един рунд на финансиране, преди да излезем на борсата.

Тоест мислите за обществено предложение?

- Да. Ако желаеме да създадем световна компания, имаме потребност от финансови средства, с които да я задвижим.

Да, само че към момента сте относително млади като компания

- Да, несъмнено, не приказвам за тази година. Мисля, че е по-вероятно да се случи през 2021 или 2022 година, към този интервал. Между тогава и в този момент чакам да има още един рунд на финансиране. AtScale към този момент работи на доста добра облага и е допустимо даже да не ни се наложи да одобряваме още вложения. Можем да растем органично, само че поради упоритостите ни за уголемение доста евентуално е да се обърнем още веднъж към външен капитал.

Мислили ли сте къде бихте листнали компанията?

- Бих я листнал в Ню Йорк, на NYSE, за разлика от множеството софтуерни компании, които са на NASDAQ. Ню Йорк е покрай мен и това би било огромен плюс. Q&A: Как си почива " твърдият, пряк " Кристофър Линч?

- Обичам музика и не преставам да изсвирвам. Свиря в група с двама от петимата ми синове. Единият от тях е на 25, работи като софтуерен инженер и ще пристигна тук, в София, с цел да оказва помощ на екипа. Той свири на китара, аз изсвирвам на бас и пея, а най-младият ми наследник е на барабаните. Правим концерти в разнообразни клубове в Бостън. Също по този начин за мен работата е развлечение и не я схващам като работа, което е от основно значение.

За какво употребявате телефона си най-често?

- Както можете да видите, да замерям хора с него (телефонът е със счупено стъкло – бел. ред.). Шегувам се, само че го изпускам непрекъснато. Повече пиша, в сравнение с приказвам. Също по този начин чувам доста музика на него.