© Цветелина Белутова Част от темата На ръба на утрешния

...
© Цветелина Белутова Част от темата На ръба на утрешния
Коментари Харесай

Йост Уеркърк: Изкуственият интелект вече е тук

© Цветелина Белутова Част от тематиката На ръба на утрешния ден
Елина Желева: Дизайн мисленето разрешава на екипите в фирмите да се показват по-добре

Управляващият сътрудник и шеф на launchlabs Sofia пред " Капитал "

Джеф Хофман: Свързаният свят е по-добър свят

Серийният бизнесмен и преподавател на DigitalK 2019 пред " Капитал "

Мая Вуйнович: Технологиите не вземат решение сами проблеми, нужни са хора

Основателят и изпълнителен шеф на OGroup и преподавател на DigitalK 2019 пред " Капитал "
Зад Йост Уеркърк на сцената на DigitalK проблясва голяма таблица с мигащи точки. Някои от тях са светлочервени, други – тъмнозелени, а останалите - във всички нюанси посред им. Показват по какъв начин се трансформират цените на билетите на самолети според от това по кое време хората ги купуват, какъв брой надалеч е полетът, закъде ще летят и други фактори. С това се занимава Hopper, компанията, на която Уеркърк е съосновател - употребява милиарди късчета информация и посредством изкуствен интелект насочва клиентите си по кое време е най-хубавият миг да си купят самолетни билети. Фирмата към този момент е оценена на 800 млн. $, а приходите й през тази година би трябвало да надвишават 1 милиарда $.

Уеркърк се занимава с изкуствен интелект (AI), само че както самичък споделя, не се занимава с роботи с човешко лице, а с съответни решения, които технологията може да предложи. В неговия случай той внедрява нови решения в изоставащата в това отношение промишленост на пътуванията.

Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Hopper и Уеркърк са съвършен образец за AI не в бъдещето, а в сегашното. При това по метод, по който хората даже не схващат, че услугите са свързани с изкуствен интелект. Зад привидно елементарното пазаруване на самолетни билети стои система, която пресмята милиарди уравнения във всеки миг.

Кога създадохте Hopper?

- Hopper стартира да съществува през 2011 година, само че самото приложение се появи на пазара през 2015 година

От сцената показахте по какъв начин работят някои от моделите на изкуствения разсъдък в Hopper. Колко време лишава да се сътвори един подобен модел?

- Отнема доста време, с цел да доближат до тази форма. Можеш бързо да измислиш някаква догадка за нещо, което ти е забавно, само че лишава доста време тези хрумвания да се трансфорат в нещо по-сложно, което работи в по-голям мащаб. Можем да опитвам доста, само че един път, когато откриеш концепция, която, наподобява, работи и можеш да я накараш да работи в мащаб, лишава доста време, тъй като са ти нужни милиарди точки на информация.

Как решихте да създадете сходен бизнес модел, основан на AI?

- Решихме го преди доста време и с доста воля. Аз и другият съосновател, Фред (Фредерик Лалонд - бел. ред.), започнахме да работим дружно преди 12 години, доста преди Hopper да съществува. Тогава работехме в компанията за пътувания Expedia. И едно от нещата, които осъзнахме, е, че една огромна компания, която има работещ, сполучлив бизнес модел, мъчно може да поема опасности и да пробва нещо изцяло друго. След това започнахме да виждаме по какъв начин към нас се обработват от ден на ден огромни масиви данни. Тогава Гугъл разгласиха и няколко материала за това по какъв начин самите те вършат това – по какъв начин проучват целия интернет трафик, с цел да ви дадат бързи резултати от търсене и в същото време тези резултати да са точни. Така че те разгласиха две свои изследвания – за систематизиране на информацията и за обработката на информация. И ние си мислехме – няма ли да е забавно да създадем нещо такова, само че с информация за полети и пътувания? Защото никой различен в компанията не правеше сходни планове. В Expedia се занимавахме с транзакции, а и бяхме огромна компания. Ние се интересувахме по какъв начин да вършим такива модели, което нямаше по какъв начин да се случи вътре в Expedia, по тази причина взехме решение да създадем нещо напълно наше. Не сме мислили по какъв начин тъкмо то ще се трансформира в бизнес. Мислехме единствено, че някой би трябвало да свърши това, тъй като имаме вяра, че ще сътвори стойност за всички, които пътуват. Чак по-късно започнахме да мислим по какъв начин ще се трансформира в бизнес.

От гледната точка на човек вътре в технологията смятате ли, че AI е към момента най-вече в бъдещето, или става от ден на ден част от сегашното?

- Изкуственият разсъдък не е нещо съответно, а доста необятен набор от неща. Ако ме бяхте попитали преди 20 години какво е AI, евентуално щях да опиша хуманоиден робот, който може да приказва, или пък като нещо, излязло от " 2001: Космическа авантюра ". Оттогава насам считам, че терминът AI има доста повече смисли. Превърна се в профилирана област. Така че там, където AI съумява най-вече, не е в най-общия смисъл на " разсъдък ", както хората имат необятен разсъдък, който покрива доста концепции, хрумвания, процеси и информация. Там, където AI е сполучлив, е в съответни области като играта на шах или Го, където изкуственият разсъдък към този момент ни е надминал. Но изкуственият разсъдък, който ви побеждава на Го, не може да организира диалог с вас за каквото и да било отвън играта. Точно в тази посока считам, че би трябвало да се фокусираме - по какъв начин да използваме тези технологии, с цел да вземат решение доста съответни проблеми. И в този смисъл на думата, изкуственият разсъдък е към този момент в сегашното. Защото компютрите към този момент са толкоз бързи, могат да съхраняват толкоз доста информация, че е изцяло допустимо даже за най-малките компании да основават неща, които раждат по-добри решения от хората.

Този облик на робота с човешко лице въпреки всичко е останал надълбоко в съзнанието ни

- Да, и може би някой ден в действителност ще се появи нещо сходно. Има хора, които работят върху такива неща. За да стане факт нещо сходно обаче, ще е нужно да съединиш доста профилирани области на изкуствения разсъдък. Със сигурност има доста разработки в AI, които се концентрират върху това системата да придобие повече и повече познания вътре в себе си. Последният образец за сходна технология беше един логаритъм, който се учеше от това, което вижда, а не от калкулации на всички благоприятни условия. Така че към момента е допустимо, да, и можем да си представим, че през идващите 50 до 100 години, в случай че технологията продължи да се развива с това движение, ще стигнем до място, където компютърът ще се учи и ще може да има доста области на разсъдък както индивида. Хора като Масайоши Сон (изпълнителният шеф на японската SoftBank - бел.ред.) мислят по този начин. Той го назовава сингулярност - точката, след която освен машините ще са по-добри от нас в най-общия смисъл на думата, само че и ще продължат да се развиват с по-бързи темпове.

В друго изявление пред " Капитал " сте казвали, че няма технология, която да е по предписание добра или неприятна, и това зависи от нас. Вие сте напълно в областта на изкуствения разсъдък – по какъв начин да поддържаме AI в " положителната част "?

- Смятам, че това ще бъде решено, по този начин да се каже, от хората, които работят в промишлеността. Всички програмисти, основатели на технологии ще носят отговорността за това. Не имам вяра, че машините ще бъдат създавани с неприятна цел. Не си представям миг, в който ще стартираме да сътворяваме машини, чиято цел е да ни унищожат като хора. Но има опция, в която машините просто няма да се интересуват от нас, тъй като не сме значими за тях материалистично. Не бихме били значими за тях във връзка с някаква по-висша цел по същия метод, по който ние не мислим за някои скотски типове или бактерии, върху които стъпваме непрекъснато.

В сферата на изкуствения разсъдък сте надалеч преди той да се трансформира в огромна наклонност. По-трудно ли е в този момент, когато от ден на ден хора са в тази сфера?

- Не, не е по-трудно. Напротив, по-лесно е, тъй като можем да се учим от това, което вършат другите към нас. Има от ден на ден хора, които работят, от ден на ден хора учат сходни неща в университети, тъй че ние печелим от едно такова общество, една такава екосистема. Нашата промишленост, тази на пътуванията, продължаваме да сме на опашката и не се усещам като че ли има огромна конкуренция по отношение на нас.

Какви са проектите на Hopper за бъдещето?

- Плановете на Hopper са да продължи да опитва и да търси нови благоприятни условия за изкуствения разсъдък и данните. Опитваме се да излезем отвън прогнозирането единствено на цени на самолети, и желаеме да навлезем в хотелиерската промишленост, както и в други продуктови линии. И, най-общо казано, се опитваме да сме по-добри в това, което към този момент вършим, тъй като имаме доста дълъг лист с неща, които считаме, че не са задоволително положителни.

Интервюто взе Йоан Запрянов
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР