ЕС след изборите: Всички във властта
© Toby Melville - Нито една от двете огромни партии - християндемократите и социалистите, няма да има съществено превъзходство в европейския парламент.- Очаква се максимален напредък да отбележат партиите в така наречен блок на Салвини (в който влизате френски, италиански, австрийски, немски,холандски, датски, естонски, финландски извънредно десни партии, както и българската " Воля " ), както и либералите, основно поради присъединението към тях на френската " Ренесанс " на президента Еманюел Макрон.- За да се образува мощно болшинство, то евентуално ще включва както християндемократите и социалистите, по този начин и либералите и зелените.
Изгледите за " популистка гражданска война " в Европейски Съюз окапват с по скандал на месец. #Ibizagate – разкритието, че водачът на австрийската Партия на свободата Хайнц Щрахе е подготвен да получи подозрително финансиране от Русия, обещавайки публични поръчки, към този момент провали възможностите на крайнодясната партия да направи нещо значимо на идните избори за Европейски парламент.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Месец преди този момент италианското държавното управление едвам не падна след скандал сред двете партии в ръководещата коалиция - крайнодясната Северна лига и крайнолявото Движение " 5 звезди ". Причината още веднъж са подозрения за корупция - на от един от зам.-министрите от квотата на Северната лига. През февруари пък списание L’Espresso разкри, че предприемачи, близки на водача на лигата Матео Салвини – който желае да оглави новия паневропейски националистически блок, са забъркани в нелегално финансиране от съветски източници. Тоест скица, за която са си мечтаели от австрийската Партия на свободата.
Въпреки че сюжетът с националистите – обединени от Франция до Естония - които вземат на абордаж Европейския съюз, към този момент може да бъде изхвърлен в коша за отпадък, изходът от изборите на 26 май вещае съществено пренареждане на картите в Европа.
Заради спада на известността на обичайните социалистически и християндемократически партии – които губят сред 20 и 30% от поддръжката си на европейско равнище, сформирането на болшинство в Европейския парламент ще изисква най-вероятно композиция от четири партии с разнопосочна идеологическа устременост. Наличието на сходен политически Франкенщайн – социалисти, християндемократи, либерали и зелени, ще направи взимането на решения по значими въпроси извънредно мъчно. А разпределението на основните постове в Брюксел – ръководителите на Европейската комисия, Европейския съвет и Европейския парламент, гуверньорът на Европейската централна банка и висшият представител на Европейски Съюз за външната политика и сигурността, ще се трансформира в непосилен пазарлък.
За да е картината още по-объркана, 73-ата депутати от Англия, които ще заседават евентуално няколко месеца в европарламента, най-малко в началото могат да наклонят политическите везни към шанса след 26 май в Брюксел да се образува лявоцентристка коалиция.
Накъде клони Европа
Прогнозите за изборните резултати за Европейския парламент за първи път от години са толкоз несигурни. От една страна поради дребната разлика сред водещите Европейска национална партия (където членуват ГЕРБ и ДСБ) и Партията на европейските социалисти (в която членува БСП), само че и поради неяснотата кои тъкмо национални обединения ще останат в тях.
Само допреди малко повече от месец се очакваше, че въпреки и с по-малка тежест като брой депутати, ЕНП ще резервира преднината си пред втората политическа група – на социалистите. Заради отдръпването на английските лейбъристи разликата сред двете обединения даже щеше да се усили в интерес на християндемократическата секта.
С решението за отсрочване на Brexit тази сметка обаче се обърка. Преди два месеца българския министър председател Бойко Борисов призна, че " партийците " в ЕНП натискат министър председателите си да решат бързо въпроса с напускането на Англия, с цел да не се окаже внезапно ПЕС с ненадейно болшинство. Причината бяха упованията, че опозиционната лейбъристка партия ще ускори въздействията си след цялостния блокаж в английския парламент, който докара до към този момент две отлагания на Brexit. Лейбъристите не се показват толкоз безапелационно съгласно прогнозите, само че без значение от това накланят салдото по изгода на социалистите.
Другата причина за напрежение в ЕНП е решението на партията да замрази участието на ръководещата в Унгария партия " Фидес " през февруари, т.е. преди следващото отсрочване на Brexit. Сега към този момент унгарският министър председател Виктор Орбан свободно заиграва с опцията да напусне ЕНП. Ако дузината депутати от " Фидес " в действителност се трансферират в различен политически лагер, салдото сред двете съществени политически семейства в Европа безусловно ще увисне на косъм. Според прогнозите ЕНП би водила единствено с няколко депутати пред социалистите.
Тази смяна в политическите изчисления се усеща най-ясно от тона на водещия претендент на ПЕС (т.е. който може да оглави Европейската комисия) Франс Тимерманс. Той стартира акцията умерено, защото се очакваше социалистите по този начин или другояче да влязат в коалиция с ЕНП, което би направило от някогашния холандски външен министър добър претендент за втория по значимост пост в Европейска комисия – на висш представител на Европейски Съюз в региона външната политика и сигурността. В последните седмици обаче Тимерманс очевидно втвърди тона по отношение на претендента на ЕНП Манфред Вебер.
Заради дребната разлика сред ЕНП и ПЕС към този момент наподобява теоретично допустимо да се построи и лява коалиция сред социалистите, либералите, зелените и крайнолевите обединения. Общо прогнозите им отреждат брой депутати, който компактно се доближава към нужното болшинство от 376 гласа. Тимерманс към този момент насочи апел за обединяване " от Макрон до Ципрас ". Това обаче мъчно ще се случи, защото партията на френския президент да вземем за пример не желае да работи с френските комунисти, които са едни от най-яростните му критици във Франция. В същото време пък зелените, които преди няколко месеца намекваха за допустимо съдействие с ЕНП, към този момент не наподобяват въодушевени да вземат участие в ляв блок. За тях е надалеч по-добре да вземат участие в разнородна композиция, в която да могат да маневрират сред обособените партии, вместо да бъдат обезличени от еднородна лява или дясна коалиция. Допълнителен проблем пред една лява коалиция е, че единствено малцинство страни членки са ръководени от социалисти или либерали.
Така че, в случай че няма огромни изненади, към този момент най-вероятна наподобява необятна четирипартийна коалиция сред ЕНП, ПЕС, либералите и зелените.
Игра на постове
Подобна коалиция обаче прави избора на бъдещите ръководители на европейските институции извънредно комплициран. По предписание позицията на ръководител на Европейската комисия би трябвало да отиде в партията, която е събрала най-вече гласове,.т.е в ЕНП, само че другите три партии във вероятния алианс в действителност биха имали по-голяма тежест. За да се избегне блокаж, най-вероятно ще се стигне до избор на компромисна фигура. Това ще е от изгода и за страните, които ясно споделиха към този момент два пъти, че не са съгласни да поддържат автоматизирано определените от европейските партии претенденти.
Нуждата от компромисен избор накланя везните към одобрявани и от левицата, и от десницата фигури, на което да вземем за пример се надяват либералите. Ненапразно неофициалният им претендент за ръководител на Европейска комисия - актуалният комисар по конкуренцията Маргрете Вестагер, се пробва да не излиза с крайни позиции, тъй че да е допустима за всички. В последно време тя стопли връзките си с френския президент Макрон, които бяха охладнели поради няколко решения, противоречащи на проектите на Париж. Засега обаче не наподобява родната й Дания да я поддържа. В такава конюнктура постоянно може да изскочи някой черен лебед. Списъкът със спекулации се простира от изпълнителния шеф на Световната банка Кристалина Георгиева (която надали би имала проблем да бъде още веднъж издигната от ГЕРБ) или настоящия основен договарящ за Brexit Мишел Барние (който може да има проблем с Париж) до холандския министър председател Марк Руте, който постоянно отхвърля да има интерес.
Този път и разиграването на постовете в Европейски Съюз ще бъде доста по-сложно и надали Италия още веднъж ще се окаже отпред на три от петте значими позиции. Германският канцлер да вземем за пример поддържа сънародника си Манфред Вебер за Европейска комисия, само че това може да се промени, в случай че в хода на договарянията се окаже, че Берлин може да получи ЕЦБ в подмяна.
Идва ли блокаж?
С толкоз комплицирана коалиция на доктрина Брюксел може да стигне до блокаж. Един от най-хубавите образци е политиката по климатичните промени. Например Манфред Вебер няколко пъти загатна, че би трябвало да има преоценка и да се разчита повече на появяването на нови технологии, а не на дотации, до момента в който Франс Тимерманс упорства тя да бъде сложена като главен приоритет на Европейски Съюз. Подобни разлики има за фискалната политика, по която Тимерманс и Вебер имаха най-сериозния си конфликт по време на предизборната си акция.
Примиряването на другите ползи обаче е вплетено в тъканта на Брюксел, където няма проблем едната ръка да упорства за повече пазарен метод, а другата да дава обещание повече дотации. В същото време, защото в Европейската комисия ще бъдат показани повече ползи, тя по-трудно ще може да формулира политика, с която да лавира сред страните членки. Заради предстоящата липса на единна позиция това може да ускори въздействието на страните членки. Последното може да се окаже неприятно за страна като България, която постоянно разчита Европейската комисия да пази нейните ползи.
Изгледите за " популистка гражданска война " в Европейски Съюз окапват с по скандал на месец. #Ibizagate – разкритието, че водачът на австрийската Партия на свободата Хайнц Щрахе е подготвен да получи подозрително финансиране от Русия, обещавайки публични поръчки, към този момент провали възможностите на крайнодясната партия да направи нещо значимо на идните избори за Европейски парламент.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Месец преди този момент италианското държавното управление едвам не падна след скандал сред двете партии в ръководещата коалиция - крайнодясната Северна лига и крайнолявото Движение " 5 звезди ". Причината още веднъж са подозрения за корупция - на от един от зам.-министрите от квотата на Северната лига. През февруари пък списание L’Espresso разкри, че предприемачи, близки на водача на лигата Матео Салвини – който желае да оглави новия паневропейски националистически блок, са забъркани в нелегално финансиране от съветски източници. Тоест скица, за която са си мечтаели от австрийската Партия на свободата.
Въпреки че сюжетът с националистите – обединени от Франция до Естония - които вземат на абордаж Европейския съюз, към този момент може да бъде изхвърлен в коша за отпадък, изходът от изборите на 26 май вещае съществено пренареждане на картите в Европа.
Заради спада на известността на обичайните социалистически и християндемократически партии – които губят сред 20 и 30% от поддръжката си на европейско равнище, сформирането на болшинство в Европейския парламент ще изисква най-вероятно композиция от четири партии с разнопосочна идеологическа устременост. Наличието на сходен политически Франкенщайн – социалисти, християндемократи, либерали и зелени, ще направи взимането на решения по значими въпроси извънредно мъчно. А разпределението на основните постове в Брюксел – ръководителите на Европейската комисия, Европейския съвет и Европейския парламент, гуверньорът на Европейската централна банка и висшият представител на Европейски Съюз за външната политика и сигурността, ще се трансформира в непосилен пазарлък.
За да е картината още по-объркана, 73-ата депутати от Англия, които ще заседават евентуално няколко месеца в европарламента, най-малко в началото могат да наклонят политическите везни към шанса след 26 май в Брюксел да се образува лявоцентристка коалиция.
Накъде клони Европа
Прогнозите за изборните резултати за Европейския парламент за първи път от години са толкоз несигурни. От една страна поради дребната разлика сред водещите Европейска национална партия (където членуват ГЕРБ и ДСБ) и Партията на европейските социалисти (в която членува БСП), само че и поради неяснотата кои тъкмо национални обединения ще останат в тях.
Само допреди малко повече от месец се очакваше, че въпреки и с по-малка тежест като брой депутати, ЕНП ще резервира преднината си пред втората политическа група – на социалистите. Заради отдръпването на английските лейбъристи разликата сред двете обединения даже щеше да се усили в интерес на християндемократическата секта.
С решението за отсрочване на Brexit тази сметка обаче се обърка. Преди два месеца българския министър председател Бойко Борисов призна, че " партийците " в ЕНП натискат министър председателите си да решат бързо въпроса с напускането на Англия, с цел да не се окаже внезапно ПЕС с ненадейно болшинство. Причината бяха упованията, че опозиционната лейбъристка партия ще ускори въздействията си след цялостния блокаж в английския парламент, който докара до към този момент две отлагания на Brexit. Лейбъристите не се показват толкоз безапелационно съгласно прогнозите, само че без значение от това накланят салдото по изгода на социалистите.
Другата причина за напрежение в ЕНП е решението на партията да замрази участието на ръководещата в Унгария партия " Фидес " през февруари, т.е. преди следващото отсрочване на Brexit. Сега към този момент унгарският министър председател Виктор Орбан свободно заиграва с опцията да напусне ЕНП. Ако дузината депутати от " Фидес " в действителност се трансферират в различен политически лагер, салдото сред двете съществени политически семейства в Европа безусловно ще увисне на косъм. Според прогнозите ЕНП би водила единствено с няколко депутати пред социалистите.
Тази смяна в политическите изчисления се усеща най-ясно от тона на водещия претендент на ПЕС (т.е. който може да оглави Европейската комисия) Франс Тимерманс. Той стартира акцията умерено, защото се очакваше социалистите по този начин или другояче да влязат в коалиция с ЕНП, което би направило от някогашния холандски външен министър добър претендент за втория по значимост пост в Европейска комисия – на висш представител на Европейски Съюз в региона външната политика и сигурността. В последните седмици обаче Тимерманс очевидно втвърди тона по отношение на претендента на ЕНП Манфред Вебер.
Заради дребната разлика сред ЕНП и ПЕС към този момент наподобява теоретично допустимо да се построи и лява коалиция сред социалистите, либералите, зелените и крайнолевите обединения. Общо прогнозите им отреждат брой депутати, който компактно се доближава към нужното болшинство от 376 гласа. Тимерманс към този момент насочи апел за обединяване " от Макрон до Ципрас ". Това обаче мъчно ще се случи, защото партията на френския президент да вземем за пример не желае да работи с френските комунисти, които са едни от най-яростните му критици във Франция. В същото време пък зелените, които преди няколко месеца намекваха за допустимо съдействие с ЕНП, към този момент не наподобяват въодушевени да вземат участие в ляв блок. За тях е надалеч по-добре да вземат участие в разнородна композиция, в която да могат да маневрират сред обособените партии, вместо да бъдат обезличени от еднородна лява или дясна коалиция. Допълнителен проблем пред една лява коалиция е, че единствено малцинство страни членки са ръководени от социалисти или либерали.
Така че, в случай че няма огромни изненади, към този момент най-вероятна наподобява необятна четирипартийна коалиция сред ЕНП, ПЕС, либералите и зелените.
Игра на постове
Подобна коалиция обаче прави избора на бъдещите ръководители на европейските институции извънредно комплициран. По предписание позицията на ръководител на Европейската комисия би трябвало да отиде в партията, която е събрала най-вече гласове,.т.е в ЕНП, само че другите три партии във вероятния алианс в действителност биха имали по-голяма тежест. За да се избегне блокаж, най-вероятно ще се стигне до избор на компромисна фигура. Това ще е от изгода и за страните, които ясно споделиха към този момент два пъти, че не са съгласни да поддържат автоматизирано определените от европейските партии претенденти.
Нуждата от компромисен избор накланя везните към одобрявани и от левицата, и от десницата фигури, на което да вземем за пример се надяват либералите. Ненапразно неофициалният им претендент за ръководител на Европейска комисия - актуалният комисар по конкуренцията Маргрете Вестагер, се пробва да не излиза с крайни позиции, тъй че да е допустима за всички. В последно време тя стопли връзките си с френския президент Макрон, които бяха охладнели поради няколко решения, противоречащи на проектите на Париж. Засега обаче не наподобява родната й Дания да я поддържа. В такава конюнктура постоянно може да изскочи някой черен лебед. Списъкът със спекулации се простира от изпълнителния шеф на Световната банка Кристалина Георгиева (която надали би имала проблем да бъде още веднъж издигната от ГЕРБ) или настоящия основен договарящ за Brexit Мишел Барние (който може да има проблем с Париж) до холандския министър председател Марк Руте, който постоянно отхвърля да има интерес.
Този път и разиграването на постовете в Европейски Съюз ще бъде доста по-сложно и надали Италия още веднъж ще се окаже отпред на три от петте значими позиции. Германският канцлер да вземем за пример поддържа сънародника си Манфред Вебер за Европейска комисия, само че това може да се промени, в случай че в хода на договарянията се окаже, че Берлин може да получи ЕЦБ в подмяна.
Идва ли блокаж?
С толкоз комплицирана коалиция на доктрина Брюксел може да стигне до блокаж. Един от най-хубавите образци е политиката по климатичните промени. Например Манфред Вебер няколко пъти загатна, че би трябвало да има преоценка и да се разчита повече на появяването на нови технологии, а не на дотации, до момента в който Франс Тимерманс упорства тя да бъде сложена като главен приоритет на Европейски Съюз. Подобни разлики има за фискалната политика, по която Тимерманс и Вебер имаха най-сериозния си конфликт по време на предизборната си акция.
Примиряването на другите ползи обаче е вплетено в тъканта на Брюксел, където няма проблем едната ръка да упорства за повече пазарен метод, а другата да дава обещание повече дотации. В същото време, защото в Европейската комисия ще бъдат показани повече ползи, тя по-трудно ще може да формулира политика, с която да лавира сред страните членки. Заради предстоящата липса на единна позиция това може да ускори въздействието на страните членки. Последното може да се окаже неприятно за страна като България, която постоянно разчита Европейската комисия да пази нейните ползи.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ