Мнения Daily - Когато лидерите се държат като модерни императори
© Thomas Peter Решението на Китай да отстрани лимита на президентски- те мандати ще отекне на всички места. Още по тематиката
Мнения Daily: Светът би трябвало да види доказателствата, че Русия е отровила Скрипал
И още: А ти за какво не се преместиш в друга страна, като ти пречи договорката с ЧЕЗ?; Неравенството в приходите пораства - самите приходи обаче порастват по-бързо
18 мар 2018
Мнения Daily - Кампанията с оповестените заплати в Lidl е тревога за бизнеса и политиката
И още: Кремъл разчита на ирационалността на вярата; Тилърсън се сблъска с идеологизацията на Тръмп
14 мар 2018 Власт
Когато водачите се държат като съвременни императори
От коментар на политолога Иван Кръстев за " Ню Йорк Таймс ". Преводът е на " Портал Култура "
Наполеон осъзнава по-добре от всеки различен какъв брой мъчно е да останеш на власт вечно, изключително в случай че не си роден на трона. Години по-късно демократичните институции позволяват този проблем, правейки допустимо победения водач да се върне посредством избори. Изборната народна власт се основава на убеждението, че тронът не се има, а единствено се употребява.
Но духът на демокрацията не се лимитира единствено до разбирането, че волята на хората се показва в свободните и почтени избори. Важна роля в модерното схващане за демократичната народна власт играе концепцията, че ръководещите не остават на власт, когато не са мечтани и че властта им постоянно би трябвало да бъде лимитирана.
Ала този консенсус, изкован в продължение на дълги години, през днешния ден е подложен под въпрос.
Днес някои от водачите на най-могъщите страни в света, както демократични, по този начин и недемократични, стартират да се държат като съвременни императори. Концентрират власт в ръцете си, без никакво желание да изоставен поста до края на живота си. От тяхна позиция е без значение дали страната е народна власт или автокрация, от голяма важност е единствено качеството на водача. И те се употребяват със значима поддръжка: във време, когато недоверието към политиците е високо, за мнозина индивидът със мощна ръка е за предпочитане пред корумпираната политическа класа.
След като президентът на Китай Си Дзинпин разгласи решението си да отстрани ограничаването в броя на мандатите, мнозина анализатори изрекоха мнението, че решението му да се трансформира в истински император е знак за упоритостта на Пекин намерено да провокира световното водачество на Америка. Това е правилно, само че не е всичко. В този подтекст рядко се дискутира разказаният от политолога Кен Джовит " резултат на Версай ". Връщайки се към историята, професор Джовит демонстрира, че привлекателността на едно ръководство може да се оцени най-добре по желанието на другите да подражават на неговите институции и метод на живот.
След края на Студената война подражанието на Запада бе знак за принадлежност към вярната страна на историята. Провеждането на избори и написването на конституции в американски жанр бе също толкоз значимо за облика на една страна, колкото смарт телефонът е значим за самочувствието на един младеж. По думите на професор Джовит " в епохата след Студената война за елитите от незападния свят играта на голф имаше същото значение, каквото носенето на тогата е имало за неримския хайлайф през древността ".
Ограничаването на властта на владетеля беше едно от основните средства, посредством които недемократичните режими се опитваха да се приспособят към епохата на демокрацията. Затова и редица недемократични държавни управления съхраняваха демократичните фасади, изключително тези на изборите и ограничаването в броя на мандатите. Досега.
В този смисъл решението на Китайската комунистическа партия да отстрани рестриктивните мерки в президентските мандати ще отекне надалеч отвън Китай. Настъпващият " момент на императора " е неприятна новина за Европа, където неналичието на император е сърцевината на европейския план. Новината не е добра и за Съединените щати. И какво ще се случи, в случай че два президентски мандата не са задоволителни, с цел да стане Америка още веднъж велика?
--------- Американско-европейските връзки през днешния ден са подвластни на открита неприязън и съмнение.
Геополитика
Европейски Съюз е от Венера, Съединени американски щати са от Марс
От коментар на Весела Чернева за външнополитическия бюлетин на фондация " Heinrich Boell ". Преводът е на " Дневник "
Фотограф: Yves Herman
" Вие, европейците, идвате тук да ни поучавате, да ни обвинявате и мърморите, а по-късно очаквате да ви пазиме ", ми сподели един американски сътрудник по време на скорошното ми пътешестване до Вашингтон. Горчивината му, която не беше нова нито в тона, нито всъщност, въпреки всичко ме изненада, защото го познавам съвсем от 20 години, когато НАТО се разшири към Централна Европа.
В духа на времето тогава той беше безвъзвратен оптимист и доста " западен " в желанието си да разшири смисъла на термина " трансатлантически ". Характерният за началото на века оптимизъм пасваше идеално на убеждението, че Западът е идея за бъдещето за разлика от провалената руска империя – окончателната победа на демократичната народна власт или другояче казано, " краят на историята ".
За човек като мен, който идваше от Централна и Източна Европа, този оптимизъм изглеждаше натурален. Бяхме станали очевидци на края на непопулярните тоталитарни режими, на възхода на гражданските общества и на устрема на свободния свят да построи общо бъдеще. Колкото и да беше мъчителен, преходът беше известен, тъй като означаваше " завръщане към Европа ", а Съединени американски щати допълваха картината за проспериращия, креативен и единен Запад.
Тази въодушевена визия за Запада получи първия си тежък удар още през 2002 година преди войната в Ирак, когато Робърт Кейгън написа: " (...) факт е, че европейците и американците към този момент не споделят една и съща визия за света. По всички значими въпроси за властта - за изгодата от силата, за морала на силата - пътищата им се разделиха. " Кейгън упорства, че след края на студената война Европа и Съединени американски щати са развили фундаментално разнообразни гледища за това какъв е светът и какъв би трябвало да бъде: съгласно европейците светът би трябвало да се основава на правила, а съгласно американците - той ще бъде безреден, което ще постанова използването на твърда мощ.
Днешното неспокойствие на моя сътрудник от Вашингтон беше изненадващо, тъй като незабавно след 2000 година той не се притесняваше от несъгласието сред Марс и Венера. Подобно на мнозина други, той гледаше на това разделяне като на опция за прекачване на мостове и за интелектуално изпитание за поправяне на гледищата в границите на трансатлантическото доверие и възприятие за обща принадлежност към Запада. А в този момент осъзнах, че тази необятна рамка към този момент я няма. Американско-европейските връзки през днешния ден са подвластни на открита неприязън и съмнение - и до момента в който през 2002 година Кейгън смяташе, че американската позиция по-правилно схваща световната действителност, през 2018 година Съединени американски щати като че ли са лишени от каквото и да било интелектуално предпочитание да й отговорят.
Липсата на интелектуално изпитание в дебата във Вашингтон учудва, а повода е, че той е фокусиран единствено към един човек, американския президент, чиято егоцентричност и несериозност, пренебрежение към институциите и сътрудниците наподобяват невиждани. Администрацията и президентът приказват на разнообразни езици, а опитът от следвоенната дипломатическа история като че ли е липсващ.
------------ Това законодател- ство отдалечава България от самостоятелното правораздаване.
Темида
Възгледите на Цацаров се пробутват за правосъдна промяна
От коментар на Красен Николов за mediapool.bg
Фотограф: Анелия Николова
Министерството на правораздаването в никакъв случай няма да признае, че работи по-бързо по хрумвания, подкрепяни от основния прокурор, и се скатава по такива, които той не поддържа.
Няма и година от встъпването на Цецка Цачева като правосъден министър в кабинета " Борисов 3 ", министерството й съумя да отметне голямо количество работа. Написан бе нов антикорупционен закон, прокарани бяха огромни промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), а в този момент бе импортиран грамаден план за промени в Наказателния кодекс (НК), който изправи на нокти целия българския бизнес. Общото сред тези три плана е, че те са подкрепяни от основния прокурор Сотир Цацаров. Политическата воля на ръководещите за приемането им е толкоз по-несломима, колкото по-логично и рационално звучат доводите " срещу " на самостоятелни магистрати и специалисти.
Друга характерност на това законодателство е, че то отдалечава България от самостоятелното правораздаване, което в действителност е задачата на правосъдната промяна, за която Европейска комисия ни следи и дава рекомендации към този момент 11 години. Но пък обществената обосновка на ръководещите е, че тези закони се одобряват точно в отговор на европейските рекомендации.
С измененията в Наказателно-процесуален кодекс " корупционните каузи " бяха трансферирани от неуместния за основния прокурор Софийския градски съд в комфортните за него профилирани съдилища. Тези съдилища са основани през 2011 година при първото ръководство на ГЕРБ. Инициативата бе аргументирана с самостоятелния разбор на европейските прокурори, които бяха на задача в България през 2016 година Всъщност не става дума за осъществяване на съответна рекомендация, а за интерпретация на съмнение в европейския разбор.
После, отново по самодейност на правосъдното министерство, бе изменен правосъдният закон, с цел да се дадат в пъти по-високи заплати на " специфичните " съдии.
С антикорупционния закон се сътвори нова мегаструктура, с чието ръководство бе претрупан обичания на Бойко Борисов някогашен прокурор Пламен Георгиев. От 2011 година до момента Георгиев е назначаван на разнообразни постове от ГЕРБ – от заместник-министър на правораздаването през началник на Комисията за конфискация до шеф на сегашната голяма комисия, която сплоти пет антикорупционни структури в една. Преди това Пламен Георгиев проверява без триумф делото, по което протекоха записите по аферата " Мишо Бирата ". Той изясни, че когато е бил прокурор, не чул тези записи, които през 2011 година чу цяла България.
Новата антикорупционната комисия евентуално няма да е таван в кариерата на Пламен Георгиев, тъй като импровизирано представители на ГЕРБ го показват като доста подобаващ и за основен прокурор. Той има всички шансове да покаже обещаните от него смайващи триумфи отпред на " Антикорупция " – или най-малко да вдигне задоволителен звук с няколко антикорупционни " удара ", което в България се смята за триумф, без значение от изхода на делата, който идва след години. Сега Пламен Георгиев ще има опция да подслушва всички, без даже да му е нужно да разкрива закононарушения, тъй като няма такава власт. Но пък самото подслушване към този момент е власт, която може да се употребява за шантаж.
Мнения Daily: Светът би трябвало да види доказателствата, че Русия е отровила Скрипал
И още: А ти за какво не се преместиш в друга страна, като ти пречи договорката с ЧЕЗ?; Неравенството в приходите пораства - самите приходи обаче порастват по-бързо
18 мар 2018
Мнения Daily - Кампанията с оповестените заплати в Lidl е тревога за бизнеса и политиката
И още: Кремъл разчита на ирационалността на вярата; Тилърсън се сблъска с идеологизацията на Тръмп
14 мар 2018 Власт
Когато водачите се държат като съвременни императори
От коментар на политолога Иван Кръстев за " Ню Йорк Таймс ". Преводът е на " Портал Култура "
Наполеон осъзнава по-добре от всеки различен какъв брой мъчно е да останеш на власт вечно, изключително в случай че не си роден на трона. Години по-късно демократичните институции позволяват този проблем, правейки допустимо победения водач да се върне посредством избори. Изборната народна власт се основава на убеждението, че тронът не се има, а единствено се употребява.
Но духът на демокрацията не се лимитира единствено до разбирането, че волята на хората се показва в свободните и почтени избори. Важна роля в модерното схващане за демократичната народна власт играе концепцията, че ръководещите не остават на власт, когато не са мечтани и че властта им постоянно би трябвало да бъде лимитирана.
Ала този консенсус, изкован в продължение на дълги години, през днешния ден е подложен под въпрос.
Днес някои от водачите на най-могъщите страни в света, както демократични, по този начин и недемократични, стартират да се държат като съвременни императори. Концентрират власт в ръцете си, без никакво желание да изоставен поста до края на живота си. От тяхна позиция е без значение дали страната е народна власт или автокрация, от голяма важност е единствено качеството на водача. И те се употребяват със значима поддръжка: във време, когато недоверието към политиците е високо, за мнозина индивидът със мощна ръка е за предпочитане пред корумпираната политическа класа.
След като президентът на Китай Си Дзинпин разгласи решението си да отстрани ограничаването в броя на мандатите, мнозина анализатори изрекоха мнението, че решението му да се трансформира в истински император е знак за упоритостта на Пекин намерено да провокира световното водачество на Америка. Това е правилно, само че не е всичко. В този подтекст рядко се дискутира разказаният от политолога Кен Джовит " резултат на Версай ". Връщайки се към историята, професор Джовит демонстрира, че привлекателността на едно ръководство може да се оцени най-добре по желанието на другите да подражават на неговите институции и метод на живот.
След края на Студената война подражанието на Запада бе знак за принадлежност към вярната страна на историята. Провеждането на избори и написването на конституции в американски жанр бе също толкоз значимо за облика на една страна, колкото смарт телефонът е значим за самочувствието на един младеж. По думите на професор Джовит " в епохата след Студената война за елитите от незападния свят играта на голф имаше същото значение, каквото носенето на тогата е имало за неримския хайлайф през древността ".
Ограничаването на властта на владетеля беше едно от основните средства, посредством които недемократичните режими се опитваха да се приспособят към епохата на демокрацията. Затова и редица недемократични държавни управления съхраняваха демократичните фасади, изключително тези на изборите и ограничаването в броя на мандатите. Досега.
В този смисъл решението на Китайската комунистическа партия да отстрани рестриктивните мерки в президентските мандати ще отекне надалеч отвън Китай. Настъпващият " момент на императора " е неприятна новина за Европа, където неналичието на император е сърцевината на европейския план. Новината не е добра и за Съединените щати. И какво ще се случи, в случай че два президентски мандата не са задоволителни, с цел да стане Америка още веднъж велика?
--------- Американско-европейските връзки през днешния ден са подвластни на открита неприязън и съмнение.
Геополитика
Европейски Съюз е от Венера, Съединени американски щати са от Марс
От коментар на Весела Чернева за външнополитическия бюлетин на фондация " Heinrich Boell ". Преводът е на " Дневник "
Фотограф: Yves Herman
" Вие, европейците, идвате тук да ни поучавате, да ни обвинявате и мърморите, а по-късно очаквате да ви пазиме ", ми сподели един американски сътрудник по време на скорошното ми пътешестване до Вашингтон. Горчивината му, която не беше нова нито в тона, нито всъщност, въпреки всичко ме изненада, защото го познавам съвсем от 20 години, когато НАТО се разшири към Централна Европа.
В духа на времето тогава той беше безвъзвратен оптимист и доста " западен " в желанието си да разшири смисъла на термина " трансатлантически ". Характерният за началото на века оптимизъм пасваше идеално на убеждението, че Западът е идея за бъдещето за разлика от провалената руска империя – окончателната победа на демократичната народна власт или другояче казано, " краят на историята ".
За човек като мен, който идваше от Централна и Източна Европа, този оптимизъм изглеждаше натурален. Бяхме станали очевидци на края на непопулярните тоталитарни режими, на възхода на гражданските общества и на устрема на свободния свят да построи общо бъдеще. Колкото и да беше мъчителен, преходът беше известен, тъй като означаваше " завръщане към Европа ", а Съединени американски щати допълваха картината за проспериращия, креативен и единен Запад.
Тази въодушевена визия за Запада получи първия си тежък удар още през 2002 година преди войната в Ирак, когато Робърт Кейгън написа: " (...) факт е, че европейците и американците към този момент не споделят една и съща визия за света. По всички значими въпроси за властта - за изгодата от силата, за морала на силата - пътищата им се разделиха. " Кейгън упорства, че след края на студената война Европа и Съединени американски щати са развили фундаментално разнообразни гледища за това какъв е светът и какъв би трябвало да бъде: съгласно европейците светът би трябвало да се основава на правила, а съгласно американците - той ще бъде безреден, което ще постанова използването на твърда мощ.
Днешното неспокойствие на моя сътрудник от Вашингтон беше изненадващо, тъй като незабавно след 2000 година той не се притесняваше от несъгласието сред Марс и Венера. Подобно на мнозина други, той гледаше на това разделяне като на опция за прекачване на мостове и за интелектуално изпитание за поправяне на гледищата в границите на трансатлантическото доверие и възприятие за обща принадлежност към Запада. А в този момент осъзнах, че тази необятна рамка към този момент я няма. Американско-европейските връзки през днешния ден са подвластни на открита неприязън и съмнение - и до момента в който през 2002 година Кейгън смяташе, че американската позиция по-правилно схваща световната действителност, през 2018 година Съединени американски щати като че ли са лишени от каквото и да било интелектуално предпочитание да й отговорят.
Липсата на интелектуално изпитание в дебата във Вашингтон учудва, а повода е, че той е фокусиран единствено към един човек, американския президент, чиято егоцентричност и несериозност, пренебрежение към институциите и сътрудниците наподобяват невиждани. Администрацията и президентът приказват на разнообразни езици, а опитът от следвоенната дипломатическа история като че ли е липсващ.
------------ Това законодател- ство отдалечава България от самостоятелното правораздаване.
Темида
Възгледите на Цацаров се пробутват за правосъдна промяна
От коментар на Красен Николов за mediapool.bg
Фотограф: Анелия Николова
Министерството на правораздаването в никакъв случай няма да признае, че работи по-бързо по хрумвания, подкрепяни от основния прокурор, и се скатава по такива, които той не поддържа.
Няма и година от встъпването на Цецка Цачева като правосъден министър в кабинета " Борисов 3 ", министерството й съумя да отметне голямо количество работа. Написан бе нов антикорупционен закон, прокарани бяха огромни промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), а в този момент бе импортиран грамаден план за промени в Наказателния кодекс (НК), който изправи на нокти целия българския бизнес. Общото сред тези три плана е, че те са подкрепяни от основния прокурор Сотир Цацаров. Политическата воля на ръководещите за приемането им е толкоз по-несломима, колкото по-логично и рационално звучат доводите " срещу " на самостоятелни магистрати и специалисти.
Друга характерност на това законодателство е, че то отдалечава България от самостоятелното правораздаване, което в действителност е задачата на правосъдната промяна, за която Европейска комисия ни следи и дава рекомендации към този момент 11 години. Но пък обществената обосновка на ръководещите е, че тези закони се одобряват точно в отговор на европейските рекомендации.
С измененията в Наказателно-процесуален кодекс " корупционните каузи " бяха трансферирани от неуместния за основния прокурор Софийския градски съд в комфортните за него профилирани съдилища. Тези съдилища са основани през 2011 година при първото ръководство на ГЕРБ. Инициативата бе аргументирана с самостоятелния разбор на европейските прокурори, които бяха на задача в България през 2016 година Всъщност не става дума за осъществяване на съответна рекомендация, а за интерпретация на съмнение в европейския разбор.
После, отново по самодейност на правосъдното министерство, бе изменен правосъдният закон, с цел да се дадат в пъти по-високи заплати на " специфичните " съдии.
С антикорупционния закон се сътвори нова мегаструктура, с чието ръководство бе претрупан обичания на Бойко Борисов някогашен прокурор Пламен Георгиев. От 2011 година до момента Георгиев е назначаван на разнообразни постове от ГЕРБ – от заместник-министър на правораздаването през началник на Комисията за конфискация до шеф на сегашната голяма комисия, която сплоти пет антикорупционни структури в една. Преди това Пламен Георгиев проверява без триумф делото, по което протекоха записите по аферата " Мишо Бирата ". Той изясни, че когато е бил прокурор, не чул тези записи, които през 2011 година чу цяла България.
Новата антикорупционната комисия евентуално няма да е таван в кариерата на Пламен Георгиев, тъй като импровизирано представители на ГЕРБ го показват като доста подобаващ и за основен прокурор. Той има всички шансове да покаже обещаните от него смайващи триумфи отпред на " Антикорупция " – или най-малко да вдигне задоволителен звук с няколко антикорупционни " удара ", което в България се смята за триумф, без значение от изхода на делата, който идва след години. Сега Пламен Георгиев ще има опция да подслушва всички, без даже да му е нужно да разкрива закононарушения, тъй като няма такава власт. Но пък самото подслушване към този момент е власт, която може да се употребява за шантаж.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ