© Str Ако има нещо, което може да накара средностатистическия

© Str Ако има нещо, което може да накара средностатистическия български пенсионер незабавно да се изстреля за йод към денонощната аптека, това е ексклузивен среднощен брифинг на държавното управление, отдаден на пожар в региона на АЕЦ " Чернобил ". Всеки, който има умишлен спомен от повредата в злощастната украинска атомна централа, сигурно добре си спомня по какъв начин управляващите от късния соц до последно отричаха съществуването на радиоактивно заразяване. Незнайно за какво обаче безусловно същото направи в понеделник вечер и антивирусният Национален действен щаб (НОЩ), който явно към този момент е поел освен противодействието на епидемията от COVID-19, само че и битката с всевъзможен тип действителни или фантомни катастрофични събития.

Станалата към този момент обичайната трагична конференция час преди среднощ този път тотално втрещи целокупната българска общност. Ръководителят на изключителния орган ген. Мутафчийски изненадващо заприказва не за ограничаващи ограничения и нови огнища на ковид, а за радиация, североизточен вятър от Украйна и пожари в региона на от дълго време заровената под бетонен саркофаг чернобилска централа. " Причината за тази изключителна конференция е това, че в обществените мрежи се появиха доста клюки и известия за възможна заплаха, надвиснала над България ", гласеше трагичната интродукция на медика с генералски лампази, предадена онлайн от всички централни малките екрани.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Едва по-натам и с не толкоз апокалиптичен звук се разбра, че гори не АЕЦ-ът, а горски масив в региона, че пожарът в действителност е загасен преди 70 часа, че изменение в радиационния декор у нас няма, а мотивът за изключителното среднощно включване на НОЩ, са... просто някакви клевети, циркулиращи онлайн. Слухове, които нито една водеща, периферна или даже жълта медиа не е тиражирала досега. Затова въпросното медийно мероприятие продължи цифром и словом към 5 (пет) минути, а единственият обоснован въпрос, който беше заложен, гласеше: за какво се опровергава вест, която никой не е чувал.

Закономерно и възприятието, което остана да витае след края, беше комбинация от безумство, глупост, малко тревога и подозрение за нещо премълчано. Или както написа на идващия ден " Свободна Европа ": " Спите ли умерено? Какво реализират изключителните брифинги в среднощ ". " НОЩ ни опази и от паники по радиацията ", саркастично обобщава пък в. " Сега ". Но дали иронията е главното чувство в главите на по-възрастните, за които повредата в Чернобил е не просто история, а жив травматичен спомен от тяхната младост?