Какво е това корупция в частния сектор...
© Shutterstok Част от тематиката Криминализиране на бизнеса
Така споделиха от Брюксел.
Какво в действителност предложи интернационалния одит на прокуратурата
Прокуратурата ще взема решение търговски разногласия, а дружбата с прокурор става главен обществен капитал
Юристи и икономисти за плана на държавното управление за промени в Наказателния кодекс
Всички сте обвинени
Как властта вкара бизнеса в Наказателния кодекс
Целта е да се обзет повече случаи
Заместник-министърът на правораздаването Евгени Стоянов дава отговор на въпроси на " Капитал " за плана за промени в Наказателния кодекс
Още по тематиката
Така споделиха от Брюксел.
Какво в действителност предложи интернационалния одит на прокуратурата
23 мар 2018
Къде е казусът с кражбите на коли
Бойко Борисов влезе в една напълно безсмислена борба с Наказателния кодекс
22 мар 2018 Бащата на скандинавската криминалистика Нилс Кристи има обичан образец, с който илюстрира какъв брой елементарно един спор може да се окаже закононарушение: " Ако един младеж задигне портфейл, ще го назовем закононарушение. Но в случай че задигне двайсетачка от татко си, ще го назовем фамилен проблем. "
Ако пренесем думите на Кристи на плоскостта на дебата за корупцията в частния бранш, те биха звучали по този начин: " Ако един катаджия вземе 20 лв., с цел да не ви глоби, ще го назовем закононарушение. Ако чиновник на частна компания вземе бутилка уиски от клиент, тъй като го е обслужил по-бързо, ще го наименуван фирмен проблем. "
Оттук потегля огромното недоумение за какво правоохранителните институции би трябвало да се занимават с това, което се случва в частния бизнес. Всъщност понятието за корупция в частния бранш не съществува от през вчерашния ден, а стартира да се постанова при започване на века. Съществуват няколко съществени действия, които са обект на гонене - подкупът (включително и така наречен kickback, когато част от получената сума се връща на този, който я е дал), спорът на ползи, злоупотребата с доверие и картелните нарушавания (например няколко частни компании, участващи в процедура по събиране предложения за доставка на материали, се договорят за цената).
Колко е огромен казусът в България
Според Тодор Ялъмов, основен помощник в Стопанския факултет на СУ " Св. Климент Охридски " и съавтор на изследвания по тематиката като специалист в Центъра за проучване на демокрацията: " Корупцията в частния бранш е проблем, въпреки и с по-нисък интензитет от тази в публичния бранш. " Той дава и съответни данни: " Още през 2003 година към четвърт от представители на предприятията във веригата за прибавяне на стойност желаеха рушвет от контрагентите си, сред 5% и 20% плащаха поисканото или те самите бяха основатели, а други 10% се оплакваха, че са изгубили договорка поради корупция. "
Петнадесет години по-късно ЦИД има ново проучване по тематиката, което ще показа в края на идната седмица. Тодор Ялъмов обобщава констатациите по този начин: " 15 години по-късно рисковете от частна корупция се резервират, въпреки и действителните равнища да са по-ниски с 5-6 процентни пункта. "
Според него подобрението се дължи както на пазарни аргументи (доходите на мениджърите се усилиха доста и рискът от загуба на кариера е по-мотивиращ от преди 15 - 20 години), по този начин и на
вътрешноуправленски (процедури за търгове/закупуване, мониторинг и контрол). Тодор Ялъмов разяснява още, че поради обстоятелството, че разделянето на благосъстоятелност и надзор в българските предприятия обгръща дребна част от тях (предимно непознати, обществени или големи), то казусът е концентриран точно в този сегмент.
Спаси се самичък
Изследвания демонстрират, че потребността от нахлуване на страната в тези практики е оправдана, тъй като са морално укорими, изкривяват бизнес средата и въздействат на икономическото развиване, само че сходно на стандартната престъпност най-ефективното средство за битка с тях не е наказателната принуда, а предварителната защита. Големите компании основават compliance oтдели (регулативен контрол), които наблюдават за спазването на етични стандарти както в компанията, по този начин и във взаимоотношенията с клиенти.
" Частните снабдители на услуги по тестване на интегритет и следкризисни интервенции (това са компании, най-често на някогашни чиновници на Министерство на вътрешните работи, които оферират тестване с детектор на лъжата - бел. ред.) съумяха да лимитират корпоративните измами посредством подкупени вътрешни чиновници, само че склонността да вземеш пари от сътрудник на компанията си, с цел да повлияе на решението ти, е притеснително висока – над една трета ", споделя Тодор Ялъмов.
Идеята да се оправят сами с казуса има напълно разумно пояснение - за компаниите е тежък репутационен проблем да пуснат полицията и прокуратурата в офисите си. Дори и да са потърпевши от искрено престъпно закононарушение. Показателен е казусът с касиера от Алфабанк Петко Митевски, откраднал над 20 млн. лева от трезора на банката. Преди да вземе решение да уведоми органите на реда, в продължение на един месец мениджмънтът на компанията организира вътрешно следствие, в което вземат участие чиновници от централата на банката в Гърция. В последна сметка нито банката, нито прокуратурата съумяха да открият къде са парите, а откакто беше наказан на първа инстанция, Петко Митевски напълно разумно избяга от правораздаването.
Така споделиха от Брюксел.
Какво в действителност предложи интернационалния одит на прокуратурата
Прокуратурата ще взема решение търговски разногласия, а дружбата с прокурор става главен обществен капитал
Юристи и икономисти за плана на държавното управление за промени в Наказателния кодекс
Всички сте обвинени
Как властта вкара бизнеса в Наказателния кодекс
Целта е да се обзет повече случаи
Заместник-министърът на правораздаването Евгени Стоянов дава отговор на въпроси на " Капитал " за плана за промени в Наказателния кодекс
Още по тематиката
Така споделиха от Брюксел.
Какво в действителност предложи интернационалния одит на прокуратурата
23 мар 2018
Къде е казусът с кражбите на коли
Бойко Борисов влезе в една напълно безсмислена борба с Наказателния кодекс
22 мар 2018 Бащата на скандинавската криминалистика Нилс Кристи има обичан образец, с който илюстрира какъв брой елементарно един спор може да се окаже закононарушение: " Ако един младеж задигне портфейл, ще го назовем закононарушение. Но в случай че задигне двайсетачка от татко си, ще го назовем фамилен проблем. "
Ако пренесем думите на Кристи на плоскостта на дебата за корупцията в частния бранш, те биха звучали по този начин: " Ако един катаджия вземе 20 лв., с цел да не ви глоби, ще го назовем закононарушение. Ако чиновник на частна компания вземе бутилка уиски от клиент, тъй като го е обслужил по-бързо, ще го наименуван фирмен проблем. "
Оттук потегля огромното недоумение за какво правоохранителните институции би трябвало да се занимават с това, което се случва в частния бизнес. Всъщност понятието за корупция в частния бранш не съществува от през вчерашния ден, а стартира да се постанова при започване на века. Съществуват няколко съществени действия, които са обект на гонене - подкупът (включително и така наречен kickback, когато част от получената сума се връща на този, който я е дал), спорът на ползи, злоупотребата с доверие и картелните нарушавания (например няколко частни компании, участващи в процедура по събиране предложения за доставка на материали, се договорят за цената).
Колко е огромен казусът в България
Според Тодор Ялъмов, основен помощник в Стопанския факултет на СУ " Св. Климент Охридски " и съавтор на изследвания по тематиката като специалист в Центъра за проучване на демокрацията: " Корупцията в частния бранш е проблем, въпреки и с по-нисък интензитет от тази в публичния бранш. " Той дава и съответни данни: " Още през 2003 година към четвърт от представители на предприятията във веригата за прибавяне на стойност желаеха рушвет от контрагентите си, сред 5% и 20% плащаха поисканото или те самите бяха основатели, а други 10% се оплакваха, че са изгубили договорка поради корупция. "
Петнадесет години по-късно ЦИД има ново проучване по тематиката, което ще показа в края на идната седмица. Тодор Ялъмов обобщава констатациите по този начин: " 15 години по-късно рисковете от частна корупция се резервират, въпреки и действителните равнища да са по-ниски с 5-6 процентни пункта. "
Според него подобрението се дължи както на пазарни аргументи (доходите на мениджърите се усилиха доста и рискът от загуба на кариера е по-мотивиращ от преди 15 - 20 години), по този начин и на
вътрешноуправленски (процедури за търгове/закупуване, мониторинг и контрол). Тодор Ялъмов разяснява още, че поради обстоятелството, че разделянето на благосъстоятелност и надзор в българските предприятия обгръща дребна част от тях (предимно непознати, обществени или големи), то казусът е концентриран точно в този сегмент.
Спаси се самичък
Изследвания демонстрират, че потребността от нахлуване на страната в тези практики е оправдана, тъй като са морално укорими, изкривяват бизнес средата и въздействат на икономическото развиване, само че сходно на стандартната престъпност най-ефективното средство за битка с тях не е наказателната принуда, а предварителната защита. Големите компании основават compliance oтдели (регулативен контрол), които наблюдават за спазването на етични стандарти както в компанията, по този начин и във взаимоотношенията с клиенти.
" Частните снабдители на услуги по тестване на интегритет и следкризисни интервенции (това са компании, най-често на някогашни чиновници на Министерство на вътрешните работи, които оферират тестване с детектор на лъжата - бел. ред.) съумяха да лимитират корпоративните измами посредством подкупени вътрешни чиновници, само че склонността да вземеш пари от сътрудник на компанията си, с цел да повлияе на решението ти, е притеснително висока – над една трета ", споделя Тодор Ялъмов.
Идеята да се оправят сами с казуса има напълно разумно пояснение - за компаниите е тежък репутационен проблем да пуснат полицията и прокуратурата в офисите си. Дори и да са потърпевши от искрено престъпно закононарушение. Показателен е казусът с касиера от Алфабанк Петко Митевски, откраднал над 20 млн. лева от трезора на банката. Преди да вземе решение да уведоми органите на реда, в продължение на един месец мениджмънтът на компанията организира вътрешно следствие, в което вземат участие чиновници от централата на банката в Гърция. В последна сметка нито банката, нито прокуратурата съумяха да открият къде са парите, а откакто беше наказан на първа инстанция, Петко Митевски напълно разумно избяга от правораздаването.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ