Как ще изглеждат медиите след COVID-19
© Shutterstock Необходимостта от по-агресивна позиция против дезинформацията наподобява по-важна от всеки път, изключително когато се сблъскваме с несигурността към пандемията. През последните седмици накарах групата ми от 19 студенти, които не са французи, да очертаят идея за това по какъв начин биха изглеждали процъфтяващите медии след COVID-19. Ето някои трендове и оферти, които се появиха от нашите полемики. Този текст демонстрира и вида медии, които ще бъдат най-привлекателни за група умни милениъли (от 25- до 39-годишни - бел. ред.) и представители на поколението Z (до 24-годишни - бел. ред.). Той включва и част от наблюденията от семинар по медийни проучвания, който организирах през есента с група от 45 студенти от 17 националности, които не са публицисти.
Тези наблюдения не претендират за нищо повече от разсъжденията на дребен сегмент от студенти и преподавателя им. Ето и няколко трендове, които си заслужава да представим.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики 1. По-малки медии
При диалог със студенти по публицистика опцията да работят за огромен преобладаващ новинарски бранд не седи преди всичко в задачите им. Бъдещите публицисти биха били по-склонни да работят за гъвкави структури, сходни на лодки, ръководени от дребен и безрезервен екипаж. Служителите ще би трябвало да имат разнообразни умения и да владеят голяма палитра от принадлежности, истории, движени от база данни, видеопродукции, инфографики и задълбочени знания на обществените медии.
Интересното е, че това желание към по-леките структури не се лимитира единствено до публицистиката. За част от работата, която вършим в Deepnews.ai, непрекъснато търсим експерти в нишови посоки като deep learning технологията, приложена към езика. Така забелязахме сходна наклонност: най-хубавите инженерни студенти към този момент не са привлечени от съмнителни блестящи кариери, възхвалявани от огромни индустриални групи като тези в енергийния бранш или бранша на защитата да вземем за пример. Приятели, които работят от страна на бизнеса, виждат същата наклонност: работните места в L`Oreal или P&G към този момент не са свещеният граал за милениълите или поколението Z.
Нарастваща част от бъдещите инженери и търговци към този момент не желаят да се свързват с огромни групи, които въплъщават полезности от друга ера: хиперконсуматорство, свръхглобализация, неуважение към малцинствата, разширяваща се работна мощ и липса на внимание към бъдещето на планетата. Тези трендове евентуално ще се засилят като продължение на полезностите в пост-COVID-19 ерата.
Журналистиката претърпява същите промени. Разделението при отразяването на новините, наследено от времето на вестниците (локални, национални, международни, бизнес вести и т.н.), в този момент наподобява изцяло остаряло.
През семестъра попитах групата студенти по какъв начин биха разделили актуалния новинарски поток. Като цяло разделянето се върти към няколко преобладаващи тематики: околна среда, пол/сексуалност, стопански неравенства, малцинства, а по отношение на стопанската система - по-малко западноцентричен метод с по-голям акцент върху общественото предприемачество и така нататък
2. Преосмисляне на собствеността и приходния модел
Олекотените нови медии би трябвало да бъдат отворени към друг тип бизнес конструкция. Никой не желае да бъде асоцииран с обичайна пирамида на благосъстоятелност и ръководство, с нейните препоръки на шефовете над голям брой пластове мениджъри. Индивидуалната благосъстоятелност постоянно е обвързвана със опасност за публицистичната самостоятелност и се преглежда като отрицателно влияеща на доверието. Следователно новите структури на благосъстоятелност би трябвало да въвличат и аудиторията.
Точно подобен модел на приходите си показва новото потомство амбициозни публицисти. Според тях рекламният модел към този момент е стар. В по-голямата си част рекламите се преглеждат като неетични, инвазивни, подвеждащи и умерено ефикасни. Само някои форми на деликатно тествано спонсорство наподобяват допустими.
Предпочитаният поток от доходи още веднъж се основава на читателите: правилото на абонамента може да бъде преразгледан с по-ниски цени, по-голяма еластичност и други Възможна опция може да бъде система, поддържана от аудиторията, като Американското национално публично радио, което се финансира от правилните си слушатели на национално и локално равнище.
3. Разсъждения, данни, инспекция на обстоятелства и експертиза
Различните групи, с които работя, се сплотиха към мнението за нуждата от повече аналитична публицистика и инспекция на обстоятелствата.
Повечето студенти имат сериозно мнение към неспособността на публицистите (особено по малкия екран на живо) да се оправят със комплицирани въпроси. Необходимостта от по-агресивна позиция против дезинформацията - всички от почти до крещящи подправени вести - наподобява по-важна от всеки път, изключително когато се сблъскваме с несигурността към пандемията. Мнозина са били шокирани от безразсъдството на някои публицисти, постоянно подготвени да скочат по сочни истории без взор в профил или изследване.
Спешно са нужни експертизи. Някои студенти даже предложиха да се сътвори нов тип онлайн медии, напълно основани на тествани научни изявления, разрушени в аналитични формати, файлове, основани на данни, подкасти в дълга форма и видеа.
4. Последно нещо: ако се чудите, с печата е свършено
Бизнесът с вестници, който се отразява на горите (дори в случай че вестникарската хартия значително идва от резистентен дървесен материал), който изразходва доста сила за производството и разпространяването си и може да е преносител на микроби и вируси, в този момент се смята за олицетворение на античния свят. Що се отнася до бранша на списанията, той значително няма да преживее опустошенията на рекламния пазар в ерата след COVID-19. Някои може да намерят втори живот като второстепенен артикул на здрав цифров подобен (ако сходно нещо въобще откри своя път), само че това ще бъде всичко.
Фредерик Филу e създател в блога за медии, технологии и бизнес модели Monday Note. " Капитал " разгласява текста с негово позволение.
Тези наблюдения не претендират за нищо повече от разсъжденията на дребен сегмент от студенти и преподавателя им. Ето и няколко трендове, които си заслужава да представим.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики 1. По-малки медии
При диалог със студенти по публицистика опцията да работят за огромен преобладаващ новинарски бранд не седи преди всичко в задачите им. Бъдещите публицисти биха били по-склонни да работят за гъвкави структури, сходни на лодки, ръководени от дребен и безрезервен екипаж. Служителите ще би трябвало да имат разнообразни умения и да владеят голяма палитра от принадлежности, истории, движени от база данни, видеопродукции, инфографики и задълбочени знания на обществените медии.
Интересното е, че това желание към по-леките структури не се лимитира единствено до публицистиката. За част от работата, която вършим в Deepnews.ai, непрекъснато търсим експерти в нишови посоки като deep learning технологията, приложена към езика. Така забелязахме сходна наклонност: най-хубавите инженерни студенти към този момент не са привлечени от съмнителни блестящи кариери, възхвалявани от огромни индустриални групи като тези в енергийния бранш или бранша на защитата да вземем за пример. Приятели, които работят от страна на бизнеса, виждат същата наклонност: работните места в L`Oreal или P&G към този момент не са свещеният граал за милениълите или поколението Z.
Нарастваща част от бъдещите инженери и търговци към този момент не желаят да се свързват с огромни групи, които въплъщават полезности от друга ера: хиперконсуматорство, свръхглобализация, неуважение към малцинствата, разширяваща се работна мощ и липса на внимание към бъдещето на планетата. Тези трендове евентуално ще се засилят като продължение на полезностите в пост-COVID-19 ерата.
Журналистиката претърпява същите промени. Разделението при отразяването на новините, наследено от времето на вестниците (локални, национални, международни, бизнес вести и т.н.), в този момент наподобява изцяло остаряло.
През семестъра попитах групата студенти по какъв начин биха разделили актуалния новинарски поток. Като цяло разделянето се върти към няколко преобладаващи тематики: околна среда, пол/сексуалност, стопански неравенства, малцинства, а по отношение на стопанската система - по-малко западноцентричен метод с по-голям акцент върху общественото предприемачество и така нататък
2. Преосмисляне на собствеността и приходния модел
Олекотените нови медии би трябвало да бъдат отворени към друг тип бизнес конструкция. Никой не желае да бъде асоцииран с обичайна пирамида на благосъстоятелност и ръководство, с нейните препоръки на шефовете над голям брой пластове мениджъри. Индивидуалната благосъстоятелност постоянно е обвързвана със опасност за публицистичната самостоятелност и се преглежда като отрицателно влияеща на доверието. Следователно новите структури на благосъстоятелност би трябвало да въвличат и аудиторията.
Точно подобен модел на приходите си показва новото потомство амбициозни публицисти. Според тях рекламният модел към този момент е стар. В по-голямата си част рекламите се преглеждат като неетични, инвазивни, подвеждащи и умерено ефикасни. Само някои форми на деликатно тествано спонсорство наподобяват допустими.
Предпочитаният поток от доходи още веднъж се основава на читателите: правилото на абонамента може да бъде преразгледан с по-ниски цени, по-голяма еластичност и други Възможна опция може да бъде система, поддържана от аудиторията, като Американското национално публично радио, което се финансира от правилните си слушатели на национално и локално равнище.
3. Разсъждения, данни, инспекция на обстоятелства и експертиза
Различните групи, с които работя, се сплотиха към мнението за нуждата от повече аналитична публицистика и инспекция на обстоятелствата.
Повечето студенти имат сериозно мнение към неспособността на публицистите (особено по малкия екран на живо) да се оправят със комплицирани въпроси. Необходимостта от по-агресивна позиция против дезинформацията - всички от почти до крещящи подправени вести - наподобява по-важна от всеки път, изключително когато се сблъскваме с несигурността към пандемията. Мнозина са били шокирани от безразсъдството на някои публицисти, постоянно подготвени да скочат по сочни истории без взор в профил или изследване.
Спешно са нужни експертизи. Някои студенти даже предложиха да се сътвори нов тип онлайн медии, напълно основани на тествани научни изявления, разрушени в аналитични формати, файлове, основани на данни, подкасти в дълга форма и видеа.
4. Последно нещо: ако се чудите, с печата е свършено
Бизнесът с вестници, който се отразява на горите (дори в случай че вестникарската хартия значително идва от резистентен дървесен материал), който изразходва доста сила за производството и разпространяването си и може да е преносител на микроби и вируси, в този момент се смята за олицетворение на античния свят. Що се отнася до бранша на списанията, той значително няма да преживее опустошенията на рекламния пазар в ерата след COVID-19. Някои може да намерят втори живот като второстепенен артикул на здрав цифров подобен (ако сходно нещо въобще откри своя път), само че това ще бъде всичко.
Фредерик Филу e създател в блога за медии, технологии и бизнес модели Monday Note. " Капитал " разгласява текста с негово позволение.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ