Една София, два града
© Shutterstock Илюстрация
Увеличаване
Автор: Капитал Смаляване
Мащабното изследване на " Визия за София " демонстрира, че болшинството от софиянци са удовлетворени, че живеят тук. Трафикът и мръсният въздух са големите дефекти на града. Анализът разкрива растящата бездна сред " влиятелните " централни и югоизточни квартали и тези на север и запад.
Ако погледнем огромното изследване на " Визия за София ", което би трябвало да е основата за бъдещото развиване на столицата, можем да създадем един извод. Бихме могли да кажем, че софиянци харесват града си. Но бихме могли да обърнем това изречение по следния метод: 91% от хората в София са удовлетворени от това, че живеят в столицата. Двете не са тъкмо едно и също. Откъм възнаграждение, инфраструктура, културен живот и благоприятни условия столицата е несравнима към момента с другите градове. Това не значи, че тя е съвършен град.
Проучването, осъществено благодарение на " Алфа Рисърч ", демонстрира, че хората в София са мощно чувствителни към проблемите на града - изключително към мръсния въздух, трафика и презастрояването. Удовлетвореността от живота в столицата също така е в директна взаимозависимост от това от кой квартал е интервюираният - в случай че е от квартал по оста север-запад (пример: " Фондови жилища ", " Западен парк " и др.) или даже от сякаш влиятелни крайградски зони като Бояна и Драгалевци, позитивните оценки внезапно понижават. Това е и едно от най-важните изводи на проучването - в София стартират да се оформят забележими " зони на неравноправие ", т.е. места, където се живее доста по-добре от други. Затова оценката, че 57% считат, че градът се развива към по-добро, не може да е успокоителна. Защото другите 43% също живеят тук.
Зелената трева на съседите
Най-високи оценки идват от хората в централните градски елементи и квартали като " Лозенец ", " Дианабад ", " Яворов ", " Гео Милев ". Тук живеят високообразованите, заети в частния бранш и неръчен труд, с приходи над 1000 лева или с към междинните за София. Доста по-умерени са жителите на " Овча купел ", " Славия " и " Факултета ", а най-скептични към качеството на живот в София са в " Красна поляна ", " Разсадника ", " Западен парк " и други
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Като зони с невисок както образователно-културен, по този начин и стопански капитал ясно се открояват крайградските територии (селата към София, само че и Княжево, Драгалевци, Горна баня и др.), както и кварталите " Надежда ", " Орландовци ", " Свобода ". Когато се вгледаме в субективния финансов статус обаче, към този лист се прибавят " Дружба ", " Люлин " и " Обеля ", където дяловете на хората, определящи приходите си като незадоволителни, надвишават видимо междинните.
Според одобрените статистически индикатори София е град с по-високо неравноправие от междинното за страната (коефициентът на Джини е над 42 при приблизително за страната 40). Същевременно в града има доста по-малък дял на бедните и живеещи с материални ограничения (20% при приблизително 30% за страната). Тоест в София има по-малко беднотия, само че повече неравноправие.
В редица връзки жителите на западните и северните квартали на столицата се усещат по-необлагодетелствани. " Решаващи зони на интервенция против тези първи проблясъци на сегрегиране на неравенствата (освен обществения превоз, чието развиване е необятно подкрепяно) са благоустрояването на уличната мрежа и сградния фонд, повишение качеството на образованието в кварталните учебни заведения, децентрализация на културния живот, само че и по-засилени ограничения за сигурност ", написа в изследването.
Молове и замърсен въздух
Ако погледнем от близко отговорите, ще забележим, че висока оценка получават неща като комерсиалната мрежа, културните събития, концентрацията на учебни заведения и университети.
Факторите, които имат директно отношение към здравето и задоволството ни: чистотата, качеството на въздуха, равнищата на звук, положението на постройките и улиците, съществуването на зелени площи, стържат по дъното на класацията. Най-големият дразнител, директно обвързван с чистотата и шума, е трафикът (виж инфографиките).
Интересно е обаче, че макар че три четвърти от семействата имат най-малко един автомобил, единствено 27% не употребяват нищо друго за напредване с изключение на кола. Това демонстрира относително положително равнище на градски превоз, само че пешком се придвижват едвам 8%, а с велосипед - 1% от анкетираните; 51% считат, че пътните артерии би трябвало да се развиват предпочитано пред пешеходните. Чистотата на града се дефинира като един от най-тежките проблеми, само че в същото време хората показват съмнение към системата за разделно събиране и преработване и над 50% изобщо не я употребяват.
Изводите са няколко. Първо, явно е, че в град, който е очакван най-вече за коли, е мъчно да накараш хората да вървят пеш или да карат колело. Това изисква дейна инвестиция в смяната на този модел, а не в " още от същото ". И второ, неналичието на доверие остава основна спънка.
Жителите не имат вяра, че общината работи в интерес на обществения интерес, че нещата се случват транспарантно, а разпоредбите се съблюдават. " Гражданската интензивност е основна и би трябвало да я има. Но не зависи от един човек или от 5 души. Всяко изпитание за по-качествена среда би трябвало да бъде улеснено в границите на някаква работеща система, споделя арх. Любо Георгиев от " Визия за София ". В момента, признава той, няма мощна ясна и задоволително добре функционираща система, която да преведе дейностите на съзнателния жител към нещо положително, което да има резултат върху целия град. 2 млн. софиянци
Според последните настоящи данни на ГРАО към 2017 година жителите на София с крайградските територии са 1 311 348 души, от които популацията на възраст 15+ години е 1 012 774 души (за съпоставяне, при преброяването на Национален статистически институт през 2011 г. са регистрирани 1 291 591 души). Тези данни обаче регистрират единствено записаните поданици, само че не и пребиваващите без регистрация. По данни на " Алфа Рисърч " и косвени статистически разбори може да се счита, че популацията на София е към 2 000 0000 души. В града живеят доста повече млади/в трудоспособна възраст (77% под 60 година по отношение на 68% за страната), по-образовани (относителният дял на висшистите в столицата е съвсем двойно по-голям от този за страната) и с по-висок стопански статус хора (средна чиста заплата на човек от 1222 лева по отношение на 908 за страната за четвъртото тримесечие на 2018 г.).
Увеличаване
Автор: Капитал Смаляване
Мащабното изследване на " Визия за София " демонстрира, че болшинството от софиянци са удовлетворени, че живеят тук. Трафикът и мръсният въздух са големите дефекти на града. Анализът разкрива растящата бездна сред " влиятелните " централни и югоизточни квартали и тези на север и запад.
Ако погледнем огромното изследване на " Визия за София ", което би трябвало да е основата за бъдещото развиване на столицата, можем да създадем един извод. Бихме могли да кажем, че софиянци харесват града си. Но бихме могли да обърнем това изречение по следния метод: 91% от хората в София са удовлетворени от това, че живеят в столицата. Двете не са тъкмо едно и също. Откъм възнаграждение, инфраструктура, културен живот и благоприятни условия столицата е несравнима към момента с другите градове. Това не значи, че тя е съвършен град.
Проучването, осъществено благодарение на " Алфа Рисърч ", демонстрира, че хората в София са мощно чувствителни към проблемите на града - изключително към мръсния въздух, трафика и презастрояването. Удовлетвореността от живота в столицата също така е в директна взаимозависимост от това от кой квартал е интервюираният - в случай че е от квартал по оста север-запад (пример: " Фондови жилища ", " Западен парк " и др.) или даже от сякаш влиятелни крайградски зони като Бояна и Драгалевци, позитивните оценки внезапно понижават. Това е и едно от най-важните изводи на проучването - в София стартират да се оформят забележими " зони на неравноправие ", т.е. места, където се живее доста по-добре от други. Затова оценката, че 57% считат, че градът се развива към по-добро, не може да е успокоителна. Защото другите 43% също живеят тук.
Зелената трева на съседите
Най-високи оценки идват от хората в централните градски елементи и квартали като " Лозенец ", " Дианабад ", " Яворов ", " Гео Милев ". Тук живеят високообразованите, заети в частния бранш и неръчен труд, с приходи над 1000 лева или с към междинните за София. Доста по-умерени са жителите на " Овча купел ", " Славия " и " Факултета ", а най-скептични към качеството на живот в София са в " Красна поляна ", " Разсадника ", " Западен парк " и други
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Като зони с невисок както образователно-културен, по този начин и стопански капитал ясно се открояват крайградските територии (селата към София, само че и Княжево, Драгалевци, Горна баня и др.), както и кварталите " Надежда ", " Орландовци ", " Свобода ". Когато се вгледаме в субективния финансов статус обаче, към този лист се прибавят " Дружба ", " Люлин " и " Обеля ", където дяловете на хората, определящи приходите си като незадоволителни, надвишават видимо междинните.
Според одобрените статистически индикатори София е град с по-високо неравноправие от междинното за страната (коефициентът на Джини е над 42 при приблизително за страната 40). Същевременно в града има доста по-малък дял на бедните и живеещи с материални ограничения (20% при приблизително 30% за страната). Тоест в София има по-малко беднотия, само че повече неравноправие.
В редица връзки жителите на западните и северните квартали на столицата се усещат по-необлагодетелствани. " Решаващи зони на интервенция против тези първи проблясъци на сегрегиране на неравенствата (освен обществения превоз, чието развиване е необятно подкрепяно) са благоустрояването на уличната мрежа и сградния фонд, повишение качеството на образованието в кварталните учебни заведения, децентрализация на културния живот, само че и по-засилени ограничения за сигурност ", написа в изследването.
Молове и замърсен въздух
Ако погледнем от близко отговорите, ще забележим, че висока оценка получават неща като комерсиалната мрежа, културните събития, концентрацията на учебни заведения и университети.
Факторите, които имат директно отношение към здравето и задоволството ни: чистотата, качеството на въздуха, равнищата на звук, положението на постройките и улиците, съществуването на зелени площи, стържат по дъното на класацията. Най-големият дразнител, директно обвързван с чистотата и шума, е трафикът (виж инфографиките).
Интересно е обаче, че макар че три четвърти от семействата имат най-малко един автомобил, единствено 27% не употребяват нищо друго за напредване с изключение на кола. Това демонстрира относително положително равнище на градски превоз, само че пешком се придвижват едвам 8%, а с велосипед - 1% от анкетираните; 51% считат, че пътните артерии би трябвало да се развиват предпочитано пред пешеходните. Чистотата на града се дефинира като един от най-тежките проблеми, само че в същото време хората показват съмнение към системата за разделно събиране и преработване и над 50% изобщо не я употребяват.
Изводите са няколко. Първо, явно е, че в град, който е очакван най-вече за коли, е мъчно да накараш хората да вървят пеш или да карат колело. Това изисква дейна инвестиция в смяната на този модел, а не в " още от същото ". И второ, неналичието на доверие остава основна спънка.
Жителите не имат вяра, че общината работи в интерес на обществения интерес, че нещата се случват транспарантно, а разпоредбите се съблюдават. " Гражданската интензивност е основна и би трябвало да я има. Но не зависи от един човек или от 5 души. Всяко изпитание за по-качествена среда би трябвало да бъде улеснено в границите на някаква работеща система, споделя арх. Любо Георгиев от " Визия за София ". В момента, признава той, няма мощна ясна и задоволително добре функционираща система, която да преведе дейностите на съзнателния жител към нещо положително, което да има резултат върху целия град. 2 млн. софиянци
Според последните настоящи данни на ГРАО към 2017 година жителите на София с крайградските територии са 1 311 348 души, от които популацията на възраст 15+ години е 1 012 774 души (за съпоставяне, при преброяването на Национален статистически институт през 2011 г. са регистрирани 1 291 591 души). Тези данни обаче регистрират единствено записаните поданици, само че не и пребиваващите без регистрация. По данни на " Алфа Рисърч " и косвени статистически разбори може да се счита, че популацията на София е към 2 000 0000 души. В града живеят доста повече млади/в трудоспособна възраст (77% под 60 година по отношение на 68% за страната), по-образовани (относителният дял на висшистите в столицата е съвсем двойно по-голям от този за страната) и с по-висок стопански статус хора (средна чиста заплата на човек от 1222 лева по отношение на 908 за страната за четвъртото тримесечие на 2018 г.).
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ