Със София в центъра на бизнеса
© Progress Компанията
Базираната в Бедфорд, Масачузетс, Progress e учредена през 1981 година Компанията предлага технологии и принадлежности, които се употребяват от софтуерни компании и разработчици за основаване на бизнес приложения. В края на 2014 година Progress купи българската Telerik за 262.5 млн. $ и е един от огромните работодатели в IT бранша в България. Българското сдружение " Телерик " има над
500
чиновници в страната, а от няколко месеца се реалокира в новия си офис на " Цариградско шосе ". Приходите на компанията доближиха
92
млн. лева за 2017 година, а на световната компания Progress - 398 млн. $ за фискалната 2017 г.Йогеш Гупта е изпълнителен шеф на американската софтуерна компания Progress от октомври 2016 година Преди да се причисли към Progress, от 2013 до 2015 година е президент и основен изпълнителен шеф на Kaseya, софтуерна компания за ИТ ръководство в облака. Преди Kaseya Гупта е основен изпълнителен шеф на FatWire Software от 2007 година до придобиването й от Oracle през 2011 година Под негово ръководство за три години FatWire усилва приходите си със 100% в резултат на новаторски нови артикули и основани в облака оферти. От 1989 година до 2007 година Гупта е в Computer Associates, където е основен софтуерен шеф и основен пълководец. Има дълготраен опит в софтуерния бранш, където е работил и като разработчик.
Още по тематиката
Най-големите софтуерни компании: Островът на оптимизма
Технологичният бранш в България продължава да пораства, като голямата част от сдруженията имат двуцифрен скок в приходите
21 авг 2018
Progress се реалокира в нов офис на " Цариградско шосе "
500-те чиновници на българското сдружение на щатската компания – " Телерик ", ще работят в най-големия развоен център на групата
11 юни 2018
Зоран Арсовски: Опитваме се да мислим като стартъп бизнесмени
Директорът " Дигитален маркетинг " в Progress пред " Капитал "
19 дек 2017
Софтуерният пазар е извънредно конкурентен. Как се развива Progress на него и какво отличава компанията ви?
- Пазарът на разработка на приложения мина през няколко стадия. Преди няколко години всеки говореше по какъв начин мобилните технологии са преди всичко, след това пристигнаха и облачните. Днес, несъмнено, тези два фактора са извънредно значими за бизнес приложенията. Но различен фактор, който става все по-голям, е по какъв начин внедряваме изкуствен интелект, с цел да създадем софтуера по-когнитивен и интелигентен. Защото създаването на програмен продукт става все по-комплексна.
Друга наклонност от последните 10 години е по какъв начин към главната движеща мощ в бранша - разработчиците, първо се причислиха дизайнерите, които вършат приложенията по-лесни за потребление и по-красиви. Впоследствие с възхода на облачните технологии към тях се причислиха и експертите по DevOps (от англ. от development и operations). Сега към тях се включват и експертите по разбор на данни. Тези четири съставни елементи би трябвало да работят дружно като екип и ние като компания е належащо да им предоставяме решения, които да улесняват работата им. Това е и задачата на Progress.
Да, има голяма конкуренция в бранша, само че и доста благоприятни условия. Ние сме неповторима компания по една съществена причина - главната част от приходите ни – съвсем 60%, идват от други софтуерни компании. Правим артикули, предопределени за разработчици, които основават програмен продукт. Но и доста други компании го вършат. Причината е, че бизнес моделът ни е надъхан по отношение на тези софтуерни компании, с което малко на брой могат да се похвалят. Което е и заложено в ДНК-то на компанията ни още преди 37 години.
Къде е мястото на офиса в София в цялата конструкция и този бизнес модел?
- В София е най-големият ни R&D център и той е извънредно значим за нас, което се вижда и от инвестицията в новия ни офис. Много от продуктите ни се основават тук, като имаме и такива, които се създават в съдействие с други екипи по света - в региона на чатботове с изкуствен интелект, облачна инфраструктура, добавена и виртуална действителност и други. Целта ни е да имаме центрове с сериозна маса чиновници в офиси, които им дават вярната среда в композиция с положително управление, и да ги свържем посред им. Освен в София имаме такива в Индия, както и два в Съединени американски щати. Тези четири центъра правят огромна част от разработките в компанията. И офисът в София играе съществена роля в тази конструкция.
Колко сложни са координацията и съдействието сред офиси в толкоз разнообразни страни?
- Някои артикули се вършат напълно в София или напълно в други местоположения и съдействието сред офисите не е толкоз огромно. В други случаи то е надалеч по-активно. Но е елементарно поради новите средства за връзка - от видеоконферентен диалог през смарт телефона до принадлежности като GitHub и CodeShare, както и Slack. Имаме нова среда без граници, доста по-различна от тази от времето, когато аз пишех код (смее се). В същото време са значими и срещите лице в лице - ето за какво имаме планувани срещи всяко тримесечие - в София, Бостън и така нататък Правим ги, с цел да може хората в компанията да знаят, че въпреки да сме на разнообразни места, ние сме едно цяло. Техническата ни поддръжка също е световна и се прави от центровете, където се основават продуктите ни.
Какво е наблюдението ви за българския софтуерен бранш и експертите в него?
- Не знам какво е било равнището преди 16 години, когато Telerik започва, само че през днешния ден то е доста високо. Има огромна база от експерти, както и хора с предприемачески умения. Ние самите ръководим бизнеса си, като акцентираме на предприемаческия дух на чиновниците. В същото време средата за наемане на нови хора е доста динамична и предизвикателна, тъй като софтуерната стопанска система в България е " гореща ", също както в Бостън и Хайдарабад. Наемането и задържането на положителни експерти е огромно предизвикателство за софтуерните компании през днешния ден.
Според мен има три основни фактора, които оказват помощ за задържането на чиновниците в една компания. При първия не работата е най-важна, а екипът. Вторият са самата работа и дилемите, по които чиновниците работят. А третият е средата, в която тези екипи си сътрудничат. Ако не понасяш постройката, в която работиш, няма по какъв начин да си пълностоен. Така че наша задача е да осигурим тази среда, както и да наемем най-хубавите експерти, които да работят по новаторски планове.
Каква е задачата на Рrogress Labs, при който чиновниците могат да работят и по лични планове?
- Ще стартира с малко предистория - когато станах тeхнически шеф на CA Technologies през 2000 година, се запитах: по какъв начин да иновираме в такава голяма конструкция? Имахме 3000 софтуерни инженери от общо 16 000 чиновници, 4 милиарда $ доходи и така нататък Как можеш да иновираш в такава компания? Така ми хрумна концепцията за лаборатории за нововъведения. Когато започнах в Progress, привлякох и техническия шеф Дмитри Чеверик, който преди работеше в една от лабораториите в CA Technologies. Той даде начало и на Progress Laps. Концепцията зад тях е елементарна: чиновниците ни са бизнесмени вътре в самата компания и би трябвало само да убедят един или двама души да ги финансират - в тази ситуация аз и Дмитри. Трябва да имат концепция и екип и да реализират избрани цели, както при всеки стартъп. Някои хрумвания работят, други не и това е обикновено.
Всъщност забавното е, че множеството няма да сработят. Стартъп общността не приказва за 19 от 20-те плана, които се провалят, а само за този, който е съумял. Знаем, че 95% от стартъпите не съумяват. Същото е и упованието ни за плановете вътре в компанията, което е изцяло обикновено. Проектите ни се преглеждат на всеки шест месеца и решаваме дали да продължим да ги финансираме за идващите шест месеца. Имаме огромни триумфи - такива в региона на добавената и виртуалната действителност, както и в чатботовете, имаме и план, занимаващ се с блокчейн. Искам да подчертая, че това не са единствените нововъведения вътре в компанията. Екипите ни в продуктовите сегменти също непрекъснато иновират.
Преди години сте работили в региона на изкуствения разсъдък. Как тази технология се трансформира в най-важната в актуалния софтуерен свят и какво следва?
- Работих в региона на AI преди доста години. За изкуствен интелект се приказва още от 60-те години на ХХ в. В началото на 80-те години, когато дойдох в Съединени американски щати, към този момент стартира да се оформя концепцията за актуалния AI. Много от сегашните логаритми за невронни мрежи са от 80-те години на ХХ в. Тогава имаше един главен проблем - компютърният потенциал за обработка на данни беше доста по-ограничен, а съхранението на данни беше малко и доста скъпо. А и солидните размери данни не съществуваха в днешния си тип. През последните две десетилетия компютърните запаси последователно станаха основни, само че едвам през последните 5-10 години информацията стана задоволително огромна като размер за значителен и логичен разбор на данни.
Сега сме очевидци по какъв начин данните се основават от машини и датчици. Те са толкоз огромни, че няма по какъв начин да ги разбираем сами. Ето тук към този момент виждаме и бизнес смисъла в машинното самообразование. Намираме се в страховит интервал на промени и напредъкът е свръхестествен. Според мен през идващите няколко години в региона на бизнес приложенията главен въпрос ще бъде по какъв начин фирмите да се възползват от автоматизирано генерираните данни за своите бизнес цели. Това ще промени производството, енергетиката, превоза, строителството, имотния бранш и така нататък Дори базов проблем като поддръжката на някакви интервенции може да спести стотици милиарди долари посредством автоматизацията им. На корпоративно равнище технологиите ще трансформират методите, по които вършим бизнес, а на потребителско ще трансформират целия ни живот.
Тоест не вярвате на апокалиптични прогнози, че един ден машините ще ни завземат?
- При първата индустриална гражданска война хората са си казвали, че машините ще ги заместят и ще вършат всичко вместо тях. За последните 150 години машините към този момент вършат всичко, само че през днешния ден има повече работни места от всеки път. Следва електрическата гражданска война със същите терзания. Днес машините се движат по-бързо и придвижват повече от самите хора. Въпросът на дневен ред към този момент е на ментално равнище - по какъв начин машините мислят и взимат по-добри решения от нас. И да, в някои случаи това е по този начин. Но го вършат в помощ на хората. Разбира се, нещата могат да се объркат, само че същото може да се случи и при шофирането на човек. Според мен човечеството е положително в откриването на способи по какъв начин да употребява технологиите за положителни цели. Естествено има доста терзания към новите технологии. Смятам, че с течение на времето изкуственият разсъдък също ще бъда теоретичен какво ТРЯБВА да прави. Тук значимата дума е ТРЯБВА, тъй като допуска преценка. На първо място би трябвало да стои преценката, че хората са преди всичко и са по-важни от машините - въпреки всичко Айзък Азимов e писал за законите на роботиката преди над 60 години. Ако сложим точни правила, всичко ще е наред. Да, ще има и недобронамерени хора, които ще се опитат да трансфорат технологиите в оръжие. Но това го има и в този момент.
Много консуматори се тормозят от въздействието на технологиите върху живота им. Как ще се отрази това върху бранша ви?
- Мисля, че се задава вероятен отпор против някои технологии, най-много против организациите, които не зачитат правата на потребителите си. И той ще е с най-различен интензитет и темперамент - да вземем за пример виждаме мощен отпор против Фейсбук, само че не и при Гугъл. Защо? Amazon да вземем за пример също събира доста данни за потребителите си, само че те не престават да употребяват платформата им. Всичко зависи от метода, по който тези организации третират казуса - ще създадеш доверие, в случай че казваш на потребителите по какъв начин и за какво събираш тази информация, даваш им опция да изтриват тази информация, защитаваш я добре, и си държиш на думата. Ако нарушиш това доверие, марката ти ще пострада доста. И в наши дни има компании, които се оправят доста добре с опазването на това доверие, само че и такива, които не съумяват. Ако повече компании не се оправят, отпорът против целия софтуерен бранш ще е огромен. Така че би трябвало да има по-голяма отчетност и отговорност у фирмите. И да, Европейски Съюз одобри GDPR, само че не можеш да регулираш етиката - тя би трябвало да пристигна от самата компания.
Как се промени софтуерният пазар?
- Пазарът на разработка на приложения е голям и ще продължи да пораства - може би единственият различен, който е толкоз динамичен, е този на биотехнологиите. А и той е на половина софтуерен. Наистина съм късметлия, че съм част от софтуерния бранш, в който започнах работа през 1981 година Създаването на програмен продукт е вълнуващо, тъй като няма физически ограничавания. Всъщност първо работих пет години като електрически инженер и там казусът е, че даже да създадеш най-хубавия дизайн, отново си дърпан обратно точно от физическите ограничавания. Докато при софтуера кодът прави тъкмо това, което му кажеш. И даже при изкуствения разсъдък логаритмите, върху който той работи, са основани от човек. Така че софтуерният бранш ще продължи да пораства.
Къде виждате Progress през идващите три до пет години?
- Смятам, че ще сме още по-силни в нещата, които вършим. А ние сътворяваме програмен продукт за софтуерни разработчици, в което сме доста положителни.
Базираната в Бедфорд, Масачузетс, Progress e учредена през 1981 година Компанията предлага технологии и принадлежности, които се употребяват от софтуерни компании и разработчици за основаване на бизнес приложения. В края на 2014 година Progress купи българската Telerik за 262.5 млн. $ и е един от огромните работодатели в IT бранша в България. Българското сдружение " Телерик " има над
500
чиновници в страната, а от няколко месеца се реалокира в новия си офис на " Цариградско шосе ". Приходите на компанията доближиха
92
млн. лева за 2017 година, а на световната компания Progress - 398 млн. $ за фискалната 2017 г.Йогеш Гупта е изпълнителен шеф на американската софтуерна компания Progress от октомври 2016 година Преди да се причисли към Progress, от 2013 до 2015 година е президент и основен изпълнителен шеф на Kaseya, софтуерна компания за ИТ ръководство в облака. Преди Kaseya Гупта е основен изпълнителен шеф на FatWire Software от 2007 година до придобиването й от Oracle през 2011 година Под негово ръководство за три години FatWire усилва приходите си със 100% в резултат на новаторски нови артикули и основани в облака оферти. От 1989 година до 2007 година Гупта е в Computer Associates, където е основен софтуерен шеф и основен пълководец. Има дълготраен опит в софтуерния бранш, където е работил и като разработчик.
Още по тематиката
Най-големите софтуерни компании: Островът на оптимизма
Технологичният бранш в България продължава да пораства, като голямата част от сдруженията имат двуцифрен скок в приходите
21 авг 2018
Progress се реалокира в нов офис на " Цариградско шосе "
500-те чиновници на българското сдружение на щатската компания – " Телерик ", ще работят в най-големия развоен център на групата
11 юни 2018
Зоран Арсовски: Опитваме се да мислим като стартъп бизнесмени
Директорът " Дигитален маркетинг " в Progress пред " Капитал "
19 дек 2017
Софтуерният пазар е извънредно конкурентен. Как се развива Progress на него и какво отличава компанията ви?
- Пазарът на разработка на приложения мина през няколко стадия. Преди няколко години всеки говореше по какъв начин мобилните технологии са преди всичко, след това пристигнаха и облачните. Днес, несъмнено, тези два фактора са извънредно значими за бизнес приложенията. Но различен фактор, който става все по-голям, е по какъв начин внедряваме изкуствен интелект, с цел да създадем софтуера по-когнитивен и интелигентен. Защото създаването на програмен продукт става все по-комплексна.
Друга наклонност от последните 10 години е по какъв начин към главната движеща мощ в бранша - разработчиците, първо се причислиха дизайнерите, които вършат приложенията по-лесни за потребление и по-красиви. Впоследствие с възхода на облачните технологии към тях се причислиха и експертите по DevOps (от англ. от development и operations). Сега към тях се включват и експертите по разбор на данни. Тези четири съставни елементи би трябвало да работят дружно като екип и ние като компания е належащо да им предоставяме решения, които да улесняват работата им. Това е и задачата на Progress.
Да, има голяма конкуренция в бранша, само че и доста благоприятни условия. Ние сме неповторима компания по една съществена причина - главната част от приходите ни – съвсем 60%, идват от други софтуерни компании. Правим артикули, предопределени за разработчици, които основават програмен продукт. Но и доста други компании го вършат. Причината е, че бизнес моделът ни е надъхан по отношение на тези софтуерни компании, с което малко на брой могат да се похвалят. Което е и заложено в ДНК-то на компанията ни още преди 37 години.
Къде е мястото на офиса в София в цялата конструкция и този бизнес модел?
- В София е най-големият ни R&D център и той е извънредно значим за нас, което се вижда и от инвестицията в новия ни офис. Много от продуктите ни се основават тук, като имаме и такива, които се създават в съдействие с други екипи по света - в региона на чатботове с изкуствен интелект, облачна инфраструктура, добавена и виртуална действителност и други. Целта ни е да имаме центрове с сериозна маса чиновници в офиси, които им дават вярната среда в композиция с положително управление, и да ги свържем посред им. Освен в София имаме такива в Индия, както и два в Съединени американски щати. Тези четири центъра правят огромна част от разработките в компанията. И офисът в София играе съществена роля в тази конструкция.
Колко сложни са координацията и съдействието сред офиси в толкоз разнообразни страни?
- Някои артикули се вършат напълно в София или напълно в други местоположения и съдействието сред офисите не е толкоз огромно. В други случаи то е надалеч по-активно. Но е елементарно поради новите средства за връзка - от видеоконферентен диалог през смарт телефона до принадлежности като GitHub и CodeShare, както и Slack. Имаме нова среда без граници, доста по-различна от тази от времето, когато аз пишех код (смее се). В същото време са значими и срещите лице в лице - ето за какво имаме планувани срещи всяко тримесечие - в София, Бостън и така нататък Правим ги, с цел да може хората в компанията да знаят, че въпреки да сме на разнообразни места, ние сме едно цяло. Техническата ни поддръжка също е световна и се прави от центровете, където се основават продуктите ни.
Какво е наблюдението ви за българския софтуерен бранш и експертите в него?
- Не знам какво е било равнището преди 16 години, когато Telerik започва, само че през днешния ден то е доста високо. Има огромна база от експерти, както и хора с предприемачески умения. Ние самите ръководим бизнеса си, като акцентираме на предприемаческия дух на чиновниците. В същото време средата за наемане на нови хора е доста динамична и предизвикателна, тъй като софтуерната стопанска система в България е " гореща ", също както в Бостън и Хайдарабад. Наемането и задържането на положителни експерти е огромно предизвикателство за софтуерните компании през днешния ден.
Според мен има три основни фактора, които оказват помощ за задържането на чиновниците в една компания. При първия не работата е най-важна, а екипът. Вторият са самата работа и дилемите, по които чиновниците работят. А третият е средата, в която тези екипи си сътрудничат. Ако не понасяш постройката, в която работиш, няма по какъв начин да си пълностоен. Така че наша задача е да осигурим тази среда, както и да наемем най-хубавите експерти, които да работят по новаторски планове.
Каква е задачата на Рrogress Labs, при който чиновниците могат да работят и по лични планове?
- Ще стартира с малко предистория - когато станах тeхнически шеф на CA Technologies през 2000 година, се запитах: по какъв начин да иновираме в такава голяма конструкция? Имахме 3000 софтуерни инженери от общо 16 000 чиновници, 4 милиарда $ доходи и така нататък Как можеш да иновираш в такава компания? Така ми хрумна концепцията за лаборатории за нововъведения. Когато започнах в Progress, привлякох и техническия шеф Дмитри Чеверик, който преди работеше в една от лабораториите в CA Technologies. Той даде начало и на Progress Laps. Концепцията зад тях е елементарна: чиновниците ни са бизнесмени вътре в самата компания и би трябвало само да убедят един или двама души да ги финансират - в тази ситуация аз и Дмитри. Трябва да имат концепция и екип и да реализират избрани цели, както при всеки стартъп. Някои хрумвания работят, други не и това е обикновено.
Всъщност забавното е, че множеството няма да сработят. Стартъп общността не приказва за 19 от 20-те плана, които се провалят, а само за този, който е съумял. Знаем, че 95% от стартъпите не съумяват. Същото е и упованието ни за плановете вътре в компанията, което е изцяло обикновено. Проектите ни се преглеждат на всеки шест месеца и решаваме дали да продължим да ги финансираме за идващите шест месеца. Имаме огромни триумфи - такива в региона на добавената и виртуалната действителност, както и в чатботовете, имаме и план, занимаващ се с блокчейн. Искам да подчертая, че това не са единствените нововъведения вътре в компанията. Екипите ни в продуктовите сегменти също непрекъснато иновират.
Преди години сте работили в региона на изкуствения разсъдък. Как тази технология се трансформира в най-важната в актуалния софтуерен свят и какво следва?
- Работих в региона на AI преди доста години. За изкуствен интелект се приказва още от 60-те години на ХХ в. В началото на 80-те години, когато дойдох в Съединени американски щати, към този момент стартира да се оформя концепцията за актуалния AI. Много от сегашните логаритми за невронни мрежи са от 80-те години на ХХ в. Тогава имаше един главен проблем - компютърният потенциал за обработка на данни беше доста по-ограничен, а съхранението на данни беше малко и доста скъпо. А и солидните размери данни не съществуваха в днешния си тип. През последните две десетилетия компютърните запаси последователно станаха основни, само че едвам през последните 5-10 години информацията стана задоволително огромна като размер за значителен и логичен разбор на данни.
Сега сме очевидци по какъв начин данните се основават от машини и датчици. Те са толкоз огромни, че няма по какъв начин да ги разбираем сами. Ето тук към този момент виждаме и бизнес смисъла в машинното самообразование. Намираме се в страховит интервал на промени и напредъкът е свръхестествен. Според мен през идващите няколко години в региона на бизнес приложенията главен въпрос ще бъде по какъв начин фирмите да се възползват от автоматизирано генерираните данни за своите бизнес цели. Това ще промени производството, енергетиката, превоза, строителството, имотния бранш и така нататък Дори базов проблем като поддръжката на някакви интервенции може да спести стотици милиарди долари посредством автоматизацията им. На корпоративно равнище технологиите ще трансформират методите, по които вършим бизнес, а на потребителско ще трансформират целия ни живот.
Тоест не вярвате на апокалиптични прогнози, че един ден машините ще ни завземат?
- При първата индустриална гражданска война хората са си казвали, че машините ще ги заместят и ще вършат всичко вместо тях. За последните 150 години машините към този момент вършат всичко, само че през днешния ден има повече работни места от всеки път. Следва електрическата гражданска война със същите терзания. Днес машините се движат по-бързо и придвижват повече от самите хора. Въпросът на дневен ред към този момент е на ментално равнище - по какъв начин машините мислят и взимат по-добри решения от нас. И да, в някои случаи това е по този начин. Но го вършат в помощ на хората. Разбира се, нещата могат да се объркат, само че същото може да се случи и при шофирането на човек. Според мен човечеството е положително в откриването на способи по какъв начин да употребява технологиите за положителни цели. Естествено има доста терзания към новите технологии. Смятам, че с течение на времето изкуственият разсъдък също ще бъда теоретичен какво ТРЯБВА да прави. Тук значимата дума е ТРЯБВА, тъй като допуска преценка. На първо място би трябвало да стои преценката, че хората са преди всичко и са по-важни от машините - въпреки всичко Айзък Азимов e писал за законите на роботиката преди над 60 години. Ако сложим точни правила, всичко ще е наред. Да, ще има и недобронамерени хора, които ще се опитат да трансфорат технологиите в оръжие. Но това го има и в този момент.
Много консуматори се тормозят от въздействието на технологиите върху живота им. Как ще се отрази това върху бранша ви?
- Мисля, че се задава вероятен отпор против някои технологии, най-много против организациите, които не зачитат правата на потребителите си. И той ще е с най-различен интензитет и темперамент - да вземем за пример виждаме мощен отпор против Фейсбук, само че не и при Гугъл. Защо? Amazon да вземем за пример също събира доста данни за потребителите си, само че те не престават да употребяват платформата им. Всичко зависи от метода, по който тези организации третират казуса - ще създадеш доверие, в случай че казваш на потребителите по какъв начин и за какво събираш тази информация, даваш им опция да изтриват тази информация, защитаваш я добре, и си държиш на думата. Ако нарушиш това доверие, марката ти ще пострада доста. И в наши дни има компании, които се оправят доста добре с опазването на това доверие, само че и такива, които не съумяват. Ако повече компании не се оправят, отпорът против целия софтуерен бранш ще е огромен. Така че би трябвало да има по-голяма отчетност и отговорност у фирмите. И да, Европейски Съюз одобри GDPR, само че не можеш да регулираш етиката - тя би трябвало да пристигна от самата компания.
Как се промени софтуерният пазар?
- Пазарът на разработка на приложения е голям и ще продължи да пораства - може би единственият различен, който е толкоз динамичен, е този на биотехнологиите. А и той е на половина софтуерен. Наистина съм късметлия, че съм част от софтуерния бранш, в който започнах работа през 1981 година Създаването на програмен продукт е вълнуващо, тъй като няма физически ограничавания. Всъщност първо работих пет години като електрически инженер и там казусът е, че даже да създадеш най-хубавия дизайн, отново си дърпан обратно точно от физическите ограничавания. Докато при софтуера кодът прави тъкмо това, което му кажеш. И даже при изкуствения разсъдък логаритмите, върху който той работи, са основани от човек. Така че софтуерният бранш ще продължи да пораства.
Къде виждате Progress през идващите три до пет години?
- Смятам, че ще сме още по-силни в нещата, които вършим. А ние сътворяваме програмен продукт за софтуерни разработчици, в което сме доста положителни.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ