Иван Портних: Варна се отваря към морето
© Политическа партия ГЕРБ Визитка
Иван Портних има магистърски степени по интернационалните стопански отношение от Университета за национално и международно стопанство и по бизнес администрация от Франкофонския институт по администрация и ръководство в София, както и от Университета в Нант, Франция. От 2001 до 2013 година е общоприет управител на " Грандхотел Варна ". През 2011 година е определен за общински консултант във Варна от листата на ГЕРБ и оглавява нейната група в общинския съвет. На 12 май 2013 година е определен за народен представител от ГЕРБ в 42-ото Народно заседание, само че мандатът му е преустановен скоро по-късно поради присъединяване му в предварителните избори за кмет на града в края на юни, които печели.
Г-н Портних, тази година Варна работи с бюджет от съвсем половин милиард лв.. Какви са целите на града?
- Бюджетът на община Варна за 2019 година е рекорден - близо 498 млн. лева, и резултатът от осъществяването му ще бъде усетен от всеки варненец. През 2013 година, когато за първи път поех ръководството на града, се говореше, че даже макрорамка от 200 млн. лева е мъчно постижима. Факт е обаче, че към днешна дата бюджетът на морската столица е половин милиард, и то без увеличени локални налози. Устойчивата наклонността за понижаване на безработицата, дълготрайният кредитен рейтинг на общината - ВВВ, постоянна вероятност, също са доказателства за развиването на морската столица. Всичко това е добра основа за осъществяване на нашите цели – основаване на съвременна градска среда, създаване на модерна просветителна, обществена, културна и спортна инфраструктура.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Инвестиционната ни стратегия е с планове по оперативна стратегия " Региони в напредък " на стойност 85.6 млн. лева, с аварийни за още 42 млн. лева Общо за настоящия програмен интервал сме договорили и са в развой на реализация 20 плана, на обща стойност близо 150 млн. лева Отделно от това в финансовата стратегия има средства за поправки на дребните улици, за създаване на нови паркоместа в междублоковите пространства, на нови зони за отдих, на детски и спортни площадки, за озеленяване. Започнахме създаване на рибарското пристанище, за превръщането на Аспаруховия парк във втора Морска градина. Изграждаме три нови спортни комплекса в града. Мисля, че демонстрираме едно стремително движение на обновяване на града, тъй като Варна няма време за губене.
Безспорно най-големият инфраструктурен план в града е бул. " Васил Левски ". Какви проблеми взема решение той?
- Булевард " Васил Левски " е най-мащабният план, осъществен през последните десетилетия във Варна. Замислен от дълго време, той не е бил изпълнен поради сложността на техническото оборудване и нуждата от сериозен финансов запас. Благодарен съм, че държавното управление и персонално министър председателят Бойко Борисов поддържаха Варна и ни дадоха кураж да се оправим с това предизвикателство. Радвам се, че през днешния ден варненци и гостите на града имат една потребна облага, която обезпечава опция за бързо прекосяване под три съществени булеварда – " Цар Освободител ", " Сливница " и " Владислав Варненчик ". Реално по новото трасе градът може да се прекосява за по-малко от 10 минути. В момента булевардът е пуснат с краткотрайна организация, защото има довършителни действия, които скоро ще приключат. Проектът " Булевард Васил Левски " е част от напъните ни за облекчение на трафика. Другата нова облага е пробивът на бул. " Сливница " с ул. " Атанас Москов ", който в този момент ще продължим с качване на автомагистралата от ул. " Атанас Москов ". Така ще осигурим дублираща пътна артерия на бул. " Владислав Варненчик ".
Фотограф: Община Варна
Каква е позицията ви за бъдещето на пристанище Варна-изток? То е държавна благосъстоятелност, само че е значима визията на локалната власт?
- Моята позиция постоянно е била ясна – отваряне на Варна към морето. Реализираме я малко по малко – с новото рибарско пристанище в Аспарухово, с разширението на социализираната зона на пристанище Варна-изток. Смятам, че на пъпа на града е неуместно да се товарят зърно и скрап - тъй като това е активността на пристанище Варна-изток. Прахът, замърсяването на въздуха, тежкотоварният трафик, зърновозите, тапите по Аспаруховия мост и по бул. " Девня ", разрушената улична инфраструктура са единствено част от следствията. И облагата за страната е доста по-малка от нанесените вреди. Така че пристанищните действия би трябвало да бъдат преместени, дублирам го от шест години и позицията ми е ясна и безапелационна. И това не е някакво скимване - има десетки образци в Европа за социализация на такива зони и превръщането им в част от градската среда. Някога пристанищата са създавали градовете, през днешния ден градовете влизат в пристанищата.
В тази връзка следва ли разширение на зоната? Полагаме и старания за привличане на цифрово предприемачество, тъй като Варна е привлекателна с фрагментите, които обезпечават нашите университети и гимназии.
- Отворената зона на пристанище Варна-изток към този момент се припознава като обичано място както от варненци, по този начин и от гостите на града. Тя е потвърдена нужда, хората я желаят, по тази причина продължаваме да работим за разширението й в добра съгласуваност с министерството на превоза, с пристанището. В момента се разчиства територия от близо 45 дка, прокарват се подземни връзки. Зоната е в съседство с забавни културно-исторически обекти – като огромните и дребните римски терми, военноморския музей, по тази причина би трябвало да бъде част от пешеходния кръг на града. В по-далечна вероятност знам, че се работи по общоприет проект за цялостното развиване на пристанище Варна, има план за удълбочаването на каналите и развиването на пристанище Варна-запад. Смятам, че за освободената от мощности зона би трябвало да има интернационален конкурс, с очакван нов пасажерски терминал, експоцентър, зони за развлечения, спорт. Убеден съм, че по този начин тя ще се трансформира освен във визитната картичка на Варна, само че и на България. И ще продължа да работя за това.
Една от идеите на вас и на вашия екип е " Варна – град на знанието ". Какво се крие зад този слоган?
- Развитие на образованието, употребявайки целия запас на града – университети, учебни заведения, академична общественост, на просветителната инфраструктура, привличане на компании от цифровата стопанска система. По традиция и тази година функционалност " Образование " е с максимален дял в бюджета на Варна – 35% от общата макрорамка. И тук не приказваме единствено за възстановяване на материално-техническата база на учебни заведения и детски градини, само че и за обезпечаване на благоприятни условия за образование и развиване на младежите, на преподавателите. Успоредно с това напредва работата по построяването на съвременен учебен кампус – с нова постройка за математическата гимназия, с актуализирани бази на професионалните гимназии. Полагаме и старания за привличане на цифрово предприемачество, тъй като Варна е привлекателна с фрагментите, които обезпечават нашите университети и гимназии. Не инцидентно морската столица бе определена от Европейската комисия за цифров хъб, в който с изключение на общината са включени IT и аутсорсинг компании, стартъпи, представители на туристически компании, на висшите образователни заведения.
Иван Портних има магистърски степени по интернационалните стопански отношение от Университета за национално и международно стопанство и по бизнес администрация от Франкофонския институт по администрация и ръководство в София, както и от Университета в Нант, Франция. От 2001 до 2013 година е общоприет управител на " Грандхотел Варна ". През 2011 година е определен за общински консултант във Варна от листата на ГЕРБ и оглавява нейната група в общинския съвет. На 12 май 2013 година е определен за народен представител от ГЕРБ в 42-ото Народно заседание, само че мандатът му е преустановен скоро по-късно поради присъединяване му в предварителните избори за кмет на града в края на юни, които печели.
Г-н Портних, тази година Варна работи с бюджет от съвсем половин милиард лв.. Какви са целите на града?
- Бюджетът на община Варна за 2019 година е рекорден - близо 498 млн. лева, и резултатът от осъществяването му ще бъде усетен от всеки варненец. През 2013 година, когато за първи път поех ръководството на града, се говореше, че даже макрорамка от 200 млн. лева е мъчно постижима. Факт е обаче, че към днешна дата бюджетът на морската столица е половин милиард, и то без увеличени локални налози. Устойчивата наклонността за понижаване на безработицата, дълготрайният кредитен рейтинг на общината - ВВВ, постоянна вероятност, също са доказателства за развиването на морската столица. Всичко това е добра основа за осъществяване на нашите цели – основаване на съвременна градска среда, създаване на модерна просветителна, обществена, културна и спортна инфраструктура.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Инвестиционната ни стратегия е с планове по оперативна стратегия " Региони в напредък " на стойност 85.6 млн. лева, с аварийни за още 42 млн. лева Общо за настоящия програмен интервал сме договорили и са в развой на реализация 20 плана, на обща стойност близо 150 млн. лева Отделно от това в финансовата стратегия има средства за поправки на дребните улици, за създаване на нови паркоместа в междублоковите пространства, на нови зони за отдих, на детски и спортни площадки, за озеленяване. Започнахме създаване на рибарското пристанище, за превръщането на Аспаруховия парк във втора Морска градина. Изграждаме три нови спортни комплекса в града. Мисля, че демонстрираме едно стремително движение на обновяване на града, тъй като Варна няма време за губене.
Безспорно най-големият инфраструктурен план в града е бул. " Васил Левски ". Какви проблеми взема решение той?
- Булевард " Васил Левски " е най-мащабният план, осъществен през последните десетилетия във Варна. Замислен от дълго време, той не е бил изпълнен поради сложността на техническото оборудване и нуждата от сериозен финансов запас. Благодарен съм, че държавното управление и персонално министър председателят Бойко Борисов поддържаха Варна и ни дадоха кураж да се оправим с това предизвикателство. Радвам се, че през днешния ден варненци и гостите на града имат една потребна облага, която обезпечава опция за бързо прекосяване под три съществени булеварда – " Цар Освободител ", " Сливница " и " Владислав Варненчик ". Реално по новото трасе градът може да се прекосява за по-малко от 10 минути. В момента булевардът е пуснат с краткотрайна организация, защото има довършителни действия, които скоро ще приключат. Проектът " Булевард Васил Левски " е част от напъните ни за облекчение на трафика. Другата нова облага е пробивът на бул. " Сливница " с ул. " Атанас Москов ", който в този момент ще продължим с качване на автомагистралата от ул. " Атанас Москов ". Така ще осигурим дублираща пътна артерия на бул. " Владислав Варненчик ".
Фотограф: Община Варна
Каква е позицията ви за бъдещето на пристанище Варна-изток? То е държавна благосъстоятелност, само че е значима визията на локалната власт?
- Моята позиция постоянно е била ясна – отваряне на Варна към морето. Реализираме я малко по малко – с новото рибарско пристанище в Аспарухово, с разширението на социализираната зона на пристанище Варна-изток. Смятам, че на пъпа на града е неуместно да се товарят зърно и скрап - тъй като това е активността на пристанище Варна-изток. Прахът, замърсяването на въздуха, тежкотоварният трафик, зърновозите, тапите по Аспаруховия мост и по бул. " Девня ", разрушената улична инфраструктура са единствено част от следствията. И облагата за страната е доста по-малка от нанесените вреди. Така че пристанищните действия би трябвало да бъдат преместени, дублирам го от шест години и позицията ми е ясна и безапелационна. И това не е някакво скимване - има десетки образци в Европа за социализация на такива зони и превръщането им в част от градската среда. Някога пристанищата са създавали градовете, през днешния ден градовете влизат в пристанищата.
В тази връзка следва ли разширение на зоната? Полагаме и старания за привличане на цифрово предприемачество, тъй като Варна е привлекателна с фрагментите, които обезпечават нашите университети и гимназии.
- Отворената зона на пристанище Варна-изток към този момент се припознава като обичано място както от варненци, по този начин и от гостите на града. Тя е потвърдена нужда, хората я желаят, по тази причина продължаваме да работим за разширението й в добра съгласуваност с министерството на превоза, с пристанището. В момента се разчиства територия от близо 45 дка, прокарват се подземни връзки. Зоната е в съседство с забавни културно-исторически обекти – като огромните и дребните римски терми, военноморския музей, по тази причина би трябвало да бъде част от пешеходния кръг на града. В по-далечна вероятност знам, че се работи по общоприет проект за цялостното развиване на пристанище Варна, има план за удълбочаването на каналите и развиването на пристанище Варна-запад. Смятам, че за освободената от мощности зона би трябвало да има интернационален конкурс, с очакван нов пасажерски терминал, експоцентър, зони за развлечения, спорт. Убеден съм, че по този начин тя ще се трансформира освен във визитната картичка на Варна, само че и на България. И ще продължа да работя за това.
Една от идеите на вас и на вашия екип е " Варна – град на знанието ". Какво се крие зад този слоган?
- Развитие на образованието, употребявайки целия запас на града – университети, учебни заведения, академична общественост, на просветителната инфраструктура, привличане на компании от цифровата стопанска система. По традиция и тази година функционалност " Образование " е с максимален дял в бюджета на Варна – 35% от общата макрорамка. И тук не приказваме единствено за възстановяване на материално-техническата база на учебни заведения и детски градини, само че и за обезпечаване на благоприятни условия за образование и развиване на младежите, на преподавателите. Успоредно с това напредва работата по построяването на съвременен учебен кампус – с нова постройка за математическата гимназия, с актуализирани бази на професионалните гимназии. Полагаме и старания за привличане на цифрово предприемачество, тъй като Варна е привлекателна с фрагментите, които обезпечават нашите университети и гимназии. Не инцидентно морската столица бе определена от Европейската комисия за цифров хъб, в който с изключение на общината са включени IT и аутсорсинг компании, стартъпи, представители на туристически компании, на висшите образователни заведения.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ