Мнения Daily - Ердоган може да падне
© Osman Orsal Около 10% от турците може скрито да гласоподават против настоящия президент. Още по тематиката
Мнения Daily - Спешно би трябвало общо европейско решение за миграцията
И още: Диктат на Европейски Съюз няма; Дъблинският правилник може да е погребалния звън на Европейски Съюз
19 юни 2018
Мнения Daily - България: Слабите се надяват на знамение
И още: Краят на европредседателството ни: без възторг за разширяване; Да не забравяме за прегрешенията на Русия поради футбола
18 юни 2018 Турция
Ердоган може да падне
От коментар на Арам Екин Дуран за " Дойче Веле "
На 24 юни в Турция ще се проведат по едно и също време парламентарни и президентски избори. Според настоящите допитвания, сред 45% и 55% от турските гласоподаватели имат намерение да дадат гласа си за настоящия президент на страната Реждеп Тайип Ердоган. В реалност обаче поддръжниците на Еррдоган може да се окажат доста по-малко. Ръководителят на социологическия институт SONAR Хакан Байракчъ споделя, че турските управници били основали атмосфера на боязън и заради това, съгласно него, е прекомерно допустимо към 10% от интервюираните жители да не се осмеляват да кажат истината. " А това изкривява действителната картина на предизборните настройки ", споделя Байракчъ.
След утвърдената през април 2017 година конституционна промяна, турските гласоподаватели имат право на два гласа: единият дефинира кой ще е новият президент на страната, а другият - кои партии ще влязат в Народното събрание. За Ердоган, който от 16 години насам не е губил избори, идното гласоподаване може да се окаже най-тежкото в неговата политическа кариера. Неговата ислямистко-консервативна Партия на справедливостта и развиването (ПСР), която от 2002 година напълно господства политическия живот в Турция, също ще срещне компликации.
Ердоган ръководи към този момент от 16 години и дълго време беше считан за най-голямата мощ в турската политика. Най-важният му триумф несъмнено е икономическият напредък на страната: през последните 15 години междинният годишен приход в Турция се усили от 3500 на 10 000 хиляди $, а страната претърпя строителен взрив.
Днес обаче турската стопанска система изпитва от ден на ден компликации: след несполучливия опит за прелом през юли 2016 година и въведеното по-късно изключително състояние турската лира е изгубила над 30% от цената си. В страната съвсем към този момент не влизат непознати вложения, а доверието на интернационалните пазари в турската стопанска система спада. Ердоган, който от религиозни съображения държи лихвите да останат ниски, трябваше да се помири откакто турската Централна банка неотдавна въпреки всичко увеличи главния лихвен %. Така сега Турция заема четвърто място в класацията със страните с най-високите лихви - след Аржентина, Венецуела и Иран.
В същото време поддръжката за претендента на Републиканската национална партия Мухарем Индже към този момент надвишава 30%. А това стимулира още повече опозицията да завоюва тези избори. Ердоган е наясно с това. Затова в изборните му речи от последните дни той постоянно приказва за военната интервенция против ПКК в Северен Ирак. Така той разпалва страхове измежду гласоподавателите. А уплашеният гласоподавател се опасява от допустима промяна на властта и би дал своя вот за настоящия президент, прибавя експертката.
Според последните сондажи, все пак Ердоган би могъл да завоюва президентските избори на втория тур. Но на парламентарните избори така нареченият " Републикански алианс " - съюзът сред ръководещата ПСР и националистическата ПНД (Партия на националистическото действие) - би могъл да загуби болшинството си в турския Меджлис. А това би заплашило властта на Ердоган в Народното събрание. Ако се стигне до такава степен, мощната президентска система, която опозицията дефинира като тирания, би си останала далечна фантазия за Ердоган.
----------
Налагането на силата, вместо правото, постоянно предизвика произвол.
Власт
Върховенството на силата води до произвол
От коментар на политолога Евгений Дайнов за " Клуб Z "
Фотограф: Юлия Лазарова
Който сее господство на силата, най-после жъне личното си изтощение. Ще рече: който, като Бойко Борисов да вземем за пример, успее да размени върховенството на правото с господство на силата, най-после се оказва, че не може да управлява никого. Защото всички под него са се почувствали мощни и се " отвързват " от неговия надзор. На място са по-силни, в сравнение с е той, въпреки той да е в центъра.
Как от мощен Борисов се трансформира в без-силен пролича още пролетта, когато се опита да даде главата на Цеко Минев на Зелените, та да спрат да стачкуват против държавните проекти за съсипване на Пирин. Единствен в страната министър-председателят – най-силният държавен човек съгласно българската Конституция – назова директно Цеко Минев като притежател на компанията " Юлен ", монополист в ски бизнеса в Банско и концесионер.
И – нищо. Напротив, незабавно по-късно министерствата, в чийто сектор влиза цялата тази проблематика, си изпочупиха речевия уред, с цел да отхвърлят всякакво познание по отношение на връзката на Минев с " Юлен ".
Днес образците за това, по какъв начин " мощните " надолу по йерархията излизат от послушание на най-силния, валят през ден. Вицепремиерът Валери Симеонов провокира инспекция на ДНСК за законността на градежи в курортното гето, известно като " Слънчака ". Държавните строителни контрольори излизат със мнение, че 42 обекта са незакони, включително тези, поради които Симеонов провокира инспекцията. После обаче министърът, под чиято шапка е ДНСК, поучава надзорниците да си помислят отново. И те излизат с ново решение: не били 42, ами 35 противозаконните обекти. Особенно законни се оказват тези, които изключително ядосват вицепремиера Симеонов – и които в миналата инспекция на същите проверяващи са били оповестени за противозаконни.
Оттук насетне нито едно решение на нито една инстанция няма да се оказва годно, т.е. да създава дейности и последици. Всичко ще зависи не от закона и наредбите, а от това, до каква степен някой мощен – министър, зам-министър, регионален, просто разбойник – взема решение да наложи волята си. А на следващия ден, когато някой още по-силен наложи своята – отново наобратно...
Налагането на силата, вместо правото, като регулативен механизъм на публичните връзки постоянно води до сходен произвол и, в последна сметка, до безпорядък, в който никой не знае кое е разрешено и кое – не. Води обаче и до нещо още по-лошо: до принуждение. Това е естествена градация: щом силата е единственото предписание, тя елементарно стартира да се изявява като принуждение.
----------
Местни вождове дават обещание " суверенитет " и " популярност ", само че могат да подсигуряват единствено закъснение и спорове.
Югоизточна Европа
Балканите още са играта е с нулев общ брой
От коментар на политолога Даниел Смилов за " Портал Култура "
Фотограф: Alkis Konstantinidis
Споразумението за името сред Гърция и Македония е събитие с евентуално историческо значение. Ципрас и Заев заслужават голямо почитание за смелостта и далновидността си. Споразумението е и високо-рисков ход, който може да се провали, като предизвика най-лошия тип националпопулизъм в двете страни.
Балканите са към момента отвън Европа – те в най-хубавия случай са се запътили към нея. И тук не става дума за география или история – и съгласно двете науки Балканите несъмнено и еднопосочно са европейски. Политически и стопански обаче това не е по този начин. Европа е политико-икономически план, който залага на отвореност, съгласуваност, подвижност, конкуренция и взаимност. Балканите към момента не са нито отворени, нито свързани, нито мобилни, нито солидарни между тях. Да, страните тук се конкурират една с друга, само че с концепцията, че играта е с нулев общ брой – в случай че един завоюва, различен би трябвало да загуби. Затова и в Атина, и в Скопие има мнозина, които се опасяват, че ще изгубят от съглашението за името.
А нещата могат да стоят и по различен метод. Днес нито българите, нито гърците възприемат себе си като врагове или даже съперници. Въпреки хилядолетната история на спорове, през днешния ден съвсем на никого не му минава мислено, че сред двете страни може да избухне война. Това е по този начин заради един, единствен фактор – и двете страни са членки на Европейски Съюз и НАТО. Ако в бъдеще всички страни в района се причислят към двата съюза, сходни връзки ще са годни от Триест до Черно море.
На този декор изниква следният абсурд – тези, които имат най-мегаломански упоритости за личните си балкански страни, са най-върлите съперници на районната интеграция. У нас се смеем, че Велика Македония е оксиморон, само че това е годно за всяка една от балканските страни – даже за Турция на Ердоган. Изправени против световни колоси като Съединени американски щати, Китай, Google и Facebook, великите локални юнаци са в най-хубавия случай симпатични джуджета. А някои даже не са и толкоз симпатични.
Този неуместен факт не е сложен за забелязване, само че мнозина избират да го крият зад дълги и завити мустаки, исторически мемоари и легенди, и игра по тънките струни на националистически образовани популации, всяко едно от които е наизустило единствено своята версия на " Стани, стани, левент балкански ".
В сходна обстановка водачите излизат на напред във времето – т.е. тези, които имат храброст да застанат зад нещо, което би било непопулярно. Ципрас и Заев влязоха в тази категория. Трябва да отдадем заслуженото и на Борисов, чиято балканска политика е същински европейска. Отказът му да се срещне с македонския президент – въпреки и дипломатически ексцентричен ход – би трябвало да бъде четен като взаимност с Ципрас и Заев, които залагат политическото си бъдеще поради нещо, което е потребно за района като цяло.
Тези, които най-вече се оплакват от " хегемонията " на огромните европейски страни (т.е. Германия и Франция), са най-голямата спънка Балканите да станат район, с който другите да се преценяват. Местните националисти надребно са тези, които пречат на Балканите да се еманципират и да станат в действителност интегриран и развъртян район в световен проект. С амбулантната си политика на локални вождове те дават обещание на нациите си " суверенитет " и " популярност ", само че единственото, което могат да подсигуряват, е маргинализация и закъснение, гарнирани със студени или горещи спорове.
Мнения Daily - Спешно би трябвало общо европейско решение за миграцията
И още: Диктат на Европейски Съюз няма; Дъблинският правилник може да е погребалния звън на Европейски Съюз
19 юни 2018
Мнения Daily - България: Слабите се надяват на знамение
И още: Краят на европредседателството ни: без възторг за разширяване; Да не забравяме за прегрешенията на Русия поради футбола
18 юни 2018 Турция
Ердоган може да падне
От коментар на Арам Екин Дуран за " Дойче Веле "
На 24 юни в Турция ще се проведат по едно и също време парламентарни и президентски избори. Според настоящите допитвания, сред 45% и 55% от турските гласоподаватели имат намерение да дадат гласа си за настоящия президент на страната Реждеп Тайип Ердоган. В реалност обаче поддръжниците на Еррдоган може да се окажат доста по-малко. Ръководителят на социологическия институт SONAR Хакан Байракчъ споделя, че турските управници били основали атмосфера на боязън и заради това, съгласно него, е прекомерно допустимо към 10% от интервюираните жители да не се осмеляват да кажат истината. " А това изкривява действителната картина на предизборните настройки ", споделя Байракчъ.
След утвърдената през април 2017 година конституционна промяна, турските гласоподаватели имат право на два гласа: единият дефинира кой ще е новият президент на страната, а другият - кои партии ще влязат в Народното събрание. За Ердоган, който от 16 години насам не е губил избори, идното гласоподаване може да се окаже най-тежкото в неговата политическа кариера. Неговата ислямистко-консервативна Партия на справедливостта и развиването (ПСР), която от 2002 година напълно господства политическия живот в Турция, също ще срещне компликации.
Ердоган ръководи към този момент от 16 години и дълго време беше считан за най-голямата мощ в турската политика. Най-важният му триумф несъмнено е икономическият напредък на страната: през последните 15 години междинният годишен приход в Турция се усили от 3500 на 10 000 хиляди $, а страната претърпя строителен взрив.
Днес обаче турската стопанска система изпитва от ден на ден компликации: след несполучливия опит за прелом през юли 2016 година и въведеното по-късно изключително състояние турската лира е изгубила над 30% от цената си. В страната съвсем към този момент не влизат непознати вложения, а доверието на интернационалните пазари в турската стопанска система спада. Ердоган, който от религиозни съображения държи лихвите да останат ниски, трябваше да се помири откакто турската Централна банка неотдавна въпреки всичко увеличи главния лихвен %. Така сега Турция заема четвърто място в класацията със страните с най-високите лихви - след Аржентина, Венецуела и Иран.
В същото време поддръжката за претендента на Републиканската национална партия Мухарем Индже към този момент надвишава 30%. А това стимулира още повече опозицията да завоюва тези избори. Ердоган е наясно с това. Затова в изборните му речи от последните дни той постоянно приказва за военната интервенция против ПКК в Северен Ирак. Така той разпалва страхове измежду гласоподавателите. А уплашеният гласоподавател се опасява от допустима промяна на властта и би дал своя вот за настоящия президент, прибавя експертката.
Според последните сондажи, все пак Ердоган би могъл да завоюва президентските избори на втория тур. Но на парламентарните избори така нареченият " Републикански алианс " - съюзът сред ръководещата ПСР и националистическата ПНД (Партия на националистическото действие) - би могъл да загуби болшинството си в турския Меджлис. А това би заплашило властта на Ердоган в Народното събрание. Ако се стигне до такава степен, мощната президентска система, която опозицията дефинира като тирания, би си останала далечна фантазия за Ердоган.
----------
Налагането на силата, вместо правото, постоянно предизвика произвол.
Власт
Върховенството на силата води до произвол
От коментар на политолога Евгений Дайнов за " Клуб Z "
Фотограф: Юлия Лазарова
Който сее господство на силата, най-после жъне личното си изтощение. Ще рече: който, като Бойко Борисов да вземем за пример, успее да размени върховенството на правото с господство на силата, най-после се оказва, че не може да управлява никого. Защото всички под него са се почувствали мощни и се " отвързват " от неговия надзор. На място са по-силни, в сравнение с е той, въпреки той да е в центъра.
Как от мощен Борисов се трансформира в без-силен пролича още пролетта, когато се опита да даде главата на Цеко Минев на Зелените, та да спрат да стачкуват против държавните проекти за съсипване на Пирин. Единствен в страната министър-председателят – най-силният държавен човек съгласно българската Конституция – назова директно Цеко Минев като притежател на компанията " Юлен ", монополист в ски бизнеса в Банско и концесионер.
И – нищо. Напротив, незабавно по-късно министерствата, в чийто сектор влиза цялата тази проблематика, си изпочупиха речевия уред, с цел да отхвърлят всякакво познание по отношение на връзката на Минев с " Юлен ".
Днес образците за това, по какъв начин " мощните " надолу по йерархията излизат от послушание на най-силния, валят през ден. Вицепремиерът Валери Симеонов провокира инспекция на ДНСК за законността на градежи в курортното гето, известно като " Слънчака ". Държавните строителни контрольори излизат със мнение, че 42 обекта са незакони, включително тези, поради които Симеонов провокира инспекцията. После обаче министърът, под чиято шапка е ДНСК, поучава надзорниците да си помислят отново. И те излизат с ново решение: не били 42, ами 35 противозаконните обекти. Особенно законни се оказват тези, които изключително ядосват вицепремиера Симеонов – и които в миналата инспекция на същите проверяващи са били оповестени за противозаконни.
Оттук насетне нито едно решение на нито една инстанция няма да се оказва годно, т.е. да създава дейности и последици. Всичко ще зависи не от закона и наредбите, а от това, до каква степен някой мощен – министър, зам-министър, регионален, просто разбойник – взема решение да наложи волята си. А на следващия ден, когато някой още по-силен наложи своята – отново наобратно...
Налагането на силата, вместо правото, като регулативен механизъм на публичните връзки постоянно води до сходен произвол и, в последна сметка, до безпорядък, в който никой не знае кое е разрешено и кое – не. Води обаче и до нещо още по-лошо: до принуждение. Това е естествена градация: щом силата е единственото предписание, тя елементарно стартира да се изявява като принуждение.
----------
Местни вождове дават обещание " суверенитет " и " популярност ", само че могат да подсигуряват единствено закъснение и спорове.
Югоизточна Европа
Балканите още са играта е с нулев общ брой
От коментар на политолога Даниел Смилов за " Портал Култура "
Фотограф: Alkis Konstantinidis
Споразумението за името сред Гърция и Македония е събитие с евентуално историческо значение. Ципрас и Заев заслужават голямо почитание за смелостта и далновидността си. Споразумението е и високо-рисков ход, който може да се провали, като предизвика най-лошия тип националпопулизъм в двете страни.
Балканите са към момента отвън Европа – те в най-хубавия случай са се запътили към нея. И тук не става дума за география или история – и съгласно двете науки Балканите несъмнено и еднопосочно са европейски. Политически и стопански обаче това не е по този начин. Европа е политико-икономически план, който залага на отвореност, съгласуваност, подвижност, конкуренция и взаимност. Балканите към момента не са нито отворени, нито свързани, нито мобилни, нито солидарни между тях. Да, страните тук се конкурират една с друга, само че с концепцията, че играта е с нулев общ брой – в случай че един завоюва, различен би трябвало да загуби. Затова и в Атина, и в Скопие има мнозина, които се опасяват, че ще изгубят от съглашението за името.
А нещата могат да стоят и по различен метод. Днес нито българите, нито гърците възприемат себе си като врагове или даже съперници. Въпреки хилядолетната история на спорове, през днешния ден съвсем на никого не му минава мислено, че сред двете страни може да избухне война. Това е по този начин заради един, единствен фактор – и двете страни са членки на Европейски Съюз и НАТО. Ако в бъдеще всички страни в района се причислят към двата съюза, сходни връзки ще са годни от Триест до Черно море.
На този декор изниква следният абсурд – тези, които имат най-мегаломански упоритости за личните си балкански страни, са най-върлите съперници на районната интеграция. У нас се смеем, че Велика Македония е оксиморон, само че това е годно за всяка една от балканските страни – даже за Турция на Ердоган. Изправени против световни колоси като Съединени американски щати, Китай, Google и Facebook, великите локални юнаци са в най-хубавия случай симпатични джуджета. А някои даже не са и толкоз симпатични.
Този неуместен факт не е сложен за забелязване, само че мнозина избират да го крият зад дълги и завити мустаки, исторически мемоари и легенди, и игра по тънките струни на националистически образовани популации, всяко едно от които е наизустило единствено своята версия на " Стани, стани, левент балкански ".
В сходна обстановка водачите излизат на напред във времето – т.е. тези, които имат храброст да застанат зад нещо, което би било непопулярно. Ципрас и Заев влязоха в тази категория. Трябва да отдадем заслуженото и на Борисов, чиято балканска политика е същински европейска. Отказът му да се срещне с македонския президент – въпреки и дипломатически ексцентричен ход – би трябвало да бъде четен като взаимност с Ципрас и Заев, които залагат политическото си бъдеще поради нещо, което е потребно за района като цяло.
Тези, които най-вече се оплакват от " хегемонията " на огромните европейски страни (т.е. Германия и Франция), са най-голямата спънка Балканите да станат район, с който другите да се преценяват. Местните националисти надребно са тези, които пречат на Балканите да се еманципират и да станат в действителност интегриран и развъртян район в световен проект. С амбулантната си политика на локални вождове те дават обещание на нациите си " суверенитет " и " популярност ", само че единственото, което могат да подсигуряват, е маргинализация и закъснение, гарнирани със студени или горещи спорове.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ