© Орлин Огнянов [НДК] Със спектакъла Медея на сцената на

© Орлин Огнянов [НДК] Със спектакъла " Медея " на сцената на Античния спектакъл в Пловдив в края на юни предходната година беше достигната кулминационната точка на траялия близо три години огромен едноименен план на съдружие " Легал Арт Център " (актрисата Снежина Петрова и режисьорката Десислава Шпатова), част от програмата на " Пловдив 2019 - Европейска столица на културата ".

Съвсем разумно премиерата беше предстояща с огромен интерес и изненадващо изсипалият се дъждовен проливен дъжд, заглушил напълно текста и принудил реализатори и фенове да се крият под чадъри и дъждобрани, освен че не я провали, само че я трансформира в неповторимо събитие, шумно отразено в медиите и обществените мрежи. Подобно внезапно навлизане на природата в предпазеното пространство на фикцията има силата да напомни една елементарна истина, която постоянно забравяме, тъй като сме привикнали прекалено много с нея - че театралното зрелище е и прекарване.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики От началото на сезон 2019/2020 " Медея " е към този момент в програмата на Театър " Азарян " в НДК, чиято кръгла сцена-арена с амфитеатрално разположение на публиката най-силно подхожда на архитектурата на Античния спектакъл, само че с преимуществото да е предпазена със стени и покрив.

В това пространство представлението не губи от своята необикновеност - друго сходно няма да срещнете в репертоарните театри. То се играе рядко най-много поради множеството разнородни участници в него: до актьорския екип, воден от харизматичната Снежина Петрова в ролята на Медея, застават музиканти и хор от студенти от Нов български университет и деца (част от социално-образователната страна на плана, за която също бе писано много).

Сценографското и костюмографско решение на Зина Генч и Христина Дякова, въпреки и спестовно като средства (без елементи и непотребен реквизит), има обсег като за антична сцена. Подът е затрупан с принтове на наивистичните, пъстри рисунки от просветителните уъркшопи, които Снежина Петрова е водила с децата за запознаване с мита за Медея, а пространството е рамкирано на две равнища от черни варели (древният Коринт е въобразен като градско гето). Хорът е облечен в идентични съвременни пеплоси и златисти шалчета, като че ли парченца от извоюваното благодарение на магьосничествата на Медея именито Златно руно.

Най-голямата компликация в актуалния спектакъл при всяка режисура върху антична покруса е дали ще успее да придвижи и освободи в актуалността на сегашното кодираната и съхранена в архаична форма сила. Твърде постоянно спектаклите върху антични текстове звучат неспасяемо старомодно или напряко мъртво. Не подобен за благополучие е казусът с " Медея ". Творческият екип е напипал доста живи нерви в историята за неспиращото и през днешния ден да потриса възмездие на отхвърлената и изоставена от мъжа си Язон Медея, заклала личните си деца.

Съвременният език прикрива шокиращата грубост на сходни случаи зад понятия като " домашно принуждение ", а постановката го извежда в централна тематика, като реалокира фокуса от самото него върху неговите жертви - децата. Едно от най-оригиналните попадения е решението към хора от коринтски дами от нещастието да се прибавят деца и по този начин един от най-жестоките легенди да бъде забелязан от детска позиция. Той да бъде разказан по този начин, че да стане понятен и за дете. Самата Медея на Снежина Петрова е също очистена от жестокост и яд, тя като че ли прави всичко от болежка и беззащитност.

Попаденията в постановката обаче разкриват и някои нейни дефекти, които се надявам, че бъдещите изигравания ще съумеят да преодолеят. Силен ход, подсказан още от новия и изискан напълно в истинските поетически стъпки превод от старогръцки на Георги Гочев и Петя Хайнрих, е вниманието, което се слага върху музикалността и ритъма.

Текстът и театралното деяние като че ли избликват в спазми и тук мощен принос имат музикалните и пластически решения на композитора Асен Аврамов и хореографката Анна Пампулова. Но не всичко се получава добре във всички подиуми - тук-там ритмическият синхрон се губи в неовладян безпорядък, а осъществяването на перкусионистите от " Кавали " за другояче автентично решената сцена с убийството на децата замязва на пришит от " Евровизия " музикален номер. Друг миг, в който представлението е нерешително, са обособените драматически епизоди. Тук е належащо взаимоотношенията сред персонажите да се разчетат по-добре и мизансценът да се изпипа, другояче се стига до преиграване и еднообразие в актьорските осъществявания. Изключвам Койна Русева в ролята на Вестител: дребна, само че ударна роля, с най-дългия и емблематичен монолог от пиесата, в който зверствата на Медея са разказани с експресивна и шокиращо кинематографична детайлност.

" Медея " се играе на 13 март от 19 ч. в Театър " Азарян "