Форсмажор и стопанска непоносимост в условията на Covid-19
© Николай Дойчинов Два инструмента, които съществуват в комерсиалното право - непреодолимата мощ (форсмажор) и стопанската нетърпимост, станаха изкючително известни измежду търговците след въвеждането на ограничаващите ограничения по отношение на пандемията от ковид.
Редица търговски обекти бяха принудени да затворят, а свободното напредване на артикули беше нарушено поради непрекъснато менящата се конюнктура.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики " Капитал " и Schoenherr Bulgaria проведоха уебинар, отдаден на форсмажора и непреодолимата мощ, на който юристите Илко Стоянов и Димитър Влаевски отговаряха на въпросите, идващи от представители на бизнеса.
Това беше вторият уебинар, проведен от " Капитал " за Covid-19. Първият беше отдаден на ограниченията на държавното управление към работодателите и наш посетител беше министърът на труда и обществената политика Деница Сачева. Следващото събитие ще бъде на 16 април и е отдадено на киберсигурността.
" Общото и при двата инструмента е, че изискват съществуването на непредвидено събитие, т.е. зародило след подписване на контракта, което прави или невероятно (както е при форсмажор), или извънредно незаслужено (при стопанска непоносимост) осъществяването на контракта ", изясни адв. Илко Стоянов при започване на уебинара. " Допускаме, че при доста контракти пандемията и признатият в резултат на нея закон за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние могат да съставляват точно такова непредвидено събитие и ще се ползват към част от подписаните търговски контракти ", разяснява още той.
Илко Стоянов даде общо изложение на двата института на комерсиалното право: " Най-общо форсмажор дава опция за страните да отсрочат или прекратят осъществяването на контракта, в случай че то е станало невероятно вследствие с непредвиденото събитие. Стопанската нетърпимост значи друго - страните могат да желаят изменение на контракта, в случай че се окаже, че пандемията и ограниченията са изключително несправедливи към съществуващия към този момент контракт. И двата института ни дават единствено обща тенденция, само че не могат автоматизирано да се ползват и да дадат позволение, към която и да е съответна обстановка сега. Случващото се е без аналог в историята. Дори и по време на война стопанската система работи, въпреки и да създава друго. "
Димитър Влаевски направи съпоставяне сред другите правни режими на форсмажора и стопанската нетърпимост в чужбина. Според него и при двата института става дума за отклоняване от общото предписание, че договорите би трябвало да се извършват. Особено във връзка с стопанската нетърпимост, който е ексклузивен институт, си дава опция на съдията да промени или приключи един контракт. В Германия той е въведен през 2002 година Във Франция ситуацията е било по-тежко до напълно скоро - до 2016 година Дотогава тази догадка е била използвана единствено в случай че едната страна по контракта е била страната, т.е. отбраната е била с оглед публичния интерес. В британското и американското право критериите, с цел да се стигне до преустановяване на един контракт заради форсмажор, са извънредно високи. В контракта би трябвало да бъдат посочени категорично случаите и следствията от този форсмажор.
Ето някои от главните въпроси и техните отговори. Видео от уебинара може да видите тук.
Може ли клиенти и дистрибутори да отхвърлят заплащания по фактури, издадени преди въвеждането на изключителното състояние, базирайки се на форсмажор по силата на Търговски закон? Фактурите са продажби на артикули, получени от клиентите при условия на консигнация.
Кракткият отговор е не, не могат. Клиентите дължат заплащане по фактурите и аргументите за това са две. Първата е, че задължението по тези фактури е настъпило преди възникването на форсмажора - преди настъпването на епидемията или преди обвиняването на изключителното състояние. Втората повода е, че форсмажорът визира осъществявания, които са разнообразни от паричните отговорности. Пари постоянно се дължат, тъй като парите не погиват. Форсмажорът може да спре доставка на стока, осъществяване на контракт за направа, тъй като имаме действителни в действителност компликации, само че доставката на пари е немислима, в случай че не спре някоя платежна система да работи.
Купуваме съоръжение от Италия, по контракт с италиански производител. В момента те са в изключително състояние и фабриката им е затворена. И двете страни по контракта са наясно, че това е форсмажор във връзка с осъществяването на контракта, само че в тази ситуация той не е зародил след сключване на контракта, както е определението по нашия Търговски закон (което е използваното право), а и двете страни са наясно, че го е имало по време на сключване на контракта.
В тази връзка, въпросът ми е:
Могат ли страните по контракта да се отклонят от определението по Търговски закон, и да дадат друго определение на форсмажор в контракта, което да не изисква той да е зародил след сключване на контракта?
А може ли да се включи експлицитен текст, който споделя, че по време на сключване на контракта страните знаят и са наясно, чето е налице изключително състояние, което може да попречва осъществяване, и да уговорят в какъв период да стартира осъществяването?
Да, могат. Страните са свободни в своите договорни връзки и в случай че те одобряват друга трактова и други условия за осъществяване на форсмажор, то те могат да се базират на тях.
Втората част от въпроса - " да се включи експлицитен текст, който споделя, че по време на сключване на контракта страните знаят и са наясно, че е налице изключително състояние, което може да попречва осъществяване, и да уговорят в какъв период да стартира осъществяването? ". Да, могат да се включи подобен текст, само че е излишно, тъй като в случай че страните подписват контракт в тези условия, то се допуска, че те знаят за тях.
Страните сами се отхвърлят от отбраната, която форсмажора им дава за вбъдеще, т.е. непредвидимото събитие става предвидимо
Дали могат да плануват добре по какъв начин настоящата обстановката се развие. Защо да вземем за пример в случай че има втора и трета вълна, не съм сигурен, че страните ще могат да се базират на форсмажора.
Дължи ли наемателят заплащане на наема по време на действието на изключителните ограничения?
Задължението за заплащане на наема е парично и като такова не може да се позове на форсмажор. Има експлицитен текст в закона - член 81, алинея 2 Закон за задълженията и договорите. Т.е. наемателят дължи наема, без значение дали обектът може да работи или не. Наемателят няма да дължи наема само, в случай че наемодателят не му обезпечава достъп до обекта. До подобен случай вероятно може да се стигне с оглед тълкуването на заповедта на министъра на опазването на здравето във връзка с обектите в комерсиалните центрове. При тях съгласно тълкуването на заповедта, в случай че се окаже, че наемодателят не може да обезпечи на наемателя достъп до обекта, то заповедта е форсмажор във връзка с наемодателя. Наемателят не дължи заплащане на наема, само че не може и да търси вреди за това, че не може да си употребява обекта. Според особеностите на съответния контракт и продължителността на изключителните ограничения, би трябвало да се преценя дали наемателят може да приключи едностранно контракта за наем и по кое време.
Остава ли някаква отбрана за наемателя?
В предишното, като последици от международните войни или други военни спорове, е имало единични случаи, където по сходни аргументи наемателят е успявал да приключи контракт за наем и надлежно да не дължи заплащане на наема, защото не е могъл да употребява обекта съгласно уговореното предопределение. Това са единични случаи и е мъчно предвидимо какво би решил през днешния ден съдът.
Може ли страната да се намеси и би трябвало ли?
Да, тук страната в лицето на Народното събрание би трябвало да вземе дейна роля оптимално бързо, с цел да се избегне правната неустановеност у всички, която царува сега. Подобно е решението към този момент в други европейски страни. В Германия да вземем за пример наемателят остава да дължи наема за времето, през което магазинът му е затворен, само че наемодателят не може да го изгони до 30 юни. Т.е. след 30 юни наемателят ще дължи всички минали наеми, в случай че не реализира друга спогодба с наемодателя. В Чехия пък наемите за тези месеци са разсрочени до края на годината. Мисля, че вторият метод е по-подходящ за България. Това обаче би трябвало да важи категорично единствено за обекти наранени от ограниченията.
Също по този начин би трябвало да се трансформират и периодите за оповестяване на неплатежоспособност. В момента множеството от компаниите в България може би официално към този момент дават отговор на тези условия, което влече наказателна и гражданска отговорност за шефовете. В Германия да вземем за пример удължиха периодите за подаване на молби за разкриване на произвеждане по неплатежоспособност до 30 септември, само че още веднъж единствено във връзка с компании, наранени от ограниченията и пандемията. Това е един рационален период на този стадий от развиването на рецесията.
Вече се появиха вести за едностранно повреждане на дълготрайни контракти заради стопанска нетърпимост. Правилно ли е това?
Без да сме осведомени в елементи с договорите и най-много нашумелия проблем с изкупуването на електрическата сила, създадена от " Топлофикация ", изнесен в общественото пространство, едно такова преустановяване наподобява като корист с право. Отделно това не става с едностранно съобщение, а единствено по правосъден ред.
Стопанската нетърпимост е извънредно внимателен институт, който е въведен в модерното право след диспути, траяли безусловно няколко века. По създание стопанската нетърпимост разрешава на трето лице - съдията, да промени или приключи контракт по лично виждане. В този смисъл, с цел да се стигне до такова решение, смяната би трябвало да е в действителност фрапантна, а страната, която я желае - да е взела всички нужни ограничения да отбрани ползите си, както и ползите на насрещната страна по контракта. Случаят с " Топлофикация " ще е най-вероятно един прелестен тест, както за съда, по този начин и за общината, която би трябвало да вземе незабавно всички ограничения, с цел да отбрани ползите си и тези на столичани.
Редица търговски обекти бяха принудени да затворят, а свободното напредване на артикули беше нарушено поради непрекъснато менящата се конюнктура.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики " Капитал " и Schoenherr Bulgaria проведоха уебинар, отдаден на форсмажора и непреодолимата мощ, на който юристите Илко Стоянов и Димитър Влаевски отговаряха на въпросите, идващи от представители на бизнеса.
Това беше вторият уебинар, проведен от " Капитал " за Covid-19. Първият беше отдаден на ограниченията на държавното управление към работодателите и наш посетител беше министърът на труда и обществената политика Деница Сачева. Следващото събитие ще бъде на 16 април и е отдадено на киберсигурността.
" Общото и при двата инструмента е, че изискват съществуването на непредвидено събитие, т.е. зародило след подписване на контракта, което прави или невероятно (както е при форсмажор), или извънредно незаслужено (при стопанска непоносимост) осъществяването на контракта ", изясни адв. Илко Стоянов при започване на уебинара. " Допускаме, че при доста контракти пандемията и признатият в резултат на нея закон за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние могат да съставляват точно такова непредвидено събитие и ще се ползват към част от подписаните търговски контракти ", разяснява още той.
Илко Стоянов даде общо изложение на двата института на комерсиалното право: " Най-общо форсмажор дава опция за страните да отсрочат или прекратят осъществяването на контракта, в случай че то е станало невероятно вследствие с непредвиденото събитие. Стопанската нетърпимост значи друго - страните могат да желаят изменение на контракта, в случай че се окаже, че пандемията и ограниченията са изключително несправедливи към съществуващия към този момент контракт. И двата института ни дават единствено обща тенденция, само че не могат автоматизирано да се ползват и да дадат позволение, към която и да е съответна обстановка сега. Случващото се е без аналог в историята. Дори и по време на война стопанската система работи, въпреки и да създава друго. "
Димитър Влаевски направи съпоставяне сред другите правни режими на форсмажора и стопанската нетърпимост в чужбина. Според него и при двата института става дума за отклоняване от общото предписание, че договорите би трябвало да се извършват. Особено във връзка с стопанската нетърпимост, който е ексклузивен институт, си дава опция на съдията да промени или приключи един контракт. В Германия той е въведен през 2002 година Във Франция ситуацията е било по-тежко до напълно скоро - до 2016 година Дотогава тази догадка е била използвана единствено в случай че едната страна по контракта е била страната, т.е. отбраната е била с оглед публичния интерес. В британското и американското право критериите, с цел да се стигне до преустановяване на един контракт заради форсмажор, са извънредно високи. В контракта би трябвало да бъдат посочени категорично случаите и следствията от този форсмажор.
Ето някои от главните въпроси и техните отговори. Видео от уебинара може да видите тук.
Може ли клиенти и дистрибутори да отхвърлят заплащания по фактури, издадени преди въвеждането на изключителното състояние, базирайки се на форсмажор по силата на Търговски закон? Фактурите са продажби на артикули, получени от клиентите при условия на консигнация.
Кракткият отговор е не, не могат. Клиентите дължат заплащане по фактурите и аргументите за това са две. Първата е, че задължението по тези фактури е настъпило преди възникването на форсмажора - преди настъпването на епидемията или преди обвиняването на изключителното състояние. Втората повода е, че форсмажорът визира осъществявания, които са разнообразни от паричните отговорности. Пари постоянно се дължат, тъй като парите не погиват. Форсмажорът може да спре доставка на стока, осъществяване на контракт за направа, тъй като имаме действителни в действителност компликации, само че доставката на пари е немислима, в случай че не спре някоя платежна система да работи.
Купуваме съоръжение от Италия, по контракт с италиански производител. В момента те са в изключително състояние и фабриката им е затворена. И двете страни по контракта са наясно, че това е форсмажор във връзка с осъществяването на контракта, само че в тази ситуация той не е зародил след сключване на контракта, както е определението по нашия Търговски закон (което е използваното право), а и двете страни са наясно, че го е имало по време на сключване на контракта.
В тази връзка, въпросът ми е:
Могат ли страните по контракта да се отклонят от определението по Търговски закон, и да дадат друго определение на форсмажор в контракта, което да не изисква той да е зародил след сключване на контракта?
А може ли да се включи експлицитен текст, който споделя, че по време на сключване на контракта страните знаят и са наясно, чето е налице изключително състояние, което може да попречва осъществяване, и да уговорят в какъв период да стартира осъществяването?
Да, могат. Страните са свободни в своите договорни връзки и в случай че те одобряват друга трактова и други условия за осъществяване на форсмажор, то те могат да се базират на тях.
Втората част от въпроса - " да се включи експлицитен текст, който споделя, че по време на сключване на контракта страните знаят и са наясно, че е налице изключително състояние, което може да попречва осъществяване, и да уговорят в какъв период да стартира осъществяването? ". Да, могат да се включи подобен текст, само че е излишно, тъй като в случай че страните подписват контракт в тези условия, то се допуска, че те знаят за тях.
Страните сами се отхвърлят от отбраната, която форсмажора им дава за вбъдеще, т.е. непредвидимото събитие става предвидимо
Дали могат да плануват добре по какъв начин настоящата обстановката се развие. Защо да вземем за пример в случай че има втора и трета вълна, не съм сигурен, че страните ще могат да се базират на форсмажора.
Дължи ли наемателят заплащане на наема по време на действието на изключителните ограничения?
Задължението за заплащане на наема е парично и като такова не може да се позове на форсмажор. Има експлицитен текст в закона - член 81, алинея 2 Закон за задълженията и договорите. Т.е. наемателят дължи наема, без значение дали обектът може да работи или не. Наемателят няма да дължи наема само, в случай че наемодателят не му обезпечава достъп до обекта. До подобен случай вероятно може да се стигне с оглед тълкуването на заповедта на министъра на опазването на здравето във връзка с обектите в комерсиалните центрове. При тях съгласно тълкуването на заповедта, в случай че се окаже, че наемодателят не може да обезпечи на наемателя достъп до обекта, то заповедта е форсмажор във връзка с наемодателя. Наемателят не дължи заплащане на наема, само че не може и да търси вреди за това, че не може да си употребява обекта. Според особеностите на съответния контракт и продължителността на изключителните ограничения, би трябвало да се преценя дали наемателят може да приключи едностранно контракта за наем и по кое време.
Остава ли някаква отбрана за наемателя?
В предишното, като последици от международните войни или други военни спорове, е имало единични случаи, където по сходни аргументи наемателят е успявал да приключи контракт за наем и надлежно да не дължи заплащане на наема, защото не е могъл да употребява обекта съгласно уговореното предопределение. Това са единични случаи и е мъчно предвидимо какво би решил през днешния ден съдът.
Може ли страната да се намеси и би трябвало ли?
Да, тук страната в лицето на Народното събрание би трябвало да вземе дейна роля оптимално бързо, с цел да се избегне правната неустановеност у всички, която царува сега. Подобно е решението към този момент в други европейски страни. В Германия да вземем за пример наемателят остава да дължи наема за времето, през което магазинът му е затворен, само че наемодателят не може да го изгони до 30 юни. Т.е. след 30 юни наемателят ще дължи всички минали наеми, в случай че не реализира друга спогодба с наемодателя. В Чехия пък наемите за тези месеци са разсрочени до края на годината. Мисля, че вторият метод е по-подходящ за България. Това обаче би трябвало да важи категорично единствено за обекти наранени от ограниченията.
Също по този начин би трябвало да се трансформират и периодите за оповестяване на неплатежоспособност. В момента множеството от компаниите в България може би официално към този момент дават отговор на тези условия, което влече наказателна и гражданска отговорност за шефовете. В Германия да вземем за пример удължиха периодите за подаване на молби за разкриване на произвеждане по неплатежоспособност до 30 септември, само че още веднъж единствено във връзка с компании, наранени от ограниченията и пандемията. Това е един рационален период на този стадий от развиването на рецесията.
Вече се появиха вести за едностранно повреждане на дълготрайни контракти заради стопанска нетърпимост. Правилно ли е това?
Без да сме осведомени в елементи с договорите и най-много нашумелия проблем с изкупуването на електрическата сила, създадена от " Топлофикация ", изнесен в общественото пространство, едно такова преустановяване наподобява като корист с право. Отделно това не става с едностранно съобщение, а единствено по правосъден ред.
Стопанската нетърпимост е извънредно внимателен институт, който е въведен в модерното право след диспути, траяли безусловно няколко века. По създание стопанската нетърпимост разрешава на трето лице - съдията, да промени или приключи контракт по лично виждане. В този смисъл, с цел да се стигне до такова решение, смяната би трябвало да е в действителност фрапантна, а страната, която я желае - да е взела всички нужни ограничения да отбрани ползите си, както и ползите на насрещната страна по контракта. Случаят с " Топлофикация " ще е най-вероятно един прелестен тест, както за съда, по този начин и за общината, която би трябвало да вземе незабавно всички ограничения, с цел да отбрани ползите си и тези на столичани.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ