Нашата нормалност: нищо не се променя
© Надежда Чипева Ясен Бояджиев в коментар за " Дойче веле "
Извънредното състояние падна. Честито! Само дето това не значи, че се връщаме към естественото състояние. Не толкоз поради епидемията, колкото поради новия, заместващ закон, по който към този момент ще се постановат и анулират ограничаващите ограничения.
Специалистите ясно показаха неговите кардинални пороци: дава опция за ограничение на съществени права и свободи със заповед на министър (а не със закон), което опонира на конституцията; не съдържа стандарти за пропорция и нужда на тези ограничения; основава предпоставки за произвол на изпълнителната власт без гаранции за правата на жителите.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Този закон в действителност и нищо не трансформира. Словесна и законодателна еквилибристика. Самият министър председател си го сподели: " Работим върху закон (...) да махнем думата " изключително ", която основава стрес у хората. " Та по този начин - думата я махаме, само че същността си остава. Както и до момента, животът ще се управлява от спорни, от ден до пладне заповеди без ясна обосновка, без поредност и логичност. Като при привидно тези дребни неща: на разходка е неразрешено, на коафьор - не; да седнеш на скамейка в парка не може, само че в кафене - може; разминаващите се в парка би трябвало да са на 2.5 метра, само че за седящите в ресторанта са задоволителни и 1.5 м. Няма признаци за намаляване на епидемията (даже напротив), само че рестриктивните мерки отпадат.
" Не сработи ли - незабавно контролно-пропусквателен пункт, незабавно затваряме ", заплаши министър председателят и дефинира критерия за това - " минем ли броя от 100 нови инфектирани дневно ". После се оказа, че би трябвало да ги " минем " в три поредни дни. Защо тъкмо 100 - не е ясно. Може би тъй като е кръгло число. В това отношение и числата не значат нищо - всичко зависи от броя на тестванията. Веднъж ни споделят, че сме минали пика, а след това се оказва, че се катерим към него. " Виждате другите страни - нормално вървят с две седмици след нас ", споделя министър председателят. Само дето не знаем къде тъкмо се намираме ние. И дали изобщо има ориентир, с цел да преценим кое е " пред " и кое е " след ", до каква степен сме стигнали и накъде отиваме. Така можем да се влачим до безконечност.
Разбира се, на всички места държавните управления се сблъскват с неизвестността и неналичието на сигурност за бъдещето. Само че в сериозните страни методът е различен: ясни количествени критерии, транспарантно и всестранно разискване на разнообразни сюжети, разяснение на решенията, плановост и поредност на дейностите. Там това е допустимо, тъй като има политическа просвета, държавнически обичаи, правов ред и непоклатимост, работещи институции.
Все неща, които тук или липсват, или не доближават. При нас всичко - и законите, и правовата страна, и институциите, е проформа. Затова и рухването на изключителното състояние не трансформира нищо. Защото такава е в действителност българската нормалност.
Извънредното състояние падна. Честито! Само дето това не значи, че се връщаме към естественото състояние. Не толкоз поради епидемията, колкото поради новия, заместващ закон, по който към този момент ще се постановат и анулират ограничаващите ограничения.
Специалистите ясно показаха неговите кардинални пороци: дава опция за ограничение на съществени права и свободи със заповед на министър (а не със закон), което опонира на конституцията; не съдържа стандарти за пропорция и нужда на тези ограничения; основава предпоставки за произвол на изпълнителната власт без гаранции за правата на жителите.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Този закон в действителност и нищо не трансформира. Словесна и законодателна еквилибристика. Самият министър председател си го сподели: " Работим върху закон (...) да махнем думата " изключително ", която основава стрес у хората. " Та по този начин - думата я махаме, само че същността си остава. Както и до момента, животът ще се управлява от спорни, от ден до пладне заповеди без ясна обосновка, без поредност и логичност. Като при привидно тези дребни неща: на разходка е неразрешено, на коафьор - не; да седнеш на скамейка в парка не може, само че в кафене - може; разминаващите се в парка би трябвало да са на 2.5 метра, само че за седящите в ресторанта са задоволителни и 1.5 м. Няма признаци за намаляване на епидемията (даже напротив), само че рестриктивните мерки отпадат.
" Не сработи ли - незабавно контролно-пропусквателен пункт, незабавно затваряме ", заплаши министър председателят и дефинира критерия за това - " минем ли броя от 100 нови инфектирани дневно ". После се оказа, че би трябвало да ги " минем " в три поредни дни. Защо тъкмо 100 - не е ясно. Може би тъй като е кръгло число. В това отношение и числата не значат нищо - всичко зависи от броя на тестванията. Веднъж ни споделят, че сме минали пика, а след това се оказва, че се катерим към него. " Виждате другите страни - нормално вървят с две седмици след нас ", споделя министър председателят. Само дето не знаем къде тъкмо се намираме ние. И дали изобщо има ориентир, с цел да преценим кое е " пред " и кое е " след ", до каква степен сме стигнали и накъде отиваме. Така можем да се влачим до безконечност.
Разбира се, на всички места държавните управления се сблъскват с неизвестността и неналичието на сигурност за бъдещето. Само че в сериозните страни методът е различен: ясни количествени критерии, транспарантно и всестранно разискване на разнообразни сюжети, разяснение на решенията, плановост и поредност на дейностите. Там това е допустимо, тъй като има политическа просвета, държавнически обичаи, правов ред и непоклатимост, работещи институции.
Все неща, които тук или липсват, или не доближават. При нас всичко - и законите, и правовата страна, и институциите, е проформа. Затова и рухването на изключителното състояние не трансформира нищо. Защото такава е в действителност българската нормалност.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ