Алтернатива или не
© Надежда Чипева
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Нулевите лихви по депозитите през последните години накараха доста хора да търсят опция, която да им носи по-висок приход, само че при съпоставим риск. Ако може да се приказва за такава, това са консервативните взаимни фондове, които влагат в облигации, принадлежности на паричния пазара и... още веднъж депозити.
Когато приказваме за риск, основната разлика е, че влоговете до 196 хиляди лева са с гаранция от страната, до момента в който при нито една друга инвестиция няма такава. Истината обаче е, че ниските лихви по депозитите действително подтикнаха фондовата промишленост и за 10 години тя съумя да натрупа активи за близо 4 милиарда лева Тук се включват и рисковите фондове, както и такива, предлагани от задграничните ръководещи сдружения. Според статистиката на Българска народна банка фондовете в облигации са с най-вече активи - към края на 2018 година те ръководят 611 млн. лева Това няма по какъв начин да се съпоставя с размера на депозитите на семействата, които през предходната година минаха за първи път 50 милиарда лева (още в карето). А и в цифрата на вложенията във фондовете надалеч не влизат единствено ритейл клиентите. Немалка част от тази сума се дължи на институционални вложители (предимно пенсионни фондове), които посредством вложенията си във взаимни фондове преследват разнообразни цели. От една страна, това може да е диверсификация (купуване на дял от цялостен портфейл), а от друга, ликвидност (взаимните фондове са длъжни да изкупуват назад дялове, до момента в който пакет облигации на неликвиден пазар като българския може да е предизвикателство да се продаде бързо).
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Нееднозначно съпоставяне
Сравняването на другите възможности не е еднопосочно. Данните на Българската асоциация на ръководещите сдружения демонстрира, че консервативният фонд не всеки път носи повече облага, а в противен случай, в много случаи носи даже и загуба. Макар банките да оферират ниски лихви за клиентите си на дребно, което не звучи по никакъв начин атрактивно, те не падат под нулата. Докато за фонд мениджърите остава предизвикването да оперират в среда, където доста от рисковите активи носят негативна рентабилност. А като се приложи и инфлацията от към 3%, нещата не наподобяват доста розово. Всъщност това, което кара вложителите да търсят повече рентабилност, е причина и за нейния спад - лихвите. Решението на водещите централни банки Фед и ЕЦБ да забавят леко темповете на стягане на кредитирането обаче може да се окаже основно за облагите на нискорисковите схеми. Това е и повода за спад на доходността по държавните облигации на развитите страни, а тази по 10-годишните немски бумаги през март падна още веднъж под нула, което се случи за пръв път от 2016 година
Най-добре представилият се фонд прави през първото тримесечие 2.6%, а за 12 месеца 3.72%. По данни от ръководещото му сдружение към началото на април " Конкорд фонд–6 Облигации " при активи за съвсем 15 млн. лева е вложил 36.4% в дългови принадлежности, 29.3 във вземания, а 28.6% са кеш.
С противоположен знак
Има и такива, които вършат същата рентабилност, само че с противоположен знак и са в дъното на таблицата. Това нормално са фондовете на паричния пазар, които влагат в принадлежности с падеж до една година - депозити и краткосрочни държавни скъпи бумаги, които носят нулев и негативен приход, което се трансферира в техните резултати. Консервативният фонд на ОББ - " Платинум евро облигации ", който влага в европейски дългови принадлежности и е един от най-големите на пазара със своите активи за 22.6 млн. евро, носи лек минус за тримесечието и 12 месеца, само че от основаването му е на плюс от 1%.
Затова и като предписание инвестицията във фондове би трябвало да е дълготрайна. Освен това тя се смята и за по-ликвидна, защото във всеки миг може да се излезе от нея за разлика от депозита, където може да има и такса за предварително изтегляне на средства или неизплащане на рента. С взор освен в прихода, а и в риска
Макар и надалеч от съвършен индикатор, общоприетото отклоняване демонстрира връзката сред доходността и риска на взаимния фонд, или казано на по-прост език – каква е границата, в която постигнатата рентабилност може да се отклони с даден %. Например рентабилност 5% и отклоняване 10% може да значат, че в идващ интервал приходът може да е както 15, по този начин и -5%. Колкото по-рисков е фондът, толкоз по-високо е и неговото общоприетоо отклоняване, както си проличава и от таблицата. Затова и фонд мениджърите предлагат инвестицията във фонд да е дълготрайна - най-малко 2 години за консервативните и 3-5 години за тези, които залагат на вложения с по-висок риск. Безспирен депозитен растеж
Депозитите на семействата не престават да порастват и през март към този момент са 52.368 милиарда лева Това е напредък от 8.9% по отношение на година по-рано, като темпът даже леко се усилва - 8.5 през февруари. Това е над междинното регистрирано през 2016 и 2017 година, само че е надалеч от равнищата преди 13-14 години по време на икономическия взрив. Тогава парите към банковите депозити растяха с 60-70%. Предпочитанията на българите към тази недоходна инвестиция обаче си имат своите пояснения и главното е в държавната гаранция до 196 хиляди лева по тях – по този начин вложителят е податлив да загуби една част от спестяванията си, само че да ги резервира в най-голяма степен. В допълнение стои и обичайното непознаване и съмнение към другите възможности.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Нулевите лихви по депозитите през последните години накараха доста хора да търсят опция, която да им носи по-висок приход, само че при съпоставим риск. Ако може да се приказва за такава, това са консервативните взаимни фондове, които влагат в облигации, принадлежности на паричния пазара и... още веднъж депозити.
Когато приказваме за риск, основната разлика е, че влоговете до 196 хиляди лева са с гаранция от страната, до момента в който при нито една друга инвестиция няма такава. Истината обаче е, че ниските лихви по депозитите действително подтикнаха фондовата промишленост и за 10 години тя съумя да натрупа активи за близо 4 милиарда лева Тук се включват и рисковите фондове, както и такива, предлагани от задграничните ръководещи сдружения. Според статистиката на Българска народна банка фондовете в облигации са с най-вече активи - към края на 2018 година те ръководят 611 млн. лева Това няма по какъв начин да се съпоставя с размера на депозитите на семействата, които през предходната година минаха за първи път 50 милиарда лева (още в карето). А и в цифрата на вложенията във фондовете надалеч не влизат единствено ритейл клиентите. Немалка част от тази сума се дължи на институционални вложители (предимно пенсионни фондове), които посредством вложенията си във взаимни фондове преследват разнообразни цели. От една страна, това може да е диверсификация (купуване на дял от цялостен портфейл), а от друга, ликвидност (взаимните фондове са длъжни да изкупуват назад дялове, до момента в който пакет облигации на неликвиден пазар като българския може да е предизвикателство да се продаде бързо).
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Нееднозначно съпоставяне
Сравняването на другите възможности не е еднопосочно. Данните на Българската асоциация на ръководещите сдружения демонстрира, че консервативният фонд не всеки път носи повече облага, а в противен случай, в много случаи носи даже и загуба. Макар банките да оферират ниски лихви за клиентите си на дребно, което не звучи по никакъв начин атрактивно, те не падат под нулата. Докато за фонд мениджърите остава предизвикването да оперират в среда, където доста от рисковите активи носят негативна рентабилност. А като се приложи и инфлацията от към 3%, нещата не наподобяват доста розово. Всъщност това, което кара вложителите да търсят повече рентабилност, е причина и за нейния спад - лихвите. Решението на водещите централни банки Фед и ЕЦБ да забавят леко темповете на стягане на кредитирането обаче може да се окаже основно за облагите на нискорисковите схеми. Това е и повода за спад на доходността по държавните облигации на развитите страни, а тази по 10-годишните немски бумаги през март падна още веднъж под нула, което се случи за пръв път от 2016 година
Най-добре представилият се фонд прави през първото тримесечие 2.6%, а за 12 месеца 3.72%. По данни от ръководещото му сдружение към началото на април " Конкорд фонд–6 Облигации " при активи за съвсем 15 млн. лева е вложил 36.4% в дългови принадлежности, 29.3 във вземания, а 28.6% са кеш.
С противоположен знак
Има и такива, които вършат същата рентабилност, само че с противоположен знак и са в дъното на таблицата. Това нормално са фондовете на паричния пазар, които влагат в принадлежности с падеж до една година - депозити и краткосрочни държавни скъпи бумаги, които носят нулев и негативен приход, което се трансферира в техните резултати. Консервативният фонд на ОББ - " Платинум евро облигации ", който влага в европейски дългови принадлежности и е един от най-големите на пазара със своите активи за 22.6 млн. евро, носи лек минус за тримесечието и 12 месеца, само че от основаването му е на плюс от 1%.
Затова и като предписание инвестицията във фондове би трябвало да е дълготрайна. Освен това тя се смята и за по-ликвидна, защото във всеки миг може да се излезе от нея за разлика от депозита, където може да има и такса за предварително изтегляне на средства или неизплащане на рента. С взор освен в прихода, а и в риска
Макар и надалеч от съвършен индикатор, общоприетото отклоняване демонстрира връзката сред доходността и риска на взаимния фонд, или казано на по-прост език – каква е границата, в която постигнатата рентабилност може да се отклони с даден %. Например рентабилност 5% и отклоняване 10% може да значат, че в идващ интервал приходът може да е както 15, по този начин и -5%. Колкото по-рисков е фондът, толкоз по-високо е и неговото общоприетоо отклоняване, както си проличава и от таблицата. Затова и фонд мениджърите предлагат инвестицията във фонд да е дълготрайна - най-малко 2 години за консервативните и 3-5 години за тези, които залагат на вложения с по-висок риск. Безспирен депозитен растеж
Депозитите на семействата не престават да порастват и през март към този момент са 52.368 милиарда лева Това е напредък от 8.9% по отношение на година по-рано, като темпът даже леко се усилва - 8.5 през февруари. Това е над междинното регистрирано през 2016 и 2017 година, само че е надалеч от равнищата преди 13-14 години по време на икономическия взрив. Тогава парите към банковите депозити растяха с 60-70%. Предпочитанията на българите към тази недоходна инвестиция обаче си имат своите пояснения и главното е в държавната гаранция до 196 хиляди лева по тях – по този начин вложителят е податлив да загуби една част от спестяванията си, само че да ги резервира в най-голяма степен. В допълнение стои и обичайното непознаване и съмнение към другите възможности.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ