© Красимир Юскеселиев Още по темата Шефчович: България може да

...
© Красимир Юскеселиев Още по темата Шефчович: България може да
Коментари Харесай

Седмични новини за енергетика

© Красимир Юскеселиев Още по тематиката
Шефчович: България може да удвои ВЕИ мощностите и да намерения добре дали й би трябвало АЕЦ

До 2030 година енергийният микс ще би трябвало да съдържа 30% възобновими източници, уверен е еврокомисарят по енергетиката
15 мар 2018
Защо намесата на Българска народна банка в драмата ЧЕЗ е изключително тревожна

Насред хаоса от предходната седмица фактът, че министър председателят може да подрежда на регулатора какво да прави, остана неусетен. А това е даже по-важно от съответната договорка
6 мар 2018
Гинка Върбакова упрекна политиците в конспирация, а съперници в офанзива

Детайлите по финансирането на договорката за активите на CEZ отстават загадка
1 мар 2018
Кой дава парите на " Инерком " съгласно справката на Борисов

Замесените банки ББР и ПИБ отхвърлят да вземат участие в заплащането, като Гинка Върбакова в този момент също ги изключва
28 фев 2018 Ако желаете да получавате информация за най-важното от бранша на енергетиката, може да се абонирате за седмичния ни е-бюлетин тук

АЕЦ " Белене " върви към рестарт
Все по-вероятно наподобява, че ръководещите ще се опитат да осъществят плана за АЕЦ " Белене ". Централата може и да не проработи, само че строителство явно ще има. Поне такова е чувството след визитата на министъра на енергетиката Теменужка Петкова в обекта. Тя, дружно с изпълнителния шеф на НЕК Петър Илиев ревизира по какъв начин върви построяването на оборудванията за предпазване на доставеното съветско съоръжение. От думите й се разбра, че решението АЕЦ " Белене " да не се строи очевидно към този момент не стои на дневен ред, а напъните са ориентирани към търсенето на източници на финансиране и вложител, който да поддържа плана.

" Приоритет на българското държавно управление е да откри най-хубавото решение, обвързвано с реализация на оборудването за централата ", сподели Петкова, допълвайки " платените към този момент над 3 милиарда лева пари на българските данъкоплатци " задължават управляващите да подхващат дейности. В това има известна логичност, само че казусът е с опцията за поглъщане на още 17 милиарда лв. - построяването на АЕЦ-а се чака да коства сред 10 и 11 милиарда евро, а няма гаранция, че централата ще е конкурентоспособна. Изключително противоречивият разбор на Българска академия на науките неотдавна сподели, че финансова жизнеспособност може да се реализира единствено при невъзможна композиция от едновременното сбъдване на десетки фактори.

Въпреки това съгласно Петкова сериозната задача, която стои за разрешаване, е не какво да се прави с платеното и доставено съоръжение, а финансирането на плана. Трябва " да бъде обезпечена неговата реализация на пазарен принцип без държавни гаранции. Мисля, че има огромен късмет това да се случи ", сподели Петкова.

Формално решението какво ще е бъдещето на АЕЦ " Белене " би трябвало да бъде оповестено през лятото, откакто наскоро Народното събрание изиска до края на юни да му бъдат препоръчани разновидности за реализация на оборудването.

" Инерком " подаде документи в Комисия за защита на конкуренцията за договорката с CEZ
Часове откакто Народното събрание образува анкетна комисия, която да ревизира договорката за ЧЕЗ, купувачът " Инерком " подаде съобщение в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за идната централизация. В известие от компанията на Гинка Върбакова се споделя, че плануваната централизация ще бъде осъществена въз основа на контракт за покупка на акции, подписан на 23 февруари 2018 година сред " CEZ а.с. " и " ЧЕЗ бългериън инвестмънтс Би Ви ", от една страна, и " Инерком България " ЕАД - от друга.

Това е общоприета процедура при такива покупко-продажби и е условие по към този момент подписания контракт сред двете страни. Съответните документи бяха готови предходната седмица по време на диалози в Прага сред " Инерком България " и CEZ.

Решението на Комисия за защита на конкуренцията по този проблем може да се чака в средата на април или даже по-рано. Според наредбите на Закона за защита на конкуренцията антимонополният орган би трябвало да образува съответното произвеждане в тридневен период - най-късно при започване на идната седмица. От първия работен ден след образуването на произвеждане Комисия за защита на конкуренцията има 25 работни дни, с цел да излезе с решение. Възможно е и в допълнение удължение на производството с още 10 дни по искане на самите компании. В случай че уведомлението е оставено без придвижване заради позволени нередности или при нужда от даването на спомагателна информация от предприятията, периодите стопират да текат.

Бизнесът чака " нови далавери " в енергетиката
Още преди да са заглъхнали свадите към възможното (и несбъднало се) повишаване на тока, поради което бизнесът се канеше да стачкува, работодателските организации още веднъж сигнализират за проблеми в енергетиката. КРИБ, АИКБ, БТПП и БСК предизвестяват, че се приготвя двойно увеличение на студения запас - мощности за произвеждане на електричество, които не работят, само че страната заплаща на притежателите им, с цел да ги поддържат в подготвеност.

Това би повишило цената на тока за всички консуматори, без по никакъв метод да се увеличи качеството на услугата. Още повече че когато през януари 2017 година поради студовете се наложи активирането на студения запас, се оказа, че доста от централите (свързани с Христо Ковачки) не съумяха да проработят с обяснението - замръзнали въглища.

Основното съмнение е, че повода за нарастването на студения запас е идното стартиране на Топлоелектрическа централа " Варна ", който неотдавна беше платен от някогашния министър на превоза Данаил Папазов.

" Естествено е всеки консуматор на електрическа енергия, както и определеният от същите тези консуматори министър да се стремят към оптимизация на разноските по запазване. Но оптимизация в интерес на потребителите, а не на заинтригувани производители на електрическа енергия. Първото съставлява естествено обвързване на отрасловото министерство и ръководещия го екип, второто народът простичко назовава " спекулация ", се споделя в отвореното писмо на работодателите. Те настояват, че се приготвя двойно нарастване на количеството закупуван леден запас до 1000 МВт. Практиката от 2013 година е да се дефинира средногодишна стойност на запаса от 500 МВт. През зимните месеци размерът е 700 МВт, до момента в който през останалия интервал - 300 МВт.

" Анализирайки наличните потенциали в страната, както и оповестените вести за модернизации и реконструкции, можем да предвиждаме поръчки както за ново интензивно газопотребление от порядъка на 600 – 800 млн. к.м3 годишно, по този начин и за задължения за изкупуване на електрическа енергия на непазарни цени – евентуално от НЕК, т.е. като част от микса на електрическа енергия в публичния снабдител ", твърди още бизнесът, евентуално визирайки проектите за възобновяване на активността на Топлоелектрическа централа " Варна ".

Топлоелектрическа централа " Брикел " не получи позволение да усили мощността си
Пропадна опитът на свързаната с Христо Ковачки Топлоелектрическа централа " Брикел " да пусне още веднъж в употреба два от спрените си енергоблокове, които нямат сероочистващи съоръжения. Заявката за това беше направена още през 2015 година с концепцията да се създава повече електрическа сила, която носи доста повече доходи от брикетите. Но тогава Изпълнителната организация по околна среда отхвърли да актуализира комплексното позволение на теца. След което сред двете страни стартира правосъден спор, точка на който в този момент е поставил Върховният административен съд. С окончателното решение на магистратите от 15 февруари се анулира миналогодишното решение на Административния съд - София-град, което беше в интерес на жалбата на Топлоелектрическа централа " Брикел " против отхвърли на екоагенцията да му разреши увеличение на мощността.

Мотивите на висшите магистрати са, че работещата на въглища централа не съблюдава законовите условия за попречване или понижаване до най-малко на общото влияние на нездравословните излъчвания върху околната среда. Съдът удостоверява още, че инсталациите на " Брикел " редовно не са изпълнявали настоящото екоразрешително и надлежно не може да се подсигурява, че операторът ще обезпечи в бъдеще нужните условия за съблюдаване на наредбите.

Промени в Закона за енергетиката ще дадат несъразмерна власт на КЕВР
Неограничена власт да блокира частни покупко-продажби може да получи Комисията за енергийно и водно контролиране със незабавните промени в Закона за енергетиката, импортирани в Народното събрание в четвъртък, които сякаш би трябвало да дадат пълномощия на страната да позволява покупко-продажби като тази с активите на CEZ. Ако те бъдат признати бързо, измененията може и да спрат договорката сред " Инерком " и CEZ, само че ще основат рисков казус.

Със законопроекта се предлага КЕВР да позволява дейности по предписание с дялове и акции, представляващи повече от 20% от капитала на търговски сдружения, които са лицензирани за транспорт на електрическа енергия, топлинна сила и газ, " с оглед отбрана на националната сигурност и публичния ред ". Също по този начин се дава се опция регулаторът да отнеме лиценза на компания, която наруши горната наредба.

Никъде обаче не е посочено въз основата на какво КЕВР ще позволява или не такива покупко-продажби и дали пълномощията ще важат за почнали преди приемането им процедури. В претекстовете е записано единствено, че задачата на тези текстове е да се запълни съществуващата празнина в Закона за енергетиката, а точно невъзможността КЕВР да се произнася за покупко-продажби с енергийни предприятия, които е лицензирала. Без въвеждането на ясни и точни критерии това обаче значи, че регулаторът може по своя (или политическа, въпреки официално да е независим) преценка да спре всяка една продажба в енергетиката. Което е следващият неприятен сигнал за частните вложители.

Ако желаете да получавате информация за най-важното от бранша на енергетиката, може да се абонирате за седмичния ни е-бюлетин тук
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР