Непознатият дворец на България
© Капитал Напрягам се да си спомня къде съм виждал езерото с водните лилии от двореца " Кричим ". Ами да – в картината на Клод Моне, несъмнено. Човек има възприятието, че всички ландшафтни архитекти, които повече от век са работили на това място, с цел да основат парка и да оформят пейзажа, са имали чувство за импресионизъм.
Иначе до самия замък се стига с... запитване. Табели тук няма още от времето, когато го стопанисваха потайни служби като Управление безопасност и охрана (Пето управление н и НСО. От 10 месеца дворецът " Кричим " е Държавно ловно стопанство " Кричим " в състава на Югозападното държавно дружество. И към този момент приема първите групи туристи, които са го намерили. Те не са ловци. Изстрели в " Кричим " няма да се чуват. Но елените лопатари въпреки всичко се крият от хората в близо 1400 декара невероятна широколистна гора. Благородното животно идва тук за първи път в България преди съвсем век от Померания и до момента популация от над 1000 елена е разселена в горите из цялата страна.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики От княз, през деспот, до земеделци
Дължим двореца " Кричим " на усета и на предприемчивостта на две исторически персони - княз Фердинанд и Костадин Байкушев. Именно Байкушев посочил на княза вековната дъбова кория край село Куртово Конаре. Фердинанд се възхитил и заградил огромно парче от нея за ловджийски разплодник. Така през 1901 година Министерство на земеделието оповестява на пловдивския областен горски контрольор: " Държавната гора " Кричим " е отстъпена на Интендантството на Н. Ц. В. Княза за отглеждане на фазани и различен дивеч, като корията ще се обкръжи, с цел да послужи за задачата. "
Фотограф: Капитал Заградени са 1663.96 декара. Отделно от това князът изкупува и 370 декара ниви от локални хора, с цел да сътвори продоволствено стопанство за имението си. След земята намира и подобаващите хора, които да осъществят начинанието му. В началото това са задгранични експерти, които идват за малко и остават вечно. Има и българи, учили най-вече в Германия. Внесени са първите непознати у нас дървесни типове – гинко билоба, гигантска секвоя, кедри, чинари. През 1916 година приключва строителството на двореца.
Борис III продължава с въодушевление да поддържа и да уголемява видовото многообразие в двореца на татко си. По концепция на неговата брачна половинка Йоанна дворецът " Кричим " е достроен от арх. Йордан Севов. Той прави новата постройка, а вътрешното обзавеждане е поето от виенска компания. Мебелите са напълно виенски, единствено решетките на радиаторите и дрешниците са изпълнени от български майстори. На плана е записано " Ловен палат " (Jagdschloss). Със сигурност брачната половинка на Борис не е имала афинитет към лова, само че пък сестра му е била буйна ловджийка. Царицата даже предиздвикала арх. Севов да измести входа, тъй че да не влиза през салона с рога и препарирани глави на убитите животни.
След 1948 година функционалността на замъка се трансформира и той става естествено публична държавна резиденция. Според " Проект за споразумяване въпроса с някогашните царски дворци " на Васил Коларов от 1947 година дворецът " Кричим " попада в " Управлението на особените парцели при Министерски съвет "..В този необикновен парцел Тодор Живков е отсядал постоянно когато се открива Пловдивският панаир. Тук е приемал и задгранични делегации, в това число западногерманския канцлер Щраус, който бил тук на частно посещаване.
След 1989 година собствеността му е прехвърляна от Министерския съвет на НСО, след това на Министерството на финансите, до момента в който най-накрая дворецът " Кричим " става владеене на Министерството на земеделието и храните.
В края на 2000 година част от парцела е оповестена за Защитена територия №140 в регистъра на предпазените територии. С влизането в действие на " Натура 2000 " теренът попада в елементи от две предпазени зони - река Въча и естествените местообитания на Salix alba и Populus alba.
Нов живот
Директорът на новото Държавното ловно стопанство " Кричим " инж. Александър Жекин поема през 2019 година ръководството на парцел, който от години никой не желае. Причината – разноските по поддръжката на двореца са много, а доходи съвсем няма. Александър Жекин заяви, че е поел ръководството на дружество, което към средата на тази година има дълготрайни материални активи на стойност 3.2 млн. лв.. Екипът на Държавно ловно стопанство " Кричим " създава хрумвания и залага на туристически визити, които да усилят приходите. И най-важното – да разпространяват и да създадат прочут двореца. Той е изумително малко прочут.
В него работят 20 души с разнообразни специалности, свързани с поддържането на горите, парка, животните, цветята, постройките. Мнозина от тях съблюдават вековната традиция – един път почнали работа в двореца " Кричим ", не престават до края на кариерата си.
Владимир Маринов е един от тях. Той е ландшафтен проектант и работи тук съвсем 30 години. Член е на УС на Сдружението на ланшафтните архитекти в България. " Паркът от 260 декара действително поддържана повърхност е в най-хубаво положение спрямо другите царски паркове в България – " Враня " и " Евксиноград ". С периферията е общо 300 декара. На 260 декара в парка има построена поливна система, тъй че поливането не е дребен разход за нас. И като става дума за вода, случило се е по този начин, че нашата гора е потърпевша от градежа на каскада " Въча ", тъй като падна равнището на подпочвената вода. Но с поливната система даваме вода и на гората ", споделя Маринов.
Той изяснява, че създават два маршрута за туристи в парковата част. Те ще бъдат с друга дължина. " Можем да посрещаме относително дребни групи от по 20-25 души. И наложително ще ги съпровожда наш чиновник, който ще им споделя за историята на двореца и за растителните типове в парка. Вече имаме първите визити. Имаме също концепция да вършим разходки с коне в гората, с цел да могат искащите да видят животните, които са тук. Предвиждаме да създадем и екопътека с дължина 3-4 километра, която е на границата сред гората и оградата – там растителността е естествена. Там гостите също ще бъдат предвождани от лесничей ", изяснява ландшафтният проектант.
В момента за една от постройките, която на времето е била казарма на Вътрешни войски, а по-късно е употребена за жилища на чиновниците, ДЛС " Кричим " кандидатства по стратегия, която да финансира ремонта. В постройката ще бъдат настанявани зелени учебни заведения, както и студенти на образователни практики. Мениджърският екип преценя кои от постройките могат да бъдат ремонтирани и да станат експозиционни, с цел да демонстрира освен бита на царското семейство, само че и на личния състав, който е работил тук. " Идеята ни е първите две по-големи здания, строени от Фердинанд, да се запазят във типа, в който са имали преди години ", споделя Владимир Маринов. Растителните типове на парка
В двореца " Кричим " най-богато са показани магнолиите, японските вишни, разнообразни типове божури. Тук има даже дървовиден божур. Дървесното многообразие е показано от над 300 разнообразни типа най-вече широколистни дървета и шубраци. В " Кричим " за първи път в България е отгледана китайската метасеквоя. През 1957 година игуменът на Бачковския манастир взема фиданка от тукашния разсадник и я засажда в двора. Интересно е, че китайската метасеквоя е открита от учените относително късно – през 1942 година. През 1954 година в " Кричим " са донесени първите семена и са отгледани първите фиданки. Дървото към този момент е публикувано в цяла България.
През 1961 година космонавтът Юрий Гагарин засажда в двореца " Кричим " две иглолистни дървета. Едното е атласки кедър, другото е хималайски бор. Днес всяко от тях към този момент е високо повече от 20 метра. " При нас също засадихме част от подарените от японския град Окаяма дървета. Градът е събрат с Пловдив и подаръкът на японците бяха вишните сакура. Когато идват публични посетители от Япония, те постоянно се отбиват при нас, с цел да видят своите вишни ", споделя ландшафтния проектант на двореца " Кричим ". В описа му има и малко горест – неотдавна е починала най-старата ела, засадена персонално от Фердинанд и донесена от Костадин Байкушев с биволски впряг от Рила. Тя била достигнала 33 метра височина. За спомен от нея засадили ново дърво от същия тип, което към този момент е на 4 години.
За цветята на двореца " Кричим " се грижи единствено един човек – Катерина Иванова. Всяка седмица тя вкарва в оранжерията най-малко един нова тип, с цел да опитва по какъв начин ще се впише в цветното многообразие на парка. И всяка зима прибира част от водните растения, които живеят в прелестните езера на двореца. Катерина Иванова обаче недолюбва сърните и елените, които пролетно време се угощават с нейните цветя. Чака с неспокойствие времето, когато през септември множеството животни ще бъдат превозени до други ловни стопанства. Иванова води персонални борби и с полските мишки, тъй като всяка есен и през зимата те пробват да завземат нейната оранжерия. " Добре, че е Маша – моята котка надзирател. Иначе мишките ще изядат всички семена, които съм събрала. Ще почнат да гризат и стъбла на цветята. Но с котката не им даваме късмет. "
Иначе до самия замък се стига с... запитване. Табели тук няма още от времето, когато го стопанисваха потайни служби като Управление безопасност и охрана (Пето управление н и НСО. От 10 месеца дворецът " Кричим " е Държавно ловно стопанство " Кричим " в състава на Югозападното държавно дружество. И към този момент приема първите групи туристи, които са го намерили. Те не са ловци. Изстрели в " Кричим " няма да се чуват. Но елените лопатари въпреки всичко се крият от хората в близо 1400 декара невероятна широколистна гора. Благородното животно идва тук за първи път в България преди съвсем век от Померания и до момента популация от над 1000 елена е разселена в горите из цялата страна.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики От княз, през деспот, до земеделци
Дължим двореца " Кричим " на усета и на предприемчивостта на две исторически персони - княз Фердинанд и Костадин Байкушев. Именно Байкушев посочил на княза вековната дъбова кория край село Куртово Конаре. Фердинанд се възхитил и заградил огромно парче от нея за ловджийски разплодник. Така през 1901 година Министерство на земеделието оповестява на пловдивския областен горски контрольор: " Държавната гора " Кричим " е отстъпена на Интендантството на Н. Ц. В. Княза за отглеждане на фазани и различен дивеч, като корията ще се обкръжи, с цел да послужи за задачата. "
Фотограф: Капитал Заградени са 1663.96 декара. Отделно от това князът изкупува и 370 декара ниви от локални хора, с цел да сътвори продоволствено стопанство за имението си. След земята намира и подобаващите хора, които да осъществят начинанието му. В началото това са задгранични експерти, които идват за малко и остават вечно. Има и българи, учили най-вече в Германия. Внесени са първите непознати у нас дървесни типове – гинко билоба, гигантска секвоя, кедри, чинари. През 1916 година приключва строителството на двореца.
Борис III продължава с въодушевление да поддържа и да уголемява видовото многообразие в двореца на татко си. По концепция на неговата брачна половинка Йоанна дворецът " Кричим " е достроен от арх. Йордан Севов. Той прави новата постройка, а вътрешното обзавеждане е поето от виенска компания. Мебелите са напълно виенски, единствено решетките на радиаторите и дрешниците са изпълнени от български майстори. На плана е записано " Ловен палат " (Jagdschloss). Със сигурност брачната половинка на Борис не е имала афинитет към лова, само че пък сестра му е била буйна ловджийка. Царицата даже предиздвикала арх. Севов да измести входа, тъй че да не влиза през салона с рога и препарирани глави на убитите животни.
След 1948 година функционалността на замъка се трансформира и той става естествено публична държавна резиденция. Според " Проект за споразумяване въпроса с някогашните царски дворци " на Васил Коларов от 1947 година дворецът " Кричим " попада в " Управлението на особените парцели при Министерски съвет "..В този необикновен парцел Тодор Живков е отсядал постоянно когато се открива Пловдивският панаир. Тук е приемал и задгранични делегации, в това число западногерманския канцлер Щраус, който бил тук на частно посещаване.
След 1989 година собствеността му е прехвърляна от Министерския съвет на НСО, след това на Министерството на финансите, до момента в който най-накрая дворецът " Кричим " става владеене на Министерството на земеделието и храните.
В края на 2000 година част от парцела е оповестена за Защитена територия №140 в регистъра на предпазените територии. С влизането в действие на " Натура 2000 " теренът попада в елементи от две предпазени зони - река Въча и естествените местообитания на Salix alba и Populus alba.
Нов живот
Директорът на новото Държавното ловно стопанство " Кричим " инж. Александър Жекин поема през 2019 година ръководството на парцел, който от години никой не желае. Причината – разноските по поддръжката на двореца са много, а доходи съвсем няма. Александър Жекин заяви, че е поел ръководството на дружество, което към средата на тази година има дълготрайни материални активи на стойност 3.2 млн. лв.. Екипът на Държавно ловно стопанство " Кричим " създава хрумвания и залага на туристически визити, които да усилят приходите. И най-важното – да разпространяват и да създадат прочут двореца. Той е изумително малко прочут.
В него работят 20 души с разнообразни специалности, свързани с поддържането на горите, парка, животните, цветята, постройките. Мнозина от тях съблюдават вековната традиция – един път почнали работа в двореца " Кричим ", не престават до края на кариерата си.
Владимир Маринов е един от тях. Той е ландшафтен проектант и работи тук съвсем 30 години. Член е на УС на Сдружението на ланшафтните архитекти в България. " Паркът от 260 декара действително поддържана повърхност е в най-хубаво положение спрямо другите царски паркове в България – " Враня " и " Евксиноград ". С периферията е общо 300 декара. На 260 декара в парка има построена поливна система, тъй че поливането не е дребен разход за нас. И като става дума за вода, случило се е по този начин, че нашата гора е потърпевша от градежа на каскада " Въча ", тъй като падна равнището на подпочвената вода. Но с поливната система даваме вода и на гората ", споделя Маринов.
Той изяснява, че създават два маршрута за туристи в парковата част. Те ще бъдат с друга дължина. " Можем да посрещаме относително дребни групи от по 20-25 души. И наложително ще ги съпровожда наш чиновник, който ще им споделя за историята на двореца и за растителните типове в парка. Вече имаме първите визити. Имаме също концепция да вършим разходки с коне в гората, с цел да могат искащите да видят животните, които са тук. Предвиждаме да създадем и екопътека с дължина 3-4 километра, която е на границата сред гората и оградата – там растителността е естествена. Там гостите също ще бъдат предвождани от лесничей ", изяснява ландшафтният проектант.
В момента за една от постройките, която на времето е била казарма на Вътрешни войски, а по-късно е употребена за жилища на чиновниците, ДЛС " Кричим " кандидатства по стратегия, която да финансира ремонта. В постройката ще бъдат настанявани зелени учебни заведения, както и студенти на образователни практики. Мениджърският екип преценя кои от постройките могат да бъдат ремонтирани и да станат експозиционни, с цел да демонстрира освен бита на царското семейство, само че и на личния състав, който е работил тук. " Идеята ни е първите две по-големи здания, строени от Фердинанд, да се запазят във типа, в който са имали преди години ", споделя Владимир Маринов. Растителните типове на парка
В двореца " Кричим " най-богато са показани магнолиите, японските вишни, разнообразни типове божури. Тук има даже дървовиден божур. Дървесното многообразие е показано от над 300 разнообразни типа най-вече широколистни дървета и шубраци. В " Кричим " за първи път в България е отгледана китайската метасеквоя. През 1957 година игуменът на Бачковския манастир взема фиданка от тукашния разсадник и я засажда в двора. Интересно е, че китайската метасеквоя е открита от учените относително късно – през 1942 година. През 1954 година в " Кричим " са донесени първите семена и са отгледани първите фиданки. Дървото към този момент е публикувано в цяла България.
През 1961 година космонавтът Юрий Гагарин засажда в двореца " Кричим " две иглолистни дървета. Едното е атласки кедър, другото е хималайски бор. Днес всяко от тях към този момент е високо повече от 20 метра. " При нас също засадихме част от подарените от японския град Окаяма дървета. Градът е събрат с Пловдив и подаръкът на японците бяха вишните сакура. Когато идват публични посетители от Япония, те постоянно се отбиват при нас, с цел да видят своите вишни ", споделя ландшафтния проектант на двореца " Кричим ". В описа му има и малко горест – неотдавна е починала най-старата ела, засадена персонално от Фердинанд и донесена от Костадин Байкушев с биволски впряг от Рила. Тя била достигнала 33 метра височина. За спомен от нея засадили ново дърво от същия тип, което към този момент е на 4 години.
За цветята на двореца " Кричим " се грижи единствено един човек – Катерина Иванова. Всяка седмица тя вкарва в оранжерията най-малко един нова тип, с цел да опитва по какъв начин ще се впише в цветното многообразие на парка. И всяка зима прибира част от водните растения, които живеят в прелестните езера на двореца. Катерина Иванова обаче недолюбва сърните и елените, които пролетно време се угощават с нейните цветя. Чака с неспокойствие времето, когато през септември множеството животни ще бъдат превозени до други ловни стопанства. Иванова води персонални борби и с полските мишки, тъй като всяка есен и през зимата те пробват да завземат нейната оранжерия. " Добре, че е Маша – моята котка надзирател. Иначе мишките ще изядат всички семена, които съм събрала. Ще почнат да гризат и стъбла на цветята. Но с котката не им даваме късмет. "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ