Лорд Стюърт Уд: Няма политически капитал, за да се вземат трудните решения около Brexit
© Jon Nazca Още по тематиката
Европейски Съюз желае прогрес в договарянията за английското овакантяване на блока
Brexit стартира да наподобява все по-малко на Brexit
29 авг 2017
Лондон желае да резервира основата за двустранни правни разногласия след Brexit
В третия от пет документа, обещани от държавното управление като демонстрация на повече бистрота, се споделя, че на процедура Англия не желае съществени промени в досегашния метод за споразумяване на разногласия
22 авг 2017
Англия не желае граница с Ирландия след Brexit
16 авг 2017
Начело на Европейски Съюз? Е, не тъкмо
Правителството малко преувеличава смисъла на председателството на Съвета на Европейски Съюз
14 юли 2017
Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 година е значима тематика от българския дневен ред. Как обаче наподобява България като предстоящ ръководител през очите на другите европейци и какви са упованията за нашето шестмесечно ротационно председателство? Проектът " Българското председателство: взор извън " на българските тинк-танкове blEUprint и Института за европейски политики цели да показа мненията на европейски специалисти и обществени фигури по тематики, свързани с председателството и неговото отражение върху по-широкия европейски публичен ред. В първото от серията изявленията Елисар Башир от blEUprint и Ивайло Яйджиев от ИЕП беседват със Стюарт Ууд, член на Камарата на лордовете във Англия и някогашен консултант на Гордън Браун и Ед Милибанд, за договарянията за Brexit и ролята на България в този подтекст. Интервюто е препечатано в " Капитал " с общителното единодушие на двете организации.
Стюарт Ууд, Лорд Ууд от Анфилд, е член на Камарата на лордовете от партията на лейбъристите и учител в Оксфордския университет. Бил е консултант на водача на опозицията Ед Милибанд (2010-2015 г.), консултант по външната политика на министър-председателя Гордън Браун (2007-2010 г.) и член на Съвета на икономическите съветници към Министерството на финансите на Англия (2001-2007 г.). Има докторска степен от Харвардския университет в региона на европейките обществени политики.
Какви са реалистичните сюжети за Brexit, които остават годни след изборите във Англия?
Изборите трансформираха няколко неща. Първо, след тях е все по-малко евентуално Тереза Мей да бъде министър-председател през целия интервал на договарянията. Ако се постанова да договарям с някого, за който знам, че няма да бъде там, когато сключваме крайната договорка, не бих взел този човек съществено – това е нейният проблем сега. Второ, към този момент няма болшинство в Народното събрание за " корав " Brexit. Оставането в митническия съюз и даже единния пазар е по-вероятно сега, в сравнение с беше преди. Трето, също е доста малко евентуално каквито и да е основни решения за някои от главните въпроси да бъдат взети преди края на тази година поради идните избори в Германия, както и поради това, че евентуално ще имаме нови избори през октомври. Следователно вземането на сложни решения, които изискват политически капитал, е невероятно сега.
Шестте месеца на българското председателство ще бъдат време за договаряния. Те би трябвало да приключат към октомври 2018 година поради изборите за Европейски парламент, което значи, че всичко ще би трябвало да се случи сред януари и лятото. Интересен въпрос е дали председателството на Европейски Съюз ще бъде фиктивен участник в това или просто ще разреши на Барние, Верховщад и Европейска комисия да движат процеса, макар че и Съвета на Европейски Съюз ще играе значима роля. Ако аз бях на мястото на ЕС-27, щях да си мисля, че е все по-малко евентуално да имаме " корав " Brexit и че може би има 10% късмет той да не се състои въобще. По мое мнение е съвсем невероятно Англия да не изиска удължение на двугодишния интервал.
Въпросът, който би трябвало да бъде решен преди края на 2017 година, е правата на жителите на Европейски Съюз. Документът на Европейска комисия за последователността на решенията е доста добре написан. Там въпросът за жителите на Европейски Съюз е пръв, след това идват бюджетните правила за финансовите отговорности към Европейски Съюз и чак по-късно други въпроси. Въпреки това, поставяйки бюджетните въпроси първоначално, към този момент има проблем, защото никой министър-председател не може да каже на жителите вкъщи, че се е съгласил да заплати 60 милиарда паунда без да има крайна договорка. Аз мисля, че нито едно държавно управление без болшинство не може да премине през този политически ребус. Подозирам че въпросът за бюджета няма да бъде решен преди началото на българското председателство.
Темата за правата на жителите на Европейски Съюз е значима за България. Как виждате развитията по този въпрос и какво могат да създадат държавите-членки или Европейска комисия?
Има лесна и сложна част. От една страна, държавното управление е готово на отстъпки. Хората, които все още са във Англия, ще получат сходни права по някакъв метод. Трудната част е за няколкото неща, които ще последват. Едно от тях са членовете на фамилиите, които ще дойдат след крайната дата, което е огромен проблем, по който няма болшинство. Друг, даже по-голям проблем, е че все още позицията на Европейска комисия е, че жителите на Европейски Съюз ще продължат да имат доживотни права, обезпечени от Европейския съд. Това е безспорна алена линия в съществуващата позиция на Тереза Мей и за това не се вижда метод това да бъде бързо позволено. Ако тя направи компромис за това, ще загуби и по други въпроси свързани с компетентността на Европейския съд като единния пазар и митническия съюз.
При ЕС-27 това са по-скоро серия от двустранни взаимоотношения. Британските жители в Испания са повече от половината от всички английски жители в Европейски Съюз и надлежно най-големият проблем на английския парламент. От друга страна, Румъния, България, Литва и в действителност Франция имат доста жители тук. Това значи, че ще водим договаряния с доста разнообразни страни и допускам, че Англия ще се опита да реализира обособена договорка с Испания. В същото време, казусът с Европейския съд остава забранен, което е и огромна спънка.
Споменахте, че вероятността за по-мек Brexit пораства, само че също по този начин, че Европейският съд и бюджетните вноски са огромна спънка. В тази обстановка какво би трябвало да направи Европейски Съюз?
Ако бях на мястото на Европейски Съюз, щях да имам по-твърда позиция по отношение на Англия, тъй като мисля, че все още е по-вероятно Англия да стане като Норвегия, в сравнение с като Канада. Вероятно ще се образува болшинство за деликатен метод към Brexit, който съставлява първо напредване към Европейската икономическа зона и отсрочване на изцяло излизане от митническия съюз и единния пазар за по-нататък, когато ще имаме непоклатимост. За тези, които поддържат излизането от Европейски Съюз, европейската икономическа зона е най-лошият сюжет тъй като изисква да продължиш да играеш по същите правила, само че без да имаш никакъв глас в тяхното образуване. Въпреки това, някои хора като Дейвид Дейвис или Найджъл Фараж сега декларират обществено, че може и да са подготвени да преминат към Европейската икономическа зона като първи стадий и по-късно да се изчака устойчиво болшинство, с цел да се премине към втория стадий. Ако това прекосяване към Европейската икономическа зона се случи, ще бъде доста по-лесно за Европейски Съюз. Колкото по-твърда е позицията на Европейски Съюз по тематики като юрисдикцията на Европейския съд, толкоз по-възможно е Англия да избере пътя към Европейската икономическа зона, което може би в последна сметка ще е по-добре за всички.
Също по този начин мисля, че британците имаха очаквания, че Европейски Съюз въпреки всичко ще преразгледа цялостния си метод към четирите свободи – освен поради Brexit, само че поради Brexit, смесен със скока на популизма. Но шест месеца след референдума Марк Рюте победи Герт Вилдерс в Холандия, Макрон опустоши всички останали във Франция, Меркел наподобява ще бъде канцлер още веднъж в Германия, тъй че натискът върху Европейски Съюз да преразгледа отношението сред имиграция и обединен пазар съвсем е липсващ. Вече е доста по-малко евентуално да се стигне до компромис като специфична категория на участие, в сравнение с беше даже до преди три месеца. Всичко това допуска, че Европейски Съюз би трябвало да държи твърда позиция, както и в действителност прави досега като споделя: " Това са въпросите за договаряния, това е процесът, разказан в договорите на Европейски Съюз, няма метод четирите свободи да бъдат обект на компромис - тогава каква може да бъде договорката? ".
Как Brexit ще се отрази на бъдещето на полемиките за многогодишната финансова рамка (бюджетът на Европейски Съюз за 2020-2026), които също ще стартират по време на председателството?
Това е в действителност забавен въпрос. Как ще се разпределят заплащанията зависи от постановленията в договорите. Не може това да бъде преразгледано без да бъде преразгледан контракта. Фокусът се трансформира от просто финансови прехвърляния към повече работливост, конкурентоспособност, вложения в инфраструктурата, както и към понижаване на неефективността и корупционните практики при харченето на парите на място. Интересното е, че френските фермери ще са тези, които ще изгубят. Европейски Съюз схваща потребността да разчита на своите лични доходи доста повече, откакто напускането на страни води до отваряне на огромна дупка в държавните вноски. Например налога върху финансовите транзакции е доста по-вероятно да се случи поради Brexit, защото не виждам никаква друга огромна спънка с изключение на терзанията за конкурентоспособност. Мисля, че има болшинство в Европейския парламент и в Съвета, с цел да го вкарат.
По какъв метод Brexit може за окаже въздействие в дълготраен проект на политическата динамичност вътре в съюза?
Аз съм оптимист по този въпрос. Ако погледнем към растежа на развития свят, за Европейски Съюз се обрисуват положителни последващи 5 години спрямо Англия, Съединени американски щати, може би също с Китай. Вярвам, че растежът стартира да се връща в Европейски Съюз, изключително в случай че германците провиснал малко макроикономическата политика. Испания в действителност се оправя добре сега, южна Европа е към момента проблематична, само че е в доста по-добро положение, в сравнение с беше преди три години. С резултата на Макрон-Меркел и с още няколко символни държавни промени може да имаме порядъчен напредък, който да даде малко място за дишане от популисткия напън. Също по този начин Тръмп се оказа пагубен за крайно-десните в Европа, както и във Англия. Неговото име беше упоменато по време на диалозите с гласоподаватели по време на акцията като образец за какво да не се гласоподава за UKIP или консерваторите. Затова съм оптимист, само че също по този начин и черноглед, тъй като мисля, че се задава втори финансов провал, който ще бъде по-лош от този през 2008 година
В какъв смисъл " втора финансова рецесия "?
Ако имаш стопанска система, където лихвените проценти са нула, търсенето не пораства или даже спада, когато си изгубил всичките си макроикономически принадлежности, би трябвало да имаш координиран Кейнсиански отговор – като през 2009 година Силно съм обезпокоен за Италия като страна, само че също и за немските банки. Няма да е нужно доста това да се трансформира в серпантина от италианско несъблюдение на отговорностите до немски банков проблем и до рецесия за еврозоната. Липсва потреблението, а в това време има огромен проблем на ликвидност – фирмите държат средствата си в кеш и нямат тласък да влагат поради отрицателните лихвени проценти. При неналичието на държавни тласъци, аз съм в действителност обезпокоен за стабилността на финансовата система.
България е първата страна отвън еврозоната, която ще поеме председателството на Съвета от 2013 година насам. С напускането на Англия, блокът от страни, които не са приели еврото, ще съставлява единствено към 15% от общия Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз. Как виждате Brexit да повлияе на тази полемика за Европа на няколко скорости?
Аз мисля, че това е бъдещето и че е неизбежно. Това ще си проличи по проблемите по границата на южното Средиземноморие, по въпроса с защитата – където е евентуално да забележим коалиция на искащите и съдействие в комбинирането на защитни сили през идващите 20 години. Това е и проблем, и опция за страна като България. Особено по въпросите за защитата и сигурността допускам, че ще има доста повече групи на база на " засилено съдействие ", които ще се образуват през идващото десетилетие. Ако погледнем речта на Меркел след срещата на Г-20 с Тръмп, в която тя сподели, че Европа би трябвало сама да се грижи за себе си, тя имаше поради сферата на сигурността. В сферата на търговията това събитие ще се вижда по-малко, тъй като Митническият съюз има своя лична логичност.
В някакъв миг ще има потребност от проект " Маршал " за Близкия изток, освен за Сирия, само че и като по-всеобхватен метод против ислямизма. Вие сте много покрай този кулоар сред Европа и Азия. Европа не е изключително сполучлива в това досега, ще е забавно да забележим дали ще би трябвало да имаме партньорства сред елементи от Европейски Съюз и зони отвън Европейски Съюз, изключително Турция, само че за в този момент сме надалеч от това.
Колкото до Политиката на добросъседство, тя е несериозна – съставлява предоставяне на пари на клиенти, които би трябвало да бъдат тласък за приемане на демократични и стопански промени. Дори обаче когато те не водят до това, ние продължаваме да даваме средствата. Стимулите не са сложени добре и ще би трябвало да се преразгледат. Може би ще би трябвало да пристигна края на сирийската революция, с цел да може да бъде реализирано необятно съглашение сред Русия, Съединени американски щати и Европа.
Ако сте страна като България – за пръв път ръководител на Съвета – ще ви се наложи да приоритизирате. Говорихме по няколко тематики – Brexit, многогодишната финансова рамка, Европа на няколко скорости, сигурност. Къде виждате най-голямата опция за страна като България?
В по-голямата си част дневният ред по време на вашето председателство ще бъде диктуван от събитията, върху които имате стеснен надзор. Например, при малтийското председателство офанзивата в Манчестър доминираше диалозите в Съвета, който се състоя два дни по-късно. Освен това, Тръмп също диктува дневния ред. За това, без значение защо се подготвите, може да се случи непредвидено събитие, което няма нищо общо с вашия проект.
България ще има късмет да сложи своите въпроси в границите на неофициален Европейски съвет. Може да звучи минималистично, само че мисля, че би трябвало да имате една тематика като приоритет, която да случи като реален ориентир - нещо, което не е в дневния ред на никой различен, само че което е от особена значимост за развиването на Европейски Съюз. Може да бъде енергетика – това е забавна тематика, тъй като е отчасти обвързвана сигурно, с стопанска система, с районна политика; това е разрастваща се тематика, която се чака да се задържи като такава. Други тематики като Brexit или многогодишната финансова рамка по този начин или другояче ще бъдат в дневния ред и не би трябвало да надценявате опциите си за въздействие. Големите страни имат техен личен дневен ред, а и Европейска комисия има собствен метод. Мисля, че енергетика би била добра тематика.
Европейски Съюз желае прогрес в договарянията за английското овакантяване на блока
Brexit стартира да наподобява все по-малко на Brexit
29 авг 2017
Лондон желае да резервира основата за двустранни правни разногласия след Brexit
В третия от пет документа, обещани от държавното управление като демонстрация на повече бистрота, се споделя, че на процедура Англия не желае съществени промени в досегашния метод за споразумяване на разногласия
22 авг 2017
Англия не желае граница с Ирландия след Brexit
16 авг 2017
Начело на Европейски Съюз? Е, не тъкмо
Правителството малко преувеличава смисъла на председателството на Съвета на Европейски Съюз
14 юли 2017
Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 година е значима тематика от българския дневен ред. Как обаче наподобява България като предстоящ ръководител през очите на другите европейци и какви са упованията за нашето шестмесечно ротационно председателство? Проектът " Българското председателство: взор извън " на българските тинк-танкове blEUprint и Института за европейски политики цели да показа мненията на европейски специалисти и обществени фигури по тематики, свързани с председателството и неговото отражение върху по-широкия европейски публичен ред. В първото от серията изявленията Елисар Башир от blEUprint и Ивайло Яйджиев от ИЕП беседват със Стюарт Ууд, член на Камарата на лордовете във Англия и някогашен консултант на Гордън Браун и Ед Милибанд, за договарянията за Brexit и ролята на България в този подтекст. Интервюто е препечатано в " Капитал " с общителното единодушие на двете организации.
Стюарт Ууд, Лорд Ууд от Анфилд, е член на Камарата на лордовете от партията на лейбъристите и учител в Оксфордския университет. Бил е консултант на водача на опозицията Ед Милибанд (2010-2015 г.), консултант по външната политика на министър-председателя Гордън Браун (2007-2010 г.) и член на Съвета на икономическите съветници към Министерството на финансите на Англия (2001-2007 г.). Има докторска степен от Харвардския университет в региона на европейките обществени политики.
Какви са реалистичните сюжети за Brexit, които остават годни след изборите във Англия?
Изборите трансформираха няколко неща. Първо, след тях е все по-малко евентуално Тереза Мей да бъде министър-председател през целия интервал на договарянията. Ако се постанова да договарям с някого, за който знам, че няма да бъде там, когато сключваме крайната договорка, не бих взел този човек съществено – това е нейният проблем сега. Второ, към този момент няма болшинство в Народното събрание за " корав " Brexit. Оставането в митническия съюз и даже единния пазар е по-вероятно сега, в сравнение с беше преди. Трето, също е доста малко евентуално каквито и да е основни решения за някои от главните въпроси да бъдат взети преди края на тази година поради идните избори в Германия, както и поради това, че евентуално ще имаме нови избори през октомври. Следователно вземането на сложни решения, които изискват политически капитал, е невероятно сега.
Шестте месеца на българското председателство ще бъдат време за договаряния. Те би трябвало да приключат към октомври 2018 година поради изборите за Европейски парламент, което значи, че всичко ще би трябвало да се случи сред януари и лятото. Интересен въпрос е дали председателството на Европейски Съюз ще бъде фиктивен участник в това или просто ще разреши на Барние, Верховщад и Европейска комисия да движат процеса, макар че и Съвета на Европейски Съюз ще играе значима роля. Ако аз бях на мястото на ЕС-27, щях да си мисля, че е все по-малко евентуално да имаме " корав " Brexit и че може би има 10% късмет той да не се състои въобще. По мое мнение е съвсем невероятно Англия да не изиска удължение на двугодишния интервал.
Въпросът, който би трябвало да бъде решен преди края на 2017 година, е правата на жителите на Европейски Съюз. Документът на Европейска комисия за последователността на решенията е доста добре написан. Там въпросът за жителите на Европейски Съюз е пръв, след това идват бюджетните правила за финансовите отговорности към Европейски Съюз и чак по-късно други въпроси. Въпреки това, поставяйки бюджетните въпроси първоначално, към този момент има проблем, защото никой министър-председател не може да каже на жителите вкъщи, че се е съгласил да заплати 60 милиарда паунда без да има крайна договорка. Аз мисля, че нито едно държавно управление без болшинство не може да премине през този политически ребус. Подозирам че въпросът за бюджета няма да бъде решен преди началото на българското председателство.
Темата за правата на жителите на Европейски Съюз е значима за България. Как виждате развитията по този въпрос и какво могат да създадат държавите-членки или Европейска комисия?
Има лесна и сложна част. От една страна, държавното управление е готово на отстъпки. Хората, които все още са във Англия, ще получат сходни права по някакъв метод. Трудната част е за няколкото неща, които ще последват. Едно от тях са членовете на фамилиите, които ще дойдат след крайната дата, което е огромен проблем, по който няма болшинство. Друг, даже по-голям проблем, е че все още позицията на Европейска комисия е, че жителите на Европейски Съюз ще продължат да имат доживотни права, обезпечени от Европейския съд. Това е безспорна алена линия в съществуващата позиция на Тереза Мей и за това не се вижда метод това да бъде бързо позволено. Ако тя направи компромис за това, ще загуби и по други въпроси свързани с компетентността на Европейския съд като единния пазар и митническия съюз.
При ЕС-27 това са по-скоро серия от двустранни взаимоотношения. Британските жители в Испания са повече от половината от всички английски жители в Европейски Съюз и надлежно най-големият проблем на английския парламент. От друга страна, Румъния, България, Литва и в действителност Франция имат доста жители тук. Това значи, че ще водим договаряния с доста разнообразни страни и допускам, че Англия ще се опита да реализира обособена договорка с Испания. В същото време, казусът с Европейския съд остава забранен, което е и огромна спънка.
Споменахте, че вероятността за по-мек Brexit пораства, само че също по този начин, че Европейският съд и бюджетните вноски са огромна спънка. В тази обстановка какво би трябвало да направи Европейски Съюз?
Ако бях на мястото на Европейски Съюз, щях да имам по-твърда позиция по отношение на Англия, тъй като мисля, че все още е по-вероятно Англия да стане като Норвегия, в сравнение с като Канада. Вероятно ще се образува болшинство за деликатен метод към Brexit, който съставлява първо напредване към Европейската икономическа зона и отсрочване на изцяло излизане от митническия съюз и единния пазар за по-нататък, когато ще имаме непоклатимост. За тези, които поддържат излизането от Европейски Съюз, европейската икономическа зона е най-лошият сюжет тъй като изисква да продължиш да играеш по същите правила, само че без да имаш никакъв глас в тяхното образуване. Въпреки това, някои хора като Дейвид Дейвис или Найджъл Фараж сега декларират обществено, че може и да са подготвени да преминат към Европейската икономическа зона като първи стадий и по-късно да се изчака устойчиво болшинство, с цел да се премине към втория стадий. Ако това прекосяване към Европейската икономическа зона се случи, ще бъде доста по-лесно за Европейски Съюз. Колкото по-твърда е позицията на Европейски Съюз по тематики като юрисдикцията на Европейския съд, толкоз по-възможно е Англия да избере пътя към Европейската икономическа зона, което може би в последна сметка ще е по-добре за всички.
Също по този начин мисля, че британците имаха очаквания, че Европейски Съюз въпреки всичко ще преразгледа цялостния си метод към четирите свободи – освен поради Brexit, само че поради Brexit, смесен със скока на популизма. Но шест месеца след референдума Марк Рюте победи Герт Вилдерс в Холандия, Макрон опустоши всички останали във Франция, Меркел наподобява ще бъде канцлер още веднъж в Германия, тъй че натискът върху Европейски Съюз да преразгледа отношението сред имиграция и обединен пазар съвсем е липсващ. Вече е доста по-малко евентуално да се стигне до компромис като специфична категория на участие, в сравнение с беше даже до преди три месеца. Всичко това допуска, че Европейски Съюз би трябвало да държи твърда позиция, както и в действителност прави досега като споделя: " Това са въпросите за договаряния, това е процесът, разказан в договорите на Европейски Съюз, няма метод четирите свободи да бъдат обект на компромис - тогава каква може да бъде договорката? ".
Как Brexit ще се отрази на бъдещето на полемиките за многогодишната финансова рамка (бюджетът на Европейски Съюз за 2020-2026), които също ще стартират по време на председателството?
Това е в действителност забавен въпрос. Как ще се разпределят заплащанията зависи от постановленията в договорите. Не може това да бъде преразгледано без да бъде преразгледан контракта. Фокусът се трансформира от просто финансови прехвърляния към повече работливост, конкурентоспособност, вложения в инфраструктурата, както и към понижаване на неефективността и корупционните практики при харченето на парите на място. Интересното е, че френските фермери ще са тези, които ще изгубят. Европейски Съюз схваща потребността да разчита на своите лични доходи доста повече, откакто напускането на страни води до отваряне на огромна дупка в държавните вноски. Например налога върху финансовите транзакции е доста по-вероятно да се случи поради Brexit, защото не виждам никаква друга огромна спънка с изключение на терзанията за конкурентоспособност. Мисля, че има болшинство в Европейския парламент и в Съвета, с цел да го вкарат.
По какъв метод Brexit може за окаже въздействие в дълготраен проект на политическата динамичност вътре в съюза?
Аз съм оптимист по този въпрос. Ако погледнем към растежа на развития свят, за Европейски Съюз се обрисуват положителни последващи 5 години спрямо Англия, Съединени американски щати, може би също с Китай. Вярвам, че растежът стартира да се връща в Европейски Съюз, изключително в случай че германците провиснал малко макроикономическата политика. Испания в действителност се оправя добре сега, южна Европа е към момента проблематична, само че е в доста по-добро положение, в сравнение с беше преди три години. С резултата на Макрон-Меркел и с още няколко символни държавни промени може да имаме порядъчен напредък, който да даде малко място за дишане от популисткия напън. Също по този начин Тръмп се оказа пагубен за крайно-десните в Европа, както и във Англия. Неговото име беше упоменато по време на диалозите с гласоподаватели по време на акцията като образец за какво да не се гласоподава за UKIP или консерваторите. Затова съм оптимист, само че също по този начин и черноглед, тъй като мисля, че се задава втори финансов провал, който ще бъде по-лош от този през 2008 година
В какъв смисъл " втора финансова рецесия "?
Ако имаш стопанска система, където лихвените проценти са нула, търсенето не пораства или даже спада, когато си изгубил всичките си макроикономически принадлежности, би трябвало да имаш координиран Кейнсиански отговор – като през 2009 година Силно съм обезпокоен за Италия като страна, само че също и за немските банки. Няма да е нужно доста това да се трансформира в серпантина от италианско несъблюдение на отговорностите до немски банков проблем и до рецесия за еврозоната. Липсва потреблението, а в това време има огромен проблем на ликвидност – фирмите държат средствата си в кеш и нямат тласък да влагат поради отрицателните лихвени проценти. При неналичието на държавни тласъци, аз съм в действителност обезпокоен за стабилността на финансовата система.
България е първата страна отвън еврозоната, която ще поеме председателството на Съвета от 2013 година насам. С напускането на Англия, блокът от страни, които не са приели еврото, ще съставлява единствено към 15% от общия Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз. Как виждате Brexit да повлияе на тази полемика за Европа на няколко скорости?
Аз мисля, че това е бъдещето и че е неизбежно. Това ще си проличи по проблемите по границата на южното Средиземноморие, по въпроса с защитата – където е евентуално да забележим коалиция на искащите и съдействие в комбинирането на защитни сили през идващите 20 години. Това е и проблем, и опция за страна като България. Особено по въпросите за защитата и сигурността допускам, че ще има доста повече групи на база на " засилено съдействие ", които ще се образуват през идващото десетилетие. Ако погледнем речта на Меркел след срещата на Г-20 с Тръмп, в която тя сподели, че Европа би трябвало сама да се грижи за себе си, тя имаше поради сферата на сигурността. В сферата на търговията това събитие ще се вижда по-малко, тъй като Митническият съюз има своя лична логичност.
В някакъв миг ще има потребност от проект " Маршал " за Близкия изток, освен за Сирия, само че и като по-всеобхватен метод против ислямизма. Вие сте много покрай този кулоар сред Европа и Азия. Европа не е изключително сполучлива в това досега, ще е забавно да забележим дали ще би трябвало да имаме партньорства сред елементи от Европейски Съюз и зони отвън Европейски Съюз, изключително Турция, само че за в този момент сме надалеч от това.
Колкото до Политиката на добросъседство, тя е несериозна – съставлява предоставяне на пари на клиенти, които би трябвало да бъдат тласък за приемане на демократични и стопански промени. Дори обаче когато те не водят до това, ние продължаваме да даваме средствата. Стимулите не са сложени добре и ще би трябвало да се преразгледат. Може би ще би трябвало да пристигна края на сирийската революция, с цел да може да бъде реализирано необятно съглашение сред Русия, Съединени американски щати и Европа.
Ако сте страна като България – за пръв път ръководител на Съвета – ще ви се наложи да приоритизирате. Говорихме по няколко тематики – Brexit, многогодишната финансова рамка, Европа на няколко скорости, сигурност. Къде виждате най-голямата опция за страна като България?
В по-голямата си част дневният ред по време на вашето председателство ще бъде диктуван от събитията, върху които имате стеснен надзор. Например, при малтийското председателство офанзивата в Манчестър доминираше диалозите в Съвета, който се състоя два дни по-късно. Освен това, Тръмп също диктува дневния ред. За това, без значение защо се подготвите, може да се случи непредвидено събитие, което няма нищо общо с вашия проект.
България ще има късмет да сложи своите въпроси в границите на неофициален Европейски съвет. Може да звучи минималистично, само че мисля, че би трябвало да имате една тематика като приоритет, която да случи като реален ориентир - нещо, което не е в дневния ред на никой различен, само че което е от особена значимост за развиването на Европейски Съюз. Може да бъде енергетика – това е забавна тематика, тъй като е отчасти обвързвана сигурно, с стопанска система, с районна политика; това е разрастваща се тематика, която се чака да се задържи като такава. Други тематики като Brexit или многогодишната финансова рамка по този начин или другояче ще бъдат в дневния ред и не би трябвало да надценявате опциите си за въздействие. Големите страни имат техен личен дневен ред, а и Европейска комисия има собствен метод. Мисля, че енергетика би била добра тематика.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ