© Георги Кожухаров Политиците тук забравиха да правят политики. Основания

© Георги Кожухаров Политиците тук не помниха да вършат политики. Основания за това изказване има доста, само че следващото проваляне пристигна през последните дни: две от старите партии - Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия, взеха решение да се харесат със събаряне на цени през понижен Данък добавена стойност. Премиерът не закъсня и ги контраатакува с популизъм - да се спрат дотациите за партиите от бюджета. И двете оферти са лесни за мелене и нездравословни (за Данък добавена стойност виж за какво в този текст), само че това очевидно няма значение за българския политически жанр.

Макар представители на всички партии да признават, че предложенията не са ОК и имат потребност от дълбоки редакции, законопроектите са подготвени и към този момент се разискват и гласоподават от депутатите. Сега сред партиите в Народното събрание ще стартира търговия и всеки прикрито от гласоподавателя ще си получи премия за смяната в позицията. По-вероятно " прозрението " ще е в редиците на Движение за права и свободи, които добре познават техниката на договаряния с ръководещите. А Българска социалистическа партия отново ще твърди пред гласоподавателите, че се грижи за тях, само че неприятните не им смъкват цените.

Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък В един по-перфектен свят политиците трябваше да оферират по-смислени и работещи решения. Например, вместо да отварят малки врати за точене на Данък добавена стойност през другите ставки, може да предложат по какъв начин да се свие сивият бранш и с парите да се усилят помощите единствено за в действителност уязвимите групи в обществото. Или пък в случай че желаят да оживят бизнес и ползване, могат да понижат ставката на Данък добавена стойност, само че за всички артикули. Но стъпки от този жанр са вързани с същински разбори, мислене и непопулярни ограничения.

При партийните дотации също може да се търси свястно решение - поддръжката да е до оптималната сума без значение от размера на партията. Но не това е стихията на новия български политик. Той по-скоро мисли за покупко-продажби, бързо асимилиране на остатъци и по какъв начин да си купи повече гласоподаватели. А за огромни промени в заболели браншове като здраве, обучение и така нататък ще чакаме дълго, защото нови партии без чисти финансирания ще се появяват все по-трудно.