Един ден в Чернобил
© Димитър Протогеров Преди да посетя Чернобил, бях чел голям брой публикации, изгледал доста документални филми и чул какви ли не истории. Въпреки това не бях квалифициран за прекарването да видя по какъв начин това място е консервирало ужаса от събитията. Макар от този момент да са минали повече от 30 години, случилото се продължава да поставя своя отпечатък.
Чернобил е знак на човешката илюзия за безотговорност. Цената й човечеството ще изплаща, до момента в който природата успее да се отърси от злополуката в реактор № 4 на 26 април 1986 година, последвана от медийно затъмнение, дезинформация от страна на държавното управление, суматоха измежду обществото. Точният брой на починалите от болести в резултат на радиацията не е прочут и до през днешния ден, а догатките се разминават - догадките варират от няколко хиляди до 1 млн. души. Въпреки високите равнища на радиация регионът е наличен за проведени визити. Съвсем съзнателно избрах да отида там през зимата - тогава радиационният прахуляк остава запечатан под снега и леда.
В началото местността наподобява спокойна и притихнала. Но още с подписването на декларацията, че си наясно с риска, който поемаш, идва страхът, който пораства с всяка последваща крачка .
След влизането в неразрешената зона по безлюдните пътища зачестяват табелите за високи равнища на радиация - стотици пъти над допустимите правила. Първата спирка е село Чернобил. Селото към момента действа - и като дом на интернационалната организация, която работи по ограничение на радиацията. Неизбежно се замисляш по какъв начин са се чувствали хората, изпратени да гасят пожара. Дали са си давали сметка за мащаба на нещастието, която ги сполетява?
С наближаването на реактор № 4 тревогата пораства. Пътят криволичи до бетонна река - охладителната система на реакторите. На метри от останките на едно от най-опасните човешки творения страхът и желанието да се докоснеш до историята на мястото се борят за превъзходство. В далечината се извисяват кранове от недостроен реактор, свидетелстващи за амбициозния в миналото план. Районът е строго охранителен, фотоси на близките здания не са позволени. Не оставаме за дълго там.
Следваща спирка – град Припят. По пътя стопираме, радиацията в замръзналите поля настрана от шосето е 100 пъти над допустимата норма, невидимата заплаха е на всички места. Забранено е да се допира каквото и да е, даже растенията. Стигаме в центъра на тогавашния град, знак на напредъка в Съюз на съветските социалистически републики, град, в който хиляди са мечтали да живеят. Влизането в изоставените здания е строго неразрешено, в този момент изоставените жилища, магазини и хотели са във притежание на времето, което постепенно ги разрушава. Централният площад е обраснал с новопоникнали дървета. В някогашния увеселителен парк до него се извисява виенско колело - като злокобен паметник в памет на всички инфектирани с радиация деца.
Фотограф: Димитър Протогеров
В непосредственост се е образувало гробище за камиони и техника, употребявани при разчистването последствията от злополуката. В месеците след повредата доста от машините са изсипвани в езерото - тогавашното красиво място за отдих на служащите в централата. След намесата на Запада стартират да се изливат специфични бетонни саркофази, които да запечатат радиоактивните предмети. Процесът продължава и в този момент.
Продължаваме към Руския кълвач, един от най-големите радари, строени за отбрана по време на Студената война. Внушителното оборудване е дълго близо 1 км и високо 100 м. Построено е в гора, цялостна със сърни и диви свине, единствено на няколко километра от централата. И в никакъв случай не проработва още веднъж след повредата.
На свечеряване се връщаме в Чернобил. В селото има поща, дребен магазин, общежития, ресторант, който наподобява по-скоро на трапезария. Всичко наподобява по този начин като че ли времето е спряло през 80-те години. И кучетата са на всички места като че ли те към този момент са главните поданици.
Фотограф: Димитър Протогеров
В зоната са непокътнати и едни от дребното неразрушени монументи на Ленин. След рухването на режима всички монументи на водачите на Съюз на съветските социалистически републики в цяла Украйна биват унищожени, само че както всичко в това място, са останали непокътнати.
Приближавам изхода със свито сърце и с вярата, че при инспекцията за радиация всичко ще е наред. Моментът, в който чакаш машината да светне в зелено, те кара да усетиш малко от живота на тези, които и до ден сегашен работят в региона.
Чернобил е знак на човешката илюзия за безотговорност. Цената й човечеството ще изплаща, до момента в който природата успее да се отърси от злополуката в реактор № 4 на 26 април 1986 година, последвана от медийно затъмнение, дезинформация от страна на държавното управление, суматоха измежду обществото. Точният брой на починалите от болести в резултат на радиацията не е прочут и до през днешния ден, а догатките се разминават - догадките варират от няколко хиляди до 1 млн. души. Въпреки високите равнища на радиация регионът е наличен за проведени визити. Съвсем съзнателно избрах да отида там през зимата - тогава радиационният прахуляк остава запечатан под снега и леда.
В началото местността наподобява спокойна и притихнала. Но още с подписването на декларацията, че си наясно с риска, който поемаш, идва страхът, който пораства с всяка последваща крачка .
След влизането в неразрешената зона по безлюдните пътища зачестяват табелите за високи равнища на радиация - стотици пъти над допустимите правила. Първата спирка е село Чернобил. Селото към момента действа - и като дом на интернационалната организация, която работи по ограничение на радиацията. Неизбежно се замисляш по какъв начин са се чувствали хората, изпратени да гасят пожара. Дали са си давали сметка за мащаба на нещастието, която ги сполетява?
С наближаването на реактор № 4 тревогата пораства. Пътят криволичи до бетонна река - охладителната система на реакторите. На метри от останките на едно от най-опасните човешки творения страхът и желанието да се докоснеш до историята на мястото се борят за превъзходство. В далечината се извисяват кранове от недостроен реактор, свидетелстващи за амбициозния в миналото план. Районът е строго охранителен, фотоси на близките здания не са позволени. Не оставаме за дълго там.
Следваща спирка – град Припят. По пътя стопираме, радиацията в замръзналите поля настрана от шосето е 100 пъти над допустимата норма, невидимата заплаха е на всички места. Забранено е да се допира каквото и да е, даже растенията. Стигаме в центъра на тогавашния град, знак на напредъка в Съюз на съветските социалистически републики, град, в който хиляди са мечтали да живеят. Влизането в изоставените здания е строго неразрешено, в този момент изоставените жилища, магазини и хотели са във притежание на времето, което постепенно ги разрушава. Централният площад е обраснал с новопоникнали дървета. В някогашния увеселителен парк до него се извисява виенско колело - като злокобен паметник в памет на всички инфектирани с радиация деца.
Фотограф: Димитър Протогеров
В непосредственост се е образувало гробище за камиони и техника, употребявани при разчистването последствията от злополуката. В месеците след повредата доста от машините са изсипвани в езерото - тогавашното красиво място за отдих на служащите в централата. След намесата на Запада стартират да се изливат специфични бетонни саркофази, които да запечатат радиоактивните предмети. Процесът продължава и в този момент.
Продължаваме към Руския кълвач, един от най-големите радари, строени за отбрана по време на Студената война. Внушителното оборудване е дълго близо 1 км и високо 100 м. Построено е в гора, цялостна със сърни и диви свине, единствено на няколко километра от централата. И в никакъв случай не проработва още веднъж след повредата.
На свечеряване се връщаме в Чернобил. В селото има поща, дребен магазин, общежития, ресторант, който наподобява по-скоро на трапезария. Всичко наподобява по този начин като че ли времето е спряло през 80-те години. И кучетата са на всички места като че ли те към този момент са главните поданици.
Фотограф: Димитър Протогеров
В зоната са непокътнати и едни от дребното неразрушени монументи на Ленин. След рухването на режима всички монументи на водачите на Съюз на съветските социалистически републики в цяла Украйна биват унищожени, само че както всичко в това място, са останали непокътнати.
Приближавам изхода със свито сърце и с вярата, че при инспекцията за радиация всичко ще е наред. Моментът, в който чакаш машината да светне в зелено, те кара да усетиш малко от живота на тези, които и до ден сегашен работят в региона.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ