Мнения Daily - Кампанията с обявените заплати в Lidl е аларма за бизнеса и политиката
© Анелия Николова Време е да се спре с шаблона " липса на квалифицирани фрагменти " Още по тематиката
Мнения Daily - Благодарността мина в режим на скандал
И още: Не сме екополиция; Путин - нещо като цар с демократично лустро
13 мар 2018
Мнения Daily - Да пратим Ангелкова в Холивуд вечно
И още: Колко ли е огромна разликата сред Борисов и Рамазан Кадиров; Тайното оръжие на Путин ще са... дамите
12 мар 2018 Пазар на труда
Кампанията с оповестените заплати в Lidl е тревога за бизнеса и политиката
От коментар на икономиста Лъчезар Богданов в неговия фейсбук-профил
Публичната акция с оповестени заплати на Lidl Bulgaria би трябвало да се преглежда като wake-up call за политиките и бизнес тактиките, свързани с човешкия капитал и промените на пазара на труда и образованието.
Няколко линии към очевидното:
- Съвсем реалистична е макро прогнозата за междинната заплата от 1500 лв. към 2021 година, и над 1900 лева за София;
- Време е да се спре с шаблонните систематизирания за " неналичието на квалифицирани фрагменти " - в действителност, дефицитът визира в същата, а евентуално и в по-голяма степен, неквалифицираните; за последните три години да вземем за пример 81% от новосъздадените работните места в туризма не изискват специфична подготовка, а в най-динамичната промишленост (автомобилната) 28% от новите работни места не изискват подготовка, а 55% са за машинни оператори;
- Всичко това се случваше до момента при трайно стесняване на заетостта в строителството от 2008 до 2016 г.; в случай че съдим по новите позволения за градеж (които в София към края на 2017 година доближиха 102% от пиковата стойност отпреди кризата), през 2018-2019 година може да се чака сериозен растеж в търсенето на служащи в сектора;
- Натискът за по-високи заплати ще е изключително мощен поради скоростта, с която се случват структурните промени в търсенето по промишлености и умения - няма по какъв начин, даже при " идеални " тласъци и ограничения, просветителната система да може да се приспособява и да промени предлагането на труд с нужните умения в идващите 1-3 години;
- Привличането на ниско и средноквалифицирани служащи в търговията и част от услугите посредством по-бързо повишаване на заплатите ще докара до сериозен потрес в производствата, за които разноските за труд са определящи за пазарната конкурентноспособност; казано просто, вложителите в промишлеността би трябвало да заплащат най-малко (или повече) от преобладаващите равнища на хонорари в ритейла.
------ Признателността към Русия беше наложителна като военната работа и верността към комунизма.
Мит и действителност
Кремъл разчита на ирационалността на вярата
От коментар на доцент Георги Лозанов в авторското му предаване
Неочаквано острата реакция на Руския патриарх при визитата му у нас във връзка на 3-ти март е отбрана на застрашен мит. Митът за Русия като Големия брат на България, който единствено от братска обич към един пленен православен народ е оповестил война на Турция през 1877 година.
И този като всеки актуален мит в някаква степен се опира на действителността – в тази ситуация на ролята на Русия за освобождението на част от българското население в Османската империя. Заедно с това обаче той целеустремено не помни, което точно го прави мит, други страни на същата действителност – собстените имперски искания на Русия, съответния ѝ политически интерес, в това число и финансовите й облаги.
Митът е основан като по учебник: подменяш събитията с изборен роман за тях и искаш хората да му имат вяра, все едно са видели с очите си, че е тъкмо по този начин. Качваш, както споделяше Ролан Барт, историята на борда на природата.
В налагането на мита за братската съветска обич има два интервала. Той се заражда от подтиснатата национална еднаквост преди Освобождението и се поддържа след него от представителите на русофилията, трансформирала се в българска политическа идеология. Срещу нея тогава са така наречените русофоби, които упорстват за прозападна ориентировка на страната и се опират на причини, скрити от мита.
Във втория интервал съперници няма. Той стартира с прословутата фраза на Георги Димитров, която на собствен ред качва историята на борда на природата: " Дружбата със Съюз на съветските социалистически републики е така витално нужна като слънцето и въздуха за всяко живо създание ". През комунизма митът за Русия като безкористната ни освободителка от турско иго се построява още от началното обучение, единствено дето, поради държавния атеизъм, братската ѝ обич по православна линия е поправена в обич по славянска линия. Освен това тя е оповестена за двойна освободителка, макар че втория път няма от кого различен да ни е освободила, с изключение на от нас самите. Тъй или другояче, дълбоката благодарност към нея беше наложителна като военната работа и равнозначна на честност към комунинистическия режим.
Нервността на Руския патриарх е разбираема, тъй като този интервал явно и окончателно е отминал. Не че разказвачите на мита са изчезнали, само че още веднъж се чуват и гласовете на критиците му. Те не омаловажават ролята на Русия за Освобожданието на България, както се пробва да внуши патриархът, а я вадят от митологията и я връщат в действителни исторически граници. На Кремъл обаче очевидно това не му е задоволително – той не разчита на рационалността на оценките, а на ирационалността на вярата. И изпраща тук църковно лице, което да може от нейно име да прави политически изказвания.
--------- Държавният секретар се харесваше в чужбина и това дразнеше шефа му в Белия дом.
House of Cards
Тилърсън се сблъска с идеологизацията на Тръмп
От коментар на Мартин Муно за " Дойче Веле "
Фотограф: Leah Millis
Рекс Тилърсън беше непознато събитие за вашингтонската политическа машина: външен министър без никакъв политически опит. За сметка на това обаче 65-годишният тексасец, дълготраен началник на най-големия в света петролен тръст " Ексон ", разполагаше с контакти по цялото земно кълбо. Петролен управител като пръв посланик на суперсилата Съединени американски щати? За мнозина това беше немислимо. Но Рекс Тилърсън съумя да израсне на новата си позиция – по този начин, както на всички свои предходни позиции: с упоритост и усърдие.
През 1975 година строителният инженер Рекс Тилърсън стартира работа като елементарен инженер в производството на " Ексон " и изкачва всички стъпала до най-високата позиция в концерна. За негов шедьовър се счита договорът, с който " Ексон " получи правото да създава съветските петролни и газови залежи в Арктика. От тези времена датират и положителните контакти на Тилърсън с Русия. С президента Путин той се схваща доста добре и в персонален проект.
След 40-годишния си стаж в " Ексон " Тилърсън в действителност искаше да се пенсионира. Стана обаче друго. На 1 февруари предходната година Рекс Тилърсън пое Държавния департамент и бързо се вработи. Дали от сърце или просто от вежливост, новите му сътрудници, в това число и немският външен министър Зигмар Габриел, му дадоха висока оценка.
Но това, което се приема добре в чужбина, съвсем в никакъв случай не се харесва на президента Тръмп. Още по време на чуването в Сената Тилърсън намерено се разгласи против някои от позициите на Тръмп. А когато пое поста, на първо време трябваше да редуцира стотици длъжности в Държавния департамент. На всичкото от горната страна Доналд Тръмп натовари щерка си Иванка и шурей си Джаред Къшнър с избрани външно-политически пълномощия – което си беше същински пестник за министъра.
В региона на оперативната политика също непрестанно имаше разминавания, в случай че не и изцяло противоположни възгледи – без значение дали ставаше дума за глобите против Русия, за политиката към Северна Корея или пък Парижкото климатично съглашение. Реалистичната политика на Тилърсън навсякъде се сблъскваше с идеологически предопределения курс на Тръмп. Особено яростно реагира държавният секретар на думите на президента след безредиците, провокирани от неонацисти в Шарлътсвил. Тогава Тръмп сподели, че отговорни за ескалацията били " и двете страни ", а Тилърсън намерено му се опълчи с думите, че президентът приказва от свое име, само че не и от името на държавното управление.
Всъщност още през есента на 2017 година наблюдаващите чакаха, че кариерата на Тилърсън като пръв посланик бързо ще завърши. През октомври тв-канал NBC-News заяви, че през юли Тилърсън нарекъл Тръмп " малоумник " и предложил оставката си. Тогава вицепрезидентът Майк Пенс трябвало да го убеждава да остане.
Сега Тилърсън към този момент умерено може да стори това, което искаше пред година: да излезе в пенсия.
Мнения Daily - Благодарността мина в режим на скандал
И още: Не сме екополиция; Путин - нещо като цар с демократично лустро
13 мар 2018
Мнения Daily - Да пратим Ангелкова в Холивуд вечно
И още: Колко ли е огромна разликата сред Борисов и Рамазан Кадиров; Тайното оръжие на Путин ще са... дамите
12 мар 2018 Пазар на труда
Кампанията с оповестените заплати в Lidl е тревога за бизнеса и политиката
От коментар на икономиста Лъчезар Богданов в неговия фейсбук-профил
Публичната акция с оповестени заплати на Lidl Bulgaria би трябвало да се преглежда като wake-up call за политиките и бизнес тактиките, свързани с човешкия капитал и промените на пазара на труда и образованието.
Няколко линии към очевидното:
- Съвсем реалистична е макро прогнозата за междинната заплата от 1500 лв. към 2021 година, и над 1900 лева за София;
- Време е да се спре с шаблонните систематизирания за " неналичието на квалифицирани фрагменти " - в действителност, дефицитът визира в същата, а евентуално и в по-голяма степен, неквалифицираните; за последните три години да вземем за пример 81% от новосъздадените работните места в туризма не изискват специфична подготовка, а в най-динамичната промишленост (автомобилната) 28% от новите работни места не изискват подготовка, а 55% са за машинни оператори;
- Всичко това се случваше до момента при трайно стесняване на заетостта в строителството от 2008 до 2016 г.; в случай че съдим по новите позволения за градеж (които в София към края на 2017 година доближиха 102% от пиковата стойност отпреди кризата), през 2018-2019 година може да се чака сериозен растеж в търсенето на служащи в сектора;
- Натискът за по-високи заплати ще е изключително мощен поради скоростта, с която се случват структурните промени в търсенето по промишлености и умения - няма по какъв начин, даже при " идеални " тласъци и ограничения, просветителната система да може да се приспособява и да промени предлагането на труд с нужните умения в идващите 1-3 години;
- Привличането на ниско и средноквалифицирани служащи в търговията и част от услугите посредством по-бързо повишаване на заплатите ще докара до сериозен потрес в производствата, за които разноските за труд са определящи за пазарната конкурентноспособност; казано просто, вложителите в промишлеността би трябвало да заплащат най-малко (или повече) от преобладаващите равнища на хонорари в ритейла.
------ Признателността към Русия беше наложителна като военната работа и верността към комунизма.
Мит и действителност
Кремъл разчита на ирационалността на вярата
От коментар на доцент Георги Лозанов в авторското му предаване
Неочаквано острата реакция на Руския патриарх при визитата му у нас във връзка на 3-ти март е отбрана на застрашен мит. Митът за Русия като Големия брат на България, който единствено от братска обич към един пленен православен народ е оповестил война на Турция през 1877 година.
И този като всеки актуален мит в някаква степен се опира на действителността – в тази ситуация на ролята на Русия за освобождението на част от българското население в Османската империя. Заедно с това обаче той целеустремено не помни, което точно го прави мит, други страни на същата действителност – собстените имперски искания на Русия, съответния ѝ политически интерес, в това число и финансовите й облаги.
Митът е основан като по учебник: подменяш събитията с изборен роман за тях и искаш хората да му имат вяра, все едно са видели с очите си, че е тъкмо по този начин. Качваш, както споделяше Ролан Барт, историята на борда на природата.
В налагането на мита за братската съветска обич има два интервала. Той се заражда от подтиснатата национална еднаквост преди Освобождението и се поддържа след него от представителите на русофилията, трансформирала се в българска политическа идеология. Срещу нея тогава са така наречените русофоби, които упорстват за прозападна ориентировка на страната и се опират на причини, скрити от мита.
Във втория интервал съперници няма. Той стартира с прословутата фраза на Георги Димитров, която на собствен ред качва историята на борда на природата: " Дружбата със Съюз на съветските социалистически републики е така витално нужна като слънцето и въздуха за всяко живо създание ". През комунизма митът за Русия като безкористната ни освободителка от турско иго се построява още от началното обучение, единствено дето, поради държавния атеизъм, братската ѝ обич по православна линия е поправена в обич по славянска линия. Освен това тя е оповестена за двойна освободителка, макар че втория път няма от кого различен да ни е освободила, с изключение на от нас самите. Тъй или другояче, дълбоката благодарност към нея беше наложителна като военната работа и равнозначна на честност към комунинистическия режим.
Нервността на Руския патриарх е разбираема, тъй като този интервал явно и окончателно е отминал. Не че разказвачите на мита са изчезнали, само че още веднъж се чуват и гласовете на критиците му. Те не омаловажават ролята на Русия за Освобожданието на България, както се пробва да внуши патриархът, а я вадят от митологията и я връщат в действителни исторически граници. На Кремъл обаче очевидно това не му е задоволително – той не разчита на рационалността на оценките, а на ирационалността на вярата. И изпраща тук църковно лице, което да може от нейно име да прави политически изказвания.
--------- Държавният секретар се харесваше в чужбина и това дразнеше шефа му в Белия дом.
House of Cards
Тилърсън се сблъска с идеологизацията на Тръмп
От коментар на Мартин Муно за " Дойче Веле "
Фотограф: Leah Millis
Рекс Тилърсън беше непознато събитие за вашингтонската политическа машина: външен министър без никакъв политически опит. За сметка на това обаче 65-годишният тексасец, дълготраен началник на най-големия в света петролен тръст " Ексон ", разполагаше с контакти по цялото земно кълбо. Петролен управител като пръв посланик на суперсилата Съединени американски щати? За мнозина това беше немислимо. Но Рекс Тилърсън съумя да израсне на новата си позиция – по този начин, както на всички свои предходни позиции: с упоритост и усърдие.
През 1975 година строителният инженер Рекс Тилърсън стартира работа като елементарен инженер в производството на " Ексон " и изкачва всички стъпала до най-високата позиция в концерна. За негов шедьовър се счита договорът, с който " Ексон " получи правото да създава съветските петролни и газови залежи в Арктика. От тези времена датират и положителните контакти на Тилърсън с Русия. С президента Путин той се схваща доста добре и в персонален проект.
След 40-годишния си стаж в " Ексон " Тилърсън в действителност искаше да се пенсионира. Стана обаче друго. На 1 февруари предходната година Рекс Тилърсън пое Държавния департамент и бързо се вработи. Дали от сърце или просто от вежливост, новите му сътрудници, в това число и немският външен министър Зигмар Габриел, му дадоха висока оценка.
Но това, което се приема добре в чужбина, съвсем в никакъв случай не се харесва на президента Тръмп. Още по време на чуването в Сената Тилърсън намерено се разгласи против някои от позициите на Тръмп. А когато пое поста, на първо време трябваше да редуцира стотици длъжности в Държавния департамент. На всичкото от горната страна Доналд Тръмп натовари щерка си Иванка и шурей си Джаред Къшнър с избрани външно-политически пълномощия – което си беше същински пестник за министъра.
В региона на оперативната политика също непрестанно имаше разминавания, в случай че не и изцяло противоположни възгледи – без значение дали ставаше дума за глобите против Русия, за политиката към Северна Корея или пък Парижкото климатично съглашение. Реалистичната политика на Тилърсън навсякъде се сблъскваше с идеологически предопределения курс на Тръмп. Особено яростно реагира държавният секретар на думите на президента след безредиците, провокирани от неонацисти в Шарлътсвил. Тогава Тръмп сподели, че отговорни за ескалацията били " и двете страни ", а Тилърсън намерено му се опълчи с думите, че президентът приказва от свое име, само че не и от името на държавното управление.
Всъщност още през есента на 2017 година наблюдаващите чакаха, че кариерата на Тилърсън като пръв посланик бързо ще завърши. През октомври тв-канал NBC-News заяви, че през юли Тилърсън нарекъл Тръмп " малоумник " и предложил оставката си. Тогава вицепрезидентът Майк Пенс трябвало да го убеждава да остане.
Сега Тилърсън към този момент умерено може да стори това, което искаше пред година: да излезе в пенсия.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ