Мнения Daily - Благодарността премина в режим на скандал
© Анелия Николова Още по тематиката
Мнения Daily - Да пратим Ангелкова в Холивуд вечно
И още: Колко ли е огромна разликата сред Борисов и Рамазан Кадиров; Тайното оръжие на Путин ще са... дамите
12 мар 2018
Мнения Daily: Кой ще пострада най-силно, в случай че Москва спре да пуска газ
И още: Соломоновите решения на управляващите; Национално достолепие или национално безволие
11 мар 2018 Православието ще ни избавя от Европа, където бродят джендъри и тровят децата ни с неприятни храни.
България и Русия
Благодарността мина в режим на скандал
От коментар на проф. Ивайло Дичев за " Дойче Веле "
В 21 век суверенни страни не престават да се обясняват кой какво на кого дължи и дали задоволително е признателен. Нямам поради единствено просташкия жест на съветския патриарх, който си разреши да се кара, че не му се благодари задоволително – православие и славянство са принадлежности на съветската имперска политика, това за никого не е изненада. Въпросът е в ирационалното разгръщане на благодарността към Русия тъкмо в сърцевината на българската еднаквост. Мислехме, че с края на комунизма това ще се поуспокои, само че се излъгахме: просто благодарността мина в режим на скандал.
Хайде да почнем да благодарим на гърците, приемници на Византия, задето са ни християнизирали, та дори императорът Михаил ІІІ дал името си на кръщелника си княз Борис! Или да целуваме до края на живота си ръка на Белгия, от която сме взели Търновската конституция, лъва и мотото " Обединението прави силата ". В историята нещата се помнят, учат, в случай че щете употребяват се за мятане на мостове сред народите – само че да авторизираш обещано събитие и да претендираш за дял е просто идеология.
Ще кажете Руско-турската война е историческо събитие, доста по-важно от някакво си лъвче. Работата е там, че в историята има разнообразни значими събития и при положително предпочитание постоянно ще се откри различен случай, когато Москва е работила срещу нашия интерес. Вземете размяната на черкези против българи, вземете позицията ѝ по време на Съединението и " отзоваването " на нещастния Батенберг. Демагозите по определение опростяват историята до формулата " черно иго - героично избавление - идваме на власт ние ".
Да сведем Руско-турската война до славянски алтруизъм е наивно. От друга страна огромна е била националната поддръжка за войната, представяна като избавление на поробени братя (впрочем огромно е и разочарованието, когато съветският мужик вижда, че братята-роби в европейска Турция живеят надалеч по-добре и са по-свободни от него). Обръщам внимание на това, че историческият развой е комплицирано и спорно нещо и когато абсолютизираме един негов миг изпадаме в синдрома признателност, който ни унищожава от вътрешната страна.
Желязната хватка на благодарността се стяга периодичен към шията на България; съществена роля играят, несъмнено, локалните елити, където " русофил " е политическа категория, колкото и печално да наподобява това в профил. По руско време благодарността беше повдигната на квадрат като " двойно избавление ", а народен празник стана денят, в който руските войски окупират страната. Благодарни пионери седяхме с автомати пред монументи и произнасяхме обети. Сега трета серия – православието ще ни избавя от застрашителната Европа, където бродят джендъри и тровят децата ни с неприятни храни.
Да оставим имперската агитация и се вгледаме в нашите лични, глупави комплекси. Наместо да използваме някакви моменти от историята, които ни сближават с други нации, тръгваме на радикализация: Русия е в сърцевината на българското, верността към Русия е висш дълг на всеки родолюбец, националният ни празник няма да е обвързван с нас, а с благодарността към Русия Което, несъмнено, поражда яд, антируски настроения и насмешки.
Един уважаващ себе си народ не благодари на съответен геополитически артист, а се обръща към полезности, които отиват оттатък историческата преживелица. Но какво да вършим, желаеме си робството, желаеме си благодарността.
------------- Да се упрекват Зелените е като да се упреква Никола Тесла за петролните разливи.
Културна полемика
Не сме екополиция
От коментар на Борислав Сандов, съпредседател на Политическа партия " Зелените "
Фотограф: Юлия Лазарова
Няколко дузини клакьори се пробват да насадят на обществото, че Зелените сме отговорни за всеобщите сечи и новоднения, мръсния въздух, нечистите езера, колапса на енергетика, слабото развиване на туризма и други С непрекъснатото натякване на опорни точки в българските медии, множеството от които не следва дори да бъдат наричани медии, като се има поради неналичието на покрити етични стандарти и манипулирана от притежателите им публицистична политика, тези клакьори от ден на ден съумяват да се наложат и мнозина одобряват думите им за истина. Опитват се да покажат `бялото` като `черно`.
А в действителност, всички тези проблеми са провокирани от слабата и корумпирана власт на национално и локално равнище, а не от Зелените, които от доста години се борим точно против същите тези проблеми. Нека припомня, че Зелените в никакъв случай не сме управлявали или взели участие в ръководството на национално равнище. Нито сме получавали и стотинка от страната, с цел да ни бъде търсена сметка за свършено или несвършено.
Ние не сме екополиция, нито която и да друга институция, виновна за спазването на закона или положението на стопанската система. С наличния си потенциал от доброволни старания сме постигнали доста за обществото и страната, без значение дали това е оценено от всеки. И няма нито един от нас, който да е бил компрометиран от съда в противозаконни дейности.
Напротив, точно ние сме тези, които непрекъснато разобличаваме незаконните схеми и планове на олигархията. Те са същинските милионери, рекетьори, терористи. Не ние! Те са тези, поради които сме най-бедната страна в Европейски Съюз. Те са тези, поради които сме на 106 място в класацията за независимост на медиите. Те са тези, поради които имаме най-мръсния въздух, корумпирани институции, цялостни с лайна резервати. Техните опорки са в действителност от вида " крадеца вика дръжте крадеца ".
Да се упрекват Зелените за положението на България, е като да се упреква Никола Тесла за петролните разливи и мръсните схеми в монополизираната от фосилното лоби енергетика.
------------ Крим е представян като най-голямата победа на Русия в епохата на Путин.
Власт
Путин - нещо като цар с демократично лустро
От коментар на Анджела Чарлтън и Наира Давлашян за " Асошиейтед прес ". Преводът е на Българска телеграфна агенция.
Фотограф: Itar Tass
Владимир Путин и неговата Русия през днешния ден наподобяват по-непобедими от когато и да било през 18-те му години на власт. Откакто Путин се яви последния път на избори през 2012 година, руснаците нахлуха в Украйна, причислиха Крим, засипаха с бомби Сирия, бяха упрекнати в интервенция в президентските избори в Съединени американски щати и обявиха, че имат застрашителен нов нуклеарен боеприпас. " Никой не ни слушаше. Послушайте ни в този момент ", сподели той по-рано този месец, хвалейки се с тези оръжия.
Путин още веднъж ще бъде избран отново за президент с безапелационна победа на 18 март. Така че за какво изобщо си прави труда да организира избори? Той презира демокрацията като объркана и рискова, само че жадува за легитимността, която дават изборите. Нуждае се от ясно доказателство, че руснаците имат потребност от него и от визията му за велика мощ повече, в сравнение с от паниките им за свободите, които потиска, ширещата се корупция, която не е премахнал, глобите, които е провокирал с дейностите си в Крим и Украйна.
" Всеки автократ желае обич ", сподели анализаторът Андрей Колесников от московския център " Карнеги ", а Путин получава тази обич " от огромната поддръжка на изборите ". Путин, който се чака да завоюва към 80 % от гласовете, още повече ще затвърди властта си в Русия - нещо като цар с демократично лустро.
През 14-те си години като президент и 4-те години като министър-председател на най-голямата страна в света Путин промени облика на Русия на международната сцена, укрепи властта над нейната политика и стопанска система и прати в пандиза съперници. Той предложи леговище на Едуард Сноудън, потуши екстремизма в от дълго време размирната Чечения, беше хазаин на извънредно скъпи Олимпийски игри и завоюва правото да провежда Световното състезание по футбол тази година. Сега той е на 65 години и не възнамерява да се отдръпна скоро.
Изборите ще потвърдят довода на Путин, че с цел да се усъвършенства животът в Русия, страната има потребност повече от последователност, в сравнение с от фрапантна смяна, самостоятелни медии, политическа съпротива, активизъм за отбрана на околната среда или права за хомосексуалистите и другите малцинства. Русия ще продължи да е несъразмерно подвластна от цените на петрола, а нейното 144-милионно население ще остане по-бедно, в сравнение с би трябвало, и мнозина ще останат уверени, че светът желае да им навреди.
Все отново, въпреки външно да наподобява невредим, Путин има аргументи да се тревожи. Кремъл се нахвърля против провежданите в последно време следствия за корупция от опозиционния водач Алексей Навални, страхувайки се, че те могат да провокират публични безредици. А борбата за заместничество заплашва да провокира нездравословни разцепления в близкото обграждане на Путин.
Междувременно разочарованите младежи в Русия може да се извърнат против него. Някои се причисляват към митингите на Навални; други просто няма да си създадат труда да гласоподават, тихомълком подкопавайки властта му. В миг, когато Путин се сблъсква с провокации вкъщи, очаквайте още туптене в гърдите от страна на Русия в чужбина.
Присъединяването на Крим от Русия накара Съединени американски щати и Европейският съюз да наложат наказания, което доста увеличи известността на Путин. Крим е представян като най-голямата победа на Русия в епохата на Путин - възобновяване на могъществото и коригиране на историческите неправди. За да е ясно посланието в Русия, изборите на 18 март се създават на четвъртата годишнина от анексирането.
Мнения Daily - Да пратим Ангелкова в Холивуд вечно
И още: Колко ли е огромна разликата сред Борисов и Рамазан Кадиров; Тайното оръжие на Путин ще са... дамите
12 мар 2018
Мнения Daily: Кой ще пострада най-силно, в случай че Москва спре да пуска газ
И още: Соломоновите решения на управляващите; Национално достолепие или национално безволие
11 мар 2018 Православието ще ни избавя от Европа, където бродят джендъри и тровят децата ни с неприятни храни.
България и Русия
Благодарността мина в режим на скандал
От коментар на проф. Ивайло Дичев за " Дойче Веле "
В 21 век суверенни страни не престават да се обясняват кой какво на кого дължи и дали задоволително е признателен. Нямам поради единствено просташкия жест на съветския патриарх, който си разреши да се кара, че не му се благодари задоволително – православие и славянство са принадлежности на съветската имперска политика, това за никого не е изненада. Въпросът е в ирационалното разгръщане на благодарността към Русия тъкмо в сърцевината на българската еднаквост. Мислехме, че с края на комунизма това ще се поуспокои, само че се излъгахме: просто благодарността мина в режим на скандал.
Хайде да почнем да благодарим на гърците, приемници на Византия, задето са ни християнизирали, та дори императорът Михаил ІІІ дал името си на кръщелника си княз Борис! Или да целуваме до края на живота си ръка на Белгия, от която сме взели Търновската конституция, лъва и мотото " Обединението прави силата ". В историята нещата се помнят, учат, в случай че щете употребяват се за мятане на мостове сред народите – само че да авторизираш обещано събитие и да претендираш за дял е просто идеология.
Ще кажете Руско-турската война е историческо събитие, доста по-важно от някакво си лъвче. Работата е там, че в историята има разнообразни значими събития и при положително предпочитание постоянно ще се откри различен случай, когато Москва е работила срещу нашия интерес. Вземете размяната на черкези против българи, вземете позицията ѝ по време на Съединението и " отзоваването " на нещастния Батенберг. Демагозите по определение опростяват историята до формулата " черно иго - героично избавление - идваме на власт ние ".
Да сведем Руско-турската война до славянски алтруизъм е наивно. От друга страна огромна е била националната поддръжка за войната, представяна като избавление на поробени братя (впрочем огромно е и разочарованието, когато съветският мужик вижда, че братята-роби в европейска Турция живеят надалеч по-добре и са по-свободни от него). Обръщам внимание на това, че историческият развой е комплицирано и спорно нещо и когато абсолютизираме един негов миг изпадаме в синдрома признателност, който ни унищожава от вътрешната страна.
Желязната хватка на благодарността се стяга периодичен към шията на България; съществена роля играят, несъмнено, локалните елити, където " русофил " е политическа категория, колкото и печално да наподобява това в профил. По руско време благодарността беше повдигната на квадрат като " двойно избавление ", а народен празник стана денят, в който руските войски окупират страната. Благодарни пионери седяхме с автомати пред монументи и произнасяхме обети. Сега трета серия – православието ще ни избавя от застрашителната Европа, където бродят джендъри и тровят децата ни с неприятни храни.
Да оставим имперската агитация и се вгледаме в нашите лични, глупави комплекси. Наместо да използваме някакви моменти от историята, които ни сближават с други нации, тръгваме на радикализация: Русия е в сърцевината на българското, верността към Русия е висш дълг на всеки родолюбец, националният ни празник няма да е обвързван с нас, а с благодарността към Русия Което, несъмнено, поражда яд, антируски настроения и насмешки.
Един уважаващ себе си народ не благодари на съответен геополитически артист, а се обръща към полезности, които отиват оттатък историческата преживелица. Но какво да вършим, желаеме си робството, желаеме си благодарността.
------------- Да се упрекват Зелените е като да се упреква Никола Тесла за петролните разливи.
Културна полемика
Не сме екополиция
От коментар на Борислав Сандов, съпредседател на Политическа партия " Зелените "
Фотограф: Юлия Лазарова
Няколко дузини клакьори се пробват да насадят на обществото, че Зелените сме отговорни за всеобщите сечи и новоднения, мръсния въздух, нечистите езера, колапса на енергетика, слабото развиване на туризма и други С непрекъснатото натякване на опорни точки в българските медии, множеството от които не следва дори да бъдат наричани медии, като се има поради неналичието на покрити етични стандарти и манипулирана от притежателите им публицистична политика, тези клакьори от ден на ден съумяват да се наложат и мнозина одобряват думите им за истина. Опитват се да покажат `бялото` като `черно`.
А в действителност, всички тези проблеми са провокирани от слабата и корумпирана власт на национално и локално равнище, а не от Зелените, които от доста години се борим точно против същите тези проблеми. Нека припомня, че Зелените в никакъв случай не сме управлявали или взели участие в ръководството на национално равнище. Нито сме получавали и стотинка от страната, с цел да ни бъде търсена сметка за свършено или несвършено.
Ние не сме екополиция, нито която и да друга институция, виновна за спазването на закона или положението на стопанската система. С наличния си потенциал от доброволни старания сме постигнали доста за обществото и страната, без значение дали това е оценено от всеки. И няма нито един от нас, който да е бил компрометиран от съда в противозаконни дейности.
Напротив, точно ние сме тези, които непрекъснато разобличаваме незаконните схеми и планове на олигархията. Те са същинските милионери, рекетьори, терористи. Не ние! Те са тези, поради които сме най-бедната страна в Европейски Съюз. Те са тези, поради които сме на 106 място в класацията за независимост на медиите. Те са тези, поради които имаме най-мръсния въздух, корумпирани институции, цялостни с лайна резервати. Техните опорки са в действителност от вида " крадеца вика дръжте крадеца ".
Да се упрекват Зелените за положението на България, е като да се упреква Никола Тесла за петролните разливи и мръсните схеми в монополизираната от фосилното лоби енергетика.
------------ Крим е представян като най-голямата победа на Русия в епохата на Путин.
Власт
Путин - нещо като цар с демократично лустро
От коментар на Анджела Чарлтън и Наира Давлашян за " Асошиейтед прес ". Преводът е на Българска телеграфна агенция.
Фотограф: Itar Tass
Владимир Путин и неговата Русия през днешния ден наподобяват по-непобедими от когато и да било през 18-те му години на власт. Откакто Путин се яви последния път на избори през 2012 година, руснаците нахлуха в Украйна, причислиха Крим, засипаха с бомби Сирия, бяха упрекнати в интервенция в президентските избори в Съединени американски щати и обявиха, че имат застрашителен нов нуклеарен боеприпас. " Никой не ни слушаше. Послушайте ни в този момент ", сподели той по-рано този месец, хвалейки се с тези оръжия.
Путин още веднъж ще бъде избран отново за президент с безапелационна победа на 18 март. Така че за какво изобщо си прави труда да организира избори? Той презира демокрацията като объркана и рискова, само че жадува за легитимността, която дават изборите. Нуждае се от ясно доказателство, че руснаците имат потребност от него и от визията му за велика мощ повече, в сравнение с от паниките им за свободите, които потиска, ширещата се корупция, която не е премахнал, глобите, които е провокирал с дейностите си в Крим и Украйна.
" Всеки автократ желае обич ", сподели анализаторът Андрей Колесников от московския център " Карнеги ", а Путин получава тази обич " от огромната поддръжка на изборите ". Путин, който се чака да завоюва към 80 % от гласовете, още повече ще затвърди властта си в Русия - нещо като цар с демократично лустро.
През 14-те си години като президент и 4-те години като министър-председател на най-голямата страна в света Путин промени облика на Русия на международната сцена, укрепи властта над нейната политика и стопанска система и прати в пандиза съперници. Той предложи леговище на Едуард Сноудън, потуши екстремизма в от дълго време размирната Чечения, беше хазаин на извънредно скъпи Олимпийски игри и завоюва правото да провежда Световното състезание по футбол тази година. Сега той е на 65 години и не възнамерява да се отдръпна скоро.
Изборите ще потвърдят довода на Путин, че с цел да се усъвършенства животът в Русия, страната има потребност повече от последователност, в сравнение с от фрапантна смяна, самостоятелни медии, политическа съпротива, активизъм за отбрана на околната среда или права за хомосексуалистите и другите малцинства. Русия ще продължи да е несъразмерно подвластна от цените на петрола, а нейното 144-милионно население ще остане по-бедно, в сравнение с би трябвало, и мнозина ще останат уверени, че светът желае да им навреди.
Все отново, въпреки външно да наподобява невредим, Путин има аргументи да се тревожи. Кремъл се нахвърля против провежданите в последно време следствия за корупция от опозиционния водач Алексей Навални, страхувайки се, че те могат да провокират публични безредици. А борбата за заместничество заплашва да провокира нездравословни разцепления в близкото обграждане на Путин.
Междувременно разочарованите младежи в Русия може да се извърнат против него. Някои се причисляват към митингите на Навални; други просто няма да си създадат труда да гласоподават, тихомълком подкопавайки властта му. В миг, когато Путин се сблъсква с провокации вкъщи, очаквайте още туптене в гърдите от страна на Русия в чужбина.
Присъединяването на Крим от Русия накара Съединени американски щати и Европейският съюз да наложат наказания, което доста увеличи известността на Путин. Крим е представян като най-голямата победа на Русия в епохата на Путин - възобновяване на могъществото и коригиране на историческите неправди. За да е ясно посланието в Русия, изборите на 18 март се създават на четвъртата годишнина от анексирането.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ