Военният преврат в Мианмар е предизвикателство за Байдън и Запада
class= " first-letter-big " > Н а 1 февруари новоизбраният парламент на Мианмар трябваше да постави клетва за идния петгодишен мандат. Но в ранните часове преди церемонията военните в страната, оповестиха, че поемат властта и разположиха бойци по улиците на столицата Найпидо и най-големия град Янгон. С извършени в ранните часове акции, армията задържа Главния държавен консултант – де факто началник на държавното управление - Аун Сан Су Чи и президента Вин Мин. Заедно с тях бяха задържани голям брой депутати от ръководещата партия Национална лига за народна власт (НЛД) и други критици на военните. Армията също по този начин обискира домовете на чиновници и деятели на НЛД в цялата страна и краткотрайно прекъсна мобилните телефони и интернет достъпа.
В този информационен вакуум военните излъчиха известие, че са въвели едногодишно изключително състояние и са сложили военачалник Мин Шве, вицепрезидент и някогашен началник на военното командване на Янгон, за изпълняващ длъжността президент. Армията също по този начин заяви, че Мин Шве е трансферирал законодателна, изпълнителна и правосъдна власт на главнокомандващия армията, старши военачалник Мин Аун Хлайн, за времето на изключителната обстановка. Междувременно стана ясно, че Су Чи и президентът са упрекнати публично по Закона за импорт и експорт и за „ незаконни събирания “ по силата на наредбите за противопоставяне на COVID-19. Те ще останат в ареста до 15 февруари до следващи дейности на съда.
Пучът от 1 февруари е първият в Мианмар от 1988 година насам и пристигна след дни на клюки и известия за идни военни дейности. И сходно на предходните преврати в историята на страната, и този беше оневинен, че е в името на демокрацията: конституцията на Мианмар привидливо разрешава на армията да поеме властта, с цел да предотврати всяка обстановка, която "може да аргументи раздробяване на Съюза или да накърни националната взаимност, или да аргументи загуба на суверенитет ".
В този случай армията твърди, че би трябвало да проверява обвиняванията в измами на изборите в страната на 8 ноември предходната година, при които партията на Аун Сан Су Чи завоюва необятна победа над партията, ползваща се с благословията на военните, Съюз за взаимност и развиване (ССР). В изказване след преврата, което носи прилики с изказванията на някогашния американски президент Доналд Тръмп за изборни злоупотреби, военните на Мианмар настояват, че е имало „ ужасна машинация “ по време на парламентарните избори, които „ не са се провели в името на обезпечаването на постоянна народна власт “. Ръководството на армията разгласи също, че една година след „ следствие на злоупотребите “ ще се проведат нови избори и че военните ще се откажат от властта, и ще я предадат на победилата партия.
Едва ли има обаче интернационален наблюдаващ, който да счита, че в действителност хипотетичната изборна машинация е това, което попречва пътя на Мианмар към демокрацията. Забавените и даже спрели промени усилиха пропастта сред цивилното население и военните през последните години. Генералите, които в никакъв случай действително не са излизали изцяло от властта, сами започнаха промени след националните избори в края на 2010 година, довели на власт полуцивилно държавно управление.
Новият кабинет отвори политическото пространство и построи нови връзки със Съединени американски щати и други западни и районни държавни управления. През цялото време обаче военните резервираха личните си привилегии посредством правото на несъгласие по конституционни въпроси и приемане тук-там в Народното събрание. Победата на НЛД на изборите предишният ноември заплаши този баланс на силите. Вместо да види, че престижът им ерозира доста, военният ешелон реши да спре политическото развиване на Мианмар и се върна към хунтата.
After this week's coup, the military will likely find it harder to rule a changed Myanmar on its own — and the world should convince it not to, argues Charles Dunst of the East-West Center in Washington.
— NPR (@NPR)
Мианмарският либерален роман в никакъв случай не е съвпадал с действителността. Докато след 2010 година мнозина западни наблюдаващи виждаха нация, която най-сетне застава на вярната страна, политическите водачи и деятели в Мианмар към момента се борят с следствията от вековното английско колониални ръководство.
В десетилетията след 1940-те, когато Англия се изтегля, Мианмар – тогава Бирма – изпада в цивилен спор, станал най-дългият в човешката история. Управлението на страната минава в ръцете на няколко поредни хунти, до момента в който цели региони не престават да водят сражения с националната войска. Мианмар е формиран от над 80 народности, множеството от които имат свои размирен сили. Средата и краят на двадесети век в Мианмар са белязани от поредност кланета и етнически прочиствания, кулминирали във военната акция против мюсюлманското население и неразрешените проблеми сред НЛД и генералите. През 1988 година военните брутално потушават протест с присъединяване на студентски организации. Точно в оня интервал Аун Сан Су Чи се демонстрира като видна политическа фигура и нейната известност значително произтича от обстоятелството, че от този момент твърдо се опълчва на военното ръководство.
Критиците в Мианмар считат, че Су Чи в действителност не е съдействала за укрепването на демокрацията в страната. Въпреки че гражданската политическа класа на Мианмар включва доста някогашни политически пандизчии, в това число Су Чи, още стотици изнемогват в пандиза под наблюдението на нейното държавно управление. Политическите водачи от страната на етническите малцинствени групи упрекват Су Чи в национализъм и разбиране на политика, която отклонява гласовете на малцинствата в страна, захласната от десетилетия на етнически протести.
Макар и мощна и известна вкъщи, Су Чи към този момент не е обсъждана като лидерка на демократичните правила, прославяна в миналото на Запад. Преди три десетилетия тя бе удостоена с Нобелова премия за мир за ненасилствената си битка против военната хунта. Дъщерята на Аун Сан, водещ националист и антиколониален деятел, прекара 15 години под домакински арест преди освобождението ѝ през 2010 година След това тя обиколи света като световна икона - получи орден от Конгреса във Вашингтон през 2012 година, изнесе лекции за свободата и духовността във Англия, а в нейна чест концерти проведоха групи като U2 и Riverdance.
Падането ѝ от пиедестала на хуманизма съответства с издигането ѝ на власт. През последните пет години Су Чи и нейната партия влязоха в състава на слаба политическа конструкция за шерване на властта с военните. Тя отхвърли да се опълчи на генералите, когато продължиха с репресиите против рохингите – мюсюлманското население на Мианмар. Су Чи замълча и при военните интервенции в други елементи на страната като размирните региони Аракан и Качин, където от дълги години локалните християнски и марксистки групи се борят от името на общностите си против военното ръководство.
Кампанията против рохингите през 2017 година докара до сериозна бежанска вълна в прилежащ Бангладеш. Международни организации и групи за правата на индивида дефинират дейностите на държавното управление като етническо пречистване и равносилни на геноцид, само че все пак Су Чи даже отбрани военните по време на чувания в Организация на обединените нации и Международния съд.
Междувременно, промените, стартирани през 2011 година, стопират в задънена улица. Параметрите на „ демократичния преход “ в Мианмар, както доста западни наблюдаващи бързо нарекоха политическия интервал тогава, са избрани от конституцията на страната от 2008 година - документ, предопределен категорично да подсигурява силата на военните. Изготвена от военната хунта и утвърдена на изопачен народен референдум през май същата година, конституцията подсигурява боен надзор на три мощни министерства и една четвърт от местата в Народното събрание. Конституцията също по този начин съдържа наредба, забраняваща на Су Чи да служи като президент на съображение, че в миналото е била омъжена за задграничен жител.
Връщането към фактическа хунта в Мианмар съставлява алтернатива за американския президент Джо Байдън, чиято администрация се чака да продължи обръщането на погледа на Щатите от Близкия изток към Пасифика и Югоизточна Азия, почнало по времето на Барак Обама. Съединени американски щати, Франция, Япония и редица други страни имат мощни позиции и ползи в Мианмар. Сега, откакто Су Чи още веднъж е в под боен арест, наблюдаващите в чужбина може да я видят по-скоро като губещата в безмилостната игра на тронове, в сравнение с като деятел на демокрацията и правата на индивида, приветствана в миналото от Нобеловия комитет.
А заплетената геополитика в региона сега може да значи, че най-полезните ѝ поддръжници са в Пекин, а не в столиците на Запада. Китай не приветства новините за преврата, защото има топли връзки със Су Чи и разчита на нея за личните си ползи. Тези контакти се задълбочиха, когато западните страни разкритикуваха реакцията на нейното държавното управление по отношение на рохингите. От друга страна, военните се възприемат като опитващи се да балансират против китайското въздействие. За генералите Пекин е по-скоро районна мощ, която подкрепя милиции в пограничните региони и основава проблеми за ръководството.
Sanctions Threat Already Having Chilling Effect on Business Activity in Myanmar
— The Irrawaddy (Eng) (@IrrawaddyNews)
От една страна, нападението на генералите върху демократичния развой в страната изисква мощен отговор от Вашингтон. Говорителят на Белия дом Джен Псаки към този момент излезе с изказване, в което приканва военните и всички останали партии да се придържат към демократичните правила и върховенството на закона и да освободят арестуваните, като заплаши с предприемане на дейности.
От друга страна, китайското държавно управление ще се стреми да се възползва от всяко триене сред Мианмар и демократичния Запад, като поддържа нормалната си публична линия, съгласно която случилото се е „ вътрешно дело “ - доста от страните-членки на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия към този момент одобриха същата линия. Историята демонстрира също, че спомагателните наказания на Запада против водачите на преврата надали ще ги убедят да трансформират курса си.
Министерството на финансите на Съединени американски щати към този момент сложи военачалник Хлайн в „ черния лист “ през 2019 година за ролята му в етническото пречистване на рохингите. Той няма какво да губи от спомагателни санкции и евентуално залага, че западните сили ще се въздържат от наново налагане на по-широки наказания от боязън, че това ще тласне страната му по-близо до Китай. Във всеки случай военните водачи на Мианмар имат дълготраен опит в търпеливото излагане на стопански наказания и търговски забрани, даже когато сходни ограничения удрят стопански хората в страната им.
Междувременно редица интернационалните и локални компании в Мианмар реагираха с потрес на военния прелом и оповестяването на едногодишно изключително състояние, което излага на риск задграничните вложения на стойност милиарди долари заради вероятни наказания от западните страни. Някои задгранични компании даже паузираха капиталовите си задължения. Мианмар към този момент страда съществено поради световната рецесия и разпространяването на COVID-19 и това докара до мнения даже на хора, близки до военните, че една хунта е най-неподходящото ръководство в миг, когато има потребност от промени и постоянен отговор на провокациите.
Вътрешният спор, в който вземат участие дузина фракции, продължава и проблемите остават нерешени – те надали ще бъдат решени от армията, която по този начин и по този начин не се оправи към този момент няколко десетилетия. Днешната геополитическа обстановка е надълбоко друга от 1988 година или 1990-те. Тя не е същата в съпоставяне даже с 2010 година Мианмар се нуждае от продължаването на вложенията, а също и гарантиране, че националните благосъстояния на страната – измежду които големи енергийни запаси – ще допринесат за излизането на страната от изолираност. За това са нужни промени, а не прелом и арести.
В този информационен вакуум военните излъчиха известие, че са въвели едногодишно изключително състояние и са сложили военачалник Мин Шве, вицепрезидент и някогашен началник на военното командване на Янгон, за изпълняващ длъжността президент. Армията също по този начин заяви, че Мин Шве е трансферирал законодателна, изпълнителна и правосъдна власт на главнокомандващия армията, старши военачалник Мин Аун Хлайн, за времето на изключителната обстановка. Междувременно стана ясно, че Су Чи и президентът са упрекнати публично по Закона за импорт и експорт и за „ незаконни събирания “ по силата на наредбите за противопоставяне на COVID-19. Те ще останат в ареста до 15 февруари до следващи дейности на съда.
Пучът от 1 февруари е първият в Мианмар от 1988 година насам и пристигна след дни на клюки и известия за идни военни дейности. И сходно на предходните преврати в историята на страната, и този беше оневинен, че е в името на демокрацията: конституцията на Мианмар привидливо разрешава на армията да поеме властта, с цел да предотврати всяка обстановка, която "може да аргументи раздробяване на Съюза или да накърни националната взаимност, или да аргументи загуба на суверенитет ".
В този случай армията твърди, че би трябвало да проверява обвиняванията в измами на изборите в страната на 8 ноември предходната година, при които партията на Аун Сан Су Чи завоюва необятна победа над партията, ползваща се с благословията на военните, Съюз за взаимност и развиване (ССР). В изказване след преврата, което носи прилики с изказванията на някогашния американски президент Доналд Тръмп за изборни злоупотреби, военните на Мианмар настояват, че е имало „ ужасна машинация “ по време на парламентарните избори, които „ не са се провели в името на обезпечаването на постоянна народна власт “. Ръководството на армията разгласи също, че една година след „ следствие на злоупотребите “ ще се проведат нови избори и че военните ще се откажат от властта, и ще я предадат на победилата партия.
Едва ли има обаче интернационален наблюдаващ, който да счита, че в действителност хипотетичната изборна машинация е това, което попречва пътя на Мианмар към демокрацията. Забавените и даже спрели промени усилиха пропастта сред цивилното население и военните през последните години. Генералите, които в никакъв случай действително не са излизали изцяло от властта, сами започнаха промени след националните избори в края на 2010 година, довели на власт полуцивилно държавно управление.
Новият кабинет отвори политическото пространство и построи нови връзки със Съединени американски щати и други западни и районни държавни управления. През цялото време обаче военните резервираха личните си привилегии посредством правото на несъгласие по конституционни въпроси и приемане тук-там в Народното събрание. Победата на НЛД на изборите предишният ноември заплаши този баланс на силите. Вместо да види, че престижът им ерозира доста, военният ешелон реши да спре политическото развиване на Мианмар и се върна към хунтата.
After this week's coup, the military will likely find it harder to rule a changed Myanmar on its own — and the world should convince it not to, argues Charles Dunst of the East-West Center in Washington.
— NPR (@NPR)
Мианмарският либерален роман в никакъв случай не е съвпадал с действителността. Докато след 2010 година мнозина западни наблюдаващи виждаха нация, която най-сетне застава на вярната страна, политическите водачи и деятели в Мианмар към момента се борят с следствията от вековното английско колониални ръководство.
В десетилетията след 1940-те, когато Англия се изтегля, Мианмар – тогава Бирма – изпада в цивилен спор, станал най-дългият в човешката история. Управлението на страната минава в ръцете на няколко поредни хунти, до момента в който цели региони не престават да водят сражения с националната войска. Мианмар е формиран от над 80 народности, множеството от които имат свои размирен сили. Средата и краят на двадесети век в Мианмар са белязани от поредност кланета и етнически прочиствания, кулминирали във военната акция против мюсюлманското население и неразрешените проблеми сред НЛД и генералите. През 1988 година военните брутално потушават протест с присъединяване на студентски организации. Точно в оня интервал Аун Сан Су Чи се демонстрира като видна политическа фигура и нейната известност значително произтича от обстоятелството, че от този момент твърдо се опълчва на военното ръководство.
Критиците в Мианмар считат, че Су Чи в действителност не е съдействала за укрепването на демокрацията в страната. Въпреки че гражданската политическа класа на Мианмар включва доста някогашни политически пандизчии, в това число Су Чи, още стотици изнемогват в пандиза под наблюдението на нейното държавно управление. Политическите водачи от страната на етническите малцинствени групи упрекват Су Чи в национализъм и разбиране на политика, която отклонява гласовете на малцинствата в страна, захласната от десетилетия на етнически протести.
Макар и мощна и известна вкъщи, Су Чи към този момент не е обсъждана като лидерка на демократичните правила, прославяна в миналото на Запад. Преди три десетилетия тя бе удостоена с Нобелова премия за мир за ненасилствената си битка против военната хунта. Дъщерята на Аун Сан, водещ националист и антиколониален деятел, прекара 15 години под домакински арест преди освобождението ѝ през 2010 година След това тя обиколи света като световна икона - получи орден от Конгреса във Вашингтон през 2012 година, изнесе лекции за свободата и духовността във Англия, а в нейна чест концерти проведоха групи като U2 и Riverdance.
Падането ѝ от пиедестала на хуманизма съответства с издигането ѝ на власт. През последните пет години Су Чи и нейната партия влязоха в състава на слаба политическа конструкция за шерване на властта с военните. Тя отхвърли да се опълчи на генералите, когато продължиха с репресиите против рохингите – мюсюлманското население на Мианмар. Су Чи замълча и при военните интервенции в други елементи на страната като размирните региони Аракан и Качин, където от дълги години локалните християнски и марксистки групи се борят от името на общностите си против военното ръководство.
Кампанията против рохингите през 2017 година докара до сериозна бежанска вълна в прилежащ Бангладеш. Международни организации и групи за правата на индивида дефинират дейностите на държавното управление като етническо пречистване и равносилни на геноцид, само че все пак Су Чи даже отбрани военните по време на чувания в Организация на обединените нации и Международния съд.
Междувременно, промените, стартирани през 2011 година, стопират в задънена улица. Параметрите на „ демократичния преход “ в Мианмар, както доста западни наблюдаващи бързо нарекоха политическия интервал тогава, са избрани от конституцията на страната от 2008 година - документ, предопределен категорично да подсигурява силата на военните. Изготвена от военната хунта и утвърдена на изопачен народен референдум през май същата година, конституцията подсигурява боен надзор на три мощни министерства и една четвърт от местата в Народното събрание. Конституцията също по този начин съдържа наредба, забраняваща на Су Чи да служи като президент на съображение, че в миналото е била омъжена за задграничен жител.
Връщането към фактическа хунта в Мианмар съставлява алтернатива за американския президент Джо Байдън, чиято администрация се чака да продължи обръщането на погледа на Щатите от Близкия изток към Пасифика и Югоизточна Азия, почнало по времето на Барак Обама. Съединени американски щати, Франция, Япония и редица други страни имат мощни позиции и ползи в Мианмар. Сега, откакто Су Чи още веднъж е в под боен арест, наблюдаващите в чужбина може да я видят по-скоро като губещата в безмилостната игра на тронове, в сравнение с като деятел на демокрацията и правата на индивида, приветствана в миналото от Нобеловия комитет.
А заплетената геополитика в региона сега може да значи, че най-полезните ѝ поддръжници са в Пекин, а не в столиците на Запада. Китай не приветства новините за преврата, защото има топли връзки със Су Чи и разчита на нея за личните си ползи. Тези контакти се задълбочиха, когато западните страни разкритикуваха реакцията на нейното държавното управление по отношение на рохингите. От друга страна, военните се възприемат като опитващи се да балансират против китайското въздействие. За генералите Пекин е по-скоро районна мощ, която подкрепя милиции в пограничните региони и основава проблеми за ръководството.
Sanctions Threat Already Having Chilling Effect on Business Activity in Myanmar
— The Irrawaddy (Eng) (@IrrawaddyNews)
От една страна, нападението на генералите върху демократичния развой в страната изисква мощен отговор от Вашингтон. Говорителят на Белия дом Джен Псаки към този момент излезе с изказване, в което приканва военните и всички останали партии да се придържат към демократичните правила и върховенството на закона и да освободят арестуваните, като заплаши с предприемане на дейности.
От друга страна, китайското държавно управление ще се стреми да се възползва от всяко триене сред Мианмар и демократичния Запад, като поддържа нормалната си публична линия, съгласно която случилото се е „ вътрешно дело “ - доста от страните-членки на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия към този момент одобриха същата линия. Историята демонстрира също, че спомагателните наказания на Запада против водачите на преврата надали ще ги убедят да трансформират курса си.
Министерството на финансите на Съединени американски щати към този момент сложи военачалник Хлайн в „ черния лист “ през 2019 година за ролята му в етническото пречистване на рохингите. Той няма какво да губи от спомагателни санкции и евентуално залага, че западните сили ще се въздържат от наново налагане на по-широки наказания от боязън, че това ще тласне страната му по-близо до Китай. Във всеки случай военните водачи на Мианмар имат дълготраен опит в търпеливото излагане на стопански наказания и търговски забрани, даже когато сходни ограничения удрят стопански хората в страната им.
Междувременно редица интернационалните и локални компании в Мианмар реагираха с потрес на военния прелом и оповестяването на едногодишно изключително състояние, което излага на риск задграничните вложения на стойност милиарди долари заради вероятни наказания от западните страни. Някои задгранични компании даже паузираха капиталовите си задължения. Мианмар към този момент страда съществено поради световната рецесия и разпространяването на COVID-19 и това докара до мнения даже на хора, близки до военните, че една хунта е най-неподходящото ръководство в миг, когато има потребност от промени и постоянен отговор на провокациите.
Вътрешният спор, в който вземат участие дузина фракции, продължава и проблемите остават нерешени – те надали ще бъдат решени от армията, която по този начин и по този начин не се оправи към този момент няколко десетилетия. Днешната геополитическа обстановка е надълбоко друга от 1988 година или 1990-те. Тя не е същата в съпоставяне даже с 2010 година Мианмар се нуждае от продължаването на вложенията, а също и гарантиране, че националните благосъстояния на страната – измежду които големи енергийни запаси – ще допринесат за излизането на страната от изолираност. За това са нужни промени, а не прелом и арести.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ