Браншът поиска по-ниско ДДС за хляба, за да се усети устойчива цена
Чувам и някакви такива числа – персонално аз не съм се натъкнала на такива. Поскъпването е по-малко от 10 стотинки. Това съобщи Мариана Кукушева, ръководител на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България в коментар по отношение на повишаването на хляба, което се пресмята в някои райони на 20, даже 30 стотинки.
В пазарен аспект не може да се разяснява по този метод цената на хляба, сподели още Кукушева по отношение на самодейността на земеделския министър Румен Порожанов да моли огромните търговски вериги да сложат цена на хляба, в която няма облага. Според ръководителя на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България Порожанов работил според законова корекция от времето на кабинета " Орешарски ", създаваща съгласувателна комисия с сектора, която си стои на хартия и няма практическа изгода от нея. Пазарът не се нуждае от регулация, само че пък мъдри хора споделят, че няма по-силно нещо от страната. Цената на хляба се дефинира от цената на енергоносителите, от цената на суровината, от цената на труда и от Данък добавена стойност, изброи Кукушева пред Нова телевизия.
По въпроса с ДДС-то ръководителят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България изиска диференциране и даде два образеца – туризмът е с по-ниска ставка, хазартът – също, като и двата сектора се развиват чудесно . Кукушева се обърна задочно към финансовия министър Владислав Горанов, като сподели, че в случай че Данък добавена стойност се понижи, всички консуматори в България и най-много пенсионерите с най-ниски пенсии ще усетят в дълготраен проект устойчива цена на хляба. Тя добави, че без промяна на Данък добавена стойност е неуместно да се каже до каква степен може да стигне повишаването на хляба и че в този момент е времето, в което, преди приемането на бюджета следващата година, би трябвало да се мисли за стъпката с ДДС-то.
Същевременно специалистът от ИПИ Калоян Стайков отхвърли да приказва за " психологическия фактор " по отношение на хляба и цената му. Той обаче счита, че най-сериозният фактор е повишаването на пшеницата на интернационалните пазари . За мен е изненадващо присъединяване на министъра, само че демонстрира в каква посока мисли държавното управление и тя не е най-хубавата, счита Стайков. Според него решението е единствено едно – повишение на действителните приходи, с цел да не се усеща повишаването на избрани артикули. Ролята на страната е да основава условия за бизнеса да се развива, той да наема хора, те да печелят от ден на ден и повече. Не може при всяка неприятна годишна продукция някой министър да каже " но не може по този начин " – неприятни години сме имали и преди, ще има и в бъдеще, заключи специалистът.
Стайков подсети, че до 2008 година догонвахме приходите в Европейски Съюз бързо, по-късно, до 2014-5 година " нещата замръзнаха ". А по отношение на ДДС-то той не се съгласи, че това ще изсветли бизнеса. И отбрани тезата, че не трябва да има диференцирано Данък добавена стойност.
Редактор: Деница Райкова
В пазарен аспект не може да се разяснява по този метод цената на хляба, сподели още Кукушева по отношение на самодейността на земеделския министър Румен Порожанов да моли огромните търговски вериги да сложат цена на хляба, в която няма облага. Според ръководителя на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България Порожанов работил според законова корекция от времето на кабинета " Орешарски ", създаваща съгласувателна комисия с сектора, която си стои на хартия и няма практическа изгода от нея. Пазарът не се нуждае от регулация, само че пък мъдри хора споделят, че няма по-силно нещо от страната. Цената на хляба се дефинира от цената на енергоносителите, от цената на суровината, от цената на труда и от Данък добавена стойност, изброи Кукушева пред Нова телевизия.
По въпроса с ДДС-то ръководителят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България изиска диференциране и даде два образеца – туризмът е с по-ниска ставка, хазартът – също, като и двата сектора се развиват чудесно . Кукушева се обърна задочно към финансовия министър Владислав Горанов, като сподели, че в случай че Данък добавена стойност се понижи, всички консуматори в България и най-много пенсионерите с най-ниски пенсии ще усетят в дълготраен проект устойчива цена на хляба. Тя добави, че без промяна на Данък добавена стойност е неуместно да се каже до каква степен може да стигне повишаването на хляба и че в този момент е времето, в което, преди приемането на бюджета следващата година, би трябвало да се мисли за стъпката с ДДС-то.
Същевременно специалистът от ИПИ Калоян Стайков отхвърли да приказва за " психологическия фактор " по отношение на хляба и цената му. Той обаче счита, че най-сериозният фактор е повишаването на пшеницата на интернационалните пазари . За мен е изненадващо присъединяване на министъра, само че демонстрира в каква посока мисли държавното управление и тя не е най-хубавата, счита Стайков. Според него решението е единствено едно – повишение на действителните приходи, с цел да не се усеща повишаването на избрани артикули. Ролята на страната е да основава условия за бизнеса да се развива, той да наема хора, те да печелят от ден на ден и повече. Не може при всяка неприятна годишна продукция някой министър да каже " но не може по този начин " – неприятни години сме имали и преди, ще има и в бъдеще, заключи специалистът.
Стайков подсети, че до 2008 година догонвахме приходите в Европейски Съюз бързо, по-късно, до 2014-5 година " нещата замръзнаха ". А по отношение на ДДС-то той не се съгласи, че това ще изсветли бизнеса. И отбрани тезата, че не трябва да има диференцирано Данък добавена стойност.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ