Чували ли сте приказката за кучето и отровната змия? Двамата

Чували ли сте приказката за кучето и отровната змия? Двамата седели край една река и с цел да минат на отсрещния бряг, питомецът заплувал, а змията пропълзяла на гърба му. Поемайки риска, четириногият качил лукавата...

Точно както в нашия политически живот. Онези, които могат да махат с ръце и крайници в мътните води на личния си популизъм, придвижват най-често на прилежащия остров другояче гръмко говорещите свои лицемерни другарчета. И по този начин те се изправят в комплект против течението, защото едните плуват, едвам не се удавят, а другите крещят за помощ, едвам подвигат звук .
В бурната вода, измежду гъста пяна и отпадъци, са нахвърляни избавителни пояси за народа, останали от предходни удавници. Къде по прокъсани въжета, къде по гърба на някой разяден от пираните мъртвец, той, народът, прави обезверени опити да се закрепи - да глътне въздух, да огледа към хоризонта, да види спасителите си, поели с дървени ладии към... своята Голгота.
Той, народът, все агонизира в непознати води и все на непознати се осланя да го издърпат на брега . Докато се рее върху течението с претъпкани от влага и яд дробове, все напира и да се яхне върху тези, които могат да плуват. И тук гръмогласните другарчета преко сили отблъскват удавника. И на него му остава отново да се носи над разядени тела и остатъци от други животи. Той, народът, все се дави, а те, спасителите му, все се самоизяждат, преди да стигнат още до брега ...
Така приключва и приказката с кучето и отровната змия. Когато двамата се озовали в средата на реката, тя го ухапала. Докато потъвало, клепоухото не разбирало за какво змията е сторила това, защото и тя щяла да загине. Предусетила ужаса и подозрението, змията му споделила: “Тук е по този начин, тъй като сме на Балканите!”