Ето защо американците не използват метричната система
chr.bg
Основната мотивация на Америка е икономическа
През 1793 година бележитият френски академик ботаник Джоузеф Домби потегля от Льо Авр, Франция, за Филаделфия, Съединени американски щати. Мисията му е да се срещне с Томас Джеферсън и да му даде два от най-редките предмети на планетата. За страдание обаче стихия доста отклонява кораба на Домби от курса му и той попада на английски пирати. Да си французин в сходна обстановка не е най-хубавият вид, по тази причина и в началото се пробва да мине за испанец, само че акцентът му го издава. Домби е води на дребния карибски остров Монсерат, където умира преди откупа за него да бъде заплатен.
Какви са подаръците, които Джоузеф носи за Америка? Те са два дребни медни предмета, от които има единствено 6 в целия свят – те са стандартите за метър и кг.
По това време Щатите, една от първите страни в света с десетична система за валутата си, счита да направи това и с мерните си единици, с цел да се отърве от английските такива, към които има примесени и други. Така със мощната поддръжка на държавния секретар Томас Джеферсън Домби отплава с предметите си, с цел да изложи изгодите от метричната система пред към този момент готовия да ги одобри Конгрес.
Разбира се, знаем по какъв начин завърши това начинание. Заради отвличането на французина, подозренията дали изобщо тази система ще се задържи във Франция и проблемите, които ще сътвори на Съединени американски щати при търговията им с Англия, държавното управление в края на краищата взема решение да прекрати опитите си в тази посока и да остави имперската система.
С времето обаче от ден на ден страни одобряват метричната и Америка стартира да се замисля. През 1866 се прокарва закон, с който се разрешава потреблението на метрични единици в контракти и правосъдни каузи, както и на всеки щат се дава публична таблица за преобразяване на едните ограничения и теглилки в другите. През 1875 пък Съединени американски щати е една от 17-те страни, които подписват Конвенцията за метъра, с която с изключение на други неща се учредява и Международното бюро по ограничения и теглилки, което да управлява и следи за метричната система.
Около век по-късно, през 1968, навлизането на метъра и кг към този момент наподобява неизбежно. Специално 3-годишно проучване заключава, че ще е по-добре това нахлуване да се случи и че то ще отнеме едвам 10 години. Обществото обаче към този момент е привикнало с кривата имперската система и не желае смяна – съгласно изследване на Галъп отрицателно настроените са 45%. И това не е учудващо – даже Франция през десетилетията се колебае коя тъкмо система да употребява. За разлика от бразилците, чието държавно управление принудително постанова метричната система и това благоприятства обществото.
Основната мотивация на Америка да резервира благите и Сие е икономическа – както се случва в множеството демократични страни: това, което желае бизнеса, това и става. Ако Калифорния беше независима страна, щеше да има петата най-силна стопанска система в света, като Тексас и Ню Йорк не са доста обратно. А Конвенцията за метъра от 1975 няма наложителен темперамент и краен период.
Не изключително прочут факт е обаче, че в действителност след Конвенцията Съединени американски щати значително минава към метричната система. Просто това не се вижда от общество – и локалното, и интернационалното. Но американската войска употребява съвсем единствено метри, както и цялата администрация от 90-те насам. Едрияj бизнес, където това е допустимо, също. Както и медицинския бранш. Дори ярдът, футът, инчът и паундът публично се дефинират и зависят от метъра и кг.
Що се отнася до необятната общност – никой не наподобява да има срещу, че етикетите на храните имат и от двете ограничения (което е задължено със закон). Грамът постоянно се употребява за премерване на всичко от какъв брой брашно да сложим съгласно рецептата до какъв брой трева да си купим в магазина или където към момента е нелегално, от дилъра. И в случай че накарате някой американец да ви купи 2 литра Кока Кола или му кажете, че сте взели участие в 10К маратон, той ще ви разбере напълно умерено. В учебните заведения се преподават и двете системи, само че въпреки всичко мъчно ще намерите линийка в Съединени американски щати, която има единствено сантиметри, а не инчове и сантиметри или единствено инчове.
Това ни довежда до въпроса за какво Съединените щати не създадат метричната система публична през днешния ден. Причините са 3: цена, човешката логика на психиката и, най-малко от социална позиция, неналичието на практическа причина.
Най-проблемното: цената. Различни проучвания по тематиката дават разнообразни резултати като горната граница стига даже до $1 трилион. Защо обаче е толкоз скъпо? Нека да погледнем, да вземем за пример, пътните знаци. През 2011 Вашингтон твърди, че цената за слагането на един знак може да стигне от $30 000 до $75 000, а междинната цена е към $10 000. С тези пари би трябвало знакът да се създаде (по метод, който дава отговор на избрани законови стандарти), да се купят материали като железни тръби и бетон, да се заплати за почистването на мястото, където ще се сложи, да се наемат хора и техника и да се отдели бюджет за поддържането му. И това е, в случай че се поставя нов знак. Ако се трансформира остарял, цената скача, тъй като той би трябвало да се приспособява по новите законови стандарти.
За целият бизнес в страната е мъчно да се реши какъв брой би излязла метричната система. НАСА обаче прави сметка за себе си и преценя, че ще й коства $370 милиона. А в Съединени американски щати има към 28 милиона бизнеса, които би трябвало да трансформират програмен продукт, етикети, машини, образование на работната ръка и безчет други неща. Затова е и толкоз мъчно да се пресметна.
От друга страна, когато Австралия минава на метър/литър, бизнесът вижда 9-14% покачване единствено поради този преход. Когато IBM, GM, Ford и други американски индустриални колоси вършат същата стъпка, също виждат повишение в приходите си. Така че наподобява просто е въпрос на време ограниченията в Съединени американски щати да станат като нашите. Но очевидно е въпрос на много време.
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!
ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> -->
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Последни вести Източник: petel.bg
Основната мотивация на Америка е икономическа
През 1793 година бележитият френски академик ботаник Джоузеф Домби потегля от Льо Авр, Франция, за Филаделфия, Съединени американски щати. Мисията му е да се срещне с Томас Джеферсън и да му даде два от най-редките предмети на планетата. За страдание обаче стихия доста отклонява кораба на Домби от курса му и той попада на английски пирати. Да си французин в сходна обстановка не е най-хубавият вид, по тази причина и в началото се пробва да мине за испанец, само че акцентът му го издава. Домби е води на дребния карибски остров Монсерат, където умира преди откупа за него да бъде заплатен.
Какви са подаръците, които Джоузеф носи за Америка? Те са два дребни медни предмета, от които има единствено 6 в целия свят – те са стандартите за метър и кг.
По това време Щатите, една от първите страни в света с десетична система за валутата си, счита да направи това и с мерните си единици, с цел да се отърве от английските такива, към които има примесени и други. Така със мощната поддръжка на държавния секретар Томас Джеферсън Домби отплава с предметите си, с цел да изложи изгодите от метричната система пред към този момент готовия да ги одобри Конгрес.
Разбира се, знаем по какъв начин завърши това начинание. Заради отвличането на французина, подозренията дали изобщо тази система ще се задържи във Франция и проблемите, които ще сътвори на Съединени американски щати при търговията им с Англия, държавното управление в края на краищата взема решение да прекрати опитите си в тази посока и да остави имперската система.
С времето обаче от ден на ден страни одобряват метричната и Америка стартира да се замисля. През 1866 се прокарва закон, с който се разрешава потреблението на метрични единици в контракти и правосъдни каузи, както и на всеки щат се дава публична таблица за преобразяване на едните ограничения и теглилки в другите. През 1875 пък Съединени американски щати е една от 17-те страни, които подписват Конвенцията за метъра, с която с изключение на други неща се учредява и Международното бюро по ограничения и теглилки, което да управлява и следи за метричната система.
Около век по-късно, през 1968, навлизането на метъра и кг към този момент наподобява неизбежно. Специално 3-годишно проучване заключава, че ще е по-добре това нахлуване да се случи и че то ще отнеме едвам 10 години. Обществото обаче към този момент е привикнало с кривата имперската система и не желае смяна – съгласно изследване на Галъп отрицателно настроените са 45%. И това не е учудващо – даже Франция през десетилетията се колебае коя тъкмо система да употребява. За разлика от бразилците, чието държавно управление принудително постанова метричната система и това благоприятства обществото.
Основната мотивация на Америка да резервира благите и Сие е икономическа – както се случва в множеството демократични страни: това, което желае бизнеса, това и става. Ако Калифорния беше независима страна, щеше да има петата най-силна стопанска система в света, като Тексас и Ню Йорк не са доста обратно. А Конвенцията за метъра от 1975 няма наложителен темперамент и краен период.
Не изключително прочут факт е обаче, че в действителност след Конвенцията Съединени американски щати значително минава към метричната система. Просто това не се вижда от общество – и локалното, и интернационалното. Но американската войска употребява съвсем единствено метри, както и цялата администрация от 90-те насам. Едрияj бизнес, където това е допустимо, също. Както и медицинския бранш. Дори ярдът, футът, инчът и паундът публично се дефинират и зависят от метъра и кг.
Що се отнася до необятната общност – никой не наподобява да има срещу, че етикетите на храните имат и от двете ограничения (което е задължено със закон). Грамът постоянно се употребява за премерване на всичко от какъв брой брашно да сложим съгласно рецептата до какъв брой трева да си купим в магазина или където към момента е нелегално, от дилъра. И в случай че накарате някой американец да ви купи 2 литра Кока Кола или му кажете, че сте взели участие в 10К маратон, той ще ви разбере напълно умерено. В учебните заведения се преподават и двете системи, само че въпреки всичко мъчно ще намерите линийка в Съединени американски щати, която има единствено сантиметри, а не инчове и сантиметри или единствено инчове.
Това ни довежда до въпроса за какво Съединените щати не създадат метричната система публична през днешния ден. Причините са 3: цена, човешката логика на психиката и, най-малко от социална позиция, неналичието на практическа причина.
Най-проблемното: цената. Различни проучвания по тематиката дават разнообразни резултати като горната граница стига даже до $1 трилион. Защо обаче е толкоз скъпо? Нека да погледнем, да вземем за пример, пътните знаци. През 2011 Вашингтон твърди, че цената за слагането на един знак може да стигне от $30 000 до $75 000, а междинната цена е към $10 000. С тези пари би трябвало знакът да се създаде (по метод, който дава отговор на избрани законови стандарти), да се купят материали като железни тръби и бетон, да се заплати за почистването на мястото, където ще се сложи, да се наемат хора и техника и да се отдели бюджет за поддържането му. И това е, в случай че се поставя нов знак. Ако се трансформира остарял, цената скача, тъй като той би трябвало да се приспособява по новите законови стандарти.
За целият бизнес в страната е мъчно да се реши какъв брой би излязла метричната система. НАСА обаче прави сметка за себе си и преценя, че ще й коства $370 милиона. А в Съединени американски щати има към 28 милиона бизнеса, които би трябвало да трансформират програмен продукт, етикети, машини, образование на работната ръка и безчет други неща. Затова е и толкоз мъчно да се пресметна.
От друга страна, когато Австралия минава на метър/литър, бизнесът вижда 9-14% покачване единствено поради този преход. Когато IBM, GM, Ford и други американски индустриални колоси вършат същата стъпка, също виждат повишение в приходите си. Така че наподобява просто е въпрос на време ограниченията в Съединени американски щати да станат като нашите. Но очевидно е въпрос на много време.
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!
ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> -->
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Последни вести Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ