Човеколюбив, смарт, но същевременно древен и устойчив. Така изглежда желаната

Човеколюбив, смарт, само че в същото време античен и резистентен. Така наподобява мечтаната визия на Пловдив за неговите поданици, които са взели участие в проучване, извършено по поръчка на общината. Резултатите от него бяха показани на първото обществено разискване за изработването на нов План за интегрирано развиване на Община Пловдив /ПИРО/, който дефинира средносрочните цели и цели за интервала 2021-2027 година

ПИРО ще размени досегашния Общински проект за развиване и Интегриран проект за градско възобновяване и развиване.

Изследването включва четири елементи. Първото изследване е представително измежду жителите на града и е извършено посредством директно персонално изявление " лице в лице " по 10 минути с 800 души. Второто е с онлайн анкета, в която са взели участие 400 души. Третото изследване е онлайн проучване на заинтригуваните страни със 75 организации. Четвъртото е събиране на данни от фокус групи, в което вземат участие 91 души.

Включени са и представители от етно кварталите – Столипиново, Шекер махала и Аджисан махала. Затова има и много хора с по-ниско от приблизително обучение.

При заинтригуваните страни половината са организации от бранш " Образование " и такива с нестопанска цел, до момента в който бизнесът има едва присъединяване.

Интересни са били и груповите полемики, където най-вече участници е имало в групата „ Културно историческо завещание и туризъм “.

На въпроса " Как се промени Община Пловдив в последните 7 години ". 13% от жителите дават отговор " към по-добро ". 54% - " към по-добро, само че с по-бавни темпове от предстоящите ". 9% считат, че общото положение се утежни.
При заинтригуваните страни – 57% - " по-бавно от предстоящото ", 17% - " към по-добро ". 17% считат, че ситуацията се е влошило.

Възрастните хора над 65 години са по-критично настроени и дребна част от тях виждат усъвършенстване. С повишаване на образованието толкоз по-високи оценки има за положението на общината. Хората с обучение по-ниско от приблизително, дават много по-различни оценки от висшистите.

Най-високо оценени са културно-историческото завещание, туризма и културата. След това по утвърждение са парковете. Ниско се прави оценка събирането и превозването на боклуци и спортната инфраструктура, където негативните оценки са повече от позитивните.

На въпрос за главните инфраструктурни проблеми най-голямо неодобрение (45%) има от дефицита тук-там запаркиране. Уличната инфраструктура (37%) също се сочи като огромен проблем. Ниски оценки се дават за положенията на крайречните пространства

Състоянието на парковете получава 50% положителни оценки. Нивото на звук е неприятно за 38% от интервюираните.

Пловдивчани се придвижват в града главно пеш – 81%, на градски превоз разчитат 55%, 57 на 100 се движат с персонален автомобил, а 18 % си викат такси. Велосипед избират 14%,

Социалните въпроси изникват като приоритет за идващите години. На това мнение са 46% от участниците във фокус групите. За 40% най-важното е околната среда.

Развитието на туризма е посочен на последно място като приоритет. Обяснението е, че множеството пловдивчани очевидно считат, че е задоволително добре развъртян.

При заинтригуваните страни образованието е водещо. Преобладава мнението за потребност от подобен учебен развой, който да обезпечава нужните фрагменти на града и бизнеса. Идеята е то да дава реализация и учещите да остават в Пловдив, а да не да търсят реализация на открито.

Фокус групите желаят градът да стане част от международната просвета. Трябва да се работи върху зелена инфраструктура, пътна мрежа и цифровизация.