. Човек се стреми да създаде по някакъв адекватен начин една

.

Човек се стреми да сътвори по някакъв съответен метод една елементарна и ясна картина на света; той прави това освен с цел да преодолее света, в който живее, само че и с цел да може в известна степен да се опита да размени този свят със основаната от него картина. С това се занимават художникът, поетът, теоретизиращият мъдрец и естествоизпитателят — всеки по своему. Върху тази картина и нейното оформяне човек придвижва центъра на тежестта на своя нравствен живот, с цел да получи тук покой и убеденост, които той не може да откри в прекомерно тесния, главозамайващ кръговрат на личния си живот.

Ние хората сме в позицията на едно малко дете, което влиза в голяма библиотека, цялостна с книги, написана на голям брой разнообразни езици. Детето осъзнава, че някой би трябвало да е написал тези книги. Но то не знае по какъв начин. То не схваща езиците, на които те са написани. Детето неясно се досеща, че има някакъв загадъчен ред, съгласно който са подредени книгите, само че то не знае какъв е този ред.

Според мен тъкмо такова е отношението даже на най-интелигентното човешко създание по отношение на Бога. Ние виждаме, че Вселената е отлично подредена и че се подчинява на някакви закони, само че единствено неясно разбираме тези закони. Нашите лимитирани мозъци не могат да вдървен тайнствената Сила, която движи галактическите съзвездия.

Особено наподобява нашето състояние на тази земя. Всеки от нас се появява тук не по лично предпочитание и без да е молил за къс престой, без да знае за какво и защо, във всекидневния живот ние единствено усещаме, че човек е тук поради другите, поради тези, които обича, и доста други, свързани с него човешки същества.

Аз виждам облика, само че моето въображение не може да ми нарисува художника на този облик. Виждам часовника, само че не мога да си показва часовникаря. Човешкият разум не е в положение да си показа четирите измерения. Как може тогава да си показа Бога, пред Когото хилядите години и хилядите измерения са като едно?

Господ не играе на зарове.

Най-прекрасната и най-дълбинната страст, която можем да преживеем, е чувството за мистичното. То посява семената на всяка същинска просвета. Този, който не познава това чувство, който е изгубил способността си да се възхищава и да благоговее, наподобява на жив труп. Дълбоката прочувствена убеденост в съществуването на една Върховна Разумна Сила, която разкрива себе си в неразгадаемата Вселена, образува моята визия за Бога.

Бих желал да знам мислите на Бог; останалото са детайлности.

Ето ги и фанатичните атеисти, чиято назадничавост е от същия тип като нетолерантността на религиозните фанатици и произлиза от същия източник. Атеистите са като плебеи, които към момента усещат тежестта на веригите си, вериги, които те са отхвърлили след мъчителна битка. Атеистите са същества, които заради злобата си против обичайна вяра – така наречен “опиум за народите ” – не могат да изтърпят музиката на небесните сфери. Но Чудото на природата не става по-малко заради обстоятелството, че едни или други хора са неспособни да го вдървен посредством стандартите на човешките цели и човешките нрави.

Очевидна е хармонията в космоса, която аз, с моя стеснен човешки разум, съумявам да схвана, само че все пак, към момента има хора, които споделят, че Бог не съществува. А това, което в действителност ме вбесява, е фактът, че тези хора настояват, че аз подкрепям техните възгледи.

Две неща ми вдъхват благоговение — сияещото небе от горната страна и поучителната Вселена, в която се намирам.

Колко презрян е физикът-теоретик, когато се изправи пред Природата — и пред студентите си!

Ако A е триумфът в живота, то тогава A е равно x + y + z, където x е работата, y е заниманието, а z е да си държиш устата затворена.

Ако не можете да обясните нещо на едно дете, то това значи, че вие самият не го разбирате.

Ако моята доктрина за относителността се удостовери, немците ще кажат, че съм германец, а французите — че съм жител на света; само че в случай че теорията ми бъде опровергана, французите ще ме разгласят за германец, а немците — за евреин.

Вечната мистерия на света е, че е предсказуем.

Анонимността не е опрощение за нелепостта.

Великите мисли идват в главата на индивида толкоз рядко, че по никакъв начин не е мъчно да се запомнят.

Въображението е по-важно от знанието.

Единственото, което обърква познанията ми, е моето обучение.

Интелектът е това, което остава, когато забравим всичко, което сме научили в учебно заведение.

Информацията не е познание. Единственият източник на познание е опитът.

Обичам да пътувам, само че ненавиждам да идвам.

Като цяло науката не е нищо повече от пречистване на ежедневното ни мислене.

Гравитацията не е виновна за тези, които падат в клопката на любовта.

Здрав разсъдък е наборът от предубеждения, с които човек се е сдобил до 18-годишната си възраст.

Да унищожиш предразсъдъците е по-трудно,отколкото да разделиш атома на частици.

Две неща са безгранични: Вселената и човешката нелепост. За Вселената въпреки всичко не съм сигурен.

Три неща ми дават визия за вечността: „ Престъпление и наказване “, звездите и Дон Кихот.

Който обича да марширува, на вятъра има мозък в главата — гръбначният му е изцяло задоволителен.

Две неща са нужни за нашата работа: неуморна устойчивост и готовността да изхвърлиш нещо, в което си вложил доста време и труд.

Зная за какво има толкоз доста хора, които обичат да цепят дърва. В тази активност те неотложно виждат резултатите.

Науката е превъзходно нещо, в случай че човек не е заставен да изкарва хляба си посредством нея. Всеки би трябвало да печели препитанието си, откакто избере специалност, за която е сигурен, че е в положение да овладее. Само когато не сме длъжни да даваме доклад някому, можем да намерим наслада в научните занимания.

Лудост: да правиш едно и също нещо още веднъж и още веднъж, и да очакваш разнообразни резултати.

Няма толкоз висша цел, която да оправдае потреблението на всевъзможни средства.

Мирът не може да бъде опазен със мощ. Той може да се реализира единствено с схващане. Не можеш принудително да покориш една нация, в случай че не изличиш всеки мъж, жена, дете. Освен в случай че не искаш да използваш такива фрапантни дейности, би трябвало да намериш метод да уредиш разногласията си без да прибягваш до оръжие.

Не знам какви оръжия ще се употребяват в Третата международна война, само че Четвъртата ще се води с тояги и камъни.

Не можем да решим проблемите, като използваме същия метод на мислене, който сме употребявали, когато сме ги създавали.

Умните хора вземат решение проблеми, гениалните ги плануват.

Не се подчинявай на властта, в случай че това опонира на правилата ти.

Слабостта на позицията става уязвимост на характера.

Нещата би трябвало да са допустимо най-опростени, само че не и елементарни.

Единственото скъпо нещо е интуицията.

Животът е като карането на колело: спреш ли, изгубваш равновесие.

За страдание към този момент стана явно, че нашата технологичност задмина нашата човечност.

Технологичният напредък е като секира в ръцете на патогенен нарушител.

Най-печалното при младото потомство е, че аз към този момент не съм част от него.

Който в никакъв случай не е бъркал, в никакъв случай не е опитвал нещо ново.

Никога не мисля за бъдещето. То по този начин или другояче идва задоволително бързо.

Различията сред минало, настояще и бъдеще са единствено една извънредно настойчива заблуда.

Човек стартира да живее тогава, когато разбере, че може да живее отвън себе си.

Човек не трябва да преследва цели, които са елементарно осъществими, а би трябвало да развие инстинкт за това, което е едвам постижимо посредством най-голямото изпитание, на което е кадърен.

Има два метода да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е знамение.

Усърдната интелектуална работа и проучването на сътворената от Бога природа са двата ангела, които ме водят през всички компликации на този живот и ми дават разтуха, мощ и безкомпромисна неотстъпчивост.